МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №241 ПО НОХД №1380/2014г.
РП- С. е
внесла обвинителен акт против подсъдимите С.П.П., Л.В.К. и А.К.А. за
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите в
съдебно заседание признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и поискаха делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от
НПК, съкратено съдебно следствие.
Съдът счете,
че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
Допусна предварително изслушване на страните като разясни на подсъдимите
правата по чл.371 от НПК. Съдът обяви с определение, че ще ползва при
постановяване на присъдата самопризнанията им, без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание,
представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимите К. и А. да бъдат наложени при условията
на чл.54 от НК наказания „Лишаване от свобода” за срок от три години, които на
основание чл.58А от НК да бъдат редуцирани с една година и да се отложат
изпълненията им за изпитателен срок от четири години. На подс. П. предлага да
се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години и ШЕСТ месеца,
което да изтърпи ефективно и да се приведе наказанието, в чийто изпитателен
срок е извършено деянието по настоящото производство.
В съдебно заседание
подс. П. лично и чрез защитника си моли съда да му наложи наказание в минимален
размер, който да бъде редуциран с една трета.
В съдебно заседание подсъдимите К. и
А. лично и чрез защитниците си молят да им се определят наказания „Лишаване от
свобода” в минимален размер, както предлага прокурора и изпълненията им да се
отложат за минималния изпитателен срок.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Тримата
подсъдими били приятели и през месец март 2014г. подс. С.П. се регистрирал в
сайт за запознанства „Гепи ме”, където
осъществил контакт със св. Б.Б. ***. Това обстоятелство било известно на подсъдимите
К. и А.. В процеса на общуване със св. Б. подс. П. разбрал за сексуалната му
ориентация и също се представил за хомосексуалист, макар да не бил такъв.
Контактували около седмица в сайта, след което си разменили скайповете и
продължили да общуват помежду си.
На 17.04.2014г. св. Б. предложил на
подс.П. да му погостува в рамките на два три дни около предстоящите празници и
да се опознаят. Уговорили се това да стане на следващия ден като подс. П. дал
за контакт номера на мобилния телефон на подс. А..
На
18.04.2014г. св. Б. се свързал с подс. А. и го уведомил, че ще пътува за гр. С.
с автобус в 17,40 часа. Същият ден след обяд тримата подсъдими се събрали в
дома на подс. П.. Решили да ограбят св. Б. и за целта се уговорили за
действията си след пристигането му в града.
На автогарата
в гр. С. св. Б. бил посрещнат от подс. А. и подс. К. като последният се
представил с името „Иван”. Тримата тръгнали пеш из града като преминали по бул.
„Христо Ботев” и се насочили към сградата на „Новоселската баня”. Влезли в сградата,
където подсъдимите обяснили, че се налага да изчакат известно време приятелката
на единия да излезе от жилището, където ще отидат по- късно. Непосредствено
след това в помещението се появил с поставена на лицето маска подс. С.П.. Той
ритнал св. Б. в горната част на левия крак и извадил нож като го насочил към
лицето му. Казал му да извади всичко от джобовете си и започнал сам да го
пребърква. Другите двама подсъдими се намирали на около метър около св. Б..
Подс. П. извадил от джоба на дънките му портфейл и взел от него сумата от 40 лева.
Подал портфейла на подс. А., който започнал да го разглежда по- обстойно. В
една от преградите затворена с цип открил сумата от 60 лева, които взел. Подс. П.
продължавал да пребърква св. Б.. Открил в друг джоб мобилния му телефон марка
„Престижио”, поставен в калъфче и го взел като върнал калъфчето. Той изпратил
подс. К. да развали една от банкнотите които взели от св. Б., тъй като всички
били с номинал 20 лева. След като сторил това подс. К. дал 10 лева на подс. С.П.
и той върнал една банкнота от 10 лева на св. Б., за да си купи билет за
връщане. Св. Б. носел със себе си чанта, в която се намирал преносим компютър
марка „Тошиба Сателит С 855”
и USB кабел. Подсъдимите
взели чантата и започнали да разглеждат съдържанието. Заплашили, че ще го
наръгат и по този начин принудили св. Б. да им предостави паролата си. Накарали
го да се придвижи в друго помещение в сградата, да изчака известно време, след
което да отиде на автогарата и да се прибере в дома си, без да съобщи на
полицията, тъй като в противен случай ще го открият и ще го убият.
Тримата
подсъдими хванали такси от Новоселски мост и се прибрали в дома на подс. П..
Там си разделили парите като всеки взел по 30 лева. Решили мобилния телефон
подсъдимите А. и К. да продадат и разделят парите, а компютъра да остане у
подс. П..
На следващия
ден подс. П. взел от подс. А. и телефона под предлог, че е издирван от
полицията. На 29.04.2014г. той заложил компютъра в заложна къща „НД- Сити”
обслужвана от св. И.Ч. Мобилния телефон той дал на св. Д.С. за направена му от
последния татуировка.
След подаване
на сигнал в РУ „Полиция”- С. от страна на св. Б. били извършени оперативно-
издирвателни мероприятия от св. П.П., който установил извършителите на
деянието.
След
разкриване на извършителите и местонахождението на вещите, предмет на
инкриминираното деяние с протокол за доброволно предаване от 13.05.2014г. св. И.Ч.
предала на полицейски служител 1 бр. лаптоп марка „Тошиба”, батерия за лаптопа,
чанта за лаптоп и зарядно устройство, а с протокол за доброволно предаване от
същата дата св. Д.С. предал 1 бр. мобилен телефон марка „Престижио” и USB зарядно устройство. Тези вещи срещу разписка от
03.07.2014г. били върнати на бащата на св. Б.- Румен Б..
По делото е
изготвена съдебно- оценителна експертиза от заключението на която е видно, че
стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 680,80
лева, както и сумата в размер на 90 лева.
По делото е
изготвена и комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза, от
заключението на която е видно, че подс. С.П. страда от лека умствена изостаналост
(в най- лека степен) и към момента на извършване на деянието и на изготвяне на
експертизата е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.Б., Д. Г., Д.С., И.Ч. и П.П., тъй
като същите са безпротиворечиви последователни и се подкрепят от събрания по
делото доказателствен материал.
Съдът дава
вяра на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не
бяха оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- оценителна и съдебна
психолого- психиатрична експертизи. Същите не бяха оспорени от страните, а и
съдът няма основания да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност
на експертите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимите С.П., Л.К. и А.А. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, затова че на 18.04.2014г. в гр. С. в съучастие помежду си като
съизвършители отнели чужди движими вещи- мобилен телефон марка „Престижио” на
стойност 106 лева, 1 бр. преносим компютър марка „Тошиба Сателит С 855” с чанта на стойност 596 лева,
USB кабел на стойност 5,80 лева и сумата от 90 лева, всичко на обща стойност от
770,80 лева от владението на Б.Р.Б. с намерението противозаконно да ги присвоят
като употребили за това сила и заплашване.
Деянието е извършено от подсъдимите с
пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Те много добре
са знаели, че не следва да отнемат описаните по- горе вещи и пари от
пострадалия Б., но въпреки това са го сторили и по този начин са му нанесли
имуществена вреда в размер на оценката на вещите и сумата пари в размер на 90 лева.
Това деяние подсъдимите са извършили като са употребили сила, а така също и
заплахи спрямо св. Б..
Деянието тримата подсъдими са
извършили в съучастие помежду си като съизвършители, тъй като и тримата са
участвали при осъществяването на заплахите. Освен това всички са били заедно при
употребата на сила спрямо св. Б. от страна на подс. П..
Както бе посочено по- горе съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, тъй
като техните показания са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от
останалия, събран по делото доказателствен материал.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, стремеж
за облагодетелстване по престъпен начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие самопризнанията на тримата подсъдими, искрените им
разкаяния и чистото съдебно минало на подсъдимите К. и А..
Съдът констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишното осъждане на подс. П..
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки един от
подсъдимите за деянието извършено от тях, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по
реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК наказанията на подсъдимите следва да се определят
при условията на чл.58А от НК и тъй като не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът на основание чл.54, ал.1 от НК следва да им
определи наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът
счита, че е най- справедливо с оглед постигане целите на генералната и
специална превенция на подсъдимите К. и А. да се определят наказания „Лишаване
от свобода” в минимален размер от три години. Тези наказания на основание чл.58А,
ал.1 от НК съдът следва да намали задължително с 1/3, а именно с по една година.
Намалените наказания „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години подсъдимите К.
и А. не следва да изтърпят, тъй като за тях са налице условията за прилагане
института на условното осъждане, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Видно
е от справката за съдимост на всеки от тях, че те не са осъждани на „Лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер. Наложените им наказания „Лишаване от
свобода” са за срок до три години и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на всеки един от тях не е наложително
да ги изтърпят. Съдът счете, че следва да им определи изпитателен срок в по- голям
размер, а не както предлагат прокурора и защитниците им и е най- подходящо това
да бъде за максималния срок от пет години.
Съдът прецени,
че наказанието на подс. С.П. следва да бъде определено в по- голям размер
отколкото за другите двама подсъдими, тъй като той е бил инициатора за
извършване на престъплението, той е осъществил основните заплахи спрямо св. Б.,
държейки ножа, а освен това е приложил и сила като го е съборил на земята.
Освен това за него са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
предишното му осъждане на „Лишаване от свобода”. Ето защо съдът счита, че е
най- подходящо с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция да
му определи наказание „Лишаване от свобода” в размер, какъвто предлага
прокурора, а именно за срок от ТРИ години и ШЕСТ месеца. Това наказание съдът
счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност
на деянието и на дееца. Съдът счете, че следва и неговото наказание на основание
чл.58А, ал.1 от НК да намали с 1/3, а именно с ЕДНА година и ДВА месеца. Тъй
като той е осъждан на „Лишаване от свобода” на основание чл.60, ал.1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът следва да го
настани за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ДВЕ години и ЧЕТИРИ месеца в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон
да му определи първоначален СТРОГ режим.
Разглеждайки
справката за съдимост на подс. П. съдът констатира, че той е извършил деянието
по настоящото производство по време на изпитателния срок, определен му по НОХД
№578/2013г. на С. районен съд. Видно е, че С. районен съд е постановил
определение, с което е одобрил споразумение между РП- С. и защитника на подс. П.
като за извършеното на 15.02.2013г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК
му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ
години. Това определение е влязло в сила на 10.04.2013г. Ето защо след като е
извършил деянието по настоящото производство през този изпитателен срок съдът
задължително на осн.чл. 68, ал.1 от НК следва да го приведе в изпълнение. Това
наказание той следва да изтърпи отделно от наложеното с настоящата
присъда. Тъй като това наказание е
първото му осъждане на „Лишаване от свобода” съдът следва да го настани за
изтърпяване на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от
ОТКРИТ тип, а на основание чл.61, т.3 от същия закон при първоначален ОБЩ
режим.
С оглед
правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. П. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 312 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Подсъдимите А.А.
и Л.К. съдът следва да осъди да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР- С. сумата от 23 лева, представляваща направени по делото разноски, а
именно по 11,50 лева за всеки от тях.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: