МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД №5445/18 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.Ф.К. за извършено
престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК – за това, че на 13.10.2016 г. около 14.30
ч. в гр. София, при управление на
моторно превозно средство – лекотоварен автомобил марка „Киа“, модел „Пиканто“
с рег. № ********, се движел по бул. „Е. и Х. Г.“ с посока на движение от бул.
„Черни връх“ към ул. „Милин камък“ и в района на спирката на МГТ номер 0398
бул. „Черни връх“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като водачът на лекотоварния автомобил А.К. не забелязал пешеходката
М.С.К., която пресичала пътното платно на бул. „Е. и Х. Г.“ отляво на дясно
спрямо посоката на движение на управлявания от него автомобил, като не намалил
скоростта си на движение и не спрял, в резултат на което реализирал ПТП с
пешеходката и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката М.С.К. с ЕГН: **********,
която починала на 22.10.2016 г. във ВМА, като настъпилата смърт е в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, след получаване на
съчетана тежка черепно-мозъчна травма и гръдна травма, довела до развитието на
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.
С протоколно определение
от 19.06.19 г. ход на делото е даден по реда на гл.ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият заявява по
реда на чл.371, т.2 от НПК, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението и фактическата обстановка, която е изложена в обвинителния акт,
като посочва, че същата е доказана по категоричен начин не само от
самопризнанията на подсъдимия, но и от всички събрани на фазата на досъдебното
производство доказателства. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и
предлага да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК.
Защитникът на подсъдимия излага аргументи във връзка със
смекчаване на отговорността на подсъдимия, като посочва, че в случая е налице
сериозно съпричиняване на инцидента от страна на пострадалата, както и че след
ПТП водачът е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата, поради което са налице основания за преквалифициране на деянието
по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК.
При последната си дума към съда подсъдимият заявява, че
съжалява и моли за по-леко наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение
намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Ф.К. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, с
постоянен адрес:***, фактически живущ ***, със средно образование, женен, ЕГН:**********,
неосъждан.
Подс. К. към 13.06.16 г.
бил правоспособен водач, със свидетелство за управление на МПС, кат.“В“,
валидно до 06.11.23 г.
На 13.10.2016 г. около 14.30 ч. подс. К.
управлявал лекотоварен
автомобил марка „Киа“, модел „Пиканто“ с рег. № ******** в гр. София, по бул. „Е. и Х. Г.“ с посока на
движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Милин камък“. Преди
настъпване на ПТП превозното средство било технически изправно. Пътното платно,
по което се движил подсъдимия, било с ширина 9.00 м., предназначено за движение
на автомобили в една посока, като било разделено на три пътни ленти в една
посока за движение. Пътната настилка била с дребнозърнест асфалт, суха, без
посипаности и неравности. Движението се осъществявало в светлата част на
денонощието, при ясно време и добра видимост.
Подсъдимият управлявал
лекотоварния автомобил в средната лента за движение със скорост 62 км/ч. Пред
него на известно разстояние в лявата пътна лента се движел микробус „Мерцедес
Вито“ с рег.№ *******управляван от св. Д.Д..
Пострадалата М.К.предприела пресичане на платното на бул. „Е. и Х. Г.“ отляво надясно,
като навлязла в лявата пътна лента, по която се движел микробуса, управляван от
св. Д.. Д. възприел пострадалата на пътното платно и намалил скоростта си на
движение, и спрял пред пресичащата пътното платно Каменарска. Последната пресякла лявата пътна лента
изцяло, спряла се за момент и навлязла в средната пътна лента, по която се
движел лекотоварния автомобил, управляван от подс. К.. Подсъдимият не възприел
навреме пресичащата средното платно Каменарска, не успял да намали достатъчно
скоростта си на движение и реализирал ПТП. Автомобилът, управляван от подс. К.
със скорост 62 км/ч ударил пресичащата Каменарска с предната си лява част,
странично в зоната на преден ляв калник, като удара за Каменарска бил в дясната
част на тялото й. След удара пешеходката Каменарска била отхвърлена напред и
наляво от автомобила.
От приложената по
производството КМАТЕ е видно, че подс. К. се движел със скорост 62 км/ч. Вещите
лица са категорични, че подсъдимият би могъл да спре преди мястото на удара,
ако се движел със скорост 48 км/ч или по-ниска.
След удара, тялото на пострадалата
останало на разстояние около 2 – 3 метра от задната част на автомобила,
управляван от подс. К.. Пострадалата била в съзнание и с отворени очи, като
дишала тежко. Започнала да тече кръв от носа и от ушите й, като имало кръв и по
лявата страна на главата. Подс. К.
слязъл от автомобила, отишъл при пострадалата, занесъл аптечка и на
пострадалата била оказана първа помощ. Пострадалата не била местена до идването
на линейка на местопроизшествието, след което била откарана във ВМА.
Пострадалата М.К.починала на 22.10.2016 г.
във ВМА. При огледа на трупа й се
установила тежка черепно-мозъчна травма в лявата слепоочна област,
кръвонасядане в лявата слепоочна област, лявата зигоматична област и горния
свод на лявата очница, травматични субдорални хематоми – двустранно,
травматичен субарахноиден кръвоизлив, контузия на мозъка, гръдна травма –
счупване на шесто, седмо и осмо ребро в дясната гръдна половина, контузия на
бял дроб в дясно, травма на опорно-двигателния апарат – счупване на дясна
раменна кост, рана на дясната предмишница.
От заключението на
изготвената СМЕ е видно, че смъртта на пострадалата М.К.се дължи на тежка съчетана
черепно-мозъчна травма и гръдна травма, довела до развитието на сърдечносъдова
и дихателна недостатъчност. Между получените травматични увреждания при процесното
ПТП и настъпилата смърт има пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка – описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява по несъмнен начин по
реда на чл.373, ал.3 от НПК – въз основа на направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК и събраните на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят – показанията на свидетелите Д.Д. и П.К.,
заключение на СМЕ на труп, заключение на основна и допълнителна КМАТЕ, протокол
за оглед на местопроизшествие, констативен протокол за ПТП, справка за
съдимост.
В хода на съкратеното съдебно следствие, отделно от
направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, са приобщени по
реда на чл.371, т.1 от НПК и показанията на св. Д.Д., от които се установяват
допълнителни факти, неизложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
касаещи поведението на подс. К. след настъпилото ПТП и по-конкретно
предприетите от подсъдимия действия за оказване на помощ на пострадалата.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си подс. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по 343а, ал.1, б. „б“ вр. чл.343, ал.1,
б. „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна подс. К. на 13.10.2016 г. около 14.30 ч. в гр. София, при управление на моторно
превозно средство – лекотоварен автомобил марка „Киа“, модел „Пиканто“ с рег. №
********, се движел по бул. „Е. и Х. Г.“ с посока на движение от бул. „Черни
връх“ към ул. „Милин камък“ и в района на спирката на МГТ номер 0398 бул.
„Черни връх“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват … с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
Подсъдимият се движил със скорост, която не била
съобразена с характера и интензивността на движението, както и с конкретните
условия на видимост. Подсъдимият управлявал автомобила по силно натоварен
булевард в центъра на гр. София, през деня, при интензивен трафик. Превозните
средства са се движили по булеварда в повече от една пътна лента, което
обективно намалява периметъра на видимост на водачите, особено странично по
отношение на обстановката на тротоарите встрани от пътното платно. Видимостта
на подсъдимия, в настоящия случай, е била допълнително затруднена и поради
конструктивните особености на движещия се вляво от него /между автомобила на
подсъдимия и неправилно пресичащата пешеходка/ лекотоварен автомобил „Мерцедес
Вито“, чиито товарен отсег не е с монтирани стъкла - съгласно заключението на
допълнителната КМАТЕ поради геометричните размери на лекотоварния автомобил
„Мерцедес Вито“ същият представлява препятствие, ограничаващо видимостта на
другите участници в движението, включително и от процесния автомобил „Киа“.
Подсъдимият е следвало също така да съобрази, че намаляването без видима
причина на скоростта от движещия се отпред и вляво от него лекотоварен автомобил
„Мерцедес Вито“ е възможно да се дължи на внезапно възникнала опасност за
движението, възприета от водача на този автомобил и подсъдимият е следвало на
свой ред, превантивно, дори без да е възприел непосредствено предполагаемата
опасност, да намали и своята скорост. В заключение, при изложените по-горе
условия подсъдимият е следвало да управлява автомобила със скорост, значително
по-ниска от тази, с която реално се е движил - 62 км/ч, включително и по-ниска
от разрешената за населено място максимална скорост от 50 км/ч. /която
максимална скорост поначало е допустима само при оптимална пътна обстановка,
ненатоварен трафик, отлични условия на видимост и т.н., и т.н., каквито условия
не са били налице в процесния случай/. Съгласно заключението на КМАТЕ водачът
на процесния автомобил е щял да има възможност да спре преди мястото на удара,
ако се е движил със скорост 48 км/ч или по-ниска.
При управлението на лекотоварния автомобил подс. К. не забелязал навреме пешеходката М.С.К., която
пресичала пътното платно на бул. „Е. и Х. Г.“ отляво надясно спрямо посоката на
движение на управлявания от него автомобил, и поради движението си с
несъобразена скорост не успял да намали достатъчно скоростта си на движение и да спре
своевременно,
в резултат на което реализирал удар
с пешеходката М.С.К. с ЕГН: ********** и причинил смъртта й, която починала на
22.10.2016 г. във ВМА, като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, след получаване на съчетана тежка
черепно-мозъчна травма и гръдна травма, довела до развитието на сърдечносъдова
и дихателна недостатъчност.
След ПТП подс. К. е направил всичко, зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата - подсъдимият слязъл от автомобила, отишъл при
пострадалата и занесъл аптечка, след което на пострадалата била оказана първа
помощ на място. Този обем от действия на подсъдимия в конкретния случай следва
да се оцени като достатъчен, за да се приложи привилегирования състав на 343а, ал.1, б. „б“ от НК, тъй като
извършването на повече манипулации по отношение на пострадалата /преместване,
откарване в болнично заведение с лек автомобил и т.н./, предвид състоянието на
пострадалата, се е явявало нецелесъобразно /пострадалата целенасочено не била
местена от мястото, на което се намирала до идването на медицински екип от ВМА,
който да окаже професионална медицинска помощ/.
От изложената в обстоятелствената част на обвинителния
акт и възприета от съда фактическа обстановка, не се установява настъпилото ПТП
да се дължи на несъобразяване от страна на подсъдимия с други фактори, относими към
избиране на скоростта на движение, изброени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство,
превозвания товар, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по
отношение на тази част от обвинението.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
несъзнавана непредпазливост – подсъдимият не е предвиждал общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
Съобразно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и предвид характера на производството пред
първата инстанция – по реда на чл.371, т.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, наказанието
на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 58а от НК, при което съдът следва да определи наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК,
след което да намали така определеното наказание с една трета.
В конкретния случай обаче, съдът намира, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.55 от НК, поради
наличието на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство – съпричиняване на съставомерния резултат от страна на
пострадалата, изразяващо се в грубо нарушаване от нея на правилата за движение.
Пострадалата е пресичала пътното платно на забранено място, без предприемане на
елементарни мерки за безопасност, като е проявила небрежност и невнимание при
пресичането. В непосредствена близост до мястото на пресичане е имало пешеходен
подлез, който обаче пострадалата не е използвала. Съгласно разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НПК, в случай, че при съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 вр.
чл.372, ал.4 от НПК са налице условия за определяне на наказанието по чл.55 от НК, прилага се именно тази разпоредба, ако тя е по-благоприятна за дееца. За
престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен – по 343а, ал.1, б. „б“ вр.
чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до четири години без да е предвиден минимален размер. При
приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК наказанието лишаване от свобода
следва да се замени с пробация. Съдът отчита и други смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и
изразеното съжаление, поради което намира, че наказанието пробация следва да се
определи за кратък срок и при нисък интензитет на пробационните мерки, като на
подсъдимия бъдат наложени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА; включване в програма за
обществено въздействие „Формиране на умения за безопасно шофиране“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
Съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, независимо, че разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК
дава възможност това наказание да не бъде налагано. В тази насока съдът съобразява,
че въпросното наказание се третира от законодателя като такова с ниска тежест
/видно от градацията на системата на наказанията в чл.37, ал.1 от НК/.
Естеството на това наказание в много голяма степен допринася за намаляване на
опасността от причиняване на ПТП в бъдеще и налагането му е целесъобразно както
от гледна точка на интересите на обществото, така и от гледна точка на
сигурността на самото наказано лице. При отчитането на изброените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС следва да се наложи за кратък срок – ТРИ МЕСЕЦА.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да
заплати по
сметка на СДВР направените на досъдебното производство разноски в размер на
902.92 лв., както и по сметка на СГС 5.00 лв. държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: