Решение по дело №1028/2019 на Районен съд - Ловеч

                                             Р      Е      Ш      Е      Н      И     Е

 

                                                         гр.ЛОВЕЧ, 17.10.2019 год.

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                   

 

                ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

                 при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1028 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

           Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Р.П.П. ***, чрез пълномощника си адв.В. от АК-гр.Плевен против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР-гр.София, в която твърди, че в процесния период от 28.05.2016 год. до 31.03.2019 год. работил на длъжност „Старши пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.София МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.

            Пояснява, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В процесният период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г./обн. в ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143 като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

            Позовава се на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

            За процесният период от 28.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощен дежурства, както следва :

                   За 2016 г. - м. 05.-8 ч.; м. 06. - 40 ч.; м. 07. - 64 ч.; м. 08.-56 ч.; м. 09.-56 ч.; м. 10.-16 ч.; м. 11. -56 ч.; м. 12. - 56 ч. или Общо - 352 ч.

                   За 2017 г. - м. 01.-56 ч.; м. 02. - 56 ч.; м. 03.-56 ч.; м. 04. - 32 ч.; м. 05.-24 ч.; м. 06.-64 ч.; м. 07.-64 ч.; м. 08.-16 ч.; м. 09. - 48 ч.; м.10.-64 ч.; м. 11. -56 ч.; м. 12.-56 ч. или Общо - 592 ч.

                   За 2018 г. - м. 01.-64 ч.; м. 02. - 56 ч.; м. 03.-16 ч.; м. 04.- 0 ч.; м. 05.-48 ч.; м. 06.- 56 ч.; м. 07.-56 ч.; м. 08.-32 ч.; м. 09.-48 ч.; м. 10.-32 ч.; м. 11.-56 ч.; м. 12. - 56 ч. или Общо - 520 ч.

                   За 2019 г. - м. 01.-64 ч.; м. 02.-56 ч.; м. 03.-24 ч. или Общо - 144 ч.

                   Общо 1648 часа нощен труд.

                   В съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд уточнява, че вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези, установени за работното време. В конкретният случай за периода от 28.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1648 часа нощен труд, който според него следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 235 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Съобразно заплатата му часовата ставка била в размер на 8.04 лв. или за 235 часа труд му се дължала сумата от 1 889,40 лв.

                   Предвид на изложеното моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в основателността на претенциите му, да осъди ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" да му заплати, както следва : На основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1 889,40 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.05.2016 г.-31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

                   В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх.№7886/15.07.2019 год. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез нейния пълномощник гл.юрисконсулт Емилия Рашева, в който от името на доверителя си оспорва предявения иск по основание и размер. Изтъква, че няма спор по делото, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР, но относно аргументите на ищеца, изложени в исковата молба, че липсва изрична норма за трансформирането на положения от служителите в МВР нощен труд в дневен, което представлява празнота в уредбата на реда и организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурства на държавните служители в МВР, счита, че не е налице такава празнота, тъй като в чл.187, ал.3 от ЗМВР е указано, че : „При работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Изтъква, че периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощен труд в дневен с коефициент 1,143 е от 20.05.2015 год. до 31.03.2019 год., през който период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. за реда и организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Цитира чл.3, ал.3 на тази Наредба, в който е предвидено, че : „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8:8, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ 7 часа : 8 часа /с коефициент 0,143/. В този смисъл счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на часове нощен труд от 8 часа, т.е. когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014 год. на Министъра на вътрешните работи. В т.1 на последната заповед е посочено, че : „За всеки отработен час в часовете между 22,00 часа-06,00 часа /нощен труд/ на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева”. Именно в този смисъл заявява, че следва да се извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца.

                   По отношение претенцията за лихви намира, че тя има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата, като след като е недължимо главното вземане, то и претенцията за лихви е неоснователна и недоказана.

                   Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като им присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в НМРАВ. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение, че посоченото в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е завишено и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

                   В насроченото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.В., който от името на доверителя си поддържа исковата молба. След като не е оспорил заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, прави искане за изменение - намаление размера на исковата претенция с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, със сумата 385,47 лева или същият вместо за сумата в размер на 1 889,40 лева да се счита предявен в размер на сумата 1 503,93 лева, което искане съдът е уважил и е допуснал изменение относно размера на този обективно съединен иск. Моли съда да уважи претенцията на доверителя му до размера на сумата, съгласно допуснатото изменение, като му присъди и адвокатско възнаграждение за което представя списък на разноски по чл.80 от ГПК. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар намира за неоснователно, тъй като представения по делото договора за правна помощ е за две съдебни инстанции и посочения в него размер е под минимума. В посочения от съда срок представя писмени бележки, в които подробно излага аргументите си защо исковата претенция е основателна и трябва да се уважи от съда.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и въз основа на нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

По обективно кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР.

              Безпорно между страните е обстоятелството, че ищецът Р.П.П. за процесния период от време от 28.05.2016 год. до 31.03.2019 год.е работил по служебно правоотношение на длъжност „Старши пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч при ОД”Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.София МВР. Този факт съдът установи и от представените от ответника доказателства, а именно акт за встъпване в длъжност от 13.03.2013 год., издаден съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи на ВР №К-2725/11.03.2013 год., от който е видно, че Р.П.П. е назначен на длъжност стажант в ОУПБЗН Ловеч при ГДПБЗН-МВР с основно месечно възнаграждение за длъжността 471 лева. Налице е и акт за встъпване в длъжност от 10.03.2017 год., издаден съгласно заповед на Директора на ГДПБЗН МВР №1983к-359/24.02.2017 год., от която се разбира, че мл.инспектор Р.П.П. е назначен на длъжност старши пожарникар в УПБЗН-Угърчин на РСПБЗН-Ловеч към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР с основно месечно възнаграждение 673 лева.

            Видно е, че със Заповед рег.№К-2725/11.03.2013 год. на Министъра на вътрешните работи ищецът Р.П.П. е назначен за държавен служител - стажант, считано от датата на встъпване в длъжност в Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението”-Ловеч.

            Със Заповед №1983к-359/24.02.2017 год. на Директора на ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” Р.П.П. - пожарникар в Участък „Пожарна безопасност и защита на насалението”-гр.Угърчин на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР е преназначен на младши изпълнителска длъжност Старши пожарникар в Участък „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Угърчин на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-гр.Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с основно месечно възнаграждение 673 лева, считано от датата на встъпване в длъжност.

            Съгласно Заповед  УРИ : 921з-809/31.10.2016 год. на Директора на РДПБЗН-Ловеч относно организиране и разпределения на работното време на служителите на РСПБЗН-Ловеч, на основание чл.17, ал.3 от Правилник за устройството и дейността на министерството на вътрешните работи, чл.11, ал.4 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и във връзка с изискванията на чл.139, ал.5 и чл.139а, ал.1 и ал.3 от КТ, относно разпределянето на работното време на лицата, работещи по трудови правоотношения в МВР, служители в РСПБЗН-Ловеч, извършващи дейности, чието осъществяване изисква непрекъсваемост на работния процес /работа на смени/, са всички държавни служители от РСПБЗН-Ловеч, които са включени в месечни графици за работа на смени /т.1; II/. Изрично е предвидено в т.2 на същия Раздел, че работата на смени в РСПБЗН-Ловеч се организира в месечни графици, които се изготвят от началник РСПБЗН-Ловеч. Същите да се представят в РДПБЗН-Ловеч до 25 число на предходния месец за утвърждаване. От т.4 на Раздел II се установява, че при изготвяне на графиците за осигуряване на непрекъснат сменен режим, началник РСПБЗН-Ловеч трябва да разпредели работното време на служителите, така че максимално да се придържа към нормативно установеното работно време, посочено в ЗМВР като не допуска неотработени часове и надвишаване на установената нормална продължителност на работното време от служителите за отчетен период, във връзка с което 24 часовата смяна започва в 08.00 часа и завършва в 08.00 часа на следващия ден. Началото на 12 часовите и 8 часовите смени се определят от началника на РСПБЗН-Ловеч, в зависимост от оперативната обстановка. В т.1 на Раздел IV е предвидено, че държавните служители в РСПБЗН-Ловеч изпълняват служебните си задължения извън установеното работно време въз основа на издадена от него заповед, а в т.3 на същия Раздел е предвидено, че отчитането и компенсирането на положения извънреден труд от служителите на РСПБЗН-Ловеч се извършва при спазване разпоредбите на Наредба №8121з-766/29.07.2016 год. за държавните служители в МВР и при спазване на разпоредбите на КТ за ЛРТП в МВР. От т.6 на цитирания по-горе Раздел се разбира, че нормалната продължителност на работното време е равна на нормативно установения брой работни часове съгласно ЗМВР. В т.9 на Раздел IV се предвижда, че положеният труд извън установеното работно време се документира в специална книга по образец, съгласно приложение №5 към чл.30, ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. Тази заповед отменя запонед УРИ : 921з-614/30.08.2016 год.

            С оглед направеното доказателствено искане на ищеца, чрез неговия пълномощник, направено още с исковата молба, съдът е задължил ответника да представи справка за трудовото му възнаграждение за процесния период от време 28.05.2016 год.-31.03.2019 год., с разбивка по пера, като във всички представени платежни бележки съдът констатира, че липсва начисляване и заплащане на извънреден труд.

            От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, се установява, че процесния период от 28.05.2016 год. до 31.03.2019 год. ищеца е полагал труд при ответника на длъжност „Старши пожарникар” при 24 часови работни смени, от 8 часа сутринта до 8 часа сутринта на следващия ден, при които отработеното време от 22 часа до 6 часа - 8 часа на смяна са „нощен труд”.

            Видно от направената справка Приложение 1 към заключението, общият брой часове, положени като нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период през периода от 28.05.2016 год. до 31.03.2019 год. са 1616 часа.

            Експертът е посочил в заключението, че през процесния период от 28.05.2016 год. до 31.03.2019 год. не е правено преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Положените часове нощен труд са начислени и изплатени от работодателя по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час. През процесният период от 28.05.2016 год. до 31.03.2019 год. приравнените нощни часове в дневни са 1847 часа. Разликата между положените и приравнените нощни часове е 231 часа. Положеният извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен не е начисляван в заплатите на ищеца и съответно не е заплатен от ответника. Паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен, остойностени по часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време е 1 503,93 лева.

            При наличието на тези факти, съдът приема, че от правна страна брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, какъвто е и ищеца, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива - чл.176 от ЗМВР. Сред предвидените в този закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно текста на чл.187, ал.9 от ЗМВР : „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят от Наредба на министъра на вътрешните работи”. В процесният период от време последователно са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014 год., Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 год., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които се урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В чл.3, ал.3 и на трите Наредби текстовете са идентични като предвиждат, че : „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”. В Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585/11.07.2016 год. на ВАС по адм.дело №5450/2016 год. На 02.08.2016 год. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 год., което дава основание на съда да приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. липсва изрична разпоредба, съответстваща на текста на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. Липсата на такава норма, обаче не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн.ДВ от 26.01.2007 год./, в която в чл.9, ал.2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Именно по тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в цитираната по-горе наредба законодателят е възприел подхода, установен в КТ и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съдът счита, че разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по аналогия са приложими и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Именно Конституцията гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това и включеният в рамките на ответната дирекция нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за процесния период от време. Определеният максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определения максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.

            Както се посочи по-горе основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0,143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане на действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 - постановеното решение по адм.дело №5450/2016 год. на ВАС до приемането на новата Наредба. Но този ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. за периода от 02.08.2016 год. до 31.12.2017 год., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

            Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличието на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн.ДВ, бр. от 26.01.2007 год./, чиято разпоредба в текста на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

            С оглед на изложените съображения исковата претенция на Р.П.П. против ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” МВР за заплащане на сумата 1 503,93 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.05.2016 год.-31.03.2019 год. е основателна и доказана и следва да бъде уважена от съда.

             По обективно кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            В петитума на исковата молба съдът е сезиран с претенция за заплащане на законна лихва върху цялата претендирана сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, която акцесорна претенция съдът намира за основателна и доказана, предвид факта, че в хода на настоящия исков процес се доказана по безпорен начин, че се касае за неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно сумата 1 503,93 лева е дължима, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 28.05.2019 год. до окончателното й изплащане.

            По разноските.

            Разноски са претендирани и от двете страни в процеса, но с оглед изхода на спора и уважаване изцяло на исковата претенция, по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, такива се дължат на ищеца от страна на ответника. Последният още с отговора на исковата молба е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, че посоченото в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение е завишено и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част на исковата претенция, възнаграждението на адв.В. следва да се изчисли по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза в размер на сумата 335,27 лева. Съдът като съобрази представения в съдебно заседание списък на разноски по чл.80 от ГПК, в който адвокатския хонорар е в размер на сумата 300 лева, преценява, че в случая не следва да прилага текста на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е изцяло неоснователно, с оглед на това, че адвокатският хонорар на адв.В. за настоящата инстанция е в минимален размер. Вписаният в договор за правна помощ и съдействие от 26.05.2019 год. адвокатски хонорар в размер на сумата 600 лева е до приключване на делото пред всички съдебни инстанции, като съдът преценява, че за настоящата инстанция следва да съобрази изцяло списъка на разноски по чл.80 от ГПК, в който е вписана сумата 300 лева.

            По сметка на РС-гр.Ловеч ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 60,16 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на иска, както и сумата 100 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице или общо дължимата сума е 160,16 лева.

              Водим от горното, съдът                                                   

    

                                                                         Р   Е   Ш   И    :

 

 

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР, с адрес за призоваване : гр.София, ул.”Пиротска”№171А да заплати на Р.П.П., ЕГН-********** *** сумата 1 503,93 /хиляда петстотин и три лева деветдесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.05.2016 год.-31.03.2019 год., на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 28.05.2019 год. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР, с адрес за призоваване : гр.София, ул.”Пиротска”№171А да заплати на Р.П.П., ЕГН-********** *** сумата 300 /триста/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР, с адрес за призоваване : гр.София, ул.”Пиротска”№171А да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 160,16 /сто и шестдесет лева и шестнадесет стотинки/, от които 60,16 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на иска и 100 лева възнаграждение за вещо лице.

             Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :