Определение по дело №468/2017 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №449

 

Бургас, 21.05.2018г.

 

            Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Окръжен съдия : Иво Добрев

 

като разгледа  докладваното от съдията Добрев търговско дело № 468 по описа за 2017 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на ,,Райфайзен банк“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ,,Н.Вапцаров“№55 срещу Т.П.К. и Г.Т.К., двамата с адрес: ***, за осъждане на ответниците, солидарно да заплатят на ищеца сумата от общо  39088.64 лева, от които 36148.83 лева- главница, сумата от 2678.56 лева- редовна лихва, сумата от 260.95 лева- наказателна лихва.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

 С разпореждане №401 от 14.02.2018г., на основание чл.26 ал.2 ЗПП и чл.131 ал.1 ГПК, съдът е назначил особени представители на двамата ответници.

 Ответниците, чрез назначените особени представители, са депозирали  писмени отговори в срок.

 Отговорите на ответниците са изпратени на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

 Допълнителна искова молба и допълнителен отговор не са постъпили.

 Книжата по делото са разменени редовно, като в настоящото определение следва да се включи и проекта за доклад по делото на основание чл.374 вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:    

Твърди се в исковата молба, че банката отпуснала кредит за потребителски нужди на кредитополучателя Т.П.К.(договор за потребителски кредит №1606211825526625/24.06.2016г.) в размер на 36575 лева, с краен срок на погасяване 20.06.2026г.. Отпуснатият кредит бил напълно усвоен.

             Съгласно чл.4 от горецитирания договор, страните договорили, че кредитополучателят ще заплаща на банката договорна възнаградителна лихва в размер на 6.90% за първите 84 месеца, считано от първата падежна дата на кредита(чл.4.1). След изтичане на срока по чл.4.1 от договора, кредитополучателят следвало да заплаща годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR плюс 6.450 пункта надбавка. Размерът на обезщетението(неустойка) за забава в плащането се определял съобразно  чл.4.5- наказателна надбавка върху лихвата  в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на просрочените  задължения.

Посочва се, че ищецът изпълнил всички свои задължения. Навежда доводи, че съгласно чл.430 ТЗ, основно задължение на заемятеля било да върне заетата сума в договорения срок. В конкретния случай, кредитът следвало да бъде погасен на 120 анюитетни месечни вноски (чл.5.2), дължими  на 20-то число от съответния месец, считано от 20.07.2016г. до 20.06.2026г., включващ приложимата годишна лихва (чл.4.1;4.2 от договора).

Излага се твърдение, че кредитополучателят и солидарният длъжник внесли само две погасителни вноски и спрели плащанията на 20.09.2016г.

Пояснява се, че по смисъла на чл.8.1 от договора, когато кредитополучателят / солидарният длъжник просрочат плащането, на която и да е вноска за повече от 31 дни от съответната дата, горното се явявало неизпълнение на договорно задължение. Посочват се неплатените дължими вноски с падежни дати: от 20.09.2016г. до 20.09.2017г.

Ищецът заявява, че с настоящата искова молба упражнява правото си по чл.9.2 от договора във вр. с чл.432 ТЗ-  да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема. Цитира съдебна практика (Решение№706/30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1769 от 2009г).

Излага становище, че възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятстват приложимостта на чл.86 ЗЗД. (Решение №73/29.06.2011г. на ВКС по т.д.№683/2010г., І-во т.о.,ТК).

Претендира също така присъждане на законна лихва за забава върху всяко отделно вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски.

              Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.79 ал.1 вр.  чл.430 ТЗ и чл.86 и чл.92 ЗЗД.

             Ответникът Т.К., чрез назначения особен представител- адв. Н.К.- БАК, в депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка с предявените искови претенции. Намира същите за допустими, но неоснователни.       

            Навежда доводи за липса на основания за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди, че банката не спазила предвидената в чл.9.2 от договора процедура за отправяне до кредитополучателя на писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

              По- нататък посочва, че цитираното в исковата молба решение №706/ 30.12.2010г. по гр.д.№1769/22009г. касаело  разпоредба от ЗЗД, но в конкретния случай следвало да се приложат нормите на ТЗ, тъй като облигационните отношения  произтичали от банков кредит.

              Излага становище за неоснователност на ищцовата претенция за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху всяко отделно вземане. С горното ищецът искал плащане на лихва върху лихва, което било недопустимо по търговски сделки.

             Ответницата Г.К., чрез назначения особен представител- адв.- К.К.- БАК, в предвидения законов срок е депозирала  отговор на исковата молба, с който излага аргументи за неоснователност на предявения иск.

            Навежда доводи за недопустимост на ищцовата  претенция за присъждане на законна лихва върху договорената такава, тъй като горното било анатоцизъм.

            Развива съображения във връзка направеното с исковата молба доказателствено искане за назначаване на съдебно- икономическа експертиза.

            Относно въведените искания по доказателствата:

Представените от ищеца към исковата молба, писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са  допустими и необходими, тъй като законът не поставя  ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.  

Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебно- икономическа експертиза, като е посочил въпросите, на които следва да отговори вещото лице, поради което горното искане следва да бъде допуснато.

           По доказателствената тежест:

Ищецът носи тежестта да  установи при условията на пълно доказване , че е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задълженията си във връзка с възникналите между страните облигационни отношения, както и  размера на търсеното   вземане.

Ответниците следва да докажат възраженията си.

Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.06.2018г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

              ДОПУСКА представените от ищеца, писмени доказателства.       

              ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическса експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца.

  НАЗНАЧАВА за вещо лице Генко Генов.

ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., платим  от  ищеца, в  едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на Бургаски окръжен съд.      

              ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

   

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :