МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 1356 / 2018 г. по описа на ВОС, постановена на 04.01.2019 г.
На 03.12.2018 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла
във ВОС обвинителен акт ПД № 71 / 2018 г., въз основа на който е образувано
производство пред първа инстанция, като с него е и повдигнато обвинение срещу Д.Т.Д. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български
гражданин, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: ********** по
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1
от НК, а именно за това, че на 22.10.2018 г.
в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ, мобилен
телефон „Самсунг Галакси Джи 5“ с ИМЕИ 3596509057579/3, на стойност 240,00 лв.
от владението на С.Л.К., с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила.
Представителят на ВРП
в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че
извършеното от същия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанието
на подсъдимия направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Изразява становище за
налагане на наказание лишаване от свобода с размер между минималния и средния
предвиден в закона, доколкото приема, че не са установени по делото нито
смекчаващи, нито отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият
Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с протоколно
определение от 04.01.2019 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза. В последна си дума изразява
съжаление за извършеното.
Защитникът
на подсъдимия, адв. Р., с оглед проведената процедура, се съгласява с
установената фактология по делото и извода на държавното обвинение, че Д. е
извършил престъплението. Счита, обаче, че наказанието му следва да се определи
под минималния размер предвиден в закона. Горните доводи аргументира със
занижената степен на обществена опасност на деянието, както и налични
смекчаващи вината обстоятелства.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата К. и подс. Д. живеели в един и същи вход,
13, на блок 306 в ж.к. „Владислав Варненчик“. Тя познавала него и майка му от
2000 г. От нея знаела, че подсъдимият има проблеми с наркотиците. На няколко
пъти ходил да се лекува в Испания, но безуспешно в крайна сметка. Продал всичко
в дома си, за да се снабдява с дрога. Десетина дни преди престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство, майка му споделила с нея, че се
отказва да му помага и отива да живее на село при своята майка.
На 22.10.2018 г. около 08.30 часа подс. Д. позвънил на
входната врата на св. К.. Казал й, че е много зле и помолил да се обади на
майка му, за да я убеди да се върне. К. отговорила, че е загубила телефона, но
той поискал да й го издиктува. К. взела лист и записала номера, след което
затворила входната си врата и го набрала. Майката на подс. Д. отказала да
говори с него и помолила съседката си да каже, че не е успяла да се свърже с
нея. Той да правел каквото си иска.
Подсъдимият се върнал след около пет минути и К. му
казала, че не е могла да се свърже с майка му. Той си тръгнал.
Пет - десет минути по-късно отново позвънил на входната
врата и помолил пострадалата да се свърже този път с баба му. К. оставила
отворена врата и под диктовката на подсъдимия опитала да набере съответния
телефонен номер.
Докато набирала цифрите, подс. Д. грабнал устройството от
ръцете й с думите „Щом не мога да се свържа, ще ти открадна телефона“. Издърпал
го от ръцете й и хукнал надолу по стълбите.
Пострадалата изкрещяла след него, но само чула
затварянето на входната врата. Сигнализирала незабавно полицията за случилото
се. Предала гаранционната карта на мобилното устройство като доказателство за
собствеността си над него.
След като отнел телефонния апарат на пострадалата, подс. Д.
отишъл при свидетеля Петков. С него били заедно на метадонова програма,
откъдето датирало познанството им. Показал му телефона и поискал да му го
продаде. Петков отказал, тъй като нямал пари и му предложил да го занесе в
заложна къща. Попитал го дали телефона не е краден, при което подсъдимия
заявил, че не е. Тъй като нямал лична карта, помолил свидетеля П. да заложи той
телефона, което и станало.
П. заложил вещта в заложната къща в квартала, находяща се
на пазара, в близост до битовия комбинат. Легитимирал се със собствената си
лична карта и приел заложния билет под номер 6514.
Свидетелят Т.К. работел в заложна къща „Фламинго 5“,
находяща се в кв. „Владислав Варненчик“ до битовия комбинат. На 22.10.2018 г.
около девет часа той обслужил свидетеля Петков, като сключил с него заем за 100,00
лева, подлежащи на връщане в десет дневен срок, като приел в залог мобилен телефон
„Самсунг Галакси Джи 5“ с ИМЕИ 3596509057579/3. Съставили заложен билет № 6514.
Свидетелят П. предал сумата от 100,00 лв. на подс. Д.. От него разбрал, че няма
намерение да откупува заложената вещ.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на
инкриминираната вещ „Самсунг
Галакси Джи 5“ с ИМЕИ 3596509057579/3 възлиза на стойност 240,00 лв..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия Д. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя
от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото
по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите К., П. и К., протокол
за доброволно предаване, заложен билет № 6514,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от заключението на вещото лице
по приетата съдебна експертиза.
Посочените доказателства и доказателствени
средства съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и са относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По
отношение на обвинението за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК:
Съдът е постановил осъдителна присъда по отношение на
подсъдимия по обвинението по чл. 199 ал. 1, т. 4 от НК. Този извод се обуславя
от обстоятелството, че Д., като е отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон „Самсунг
Галакси Джи 5“, на стойност 240,00 лева от владението на К. използвайки сила, с намерението противозаконно да
ги присвои, е осъществил основания състав на престъплението грабеж по смисъла на чл. 198,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият е преустановил владението
на св. К. върху процесната вещ,
предмет на престъплението и е установил свое такова. Намерението за своене на
движимата вещ е изразено в обстоятелството, че след като я е отнел, веднага е успял
да избяга и реално е установил трайна фактическа власт върху нея, с възможност
за разпореждане. Съдът прие, че залагането на веща /договор за заем, обезпечен
със залог/ в заложна къща, в конкретния случая е акт на разпореждане, доколкото
подс. Д., чрез св. П. предавайки вещта на св. К. и получавайки сумата от 100,00 лева, изобщо
не е имал намерение да изпълни договора, т.е да върне сумата и да възстанови
владението. От свидетелските показания - св. Петков, а и от конкретните
обективни действия на подсъдимия, категорично може да се направи извод, че
посочения договор за заем прикрива договор за продажба, а това е била реалната
представа на Д. за конкретните отношения.
Безспорно по делото е установена употребата
сила, т.е принудата, квалифицираща деянието като грабеж по смисъла на чл. 198,
ал. 1 от НК. За отнемането на вещите
подс. Д. е дръпнал със съответното приложение на сила мобилния телефон на св. К.
и именно това действие е довело до установяване на фактическата власт върху
инкриминираната вещ. Този факт се установява с необходимата категоричност от
направеното самопризнание, така също и от показанията на пострадалата.
Квалифициращите
елементи относно субекта, даващи основание за подс. Д. да отговаря за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК са следните: Видно от приложената справка
за съдимост, Д. е осъждан по НОХД № 620 / 2011 г. ВРС, ВЗС на 15.02.2011 г.,
като му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, отложено с 3 г.
изпитателен срок. Посоченото наказание е приведено в изпълнение по реда на чл.
68, ал. 1 от НК на 30.09.2016 г.; НОХД № 193 / 2016 г. РС - Радомир, ВЗС на
30.09.2016 г., като му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода. Тази
съдебна обремененост изпълва хипотезата на чл. 29,
ал. 1, б. „б“ от НК, а доколкото от влизане в сила на посочените присъди и настоящето
деяние /22.10.2018 г./ не е изтекъл 5 годишния срок, предвиден по чл. 30 от НК,
е налице опасен рецидив.
Безпротиворечиво е установено и авторството на деянието на подсъдимия по
възведеното му обвинение. Тези изводи се основават, както от направеното
самопризнание, така и от приобщените гласни доказателствени средства.
Обектът на престъплението е собствеността на гражданите.
Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат
незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността
на чуждото право на собственост и стремежът им за получаване на имотни облаги
по неправомерен начин.
От субективна страна деянието е извършено с предварително
сформиран пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т.е. желал е неговото извършване, като е предвиждал и
искал настъпването на съставомерните последици.
По горните съображения съдът прие, че подс. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199,
ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК.
По
отношение размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д., съдът не констатира отегчаващи вината
обстоятелства. Обремененото му съдебно минало изцяло е обхванато от
квалификацията, свързана с опасния рецидив, респ. съгласно чл. 56 от НК, не
може да утежнява отговорността на Д. и да завишават обществената опасност на дееца.
По делото фигурира изявление на полицейски служител, обективирано в докладна
записка, че Д. е от криминалния контингент и е автор на кражби, но
доказателства в тази насока отсъстват, с изключение на отразеното в справката
за съдимост. В тази докладна обаче, а и от доказателствените източници по
делото се установява, че Д. е наркозависим, като е правил неколкократни опити
за лечение, включително и извън пределите на РБългария. При това положение не може да се пренебрегва визираното заболяване, очевидно – синдром на
зависимост към хероин, което без съмнение е намалило задръжките, както и
оценката и последиците на извършеното. С оглед изложеното обществената
опасност на Д. следва да бъде определена като занижена.
По важно обаче, при определяне размера на наказанието в
конкретния случай е обществената опасност на деянието. Най-точно може да се
прецени тя, като се разгледат и се даде оценка в тази насока на двете престъпления,
формиращи като съставно, разглежданото по настоящото дело.
По отношение на принудата: съществено смекчаващо
обстоятелство е, че приложената от подсъдимия спрямо пострадалата сила по вид и
интензивност се е ограничила до минимално необходимото – /Д. е посегнал и взел
от ръцете на К. телефона/, за да се осъществи принудителното отнемане на вещите
от владението й. Тя не е била съпроводена с никакви посегателства върху
телесната неприкосновеност на св. К., като не се е достигнало до причиняване на
каквито и да е физически увреждания. В тази връзка следва да се маркира, че
използването на сила, означава да се използва физическо насилие и то трябва
бъде сериозно, така, че да сломява съпротивата на пострадало лице. Очевидно е,
че коментираната принуда е с далеч по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид. Според съда
то е по-скоро плод на спонтанна и необмислена постъпка, без реално осъзнаване
на последиците от нея.
Идентични са
изводите на съда и по отношение на второто престъпление от съставното.
Стойността на неговия предмет е сравнително ниска - 240,00 лв., от които на
225,00 лв. възлиза стойността на отнетия мобилен телефон, който е бил и пряката
цел на осъщественото нападение. Сумата е по-малко от ½ от минималната
работна заплата за страната.
Според настоящият състав на съда при определяна размера
на наказанието от значение са и рецидивните претъпления, т.е тези които
обуславят опасния рецидив, доколкото именно това квалифициращо обстоятелство,
определя изключително високата степен на общества опасност на престъплението,
изразено чрез размера на наказанието определен в нормата на чл. 199 от НК със
специален минимум от 5 г. лишаване от свобода и максимум от 15 г.. Те са две,
за които има две осъждания и се касае за присвояване и привилигирован състав на
кражба. И за двете престъпления са наложени наказания лишаване от свобода за
срок от 8 месеца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие и изразеното
от подсъдимия искрено съжаление за извършеното. Това отношение на Д. към извършеното
от него престъпление съдът намира, че няма декларативен характер. Налични са
доказателства, че същият е направил опити за реална интеграция в обществото,
както и е демонстрирал желание и нагласа да изгради трудови навици и създаване
на семейство. Те очевидно са се провалили, но в основата на този резултат е
заболяването му, неговата наркозависимост, която подлежи на лечение.
Поради изложеното съдът намери, че са налични множество смекчаващи вината
обстоятелства, между които и изключителни такива, като в случая и най-лекото наказание предвидено в нормата не съответства
нито на дееца, още по-малко на извършеното деяние. Това мотивира съда да
определи наказанието с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. с чл. 58а,
ал. 4 от НК, което се свежда до определяне на наказанието под предвидения в
закона специален минимум. Съдът счете, че адекватно на престъпната деятелност
на Д. и неговата личност, както и удовлетворяване изискванията на превенциите в
чл. 36 от НК е наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
Предходната
съдимост на подс. Д. налага изтърпяване на определеното наказание при
първоначален строг режим, доколкото е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2,
б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът зачете времето, което подс. Д. е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по реда на чл. 59, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати
направените по делото разноски, а именно по 41,06 лв. в полза на ОД на МВР
Варна.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: