Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.02.2009 г. гр. Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен
съд гражданско отделение – шести състав
на
06.02.2009 г.
в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: И.П.
Секретар Ив. Т.
като разгледа докладваното от
съдията
Гр. дело № 1521 по
описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищецът Т.Й.А.
излага в исковата си молба, че от съжителството й с ответника е родено детето
Йордан Иванов Й.. Бащата ги напуснал още когато детето било бебе на 6-месечна
възраст, за да отиде на работа в Кипър и оттогава по никакъв начин не проявявал
интерес към детето, не идвал да го види, не давал средства за издръжката му.
Твърди, че от две години се е устроила на работа в Р Гърция, имала добри доходи
и условия за отглеждането на детето, за което през този период грижи полагала
майка й, а тя редовно поддържала контакти с него и изпращала средства за
задоволяване на неговите нужди. Излага, че е провела телефонни разговори с
бащата на детето, насочени към получаване на съгласие от него последното да
напусне страната и да заживее с нея, но той й заявил, че за него не
представлявало трудност да гледа детето при отсъствието й от страната и щял да
го вземе от майка й и без проблеми да го отведе със себе си. Моли по реда на
настоящото производство съдът да постанови решение, с което да постанови детето
да живее при нея, като й предостави упражняването на родителските права спрямо
него, да определи за бащата подходящ режим на лични отношения и да го осъди за
заплащането на издръжка в размер на 80 лв. месечно, считано една година назад
преди завеждане на исковата молба, да постанови да бъде издаден паспорт на
детето, както и то да напуска пределите на Р България без изричното съгласие на
бащата.
Ответникът по делото И.Й.Й. е
призован по реда на чл.47 ал.5 ГПК, като на основание ал.6 на цитираната правна
норма му е назначен особен представител – адв. М. Д. от ВТАК. Особеният представител
заема становище за недопустимост на предявените искове с изключение на иска за
издръжка. Счита, че липсва правен интерес от същите, доколкото няма спор между
родителите относно упражняването на родителските права спрямо детето. По
отношение на претендираната издръжка, намира същата за завишена, несъобразена с
възрастта на детето, както и с доходите на майката, които позволявали да
осигурява целия необходим размер.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Страните по делото са родители на
малолетното дете Йордан, роден на 21.09.2004 г. – удостоверение за раждане,
издадено от Община Полски Тръмбеш въз основа на акт за раждане № 112/
24.09.2004 г. От ангажираните гласни доказателства – показанията на св. Й. –
майка на ищцата и св. Анастасова – се установява, че двамата родители никога не
са живели заедно, ответникът е бил и понастоящем е женен за друга жена, а от
раждането на детето единствено майката е полагала грижи за отглеждането и
възпитанието на същото. Когато детето било на 6-месечна възраст бащата заминал
за Кипър, където живеел и към настоящия момент, но ищцата не разполага с данни
за конкретното му местопребиваване. Той не поддържал никаква връзка с ищцата,
не се интересувал от детето и не е осигурявал никакви средства за издръжката
му. Преди около две години св. Анастасова го срещнала в центъра на с.
Обединение и от разговора си с него разбрала, че той изобщо няма намерение да
се занимава с детето. Заявил й, че нямал пари, вече имал внучки и нямало да се
разправя с малко дете. През
Изяснената фактическа обстановка,
обуславя следните правни изводи:
При условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.71 ал.2 СК –
за разрешаване спор между страните, при кого да живее детето, по чл.72 СК – за
даване на разрешение на детето да бъде издаден паспорт без съгласие на бащата и
постановяване то да напуска страната без съгласието на последния, по чл.87 СК –
за присъждане издръжка на детето за минало време и по чл.82 ал.1 СК – за
определяне на издръжка за в бъдеще.
Предявения иск с правно основание чл.71 ал.2 СК се
явява процесуално допустими, като правният интерес на ищцата от завеждането му е
обусловен от съществуващия между нея и другия родител спор относно цялостното
упражняване на родителските права спрямо детето. Макар страните по делото да
живеят разделени и ответникът да проявява трайна и явна незаинтересованост от
детето си Йордан, спорът между родителите следва да бъде изведен от възприетите
от свидетелите изявления на бащата, че ще дойде и ще отведе детето със себе си.
Тъй като се установи, че през последните две години ищцата упражнява
родителските права не лично, а чрез своята майка, за ответника в качеството му
на родител не би съществувало затруднение действително да промени фактическото
положение и да вземе детето при себе си. В този смисъл изявленията на ответника
създават у ищцата основателни притеснения и противоречат на интереса й
родителските права да се упражняват от нея. Предвид възприетата от съда
фактическа обстановка, искът по чл.71 ал.2 СК е основателен и следва да бъде
уважен, като се постанови малолетното дете да живее при своята майка. Тя
единствена от раждането му полага грижи за него, докато ответникът се е
дезинтересирал от детето, не престира издръжка за него, дори не го познава.
След като детето ще живее при майката, именно тя ще следва да упражнява
родителските права и задължения спрямо него в съответствие с неговия най-добър
интерес. За бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето,
като съдът счита за подходящ такъв всяка първа и трета събота от месеца от 10
ч. до 17 ч. по местоживеене на детето в присъствие на майката или бабата по
майчина линия Теменужка Колева Й.. Постановяването на този ограничен режим е
аргументирано от обстоятелството, че бащата до настоящия момент под никаква
форма не е общувал с детето, помежду им съществува само чисто биологичната
връзка, която не е достатъчна, за да възприеме детето този човек като свой
близък, да му има доверие и да се чувства с него сигурно и защитено.
Основателна е исковата претенция за заплащане на
месечна издръжка включително за периода една година преди завеждане на молбата
– от 10.07.2007 г. до 10.07.2008 г., тъй като се установи по категоричен начин,
че от раждането на детето ответникът не е осигурявал никакви средства за него. При
определяне размера на издръжката съгласно разпоредбата на чл.85 СК съдът е
длъжен да съобрази от една страна нуждите на детето, а от друга – възможностите
на задължения родител. Детето е на 4 години, при което с оглед потребностите за
възрастта му, ценовата конюнктура в страната, минималната работна заплата в Р
България, предвидена за задоволяване основните нужди на възрастен човек, съдът
намира, че необходимата му месечна издръжка възлиза на 120 лв. Тази издръжка
следва да бъде разпределена по равно между двамата родители, като по отношение
на доходите на ответника при липса на доказателства той да е нетрудоспособен и
съобразявайки, че живее в чужбина, следва да се приеме, че е в състояние да
реализира месечен доход най-малко в размер на средната за страната работна
заплата. При това положение, очевидно е, че престиране на издръжка в размер на
60 лв. месечно, няма да му създаде затруднения и да накърни собствената му
необходима издръжка. Неоснователно се възразява от особения представител на
ответника, че майката има достатъчно средства, за да осигури целия необходим за
детето размер издръжка. Задължението за издръжка не може да бъде вменено само
на единия родител, единствено на този, който упражнява родителските права, а то
съществува в тежест на всеки от родителите при това безусловно по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца. Искът за издръжка следва да бъде уважен до
сумата 60 лв. месечно, считано от 10.07.2007 г. до настъпване на законни причини
за изменението или прекратяването на издръжката и със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Размерът на
издръжката за минало време възлиза на 720 лв., която сума следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.07.2008 г. до
окончателното изплащане. Исковата претенция за разликата до търсената издръжка
от 80 лв. месечно следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Искът с правно основание чл.72 СК също е процесуално
допустим. Правният интерес на ищцата е продиктуван от невъзможността да бъде постигнато съгласие с
бащата за напускане от детето пределите на страната, доколкото чл.76 т.9 от ЗБДС
обвързва снабдяването на непълнолетните деца с паспорт и възможността те да
напускат страната с писмено изразеното съгласие на двамата родители в тази
насока. Съгласно чл. 33 ал. 3 ЗБДС в
съответствие с един от стълбовете на Европейския съюз – свободно движение на
хора – правото на българските граждани да напускат страната и да се завръщат в
нея не подлежи на ограничения, освен ако те са необходими за защита на правата
и свободите на други граждани, т.е. на родителя, не може да бъде наложена
забрана да живее в чужбина. След като
майката живее извън страната, за да може тя да упражнява ефективно възложените
й от съда родителски права спрямо детето – дължимите грижи по отглеждането и
възпитанието му, тя трябва да има възможност да го изведе със себе си. Съгласно
чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, правото на децата да напускат
която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от
закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица, и които
са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Препятстването на
майката да вземе детето със себе си фактически би имало за последица осуетяването
на постановеното от съда упражняване от нея на родителските грижи, които съдът
е преценил, че са необходими за благосъстоянието на детето. Висшите интереси на
детето са първостепенни съображения във всички действия, отнасящи се децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане от съдилищата, от административните или законодателните органи,
както гласи чл. 3, т. 1 от Конвенцията и ръководейки се от тях съдът в
настоящия му състав намира, че следва да разреши компетентният административен
орган – ръководителят на съответната дирекция на МВР – да издаде паспорт на детето
без съгласието на другия родител – бащата, както и детето да напуска пределите
на Р България без съгласието на последния.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Йордан Иванов Й. с ЕГН **********, да
живее при майката Т.Й.А. с ЕГН **********
*** Тръмбеш, Обл. Велико Търново, със съдебен адрес: адв. Б.Г. ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете Йордан Иванов Й. с ЕГН **********, на
майката Т.Й.А. с ЕГН ********** *** Тръмбеш, Обл. Велико Търново, със
съдебен адрес: адв. Б.Г. ***.
ОПРЕДЕЛЯ за бащата И.Й.Й. с ЕГН ********** ***, режим на лични
отношения с детето Йордан Иванов Й. с ЕГН ********** както следва: всяка първа
и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч. по местоживеене на детето в
присъствие на майката или бабата на детето по майчина линия Теменужка Колева Й..
ОСЪЖДА И.Й.Й. с ЕГН ********** ***, да заплати за детето
Йордан Иванов Й. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т.Й.А.
с ЕГН ********** *** Тръмбеш, Обл. Велико Търново, издръжка за минало време за периода 10.07.2007 г. – 10.08.2008 г.,
в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба - 10.07.2008 г. до окончателното
изплащане, както и да заплаща за детето
месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 10.07.2008 г. до настъпването на законни причини
за изменението или прекратяването на издръжката и със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за издръжка за минало и за бъдеще
време за разликата от уважената сума по 60 лв. месечно до пълния претендиран
размер – по 80 лв. месечно, като неоснователни и недоказани в тези им части.
РАЗРЕШАВА
да бъде издаден паспорт на малолетното дете Йордан Иванов Й. с ЕГН **********
без съгласие на неговия баща И.Й.Й. с ЕГН ********** ***, както и детето да
напуска Р България без съгласието на бащата.
Решението може да се обжалва пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните – за ответника от
връчването му на назначения особен представител.
Районен
съдия: