РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
в присъствието на прокурора и Д. С. С.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600263 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от
засегнатото лице Н. Н., чрез адв.Б., служебен защитник, против решение
№130/10.02.2025г., постановено по чнд №712/2025г. по описа на СГС.
С обжалвания акт е било признато решение №CJIB 0062542264604620,
влязло в сила на 05.09.2024г., постановено от Gemeente-Nijmegen,
Нидерландия, с което на Н. е наложена финансова санкция в размер на 110
евро, с левова равностойност 215.14 лв. за извършено административно
нарушение по чл.2 от Закона относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия.
Според писмените съображения в жалбата, решението е неправилно, не
става ясно точно коя разпоредба, аналогична на такава по ЗДвП, е нарушена,
при какви обстоятелства и как се доказва нарушението. Засегнатото лице не е
било уведомено за воденото против него производство, с което е нарушено
правото му на защита. Приложеното решение е без превод на български език,
1
не става ясно дали съвпада с текста в удостоверението, установено е и че
лицето не живее на територията на България, поради което решението не
може да бъде изпълнено на територията на страната, тъй като липсват доходи
и имущество. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
отказ да се признае решението на чуждата държава.
В съдебно заседание засегнатото лице не се явява и не се представлява.
Представителят на САП изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено поради липса на
основания за отмяна или изменение.
Настоящият съдебен състав, след съобразяване на доводите на страните
и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от оправомощено за това лице, поради което е
допустима, но по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съдебен състав е решил правилно и
законосъобразно въпросите, свързани с поисканото признаване на решението
за налагане на финансова санкция, като е приел, че са налице всички
материално-правни предпоставки за това.
От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е
бил сезиран по компетентност на основание чл.6 от ЗПИИРКОРНФС да се
произнесе относно признаването на решение за налагане на финансова
санкция, въз основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР. Удостоверението е било издадено по отношение на българския
гражданин Н. Н., роден на ********г., с адрес гр.***, кв.“***“, ул.“***“№ *, с
ЕГН **********. Извършеното нарушение е по чл.2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по
пътищата на Кралство Нидерландия, а именно паркиране на моторно превозно
средство с рег.№ ********, в населено място Nijmegen, Karrengas, на място,
обозначено със знак Е9, изискващ такова разрешение, на 23.02.2024г., в 20.20ч.
Във връзка с това от несъдебен орган е било постановено решение от
25.07.2024г., влязло в законна сила на 05.09.2024г, за налагане на финансова
санкция в размер на 110 евро, с левова равностойност 215.14 лева. От
приложените към преписката обяснения на английски, немски и френски език
се установява регистрационния номер на МПС, с което е извършено
нарушението, както и че същото се води собствено на Н. или е било наето от
2
него. Засегнатото лице е било уведомено за това, че в резултат на воденото
срещу него административно производство е издадено решение, което може
да обжалва.В удостоверението по чл.4 е посочено, че давността за изпълнение
на решението ще изтече на 05.09.2029г.
Неоснователни са възраженията на защитника, че не става ясно точно коя
разпоредба, аналогична на такава по ЗДвП е нарушена, при какви
обстоятелства и как се доказва нарушението, а също и че засегнатото лице не е
било уведомено за воденото против него производство, както и че
приложеното решение е без превод на български език, затова не става ясно
дали съвпада с текста в удостоверението. На първо място, след като се касае за
нарушение, аналогично на такова по ЗДвП, не се изисква двойна наказуемост,
така че отбелязването, че е извършено такова нарушение, е достатъчно и не е
необходимо да се посочва аналогичната разпоредба по български закон. На
второ място, изрично е отбелязано и че засегнатото лице е било уведомено за
производството. Доводите, че лицето не живее на територията на България,
поради което решението не може да бъде изпълнено на територията на
страната, тъй като липсват доходи и имущество, са изцяло неотносими към
предмета на делото, тъй като изискването, което е изпълнено, е наличие на
постоянен и настоящ адрес в страната, а те са установени безспорно, така че
компетентен да се произнесе е СГС.
Първоинстанционният съд убедително е отговорил на възраженията,
направени в съдебно заседание, настоящият състав също прие, че правилно е
било прието, че в удостоверението са посочени всички необходими и
изискуеми от закона реквизити. Описано е ясно самото нарушение като място
и дата на извършването му, посочена е правната квалификация на
нарушението, а в приложените обяснения се съдържат данните за автомобила
и неговата собственост. Не е необходимо съгласно разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС решението, въз основа на което е било издадено
удостоверението по чл.4, да се намира по делото като писмено доказателство,
тъй като самото удостоверение съдържа необходимата информация за
произнасянето във връзка с признаването на същото.
Възраженията на защитника относно липсата на данни дали засегнатото
лице е било уведомено за воденото против него административно
производство също са неоснователни, защото от самото удостоверение е
3
видно, че производството е било писмено, а Н. е бил уведомен за това, както и
за възможността да оспори решението, което от своя страна означава, че
твърденията за нарушаване на правото му на защита са в противоречие с
доказателствата по делото. След като в представеното удостоверение е
посочено от издаващата държава, че засегнатото лице е било уведомено за
производството и за възможността да отнесе въпроса до съд съгласно
националното законодателство на издаващата държава, включително и за
срока за това, не би могло да се постави под съмнение достоверността на това
обстоятелство. Следва да се има в предвид, че принципът за взаимно
признаване се основана на доверие между държавите-членки, което
предполага и спазване на принципите на прилагане на закона.Затова не може
да се приеме, че при изрично посочване на реализирано в административното
производство право на лицето да узнае за същото и за възможността да
обжалва, са били нарушени неговите процесуални права. Твърденията, че
лицето не е било запознато с решението, са неотносими към въпроса относно
признаването на същото, тъй като след извършване на нарушението на Н. е
съобщено писмено, че има възможност да отнесе въпроса до съд, което право
той не е осъществил и съответно по тази причина не е запознат със самото
решение. Относно възраженията, че решението не е преведено на български
език, настоящият състав намира, че те са неоснователни, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.5 от Закона, удостоверенията по чл. 4 се изпращат,
придружени с превод на официалния език или на един от официалните езици
на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на
Европейския съюз, който тя е приела чрез декларация, депозирана при
Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Императивното
изискване относно превод на български език е установено по ал.2 единствено
за удостоверението, изпратено до компетентен орган в Република България,
това изискване е било спазено. Доводите за невъзможност решението да бъде
изпълнено след признаването му, тъй като засегнатото лице не пребивава в
страната, са извън относимите в производството по признаване и касаят
последващи действия на несъдебни органи, поради което няма как да бъдат
обсъждани и не биха могли да са основание за отмяна на проверяваното
решение.
Извън доводите на защитата за незаконосъобразност, при извършената
служебна проверка беше установено, че са били налице всички изискуеми от
4
закона предпоставки за признаване на решението, което е влязло в законна
сила, издадено е от несъдебен орган по повод извършено административно
нарушение, не са налице основания за отказ по смисъла на чл.35, т.9 от Закона,
не се изисква двойна наказуемост за деянието, не е изтекла давността за
изпълнение, липсват данни за пълно или частично такова, не е постановено
друго решение за същото деяние.
С оглед на изложеното оспореното съдебно решение е законосъобразно и
обосновано, при постановяването му не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, поради което и на основание чл.34 във вр. с чл.20,
ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС, САС
РЕШИ:
Потвърждава решение №130/10.02.2025г., постановено по чнд
№712/2025г. по описа на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5