Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2024 12.11.2020
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Членове :ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на
прокурор Владимир Вълев
като разгледа
докладваното от съдия Д.Матеева
КАН дело № 2090 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. К.,
срещу решение №1120/1507.2020г. постановено по а.н.д № 2671 по описа за 2020
г., на Районен съд Пловдив, І – ви наказателен състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 497714-F533924 от 02.03.2020г. на Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Индустриален въжен
достъп,обучение и обслужване в открито море-ИРАТОС“ООД е наложена „имуществена
санкция в размер на 500 лева на основание чл180,ал.2,вр.чл.180,ал.1 от ЗДДС.
Касаторът поддържа,че решението на
въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона-касационно
основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК във вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН,тъй като съдът е
приел,че са допуснати съществени процесуални пропуски,довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.С оглед горното се иска да бъде отменено
решението на районния съд и се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – „Индустриален
въжен достъп,обучение и обслужване в открито море-ИРАТОС“ООД поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Представя писмен
отговор .
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
предявена от „Индустриален въжен достъп,обучение и обслужване в открито
море-ИРАТОС“ООД против Наказателно постановление №
497714-F533924 от 02.03.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
- гр. Пловдив, с което на „Индустриален въжен достъп,обучение и обслужване в
открито море-ИРАТОС“ООД е наложена „имуществена санкция в размер на 500 лева на
основание чл180,ал.2,вр.чл.180,ал.1 от ЗДДС
Административнонаказателното обвинение
се основава на това,че при извършена проверка, документирана с Протокол
№**********/31.10.2019 г. и последваща проверка документирана с Протокол
№**********/16.12.2019г. е установено, че данъчнозадълженото по смисъла на чл.
3, ал.1 от ЗДДС лице „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В
ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ ООД с ЕИК *********
е установено на територията на страната, получава услуги с място на изпълнение
на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС.
ДЗЛ не е подало заявление за регистрация
по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата на данъчното
събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с
данък.
Заявление за регистрация по ЗДДС по реда
на чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде не по- късно от 17.01.2018г.
включително. На 17.10.2019г. е подадено Заявление за регистрация, на основание
чл.100, ал.1 от ЗДДС с №163911902530432/17.10.2019 г. За извършеното нарушение
на чл.97а,ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН.
„ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И
ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС" ООД с ЕИК ********* е регистриран на
06.11.2019г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС № 160421902728420/31.10.2019г.
За периода 22.01.2018г. /датата,
следваща датата, до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по
ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок/ до
05.11.2019г./датата предхождаща датата на която е регистрирано лицето
/06.11,2019г./ същото е следвало да начислява ДДС за получени доставки на
услуги по чл.82. ал.2. т.З от ЗДДС, за които данъкът е изискуем от получателя,
по аргумент от разпоредбата на чл.102,ал.3,т.1 от ЗДЦС.
За данъчен период 01.02.2019r.-28.02.2019г.
задълженото лице е получило услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.
82, ал.2. т.З от ЗДДС на стойност 1858,04лв. и е изискуем ДДС в размер на
309,67лв.
Посоченият данък е изискуем от лицето
като платец по глава осма от ЗДДС, но с оглед на факта, че от момента на
възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация, лицето е
следвало да се регистрира на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС и предвид изричната
разпоредба на чл.70. ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма право на данъчен кредит за
обследваните периоди.
Ако през периода
01.02.2019г.-28.02.2019г. ,лицето беше регистрирано по ЗДДС ,за него щеше да
възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
в размер на 309,67лв., като същото е следвало да издаде протоколи на основание
чл. 117, ал.1. т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка е
станал изискуем, впише в него вида на услугата, датата на възникване на
данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка,
основанието за начисляване на данъка и размера на данъка и отрази в дневника за
продажби за данъчен период м.02/2019г. получените доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2. т.З от ЗДДС, посочи данъчната
основа и начисления данък в справката -декларация по ЗДДС за данъчен период
м.02/2019г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да
подаде в ТД на НАП-Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно до 14.03.2019 г. включително.
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се. че той е включен в
договорената цена.
Нарушението е извършено на 15.03.2019г.
в гр. Пловдив. Констатирано в ТД на НАП гр. Пловдив на 16.12.2019г. и размерът
на неначисления в срок ДДС е определен с протокол № **********/16.12.2019Г.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.
180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 500 лева.
При така установената фактическа
обстановка ,първоинстанционният съд е приел, че са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, което налага отмяна на издаденото наказателно
постановление. Съдът е установил, че по начина,по който е описано нарушението
/изложено подробно и от районния съд и от настоящата инстанция в предходните
абзаци/,са нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Посочено е,че и в АУАН,така и в НП не
са описани всички съставомерни фактически признаци на нарушението,а същите
определят и предмета на доказване по делото, респективно възпрепятстват
преценката на съда досежно законосъобразността на оспорения акт.Съдът е
посочил,че констатираните пороци на АУАН и НП не могат да бъдат санирани на
етап съдебно следствие доколкото не се касае за наличие на доказателствен
дефицит,а за ненадлежно обвинение.Изключително подробно и мотивирано въззивният
съд се е спрял на пороците на НП,обсъдил ги е в светлината на конкретния казус
задълбочено и всестранно.
Съобразени
са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Не
може да бъде споделена позицията на касатора, че допуснатият порок в НП е
несъществен. Правилото на чл. 57, т. 5 от ЗАНН въвежда императивното изискване
в наказателно постановление да се съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, и
доказателствата, които го потвърждават. Така даденото описание, по смисъла на
т. 6 и т. 7 от същата правна норма, следва да кореспондира напълно със
законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на
наказанието, което се определя съобразно приложимата санкция.
От съдържанието на посочените като
нарушени норми на чл. 180, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДДС,във вр.чл.86,ал.1 и
ал.2 от ЗДДС,вр.чл.82,ал.2,т.3 ЗДДС е видно,че основният съставомерен факт,за
да възникне отговорност на жалбоподателя
по ЗДДС е да установи ,че за процесния период
01.02.2019г.-28.02.2019г,същият е получил услуги с място на изпълнение в
страната,които са облагаеми и за което данъкът е изискуем от получателя.
При липса на изложение на факти в АУАН
,и в НП колко на брой,кога са извършени и най-вече какви са били по
естеството си доставките,за които наказващият орган твърди,че са облагаеми,наказаното
лице може само да гадае какви факти
следва да оборва,което съществено накърнява правото му на защита.
От изложеното до тук следва, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Ответникът
не е заявил претенция за присъждане на разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд - Пловдив
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1120/1507.2020г. постановено по АНД
№ 3671 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, І – ви наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.