О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,
22.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.Топалова ЧЛЕНОВЕ:Г.Косева
Кр.Големанова
като разгледа докладваното от съдия
Топалова в.ч.гр.д. № 473 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по жалба от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, гр. *** срещу разпореждане, с което е отхвърлено
заявление по чл.410 ГПК за част от вземанията, по ч.гр.д. № 1801/2020 г. по
описа на Районен съд Габрово – лихва за забава в размер на 118.80 лв. от 6.09.2019
г. до 2.10.2020 г. и законна лихва в размер на 30.68, дължима от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г.
В жалбата се твърди, че районният съд не обосновал
отказът си да остави без уважение искането за заплащане на законна лихва.
Липсвало посочване на конкретно основание за отхвърляне на претендираното
вземане. Неправилно било отхвърлено и искането за заплащане на лихва за забава.
Същата не представлявала неравноправна клауза. Кредиторът имал право на
възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения срок. Неправилно било
отхвърлено искането, тъй като липсвало уточнение върху кои претендирани
вземания е начислена същата. Съдът следвало да укаже на заявителя в тридневен
срок да уточни размера на претендираните задължения, преди да отхвърли
заявлението.
Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и
да постанови да се издаде заповед за изпълнение, както и да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски.
Жалбата е подадена в срок
от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна поради следното:
С
обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумата 247.37 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст; за сумата 742.50 лв. за закупена услуга
Флекси; за сумата 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на вземането; лихва за забава в размер на 118.80 лв. от 6.09.2019 г. до
2.10.2020 г. и законна лихва в размер на 30.68, дължима от 13.03.2020 г. до 13.07.2020
г.
Разпореждането е обжалвано
само в частта му относно претендираните лихва за забава и законна лихва.
По отношение претендираната
лихва за забава в размер на 118.80 лв.
от 6.09.2019 г. до 2.10.2020 г., съдът
намира разпореждането за правилно, тъй като в заявлението не е посочено от
кои суми е образувана главницата върху
която е изчислена лихвата.
Разпореждането
е правилно и на друго основание. Съгласно разпоредбата на чл.
6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, до два месеца след отмяната на извънредното положение
при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не
може да бъде развален поради неизпълнение.
Съобразно
посочената забрана в периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. лихва за забава не
следва да бъде начислявана. Претенцията обхваща период преди и след
извънредното положение, но тъй като не е определена по размер за периода, в
който е дължима, не може да бъде присъдена.
По
отношение на претендираната законна лихва в размер на 30.68 лв.Претенцията
е съобразена с разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИП и за периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. не е начислявана. От заявлението
не става ясно върху каква
главница се начислява - дали само върху предоставената и невърната на
падежа сума, дали върху сума от допълнителните услуги и такси.
Като
не са посочени размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените
периоди се препятства преценката за съответствие на искането с чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК с размера на законната лихва. Това
обстоятелство не представлява нередовност на заявлението и не налага даване на
указания от страна на съда за отстраняването й.
По тези съображения претендираните суми не
следва да се присъждат.
На основание изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.
На
основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, съдържащо се в заповед №
260239 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1801/2020
г. на Районен съд Габрово, с което е отхвърлено
заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр. ***за лихва за забава в размер на 118.80 лв. от 6.09.2019 г. до 2.10.2020 г. и
законна лихва в размер на 30.68 лв., дължима от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: