Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Павликени 26.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд първи състав в ОТКРИТО заседание на двадесет и
девети октомври през двехиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При
секретаря........Ирена Илиева...............като разгледа докладваното от съдията Гр.д.№ 56 по описа за 2020г.,намира за
установено:
Постъпила е искова молба
от С.И.Д. *** чрез адв.Г.С. *** по
предявени обективно съединени осъдителни искове по ЗЗД против Община П. В исковата молба се посочва, че на 19.08.2019г около 20.00часа ищецът излязал
от дома си в гр.Б. ч., ул.*** да изхвърли
боклука си в близкия контейнери връщайки се обратно в къщи непосредствено преди
да влезе в двора на къщата си се спъва в настилката на улицата и пада на
земята. Твърди, че настилката не е
асфалт, а представлява насипан чакъл по продължение на улицата, нетрамбован,
необезопасен, без тротоари. При падането си удря ръката в областта на рамото и
изпитал силна болка. Не можел да стане. Минаващ по улицата негов познат съсед се опитал да го вдигне, но не успява,
съпругата на ищеца също се опитала да му помогне, но не успява. Последната
повикала свой приятел рехабилитатор, който идва на място, констатира травма в
рамото и ищецът е закаран в болница. Установено е закрито счупване на диафизата на раменната кост, като се
налижило операция с поставяне на интрамедуларен хумерален пирон, а след това
обездвижване на ръката и болничен
престой на ищеца от
20.08.2019г-25.08.2019г. Твърди,че процесната
улица е път общинска собственост. Община П. на основание чл.8 ал.3 от ЗП е собственик на
общинските пътища като на основание чл.31 от ЗП осъществява изграждане, ремонт
и поддържане на тези пътища. Твърди,че отговорността на ответника е безвиновна и вредите са от обикновено присъщи
свойства, качества, дефекти на вещта. Увреждането е причинено от падане,
причинено от спъване в неравна пътна настилка. В резултат на това ищецът претърпял и продължава да търпи стрес,
чувство на безпомощност, болки и страдания, дискомфорт, налага се съпругата му
да го преоблича, храни, да се грижи за хигиената му, което му причинява
неудобство и нарушава достойнството му, от операцият му е останал белег, който
също му създава неудобство. От болките в ръката се нарушил нормалния му сън,
няколко пъти ходил до болницата за смяна на превръзка, 2 месеца не можелда се
обслужва и ползвал чужда помощ, наложило
се да пие хранителни добавки и лекорства, да избягва натоварване на ръката,
провеждал курсове на антибиотично лечение, посещения на физиотерапевт и
процедури кинезитерапия, електролъчение, терапия със СЧТ и НЧМП, светолечение,
фототерапия. В резултат от падането
ищецът си ударил главата и получил световъртеж.Станал напрегнат, раздразнителен, избягва излизане
навън по тъмно и сам, ограничил е събиранията с хора до
най-близките.Твърди,че е извършил
разходи във връзка с лечението си в размер на 1537лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати 1537лв.
имуществени вреди , 10 000лв. неимуществени вреди за настъпилия инцидент на
19.08.2019г -спъване в неравност на улицата пред дома му, 441.67лв. лихва от 19.08.2019г до 24.01.2020г, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане .Претендира за направени по делото
разноски.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор. Твърди,че конкретната улица е собственост на общината
съгласно параграф 7 т.4 от ПЗР на ЗМСМАи на основание чл.11 ал.1 от ЗОС
общината използва улиците в
селищата, в частност процесната улица съобразно закона и с грижата на добър
стопанин. Улицата следва да се поддържа
съгласно чл.167 ал.1 от ЗДвП в изправно състояние доколкото е част от
общата улична мрежа на населеното място, а задължението за сигнализиране на
препятствие и тяхното отстраняване
следва да се осъществява при
компрометиране на пътя. Настилката на процесната улица е трошен камък като при
полагането му е включено трамбоване и тази настилка е с естествен неравен профил и изисква
по-малка скорост на движение на водачите
на автомобили и внимание на пешеходците при преминаване. Няма данни ищецът да
е е положил необходимото внимание
при придвижването си. Счита, че
вредата трябва да е произлязла от
вещта-уличната настилка, която би
трябвало да е в състояние различно
от естествените й характеристики, в
съпоставимост с личното внимание на
ищеца към ползването на вещта. Счита, че ищецът е имал придружаващи заболявания
и други, ненастъпили при претърпяната травма. Моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира направени разноски.
Съдът счита, че са предявени обективно съединени искове по
чл.50 вр. чл.52 от ЗЗД, врчл.86 от ЗЗД.
Безспорно по делото се установява,
че ул. „***“ в гр.Б. ч. е собственост на Община ***, тя е част от уличната мрежа на съответното населено място. Настилката
на тази улица е трошен камък, т. е не е
асфалт, не е равна повърхност. Община *** е отремонтирала тази ублица с
трошетнокаменна настилка и частично е в добро експлоатационно състояние.
По делото са събрани гласни
доказателства. Св. Й.Б. дава показания ,че след обаждане на съпругата на ищеца, той отишъл пред
тях и видял ищеца легнал странично на шосето в близост до тротоара близо до
входа на къщата му, като дясната му ръка били в нетипично състояние,усукана.
Усещал силни болки в дясното рамо, в лакътната става. В Спешна помощ в гр.*** бил прегледан и насочен за операция. Операцията
била извършена в гр.В.,а след това свидетелят в качеството си на рехабилитатор правил
раздвижване на ръката. Около месец,месец и половина.
Св.Д.К. дава показания, че живее в гр.***, където е направена операция на ищеца на дясното му рамо с планки и
гвоздеи. Твърди,че след операцията
ищецът станал нервен, не можел да спи, по-рядко контактувал , изпитвал
болки, едвам върви. Преди инцидента бил претърпял операция на корема и носел
ластичен колан.
Изслушана е СМЕ и вещото лице дава заключение,
че ищецът е получил счупване на тялото/диафиза/ на раменната кост, закрито на
десен горен крайник. Същият е имал
злокачествено образувание в бъбрека, хипертонично сърце, претърпял преди 5-6
години съдово мозъчен инцидент, довел до нарушения в походката. Твърди,че е
възможно след инсулт да се промени
походката, но е възможно и лице без никакви заболявания да се спъне и падне
както е в случая от собствен ръст. Твърди,че ищецът при прегледа вървял с
наситнена походка бил с нарушено равновесие, тътри си краката, което е прави
голяма вероятността от падане.В момента ищецът не може да работи с дясната си ръка.Обичайният срок за
зарастване на фрактурата е около 10 месеца.Има вероятност ищецът да изпитва болки и ограничени движения до края на живота си. Твърди, че зарастването
не е завършило, налице са усложнеия, изразяващи се в силно ограничени и
болезнени движения в дясна раменна става.
По отношение предявения
иск по чл.50 от ЗЗД: Отговорността за непозволено увреждане е
предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за
задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му
вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не
увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т.
3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени
задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл.
45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл.
49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на
дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на
вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването
й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от
12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/
25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014
г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./.
Отговорността по чл.50 от ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито
такава за чужди действия, а е обективна и безвиновна. Тя е солидарна за
собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира според
икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. По делото се установи , че собственик на процесната
улица е Община П. на основание чл.8 ал.3 от ЗП. Съгласно чл.31 от ЗП
изграждането и ремонтът, както и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Именно поради това след извършване ан строително-ремонтни работи, Община
П. е положила
трошливокаменна настилка на процесната улица в гр.Б. ч. Безспорно се доказва,
че тази настилка поради естеството си се характеризира с неравности. С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства съдът е квалифицирал предявения иск. В случая не е допуснато
нарушение от страна Общината на някакви
конкретни норми, правила, обичайни правила за безопасност, за да е налице
отговорност по чл.45 вр.чл.49 от ЗЗД. В случая вредата е в резултат от
свойствата на самата вещ- положената трошливокаменната
настилка, а не на действия, свързани с нейната правилна експоатация.Налице е
причинно-следствена връзка между свойствата на вещта и настъпването на вредата.
Ищецът , който е с нарушена походка, се е спънал в неравната настилка, паднал е
получил фрактура на дясното си рамо. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна,
поради което не е необходимо да е налице противоправно поведение от страна на
собственика на вещта. Освен това, функциите по поддържане на озеленените площи,
уличната пътна мрежа, както и всички останали съоръжения, намиращи се под
надзора на Общината, са задължение на съответната община, а не възможност или
право.
Ето
защо, не може да бъде изключена отговорността на собственика на вещта.
По
отношение на наведените доводи за съпричиняване на вредата от ищеца: съдът
намира същите за неоснователни, тъй като няма данни да е установено по
надлежния ред същият
да е могъл да избегне падането. Ищецът е
пресичал улицата пед дома си, за да изхвърли боклук, спънал се е в неравната
настилка и е паднал. Дори да не е бил с
тътреща походка, същият е можел да се спъне и да падне от собствен ръст, както
твърди вещото лице.Съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
По отношение на размера
на вредите:Ищецът претендира 1567лв.
имуществени вреди, както и 10000лв. неимуществени вреди, 441.67лв. лихва от
увреждането до предявяване на исковата мола
в съда и законната лихва от
подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
По делото е представена
фактура №***/21.08.2019г от УМБЛ „***“ЕАД гр.**** на стойност 1510лв. за
интермедуларен пирон, 4 кортикални винтове 3.8мм. Представени са 10бр. фискални
бонове за различни медикаменти. За последните липсват доказателства по делото,
че се отнасят единствено и само за процесната вреда и съдът намира, че претенцията на имуществени
вреди на ищеца е частично основателна и доказана само до сумата по
представената фактура, а именно до 1510лв., като за разликата до 1537лв. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По
предявеният иск с правно основание чл. 52 от ЗЗД – по делото се установи, че е
налице непозволено увреждане, причинено от вещ, като следва да бъде обсъден
въпроса относно връзката между увреждането и настъпването на неимуществените
вреди. От доказателствата по делото се установи, че след настъпване на
процесното събитие, ищецът
е претърпял болки и страдания, изразяващи се в безсъние, тревожност, невъзможност да си служи с дясната ръка,
неудобства с обичаен срок на зарастване на фрактурата от 10месеца.
Размерът на обезщетението
на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от
04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д.
№ 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по
гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.Принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.Вещото лице
по СМЕ дава заключение, че зарастването не е завършило, налице са усложнения,
изразяващи се в силно ограничени и болезнени движения в дясна раменна става..Съдът
съобрази, че ищецът е бил на над 71години по време на инцидента, , със силен
интензитет на увреждането, претърпяна операция, преживени силни болки, стрес,
усложнение с ограничаване движенията на дясната раменна става. Съдът намира, че
претендираното обезщетение е завишено по
размер, а справедливо по размер би
следвало да е обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца от процесното увреждане в размер на 4000лв., като
за разликата до претендирания размер
неимуществени вреди 10000лв. следва да се отхвърли претенцията като
неоснователна и недоказана.
По отношение на претенциите за законна лихва върху уважените суми, съдът
намира, че същите са основателни, поради
акцесония характер на този иск. Ищецът е претендирал сума от 441.67лв. законна
лихва от датата на увреждането до предявяване на иска и отделно законна лихва
върху сумите след завеждане на иска до окончателното изплащане. Тъй като
законна лихва при непозволеното увреждане се дължи от датата на увреждането до
окончателното изплащане и с оглед на частичното уважаване на исковите
претенции, съдът намира, че следав да се дължи законна лихва върху отделните
уважени суми за имуществени и неимуществени вреди от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
По отношение на
разноските: Следва на ищеца да се изплатят
направените оп делото разноски съразмерно уважената част от претенциите
на основание чл.чл.78 ал.1 от ГПК. Ищецът е направил 1811.48лв. разноски по
делото както следва: 511.48лв.платена ДТ, 300лв. платено възнаграждение за вещо
лице и 1000лв. адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете
следва ответникът да заплати на ищеца
направени разноски в размер на 833.25лв.
Ответникът също има право
на разноски на основание чл.чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК съразмерно отхвърлената
част от исковете. Размерът на юрисконсултско възнаграждение следва
да се определи по реда на чл.78, ал.8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017г.) във връзка с
чл.37 ЗПП, чл.1 и чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ./,
равняващо се на сумата от 100 лв, от което по съразмерност следва да се
присъдят 54лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *** с адрес гр.***, представлявано
от кмета инж.Е. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д. с ЕГН ********** ***
сумата от 1510лв./хиляда петстотин и десет лева/, представляваща имуществени вреди от увреждане на 19.08.2019г, ведно със законната
лихва от 19.08.2019г до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 1537лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *** с адрес гр. ***, представлявано
от кмета инж.Е. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д. с ЕГН ********** ***
сумата от 4000лв./четири хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди от увреждане на 19.08.2019г, ведно със законната лихва от 19.08.2019г до
окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до 10000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *** с адрес гр.***, представлявано
от кмета инж.Е. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д. с ЕГН ********** ***
сумата от 833.25лв. /осемстотин тридесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/ направени разноски съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община П. с ЕИК *** с адрес гр.***, представлявано
от кмета инж.Е. А. М. сумата от 54лв./петдесет и четири
лева/ направени разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
ВМ