№ 2239
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110214113 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито
заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14113 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-020123 от 11.09.2023 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към
Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на издаденото срещу него
наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник, като
1
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 18.08.2023 г. В. Д. Д. на длъжност „полицейски инспектор“ в ОПП - СДВР
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 1080951/18.08.2023 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Нарушителят подписал съставения против него АУАН, като само формално изразил
несъгласието си с констатациите в него. Конкретните си фактически твърдения обективирал
с представените в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения, които наказващият орган
преценил за неоснователни.
Въз основа на АУАН, на 11.09.2023 г. Д. Д. – началник сектор към ОПП – СДВР
издала процесното НП - предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП и приложените заповеди на министъра на вътрешните работи, в предВ.ите от закона
срокове за съставянето и издаването им - чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално
основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 18.08.2023 г. около 13:00 ч. в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока
на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Цар Освободител“ се движел
управляваният от жалбоподателя Д.К. лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег.
№ ХХХХ, като на кръстовището с площад „Независимост“ , МПС се намирало в средната
пътна лента, предназначена за завиване надясно в посока към бул. „Александър Дондуков“.
Междувременно дясната пътна лента в процесния участък била заета от лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Х Трейл“ с рег. № ХХХХ, управляван от Б. К., който също се готвел
да предприеме завой надясно от вътрешната страна на завоя. При навлизането в границите
на кръстовището и завиване надясно управляваният от жалбоподателката лек автомобил
навлязъл в дясната пътна лента и по този начин пресякъл траекторията на завиване на
попътно движещото се спрямо нея МПС на Б.К.. В резултат на това предната лява част на
управлявания от Б.К. лек автомобил се блъснал в задната дясна част на автомобила на
жалбоподателката, от което последвали незначителни имуществени вреди и за двамата
участници в ПТП.
Тъй като не било постигнато съгласие относно вината за настъпването на удара, с цел
оказване на съдействие били повикани представители на МВР. На мястото пристигнали В.
Д. и Й. И. С. от ОПП СДВР. Снети били писмени и устни сведения от двамата водачи, но
поради установените противоречия в твърденията им се наложило да бъдат прегледани
записите, генерирани от видеозаснемащите устройства, разположени в района на
местопроизшествието. Вследствие на това органите на СДВР приели, че причина за
настъпването на ПТП било предприетото от Д. К. отклонение вдясно от естественото
продължение на пътната ѝ лента. На място бил съставен протокол за ПТП и скица към него,
2
в която бил представен механизмът на възникване на сблъсъка. Въз основа на установените
обстоятелства актосъставителят Д. приел, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП и му съставил
процесния АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. Й.С., обясненията на жалбоподателката (частично) и на приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – декларации
от участниците в ПТП, протокол за ПТП и скица към него, справка картон на водача и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се
прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от
въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила,
тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие
е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН. Напротив - въз основа на тях се установява по несъмнен начин механизмът на
настъпване на процесното ПТП, виновното поведение на водача, станал повод за
съприкосновението между двата автомобила, както и видимите щети върху превозните
средства. Съдът кредитира в пълнота свидетелските показания на Й. С. – служител на ОПП-
СДВР, който пред съда възпроизведе в конкретика спомените си относно процесния случай.
Във връзка с установяването причината за настъпване на произшествието, като основно
служебно задължение на автоконтрольорите от ОПП, С. се позова на предприетия преглед
на записите от разположените в района на кръстовището камери за видеозаснемане, на
които се наблюдавало отклонение на автомобила на жалбоподателя при завиването му
надясно. Свидетелят възпроизвежда факта на рязкото потегляне на К., след което същата
навлязла отвъд границите на съседната ѝ пътна лента, като в хода на извършваната маневра
реализирала ПТП с другия водач. Отчитайки производния характер на обсъжданото гласно
доказателствено средство в тази му част, съдът намира, че същото следва да бъде
кредитирано, доколкото се явява логично и обективно. В по-широк план, показанията на
свид. С. кореспондират с останалите доказателствени източници, поради което същите бяха
възприети за достоверни. Доколкото не са налице основания свидетелят да се счита за
заинтересован от изхода на делото, показанията му бяха поставени в основата на
фактическите изводи на съдебния състав.
Настоящата инстанция констатира известни вътрешни противоречия в дадените от
жалбоподателя обяснения. Не може да бъде кредитирано твърдението на К., че другият
участник в транспортното произшествие се е движел зад нея, тъй като не намира опора в
нито един от фрагментите на доказателствената маса. Нелогично се явява още и обяснението
ѝ, че е излизала от завоя, но на конкретното място не можело да се извърши маневра по
завиване. Освен противоречиво, това твърдение бележи несъответствие спрямо заявения от
самата К. начин на настъпване на ПТП, илюстриран в нарисуваните от нея скици. В тях
правилно е отразено, че на кръстовището са били обособени две попътни ленти,
предназначени за завиване надясно, като всяка от тях е намирала своето последователно
продължение по площад „Независимост“. По тези съображения съдът не кредитира
обясненията на жалбоподателя в тази им част.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Д.
Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например (...) да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да
3
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за причиняване на ПТП при нарушение на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне.
По делото се установи, че върху пътното платно, по което са се движели двата
автомобила, са били разграфени две пътни ленти, предназначени за завиване надясно. За
всяка от лентите е осигурено продължение по пътя след кръстовището, при което на
водачите е гарантирано необходимото пространство за безпрепятственото извършване на
маневрата по завиване.
В конкретният случай жалбоподателката е позиционирала автомобила си в едната от
начертаните пътни ленти (средна), предназначени за завиване надясно, като дължимото от
него поведение се е изразявало в преминаване около оста на завоя с придържане към заетата
вече лента. Вместо това, извършвайки маневра, К. се е отклонила вдясно на платното за
движение, навлизайки по този начин в съседната - попътна на движението ѝ лента, без
преди това да се е убедила, че няма да създаде опасност за водача, придвижващ се отдясно
на нея, поради което и е предизвикала ПТП с него. В чл. 35, ал. 2 от ЗДвП е предВ.а
възможност завиването да се извърши и от друга част на платното за движение – ако
габаритите на превозното средство не позволяват извършването на маневрата от най-дясната
пътна лента, но и в тази хипотеза водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
преминаващи от дясната му страна. При тази фактическа обстановка съдът намира, че като е
предприела въпросната маневра жалбоподателката е извършила от обективна страна
вмененото и нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателката при форма на вината несъзнавана непредпазливост
(небрежност). Жалбоподателката не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжна и е могла да ги предвиди, като съобрази поведението си с
правилата за движение, и по-конкретно – със задължението си да се убеди, че с навлизането
в съседна пътна лента няма да създаде опасност за движещите се по нея превозни средства.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание "глоба" е с фиксиран в
закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали
същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в
сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на
ЗАНН. В допълнение настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид, доколкото същото е осъществено на натоварено
кръстовище, като от него са последвали (дори и минимални) имуществени щети за
участниците.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира разноски, но съдът намира, че такива не и се дължат,
доколкото липсва основанието за присъждането им - защита по смисъла на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН. Същата следва да бъде по конкретното дело, а възнаграждението за нея съгласно чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН трябва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност. Единствената дейност, осъществена от представител на въззиваемата
4
страна е депозирано искане за оставяне без уважение на жалбата, като същото е изцяло
бланкетно и неконкретно – липсва каквото и да е упоменаване на предмета на делото чрез
описание на атакуваното НП, фактическа обстановка на нарушението или друго
индивидуализиращо спора обстоятелство. Липсата на същинска правна защита води и до
недължимост на претендираните разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-020123 от 11.09.2023 г.,
издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на
вътрешните работи, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д.
Д. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5