№….…/.….03.2017г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Г. ЧАВДАРОВА
при секретар Х.Х.
,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 709 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Г.В.П. от гр.Варна, действащ чрез пълномощник адв.Д.Й.,
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ
/отм/ и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
да заплати на Г.В.П. сумата от
50000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
настъпило ПТП на 06.08.14г., причинено от М.Б.Б. , при управление на МПС – л.
а. марка „Рено Лагуна”, рег.№ Н9528АН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на непозволеното увреждане – 06.08.14г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1918,50лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените
при ПТП увреждания, както следва – сумата от 1700лв. - за пирон по фактура №20598/07.08.14г.; сумата от 29 лв. – потрeб.такса за престой в болн.заведение по фактура №
20698/19.08.14г. ; сумата от 106,84лв. – лекарства по фактура №859/11.08.14г.;
сумата от 38лв. – за фиксатор за рамо по фактура №1427/07.08.14г.; сумата от
29лв. – потреб.такса за престой в болн.заведение по фактура
№**********/20.11.14г.; сумата от 3,26 лв. – за гутатор, кис.вода, риванол и
бинт; сумата от 2,90 лв. – за медиц.преглед
и сумата от 7,70лв за лейкопласт, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на непозволеното
увреждане – 06.08.14г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 06.08.2014г. по
главен път I-9 гр. Варна-гр.Бургас, в
близост до гробищен парк с.Рудник, водачът М.Б.Б. при управление на МПС – л. а.
марка „Рено Лагуна ” с ДК № Н 9528 АН, навлязъл в платното за движение на л.а.
„Рено 19” с ДК №В 6782 СМ, управлявано от В.К.Н., при което настъпило ПТП, в
резултат на което пострадал ищеца П.. Излага се, че с решение №2106/15г. по
НОХД № 4168/15г. по описа на ВРС, М.Б.Б. е признат за виновен в осъществяването
на състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, като на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено
админ.наказание. Сочи, че към момента на ПТП л. а. марка „Рено Лагуна ” с ДК №
Н 9528 АН е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по
застр.полица № 11113002701880 със срок на действие от 13.11.13г.-12.11.14г.
Твърди, че след ПТП пострадалия е транспортиран в МБАЛ Св.Анна Варна, където се
установило счупване на тялото на раменната кост и била извършена оперативна
намеса с поставянето на пирони. Сочи, че на 11.08.15г. ищецът бил изписан за
домашно лечение, като му била предписана и медикаментозна терапия, както и
определен план за рехабилитационна терапия, проведена за периода
13.11.14г.-20.11.14г. във ВМБ Варна. Излага, че към момента движението на лявата
ръка било ограничено с 50% при ротация като изпитвал силни болки, вкл. при
повдигане на крайника в резултат на поставените пирони, които към момента не
можело да бъдат премахнати. Твърди, че изпитва болки и при студ, както и по
време на сън, като разчитал на помощта на членовете на семейството си. Сочи се,
че този продължителен период на възстановяване се отразил негативно и на
емоционалното му състояние. Твърди, че с решение от 23.11.15г. на ТЕЛК при МБАЛ
Св.Марина му е определена 50% ТНР. Сочи, че извършил и разходи за лечение, а
именно за закупуване на лекарства, превързочни материали, болн.престой,
консумативи. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора
възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, е
депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че не е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача на л.а. Рено Лагуна с ДК № Н 9528
АН, което да е в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди. Прави
възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като
същият е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва уврежданията да са в
резултат на процесното ПТП. С допълнителения отговор поддържа възраженията си.
Конституираното на
страната на ответника трето лице – помагач М.Б.Б. ***, не е изразило становище по иска.
Конституираното на страната на ответника трето лице –
помагач ОЛИМПИК АД, регистрирано в Кипър,
номер на вписване в регистъра №71103, чрез ЗК ОЛИМПИК –КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.Гоце
Делчев №142-142А, представляван от Ивайло В. Пеев, изразява становище за
недоказаност на твърдението за съпричиняване от страна на застрахования при
него водач на МПС.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното НОХД №
4168/2015г. на ВРС с решение №2106 от
03.11.15г., в сила от 25.11.15г., М.Б.Б. е признат за виновен в това, че на 06.08.14г.
на главен път I-9 гр. Варна-гр.Бургас, в
близост до гробищен парк с.Рудник, при управление на МПС – л. а. марка „Рено
Лагуна ” с ДК № Н 9528 АН, нарушил правилата за движение – чл.49 от ЗДвП, като
по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с В.К.Н., е
причинил средна телесна повреда на Г.В.П., изразяваща се в закрито счупване на
лявата раменна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на лявата ръка
за период от около 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради
което и на осн. чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.78а,
ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание глоба в
размер на 1000лв.
По делото се установява, а и не е спорно между
страните, че л. а. марка „Рено Лагуна ” с ДК № Н 9528 АН, управляван от М.Б.Б. , е
бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, за периода от 13.11.2013г. до 12.11.2014г., по застрахователна полица №11113002701880, приложена по делото.
Приложени са фактура №20598/07.08.14г., ведно с касов
бон, изд. от МБАЛ Св.Анна-Варна АД за закупуване на мед.изделие на стойност
1700лв.; фактура №20698/19.08.14г., ведно с касов бон, изд. от МБАЛ
Св.Анна-Варна АД за потр.такса от 29лв; фактура №857/11.08.14г., ведно с касов
бон, за закупуване на лекарства на стойност 106,84лв; фактура №1427/07.08.14г.,
ведно с касов бон, за закупуване на фиксатор за рамо на стойност 38лв; фактура
№**********/20.11.14г., ведно с касов бон, изд. от ВМА -МБАЛ Варна, за потр.такса
на стойност 29лв; касови бонове от 12.08.14г. и 08.08.14г. за консумативи на
стойност 3,26лв и 7,70лв, както и за мед.преглед от 07.10.14г. – 2,90лв.
Представено е и
експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Св.Марина ЕАД-Варна от 23.11.15г. , с което
е определена степен на инвалидност 50% с
диагноза-счупване на раменна кост със срок на инвалидизиране 1 година.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.В.Н., св.Йовка И. и св.Събко
С., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
Съгласно заключението
по допуснатата комплексна САТМЕ в медицинската й част, кредитирано от съда, се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на лява раменна
кост в средна трета, което увреждане е резултат на удар с или върху твърд , тъп
предмет , реализиран по предновътрешната повърхност на лявата мишница. Сочи се,
се след ПТП ищецът е транспортиран до МБАЛ Св.Анна-Варна АД, където е проведен оперативно лечение – наместване
и фиксиране със заключващ пирон, като оперативния период е бил спокоен и е
изписан с подобрение на 11.08.14г. Вещото лице сочи, че в месеците след ПТП се
наблюдава забавено калусообразуване, което е причина за временна
нетрудоспособност повече от година, както и определяне на загуба на
трудоспособност от 50%. Заключава се, че към момента са налице значими ограничения
в движенията на левия горен крайник в лявата раменна става, които се дължат от
една страна на наличието на заключващ пирон, а от друга- на забавеното
калусообразуване, което състояние значително затруднявало обслужването на ищеца
и трудовата му дейност. Вещото лице сочи, че е възможно оплакванията от
болезненост при физическо натоварване и известни ограничения в движенията да
останат завинаги. Сочи се, че не се установяват травматични увреждания, които
да са били резултат от действието на предпазен колан, като при това
произшествие травм.увреждане от вида на описаното би могло да бъде получено с
или без предпазен колан.
От заключението по
изслушаната експертиза в техническата й част
се установява, че лек автомобил Рено 19, модификация L 53, произведени през 1990г., са били оборудвани с
четири броя триточкови инерционни предпазни колана за водача, пасажера отпред и
страничните пасажери отзад и един двуточков предпазен колан за средния пасажер
отзад.
В с.з. вещите лица
сочат, че с оглед механизма на ПТП ударът между двете МПС е страничен , а не
челен, а действието на обезопасителния колан е да предохранява основно
инерционни моменти в предно-задно направление, т.е. същият се задействал при
удар по оста на автомобила , а не при страничен удар. В този смисъл и
заключават, че тъй като травм.увреждане е получено при страничен удар, то
независимо дали има или не предпазен колан, то би могло да бъде реализирано.
Съгласно заключението
по допълнителната СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че последното оперативно
лечение на ищеца е проведено на 29.10.16г. по повод отстраняване на
остеосинтезиращия материал на счупването на лявата раменна кост, като са
отстранени два от разположените най-горе фиксиращи винта. Сочи, че
разположеният долен винт е бил счупен и е било невъзможно отстраняването му
поради опасност от повторно артефициално счупване, поради което и това
отстраняване е отложено за по-късен етап. Вещото лице сочи, че поради
продължителния период на затруднено зарастване на счупването и обездвижването е
възможно затрудненията в движенията в определен обем да останат завинаги.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със
сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект на застраховане по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е
налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица №11113002701880 валидна за периода
от 13.11.2013г. до
12.11.2014г. за л. а. марка „Рено Лагуна ” с ДК № Н 9528 АН,
сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АД
и собственика на автомобила, което
обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с решение №2106 от 03.11.15г., в сила от
25.11.15г. по НОХД № 4168/2015г. на ВРС,
М.Б.Б. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във
вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от
наказ.отговорност. По аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК , съдът намира, че с влязлото в сила решение
обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното
от евент.ответник престъпление на 06.06.11г., при което са причинени посочените
в решението увреждания са безспорно
установени / така Решение №47/23.04.12г. по т.д.№340/11г. на ВКС/.
С оглед на това и предвид
установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите между застр.лице -
причинител на вредата и ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността
на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52
от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да
бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т.
д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от
приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, вследствие на нанесените
травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП – счупване на
лява раменна кост в средна трета /съгласно заключението на медиц. експертиза/. От заключението на
изслушаната експертиза в медиц.й част се установи, че с оглед така получената
травма се е наложило оперативното й лечение, като поради забавено калусообразуване и към момента са налице значими
ограничения в движенията на левия горен крайник в лявата раменна става.
Установява се, че това обстоятелство от своя страна затруднява обслужването на
ищеца и трудовата му дейност, като същият е бил за значителен период от време /
повече от 1 година / във временна нетрудоспособност и същевременно му е
определена степен на инвалидност 50% за период от 1 година. Следва да се отчете
и факта, че в хода на производството ищецът е претърпял ново оперативно
лечение, свързано с отстраняване на остеосинтезиращия материал на счупването,
довело до отстраняването само на два от фиксиращите винта.
От показанията на
разпитаните по делото св.И. и св.С. се установи, че ищецът е бил в тежко
състояние, безпомощен, изпитващ силни болки, като дори и през време на престоя
си в болницата се е налагало да разчита на чужда помощ, тъй като не е можел да
се обслужва сам. Свидетелите сочат, че необходимостта от помощ е продължила за
дълъг период от време, тъй като ръката е била ограничена в обема на движенията
й, като същевременно ищецът бил левичар и основно си служел с лявата ръка.
Установява се от показанията на св.И., че ищецът е провел и рехабилитация , но
продължава да има болки в ръката при движение. Същата сочи още, че вече 2
години и половина ищецът не работел, чувствал се непълноценен, нямал социален
живот и не желаел да излиза. Свидетелите сочат, че и след премахването на
пироните не се е подобрило състоянието му.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила, характера на телесното увреждане, довело до две оперативни
интервенции, продължителността на
възстановяването на пострадалия, който процес продължава повече от 2 години,
обстоятелството, че и към настоящият момент ищецът не е напълно възстановен
като продължава да изпитва болки и е налице ограничение в обема на движение на
ръката, съдът намира, че сумата от 35000лв. в случая е справедлива за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В
писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване
на вредоносният резултат поради липсата на поставен обезопасителен колан. С
оглед събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав преценява
същото за неоснователно. Действително по делото чрез разпита на св.В.Н.
безспорно се установява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, което
съставлява нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. За да се формира обаче извод за
наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента на това съпричиняване, то следва да се отчете не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали тези нарушенията са в пряка причинна връзка с с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му принос. В
случая видно от заключението на СМАТЕ уврежданията са настъпили в резултат на
страничен удар на двете превозни средства, като дори и при поставен предпазен
колан това увреждане е можело да бъде реализирано, като вещите лица базират извода си както на основата на механизма на
настъпване на ПТП, така и на функцията на предпазните средства, с които е
оборудван автомобила, с оглед вида на удара - обезопас.колан
предохранява основно инерционни моменти в предно-задно направление, т.е. същият
се задейства при удар по оста на автомобила , а не при страничен удар.
Следователно в конкр.случай може да се
изведе извода, че предпазният колан не би имал ефективно приложение с оглед
механизма на настъпването на ПТП и вида на удара, за да се избегне вредоносния
резултат. Доказателства, които да оборват така направените изводи не са
събрани по делото. Предвид това съдът намира, че релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява
недоказано, а оттам и неоснователно.
Що се касае до
възражението за настъпване на ПТП в условията на независимо съизвършителство, в
който смисъл е постановеното решение №2106 от 03.11.15г. по НОХД № 4168/2015г.
на ВРС, то следва да се има предвид, че при
съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по
застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент / така Решение №121/18.09.14г. по т.д.№2859/13г. на ВКС/. В
този смисъл това възражение се явява ирелевантно за отговорността на ответника
спрямо пострадалото лице, който отговаря за целия размер на вредите, независимо
от приноса за причиняването им.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният
иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм/ се явява основателен до размер от 35000лв, до който
размер следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания размер
от 50000лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването му и без покана. С оглед уважаването на главният иск,
следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането – 06.08.14г. до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.
Що се касае до
предявеният иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на
1918,50лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение
на получените при ПТП увреждания, както следва – сумата от 1700лв. - за
пирон по фактура №20598/07.08.14г.; сумата от 29 лв. – потрeб.такса за престой
в болн.заведение по фактура № 20698/19.08.14г. ; сумата от 106,84лв. –
лекарства по фактура №857/11.08.14г.; сумата от
38лв. – за фиксатор за рамо по фактура №1427/07.08.14г.; сумата от 29лв. –
потреб.такса за престой в болн.заведение по фактура №**********/20.11.14г.;
сумата от 3,26 лв. – за гутатор, кис.вода, риванол и бинт; сумата от 2,90 лв. –
за медиц.преглед и сумата от 7,70лв за
лейкопласт, от представените по делото фактури и касови бонове към тях безспорно
се установява, че посочената сума е изразходвана за закупуване на така посочените мед.изделия и медикаменти за лечение на увреждането. Предвид това и съдът
намира претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
основателна в
предявения размер, поради което и следва да бъде
уважена за сумата от общо 1918,50лв.
Що се касае
до претенцията за заплащане на законната
лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.86 ЗЗД, то съдът намира, че такава е дължима от датата на
извършване на съотв.плащане до оконч.изплащане
на сумите, поради
което и следва да се присъди за този период, като иска за периода от датата на
увреждането до съотв. дата на извършването им следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, на ищецът се дължат разноски по делото, съобразно
представените доказателства и съразмерно с уважената част от исковете, а именно
сумата от 2887лв, представляваща адв.възнаграждение.
Съобразно направеното от ответната страна искане за
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, съдът намира,
че такива се следват съобразно отхвърлената част от исковете, като в тежест на
ищеца се възложи сумата от 408,81лв , включваща адв.възнаграждение , депозит за
вещо лице и свидетел, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 1476,74лв,
определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уваженият иск, както и направените по делото разноски в
размер на 230лв – възнаграждение за съдебни
експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 35000лв. /тридесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 06.08.14г.,
причинено от М.Б.Б. , при управление на МПС – л. а. марка „Рено Лагуна”, рег.№
Н9528АН, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 06.08.14г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 35000лв
до пълния му размер от 50000лв като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1918,50лв / хиляда деветстотин и
осемнадесет лева и 50ст/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП
увреждания, както следва – сумата от 1700лв. - пирон по фактура
№20598/07.08.14г.; сумата от 29 лв. – потрeб.такса за престой в болн.заведение
по фактура № 20698/19.08.14г. ; сумата от 106,84лв.– лекарства по фактура
№859/11.08.14г.; сумата от 38лв. – фиксатор за рамо по фактура
№1427/07.08.14г.; сумата от 29лв. – потреб.такса за престой в болн.заведение по
фактура №**********/20.11.14г.; сумата от 3,26 лв. – гутатор, кис.вода, риванол и бинт; сумата от
2,90 лв. – медиц.преглед и сумата от 7,70лв - лейкопласт, ВЕДНО със законната лихва върху главниците, както следва :
- върху главницата от 1700лв., считано от 07.08.14г. до оконч.изплащане на сумата, като отхвърля
иска за периода от 06.08.14г. до 07.08.14г.вкл;
- върху главницата от 29лв., считано от 19.08.14г. до оконч.изплащане на сумата , като отхвърля иска за периода от 06.08.14г. до 18.08.14г.вкл;
- върху главницата от 106,84лв., считано от 11.08.14г. до оконч.изплащане на сумата, като отхвърля иска за периода от 06.08.14г. до 10.08.14г.вкл;
- върху главницата от 38лв., считано от 07.08.14г. до оконч.изплащане на сумата, като отхвърля
иска за периода от 06.08.14г. до 07.08.14г.вкл;
- върху главницата от 29лв., считано от 20.11.14г. до
оконч.изплащане на сумата, като отхвърля иска за периода от 06.08.14г. до
19.11.14г.вкл;
- върху главницата от 3,26
лв., считано от 12.08.14г. до
оконч.изплащане на сумата, като отхвърля иска за
периода от 06.08.14г. до 11.08.14г.вкл;
- върху главницата от 2,90 лв., считано от 07.10.14г. до оконч.изплащане на сумата, като отхвърля иска за периода от 06.08.14г. до
06.10.14г.вкл;
-върху главницата от 7,70лв., считано от 08.08.14г. до
оконч.изплащане на сумата, като отхвърля иска за периода от 06.08.14г. до
07.08.14г.вкл;
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,
ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 1476,74лв. / хиляда четиристотин седемдесет и
шест лева и74ст./, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от 230лв (двеста и тридесет лева) , представляваща направените от
бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,
ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
от 2887лв. / две хиляди
осемстотин осемдесет и седем лева / ,
представляваща направени в производството разноски – адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул. Стефан Караджа 2, СУМАТА
от 408,81лв / четиристотин и
осем лева и 81ст/, представляваща направени по делото разноски , на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М.Б.Б. ***, и ОЛИМПИК АД, регистрирано в Кипър, номер на
вписване в регистъра №71103, чрез ЗК ОЛИМПИК –КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.Гоце Делчев
№142-142А, представляван от Ивайло В. Пеев, в качеството им на трети лица
помагачи на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: