Р
Е Ш Е
Н И Е
N
125
Град Русе, 02.06.2011 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в откритото съдебно на двадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ЛАЗАРОВ
при секретаря Т.Н., като разгледа докладваното от председателя
търговско дело N 414 по описа на РОС за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК, производство по търговски спорове.
Ищеца „Юробанк И Еф Джи
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София
1048, район „Средец”, бул. „Цар Освободител” № 14, представляван от изп.
директори П.Н. Д. и А.В.Я., чрез юрисконсулт М.И.Д. е предявил субективно съединени искове срещу „МВ Професионал” ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град Русе, ул. „Цар Самуил” № 21, представлявано от
управителя Н.Г.Г. и срещу физическото
лице - Н.Г.Г., с ЕГН **********,***
1А. Ищецът иска съдът да установи по отношение на ответниците, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност, че приетото като необезпечено
вземане в размер на 679 617,97 лева, възникнало на основание договор за
банков кредит № 05-0009/06.03.2008г. и Анекс № 1 от 14.03.2008г. и Анекс № 2 от
10.04.2009г., неразделна част от него на „Юробанк и Еф Джи България” АД, гр.
София по т.д.н. № 130 от 2010г. по описа на РОС, е обезпечено с договорна
ипотека, върху имущество, подробно описано в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 185, том ХІ, рег. № 3860, дело № 263 от 2008г. на нотариус Р.П.,
с район на действие РРС, вписан под № 217 на Нотариалната камара. Претендира
направените по делото разноски.
Препис
от исковата молба и приложените доказателства е изпратен на ответниците, съобщенията
са редовно връчени. Ответникът „МВ Професионал” ЕООД, град Русе е подал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявеният иск, а по
същество го оспорва като неоснователен. Ответникът Н.Г. е подал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявеният иск, излага доводи, че ипотеката
е нищожна-учредена е без участието на съпругата, както и че те са съсобственици
на имота. Не претендират разноски.
В
законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, в която ищеца е
пояснил и допълнил първоначалната си искова молба, уточнил е петитума на иска,
представил е нови писмени доказателства.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от
първият ответник, който е подаден след десезирането на органите на управлението
му и не следва да се приема. Препис е изпратен на назначеният особен
представител, който не е подал писмен отговор.
Постъпил
е отговор на допълнителната искова молба и от вторият ответник, който е подаден
след законоустановеният срок и не следва да се приема.
Синдика е
нередовно призован, но с молба вх. № 5013/19.05.2011г./л. 148/ е уведомил съда,
че не прави възражение за нередовно призоваване и не възразява делото да се
гледа без негово участие. Не взема становище по иска. На основание т. 12, б.
„а”, пр. последно от ППВС № 1 от 10.11.1985г., това нарушение е несъществено.
След преценка на събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори,
че между страните е сключен договор за банков
кредит с № 05-0009/06.03.2008г.. Неразделна част от него са Анекс № 1 от 14.03.2008г.
и Анекс № 2 от 10.04.2009г..
В изпълнение на задължението си по договора, ищеца е предоставил на първия
ответник банков кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на 300 000 евро, който е усвоен
от първият ответник. С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 185, том ХІ, рег. №
3860, дело № 263 от 2008г. на нотариус Р.П., с район на действие РРС, вписан
под № 217 на Нотариалната камара, предоставеният кредит е обезпечен с договорна
ипотека, върху недвижим имот
собственост на трето задължено лице – вторият ответник. Правото на собственост
на третото задължено лице Н.Г. върху процесният имот, към момента на учредяване
на договорната ипотека, се установява от представените и приети като писмени
доказателства по делото - нотариален акт за покупко-продажба от 31.10.2003г. с
№ 197, том ІХ, рег. № 11942, дело № 1317 от 2003г., вписан в служба по
вписванията с вх. рег. № 12339 от 31.10.2003г., акт № 180, том ХХХІ, дело №
7244/03г., парт. Кн. Стр. 48872,17642 и с нотариален акт за покупко-продажба от
12.12.2003г. с № 084, том ХІ, рег. № 13381, дело № 1527 от 2003г., вписан в
служба по вписванията с вх. рег. № 14280 от 12.12.2003г., акт № 171, том ХХХVІ,
дело № 8430/03г., парт. Кн. Стр. 50967,17642. Първият ответник „МВ
Професионал” ЕООД е придобил
правото на собственост върху процесният имот от вторият ответник Н.Г.Г., с нотариален акт за покупко-продажба от 01.10.2008г. с № 132, том VІІІ,
рег. № 21935, дело № 1285 от 2008г.. Страните признават тези факти и те са
безспорно установени по делото.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Правната квалификация на правата,
претендирани от ищеца, е чл. 694, ал. 1 от ТЗ – положителен установителен иск
за установяване съществуването, че приетото вземане на ищеца в производството
по несъстоятелност е обезпечено с договорна ипотека. Разгледан по същество, искът
е основателен.
Ищеца и първият
ответник са търговски
дружества, като ищецът е кредитор на ответника в образувано пред съда
производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 694, ал. 1 от ТЗ, кредиторът или
длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, може да предяви иск за
установяването на неприето вземане или за несъществуването на прието вземане в
7-дневен срок от момента на обявяване в Търговския регистър на определението на
съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Искът е предявен пред съда по несъстоятелността и
се разглежда от друг състав на съда. Предявените от банката вземания са включени в списъка на приетите вземания
изготвен от синдика и са обявени в търговския регистър, ведно с претендираното
обезпечение. С определение № 702 от 04.11.2010г., постановено по т.д. №
130/2010г. по описа на РОС, е одобрен списъка на приетите от синдика вземания,
вземането на банката е прието в пълен размер, но като необезпечено. Искът е
предявен в преклузивния 7-дневен срок по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. В съдебната практика и
правната теория,
такава възможност за предявяване на установителен иск е предвидена и за
кредитор, чието вземане е включено в списъка на
приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, но като необезпечено. Ищецът има правен интерес от
предявяване на установителната претенция. Искът е предявен от активно легитимирана
страна, в законоустановения преклузивен срок, същият е процесуално допустим и
следва да се разгледа от съда по същество.
Страни в
исковото производство по чл. 694
от ТЗ са кредиторът, който е
предявил иска и длъжникът. В това производство, след прекратяване на
правомощията на органа на управление на първият ответник-юридическо лице, той
следва да се представлява от назначения от съда особен представител, а не от бившия му управител/съществуващ в
латентно състояние/. Основание за това е разпоредбата на чл. 717, ал.1, т. 3 от ТЗ, която
следва да се тълкува в съответствие с изключенията, предвидени в чл. 728
и чл. 740 от ТЗ. Законодателят не е
предвидил възможност при прилагане последиците на чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ органите
на обявеното в несъстоятелност дружество да упражняват правомощията си визирани
в чл. 30 ал. 1 от ГПК. Изключенията на чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ не следва
да бъдат тълкувани разширително. Правомощията на органите на дружеството,
включително и тези по чл. 30 ал. 1 от
ГПК попадат в хипотезата на чл.
711, ал. 1, т. 3. Законовата последица от прекратяване на
правомощията на органите на управление на длъжника - юридическо лице е отпадане
за в бъдеще на законната представителна власт на управителя на ЕООД. Според
настоящият съдебен състав, на десезираният управител, да се предоставя някаква
имагинерно съществуваща представителна власт, която не почива на законова
разпоредба е недопустимо и ще предизвика правен нонсенс.
За успешното провеждане
на исковата защита в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл. 166 и 167 от ЗЗД. Цитираните правни
норми уреждат, вписването, условията за действителност, формата и съдържанието
на договорът за ипотека – ипотеката се учредява, чрез вписване в имотния
регистър, договора да е сключен с нотариален акт, в него да са посочени: трите
имена, местожителството и занятието на кредитора и длъжника, а така също и на
собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако
някое от тия лица е юридическо лице-точното му наименование; имотът върху който
се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размера на лихвите,
както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.
Видно от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 185, том ХІ, рег. № 3860, дело № 263 от 2008г. на нотариус Р.П., с
район на действие РРС, вписан под № 217 на Нотариалната камара се установява, че е вписан в имотния
регистър, сключен е в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание и
отговаря на условията за действителност.
На основание чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, прехвърлянето
на правото на собственост върху процесният имот от Н.Г. на първият ответник, не
влияе на правото на кредитора, чието вземане е обезпечено с ипотека, да се
удоволетвори предпочитано от цената на ипотекираният имот, в чиято собственост
и да се намира той.
Ищеца е доказал факта,
че върху процесният имот има вписана договорна ипотека, което се явява
правопораждащ юридически факт, че съществува обезпечено вземане, което
установява и основателността на предявеният иск.
Неоснователни са
доводите на ответника, че учредяването на ипотеката е недействително на основание
чл. 170 от ЗЗД, защото не се доказа, че липсват елементи от съдържанието на
ипотечният договор.
Доводите на ответника,
че процесният имот е бил придобит по време на брака с италианска гражданка и имота
е СИО са ирелевантни за настоящото производство, поради обстоятелството, че
предмет на това дело е установяване съществуването на обезпечено вземане, а не
правото на собственост на бившата съпруга на вторият ответник. Основание за
това е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК-освен предвидените от закона
случай, никой не може да предявява чужди права пред съд. В правната теория
/проф. А. к и проф. М. Б/е прието, че договора за ипотека, сключен от
несобственик е действителен, но не може да се противопостави на собственика на
имота. Това означава, че правото на собственост на бивш съпруг не е
преюдициално по отношение на предмета на това дело и не може да се установява
по реда на това производство.
Съдът намира, че по предявения иск срещу физическото лице Н.Г.Г., производството
е недопустимо и следва да бъде прекратено по следните съображения: Собствеността
върху процесния имот е придобита от юридическото лице след учредяването на
договорната ипотека, поради което вторият ответник вече не е трето задължено
лице, което отговаря със своя вещ за чужд дълг. Не са налице законовите
предпоставки на чл. 215 от ГПК за да е допустимо другарството между
ответниците. Липсват общи права и задължения или права и задължения който да
почиват на едно и също основание. Предявен е иск срещу ненадлежен страна –
вторият ответник Н.Г.Г., която е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск, поради което срещу вторият ответник производството по делото
следва да бъде прекратено, като недопустимо.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на
юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, което е в размер на 14 042,36 лева и следва да
се присъди на ищеца.
Предвид изхода на делото, в тежест на първият ответник е и дължимата държавна такса в размер на 27 184, 72 лева, която следва да се внесе по сметка на Окръжен съд-Русе.
По изложените съображения Русенският
окръжен съд на основание чл.
694, ал. 1 от ТЗ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност на „МВ
Професионал” ЕООД/в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град Русе, ул. „Цар Самуил” № 21, че приетото вземане на „Юробанк И Еф Джи България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София 1048, район „Средец”, бул. „Цар Освободител” № 14, в общ размер
на 679 617,97 лева, възникнало на основание
договор за банков кредит № 05-0009/06.03.2008г. и Анекс № 1 от 14.03.2008г. и
Анекс № 2 от 10.04.2009г., неразделна част от него по т.д.н. № 130 от 2010г. по
описа на РОС, е ОБЕЗПЕЧЕНО с договорна
ипотека, върху имущество, подробно описано в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 185, том ХІ, рег. № 3860, дело № 263 от 2008г. на нотариус Р.П.,
с район на действие РРС, вписан под № 217 на Нотариалната камара, вписан в служба по вписвания с вх. рег.
№ 3272 от 14.03.2008г., акт № 62, том ІІІ, дело № 1827/2008 година.
ОСЪЖДА „МВ Професионал” ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Русе, ул.
„Цар Самуил” № 21 да заплати на „Юробанк И Еф Джи България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София 1048, район „Средец”, бул. „Цар Освободител” № 14, сума в размер на 14 042,36 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството пред тази инстанция.
ОСЪЖДА „МВ Професионал” ЕООД/в несъстоятелност/,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Русе, ул. „Цар Самуил” № 21 да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД РУСЕ държавна такса в размер на 27 184, 72 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска
на „Юробанк И Еф Джи България” АД, ЕИК *********, за установяване съществуването, че приетото като необезпечено вземане в размер на 679 617,97
лева, възникнало на основание договор за банков кредит № 05-0009/06.03.2008г. и
Анекс № 1 от 14.03.2008г. и Анекс № 2 от 10.04.2009г., е обезпечено с договорна
ипотека, върху имущество, подробно описано в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 185, том ХІ, рег. № 3860, дело № 263 от 2008г. на нотариус Р.П.,
с район на действие РРС, вписан под № 217 срещу вторият ответник Н.Г.Г., ЕГН **********,*** 1А, като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: