РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110134479 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. С. А. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, с която ЕАД са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи поради изтекла погасителна давност сумата от 56,43 лева,
представляваща припадащата се на ищеца 1/2 част от вземане за цена на топлинна енргия за
периода от м.11.2010г. до м.12.2010г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Солун“ № 43, вх.
А, ап. 9, аб. № 37510 и сумата от 51,55 лева, представляваща припадащата се на ищеца 1/2
част от вземане за мораторна лихва за периода от м.11.2010г. до м.12.2010г.
Ищецът твърди, че заедно с Бойка Димитрова Гюрджеклиева е съсобственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Солун“ № 43, вх. А, ап. 9, аб. № 37510 и е
абонат на „Топлофикация София“ ЕАД, като припадащите се на всеки от съсобствениците
части в общите задължения е по 1/2. За периода м.11.2010г. до м.12.2010г. за имота били
начислени вземания за цена на топлинна енергия в общ размер на в размер на 112,86 лева и
за мораторна лихва размер на 103,11 лева, от които ищецът дължал половината. Ответникът
бил изпращал многобройни писма и фактури, в които тези суми били посочени като стари
задължения, което представлявало покана за плащане. Задълженията фигурирали и на
уебсайта на ответника. Сочи, че процесните вземания са погасени с изтичане на тригодишна
погасителна давност. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава основателността на исковата претенция. Признава, че давността за процесните
вземания е изтекла. Сочи, че дружеството не било претендирало заплащане на процесните
1
суми, както и че прилагал извнсъдебно института на погасителната давност като сключвал
споразумение съобразно решение № 331 на СОС от 27.06.2013г. съгласно протокол № 42.
Ищецът не бил поиска от ответника сумите да бъдат погасени по давност по посочения
способ. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следвало да бъде
натоварван с разноски, като претендира присъждане на разноските в тежест на ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност по отношение на процесните вземания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че „Топлофикация София“ ЕАД е начислила за периода м.11.2010г. до м.12.2010г. за за
имот, находящ се в гр. София, ул. „Солун“ № 43, вх. А, ап. 9, аб. № 37510 вземания за цена
на топлинна енергия в общ размер на в размер на 112,86 лева и за мораторна лихва размер
на 103,11 лева, от които задължения на ищеца се припада половината съобразно неговата
квота в съсобствеността.
Предвид съществуването и изискуемостта на процесните вземания, за ищеца е налице
правен интерес от предявения отрицателен осъдителен иск за установяване на тяхната
недължимост поради изтекла погасителна давност.
По същество на предявените искове, с оглед процесуалното поведение на страните,
съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване
на решение при признание на иска. Ответникът е признал изцяло основателността на
исковите претенции по основание и размер, изявлението е направено от ответника чрез
изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него.
Извън така направеното признание, към датата на предявяване на исковете, тригодишната
давност за процесните вземания безспорно е изтекла.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът. Релевираното от
ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2
ГПК е неоснователно. От представените с молбата от 07.11.2022г. писмени доказателства се
установява, че със заявление, получено от „Топлофикация София“ЕАД на 20.06.2017г.,
2
ищецът е поискал от дружеството да бъдат заличени като погасени по давност задълженията
му за периодите преди месец 05.2014г. От писмо от 08.11.2019г. се установява, че ищцовото
дружество не е уважило искането на ищеца за отписване на погасените по давност вземания,
като вместо това е претендирало плащане на всички суми за периода от м.11.2006г. до
м.01.2014г., включително процесните по настоящото дело вземания. При това положение
ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело и не са налице предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в тежест на ищеца.
Основателно е, обаче, възражението на ответника за злоупотреба с право от страна на
ищеца. От представените от ответника в проведеното открито съдебно заседание данни и
при служебна справка на съда в единната информационна система на съдилищата се
установява, че освен производството по настоящото дело, ищецът Б. С. А. е завел срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД още четиринадесет отделни искови молби с предмет
отрицателни установителни искове за недължимост на погасени по давност вземания за
топлинна енергия и лихви за имота в гр. София, ул. „Солун“ № 43, вх. А, ап. 9, по които са
образувани следните производства:
Гр.д. № 67638/2022 на СРС, 32 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
м.01.2010г. – м. 07.2010г., периода м. 07.2013г. – м.01.2014г. и периода м. 07.2016г. – м.
01.2017г. за същия имот;
Гр.д. № 38013/2022 на СРС, 29 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м. 01.2013г. до м. 03.2013г. за същия имот;
Гр.д. № 38012/2022 на СРС, 48 състав, за недължимост за недължимост на суми по
фактури за периода от м. 01.2011г. до м. 04.2011г. за същия имот;
Гр.д. № 34489/2022 на СРС, 32 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м.04.2012г. до м. 06.2012г. за същия имот;
Гр.д. № 34487/2022 на СРС, 161 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
от м.04.2013г. до м. 06.2013г. за същия имот;
Гр.д. № 34485/2022 на СРС, 26 състав, за недължимост на суми по фактури за периода м.
06, м. 08 и м. 09.2011г. за същия имот;
Гр.д. № 34483/2022 на СРС, 29 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
м.06., м.07 и м.10.2010г. за същия имот;
Гр.д. № 34482/2022 на СРС, 40 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м.07.2012г. до м. 09.2012г. за същия имот;
Гр.д. № 34481/2022 на СРС, 143 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
от м.10.2011г. до м. 12.2011г. за същия имот;
Гр.д. № 34480/2022 на СРС, 140 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
от м.10.2012г. до м. 12.2012г. за същия имот;
Гр.д. № 47751/2021 на СРС, 142 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
от м.01.2008г. до м. 05.2008г. и от м. 11.2008г. до м.12.2008г. за същия имот;
3
Гр.д. № 47750/2021 на СРС, 32 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м.01.2007г. до м. 04.2007г. и от м.09.2007г. до м. 12.2007г. за същия имот;
Гр.д. № 47749/2021 на СРС, 39 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м.11.2006г. до м. 12.2006г.за същия имот;
Гр.д. № 47748/2021 на СРС, 174 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
от м.01.2009г. до м. 04.2009г., м. 06.2009г. и от м.10.2009г. до м. 12.2009г. за същия имот.
Разделянето на исковите претенции в самостоятелни производства не е забранено от
закона, но образуването на множество паралелни съдебни производства с един и същи
предмет за различни периоди нарушава установеното в чл. 3 ГПК изискване страните да
упражняват добросъвестно процесуалните си права. Налице злоупотреба с правото на иск от
страна на ищеца, който, видно от броя и характера на образуваните производства, цели да
ангажира отговорността за разноски на ответното дружество по максимален брой дела,
възползвайки се от законоустановените минимални размери на адвокатските
възнаграждения при дела с нисък материален интерес. Ответникът, обаче, отговаря за
разноските в производството съобразно уважената част от иска, но не носи отговорност за
преценката на ищеца да раздели претенциите си в 15 отделни производства. В такъв случай
ответникът следва да понесе отговорността за разноски само за едно производство - първото
от образуваните, което не е настоящото. Ето защо искането на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „С №
, вх. , ап. , не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № Б, сумата от 56,43 лева, представляваща припадащата се на
ищеца 1/2 част от вземане за цена на топлинна енргия за периода от м.11.2010г. до
м.12.2010г. за имот, находящ се в гр. С, ул. „С“ № , вх. , ап., аб. № 37510 и сумата от 51,55
лева, представляваща припадащата се на ищеца 1/2 част от вземане за мораторна лихва за
периода от м.11.2010г. до м.12.2010г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4