Определение по дело №36052/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 619
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20211110136052
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110136052 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на ИВ. К. М. срещу „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
С Определение № 11463/23.12.2021 г. производството е спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 1 ГПК. С молба с вх. № 114851/23.12.2021 г. ищецът е поискал делото да бъде
насрочено в открито съдебно заседание за подписване и одобряване на постигнатата между
страните съдебна спогодба. Следователно производството следва да бъде възобновено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК следва да се отхвърли като не-
необходимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 36052/2021 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.02.2022 г. от 09:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
ИВ. К. М. е предявил срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД осъдителен иск с
1
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 2 218.18 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар по изп. д. № 20199030400198 по описа на ЧСИ Ивилина
Лаловска, с рег. № 903 в Регистъра на КЧСИ, настъпили в резултат на непозволено
увреждане – предприети действия по образуване на изп. д. № 20199030400198 по описа на
ЧСИ Ивилина Лаловска, с рег. № 903 в Регистъра на КЧСИ, за погасени по давност
вземания, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта – 29.08.2019 г., до
окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 22.03.2011 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение
по ч. гр. д. № 353/2011 г. по описа на РС – Нови пазар, но с влязло в сила на 06.08.2019 г.
Решение по т. д. № 119/2018 г. по описа на ОС – Шумен установителните исковете на
банката, предявени срещу него по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, били отхвърлени поради
погасяване на вземанията по давност. Сочи, че въпреки направеното от него още с отговора
на исковата молба възражение за изтекла давност изпълнителното дело било образувано по
молба на служители на банката от 26.03.2019 г., при положение че по-рано е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. д. № 20118780400603 по описа на ЧСИ
Ирина Христова, с рег. № 878 в Регистъра на КЧСИ. Счита, че поведението на банката по
предприемане на принудително изпълнение при липса на подлежащо на принудително
удовлетворяване право на взискателя представлява явна злоупотреба с права. Излага, че е
упълномощил адвокат и на 29.08.2019 г. е сключил с него Договор за правна защита и
съдействие за представителството по изпълнителното дело, за което е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 2 218.18 лв. Счита, че за него това са имуществени вреди в
резултат на неоснователно воденото срещу него изпълнително производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с който признава дължимостта на сумата от 2 218.18 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 20.09.2021 г. /датата на получаване на исковата
молба/. Счита, че с поведението си не е дал повод за образуване на делото, тъй като след
влизане в сила на Решение по т. д. № 118/2018 г. по описа на ОС – Шумен е отправил искане
до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, но той се е произнесъл със
закъснение, като ищецът е сторил разноските за адвокатско възнаграждение след постъпване
на молбата на банката за прекратяване на изпълнителното производство. Счита, че не дължи
разноски за настоящото производство.
С молба с вх. № 105271/09.12.2021 г. ответникът твърди, че е извършил плащане по
банковата сметка на ищеца на сумата от 2 266.86 лв., включваща сумата от 2 218.18 лв. и
законната лихва за забава от датата на исковата молба до датата на плащането.
С молба с вх. № 108026/14.12.2021 г. ищецът заявява, че на 08.12.2021 г. му е платена
сумата по главния иск, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже
следните обстоятелства: извършване от лице, на което е възложена работа от ответника, на
процесното деяние, което обективно не съответства на правно дължимото, при или по повод
възложената работа – предприемане на действия от служители на банката по образуване на
изп. д. № 20199030400198 по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска, с рег. № 903 в Регистъра на
КЧСИ; настъпването в резултат от това на имуществени вреди за ищеца, техния вид и
размер – заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в твърдяния размер за
процесуалното му представителство по изпълнителното дело; причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задължението.
2
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: в
полза на банката срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 22.03.2011 г. въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 353/2011 г. по описа на РС – Нови пазар, въз
основа на който е образувано изп. д. № 20118780400603 по описа на ЧСИ Ирина Христова, с
рег. № 878 в Регистъра на КЧСИ, прекратено с Постановление от 02.05.2018 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; установителните искове, предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415
ГПК, за вземанията на банката по изпълнителния лист са отхвърлени с влязло в сила на
06.08.2019 г. Решение по т. д. № 119/2018 г. по описа на ОС – Шумен, поради погасяване на
вземанията по давност, каквото възражение М. е направил по това дело с отговора на
исковата молба на 21.11.2018 г.; на 26.03.2019 г. служители на банката са подали молба за
образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист и е
образувано изп. д. № 20199030400198 по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска, с рег. № 903 в
Регистъра на КЧСИ; на 29.08.2019 г. ищецът е сключил Договор за правна защита и
съдействие с адв. Атанаска Дурова-Каракашева за осъществяване на процесуалното му
представителство по изпълнителното дело, за което е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2 218.18 лв.; с Постановление от 05.09.2019 г. изп. д. №
20199030400198 по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска, с рег. № 903 в Регистъра на КЧСИ, е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по молба на взискателя; извършеното от
ответника в хода на производството плащане на сумата от 2 266.86 лв. по банковата сметка
на ищеца за погасяване на главното вземане и на законната лихва, считано от датата на
исковата молба до датата на плащането.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно, каквото
в случая не е представено от ответника.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3