РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Велико Търново , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500920 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е.С“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №711/14.10.2020г., постановено
по Гр.д.№1451/2020г. по описа на РС – В.Т. с което е прието за установено в отношенията
между страните, че В. Г. П., ЕГН **********, не дължи на „Е.- С.“ АД, ЕИК .., сумата от 2
092,54лв., представляваща начислена за периода от 11.02.2017г. до 05.09.2019г. стойност на
ел. енергия по партида с кл.№... за аб.№..., с адрес на обекта на потребление:гр.Г.О., ул.“М.“
№... както и „Е. - С.“ АД гр.В. е осъдено да заплати на В. Г. П. сумата от 448,70лв.,
представляваща направени по делото разноски. Развити са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се правна необоснованост
на изводите на първоинстанционният съд, че не е доказано по делото кога и по какъв начин
е възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което
не може да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество енергия реално е
потребено от ищеца. Посочва, че правно основание за начисляване на процесната сума е
разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, като, за да е
налице хипотезата по чл.55 ПИКЕЕ е достатъчно да се установи, че са налице измерени
количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, който факт в случая е
установен, и разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ не изисква и не поставя условие, за да се
извърши начислението, установяването на това кога и по какъв начин е възникнало
1
натрупването на показания в скритите регистри на електромера, като е достатъчно да се
установи чрез метрологична проверка на СТИ, че има измерени количества енергия в тези
регистри и изводите на първостепенният съд в обратна насока не кореспондират с текста на
чл.55 от ПИКЕЕ. Излага доводи за изцяло изпълнен в случая ФС на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ.
Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното съдебно
решение, вместо което постанови друго, с което предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума
от 2092,54лв. да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира
всички направени по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна – ищец В. Г. П., чрез пълномощника й адв.Т. от САК, с който оспорва въззивната
жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно съдебно решение
потвърдено изцяло, като правилно, по съображения, изложени в отговора на въззивната
жалба. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.
В СЗ въззивникът „Е.С. АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена,
поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно
решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения,
изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира всички направени по делото
разноски, като за направените разноски във въззивното производство представя списък по
чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна В. Г. П., редовно призована, не се явява, не се
представлява. С писмено становище вх.№1665/15.03.2021г., чрез пълномощника си адв.Т. от
САК, оспорва подадената въззивна жалба и поддържа отговора на същата. Моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно
решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира направените във
въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. С
писмено становище вх.№1665/15.03.2021г. релевира възражение за прекомерност на
заплатеното от въззивника адв. възнаграждение.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
2
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно
съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В.Т. е бил предявен от В. Г. П.
с постоянен адрес гр.В.Т., чрез пълномощника й адв.Т. от САК, против „Е.С.“ АД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на
парично вземане в размер на исковата сума от 2092,54лв., , представляваща корекция по
партида с кл.№**********, аб.№**********, за доставена и потребена електроенергия на
адрес:Г.О., ул.“М.“ №.. за период: от 11.02.2017г. до 05.09.2019г. В ИМ са изложени
твърдения, че ищцата е потребител на ел. енергия на адрес гр.Г.О., ул.“М.“ №.., която се
заплаща по партида с кл.№.., аб.№.., записана на нейно име, както и че от писмо изх.
№57771/23.03.2020г., получено по пощата, ищцата разбира, че е извършена корекция на
сметката й за ел. енергия, като исковата сума от 2092,54лв. й е начислена на основание
корекция на сметката за потребена ел. енергия в резултат на констатирано неточно
измерване на ел. енергията. Твърди се, че ищцата не дължи на ответника начислената й
корекционна сума в исковия размер. Сочи се, че извършената проверка на СТИ и издадения
въз основа на нея КП, както и констатациите от извършената проверка на СТИ, не са
извършени правилно и КП №1502604, послужил като основание за издаване на Становище
за начисление на ел. енергия за корекция, е съставен изцяло в нарушение на ПИКЕЕ, както и
че техн. проверка на СТИ е извършена без знанието и в отсъствието на ищцата. Твърди се
неустановеност, че процесното количество ел. енергия е доставено точно за процесния
период от една година, както и липса на доказателства, че именно такова количество ел.
енергия /посочено в корекцията/ е доставено на ищцата за процесния период.
Ответникът „Е.С.“ АД гр.В. – жалбоподател с подадения в срока по чл.131 ал.1 от
ГПК писмен отговор е заел становище за процесуална допустимост, а по същество е оспорил
изцяло предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК като
неоснователен и недоказан. Позовал се е, че ищцата дължи заплащане на исковата сума в
размер на 2092,54лв., начислена с процесната фактура №**********/23.03.2020г., на
основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради установено наличие на регистрирана електрическа
енергия /26671,5 кВтч./ в невизуализиран на дисплея регистър Т0, която превишава сбора от
показанията на видимите регистри с 11 243 квтч., който факт дава право на ответното
електроразпределително дружество да начисли по реда и на основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
потреблението на абоната за период от 11.02.2017г. /когато електромерът е монтиран в
обекта на ищеца/ до датата на демонтажа му на 05.09.2019г. /справка от 20.03.2020г./, по
която причина с основание и законно от ответника се претендира заплащане на така
преизчисленото количество енергия в размер на 2092,54лв. с вкл. ДДС, остойностено на база
цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната
3
мрежа. Сезирал е съда с претенция за съдебни разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният
съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал по
правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях, поради което настоящата
въззивна инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и
препраща към установената такава от първостепенният съд, като не намира за нужно да я
възпроизвежда повторно.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК за недължимост на исковата сума от 2 092,54лв.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция, са
правилни. Въззивната инстанция, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд
за основателност и доказаност в пълен размер на предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 2092,54лв., които
са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.272 ГПК препраща към тях.
В допълнение и по оплакванията във възивната жалба въззивният съд излага
следното:
С оглед правната природа на отрицателният установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, предмет на делото, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от
ответника срещу ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията
си за недължимост на вземането.
С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена
електрическа енергия. Следователно, с влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.), законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани
корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия, а, считано от 08.05.2018г., с изменението на чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ - ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г., и в случаите на ел. енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, какъвто е процесния случай, но при
спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83,
4
ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт,
уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети
действащите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г./, в сила от 04.05.2019г.
В процесният случай оспореното от ищцата парично вземане за исковата сума от
2092,54лв. е претендирано от ответника в хода на процеса като дължима сума по корекция
за измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, начислена на основание чл.55 ал.1 от действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. В тази връзка и по повод твърденията на
ответното дружество същото следва да установи в процеса пълно и главно факта на
извършена техническа проверка на място на процесния СТИ на ищцата по реда на чл.46 ал.1
ПИКЕЕ от 2019г., за резултатите от която е съставен констативен протокол по реда на чл.49
от ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, както и наличието на
фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, пораждащ оспореното
от ищеца право на корекция на ответника, според която, в случаите, в които се установи, че
са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество
ел. енергия в тези регистри, като съгласно чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл.49 ПИКЕЕ.
По делото не е спорен факта, че ищцата е „потребител на енергийни услуги“ по
смисъла на §1 т.41б б.“б“ от ДР на ЗЕ за процесното място на доставка на ел. енергия в
гр.Г.О., ул.“М.“ №..., като на същата от страна на ответното електроразпределително
дружество, вкл. и през процесния период, са предоставяни услуги по достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа. Безспорно се установи, че на 05.09.2019г. от служители на
„ЕРП С.“ АД е извършена техническа проверка на място на процесния СТИ на ищцата.
Същата е извършена на 05.09.2019г., т.е. след влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г./, за резултатите от която е съставен КП №1502604/05.09.2019г. при
отсъствие на ползвателя – ищец, при спазване на реда по чл.49 от ПИКЕЕ, в частност на
чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ, като КП е подписан от представител на оператора на съответната
мрежа и от един свидетел, който не е служител на оператора. Безспорно от подкрепящите
констатациите в КП №1502604/05.09.2019г. свид. показания на П.П.П., т.5 от КП
№106/25.02.2020г. от метрологична експертиза на средство за измерване, както и от
писменото заключение на ВЛ по СТЕ, се установи наличието на регистрирана енергия на
тарифа 1.8.0 – 26675,4, съгласно софтуерния прочит на СТИ от ВЛ по СТЕ, и наличието на
разлика между сбора от цифровите показания във визуализираните регистри, възлизащ на 15
434,1, и показанията по сумарния регистър на електромера от 26675,4, съгласно софтуерния
му прочит от ВЛ по СТЕ или разлика в размер на 11241,3, която е по-малка от начислените
на ищцата 11 243 кВтч. в резултат на корекция по чл.55 от ПИКЕЕ, и се дължи на запис на
цифрови показания – 11241,6 в допълнителна ненастроена за отчет тарифа 1.8.4.
5
/невизуализирана на екрана/.
Въззивният съд приема обаче, че по делото не е доказано пълно и главно от
ответника /въззивник/, в чиято тежест е, установените цифрови показания от 11241,6 в
невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър 1.8.4, на наличието на които се
дължи, според писменото заключение на ВЛ по СТЕ, разликата между сбора от показанията
във визуализираните регистри и сумарния регистър на електромера, да съставляват
измерени количества електрическа енергия и то именно след монтажа на СТИ на процесния
адрес на потребление на ищцата, както изисква разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,
поради което не е налице фактическият състав на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, на което основание
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
недължимост на исковата сума от 2092,54лв. се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, за да е налице хипотезата на чл.55
ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез метрологична проверка на средство
за измерване, че има измерени количества енергия в невизуализираните регистри на СТИ.
Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от
същата, съгласно която, при установени измерени количества ел. енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
СТИ в тези регистри.
В настоящият случай процесния СТИ с фабр.№.. е произведен през 2007г. и видно от
Протокол №М ../10.02.2017г. за монтаж/демонтаж на електромер, е монтиран на 10.02.2017г.
на процесния адрес на доставка на ел. енергия на ищцата в гр.Г.О., ул.“М.“ №, но не като
нов, а с показания, различни от нулеви, само по активните тарифи - нощна /2484/, дневна
/4905/ и върхова – 4, като в протокола за монтаж не е посочено изрично при какви показания
по тарифа 1.8.0. /сумарна/ и по допълнителната ненастроена за отчет тарифа 1.8.4. е
монтиран. Видно и от установеното от ВЛ по СТЕ в СЗ пред първоинстанционният съд,
процесният СТИ е измервал потребена ел. енергия при друг абонат, след което е демонтиран
, предоставен е за последваща метрологична проверка и отново е монтиран на процесния
адрес на ищцата при показания, които са след последваща метрологична проверка, при която
също се подава товар, както и на практика е възможно количеството служебно начислена на
ищцата ел. енергия от 11 243 кВтч., което е и по-голямо от цифровите показания от 11241,6
по тарифа 1.8.4, да е започнало да се натрупва при предходния абонат. Видно от Протокол
от последваща метрологична проверка на процесния СТИ към заявка №156/04.01.2017г.,
извършена близо месец преди монтажа му на процесния адрес на ищеца, са вписани кр.
показания само по активните Тарифа 1 и Тарифа 2, но не и тези по тарифа 1.8.0 /сумарна/ и
по допълнителната ненастроена за отчет и невизуализирана на екрана тарифа 1.8.4. Макар и
видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, процесния СТИ тип МТ 372 №40717192 да е
Смарт тип и с технологична възможност при софтуерен прочит на същия за извличане на
информация на цифровите показания по тарифи във времето, съхранени в паметта му, при
6
активиране на програмата за прочит на самоотчетите по тарифи на процесното СТИ не се
извлича информация за самоотчетите по всички регистри и при софтуерния прочит на
процесния СТИ не може да се установи началния момент на натрупване на цифрови
показания по тарифа 1.8.4 /Т4/. Изрично в СЗ ВЛ по СТЕ пред първостепенния съд заявява,
че не може да се определи началният момент на натрупване на тази процесна служебно
начислена на ищцата електроенергия в резултат на проведената корекционна процедура.
Следователно, по делото не е доказано от ответника пълно и главно установените цифрови
показания в невизуализираната тарифа 1.8.4 /Т4/ на процесния СТИ, на наличието на които
се дължи установеното наличие на разлика между сбора от показанията във визуализираните
регистри и сумарния регистър на електромера, да съставляват измерени количества ел.
енергия след монтажа на процесния СТИ на адреса на ищцата, поради което не е налице
фактическият състав по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и следва да бъде отречено правото на корекция
на ответното електроразпределително дружество, на което основание предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, съгласно ясната и като такава не
нуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл.33 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, досието на
измервателната система следва да съдържа информация не само за техническите
характеристики на измервателната система /в случая директно свързано СТИ/, а и за
показанията на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на средството за
търговско измерване. Съгласно чл.36 ПИКЕЕ, данните от измерванията включват отчетените
стойности на активната и реактивната енергия. Задължение на собственика на
измервателната система /въззивник/, съгласно чл.37 ал.1 ПИКЕЕ е да осигури събиране,
обработване, администриране и съхраняване на данните от измерването, като съгласно чл.37
ал.2 ПИКЕЕ, данните за минали периоди се съхраняват в базата данни за период 5 години.
Доводът на въззивника, че по аргумент от разпоредбата на чл.10 ал.1 от ПИКЕЕ,
задължаваща оператора на съответната мрежа да осигурява на страна, която купува ел.
енергия, възможност за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на
СТИ в съответствие с избраната от страната тарифност на измерване, за оператора на
мрежата не съществува задължение да събира и съхранява данни за показанията и по
отношение на невизуализираните регистри, е в явно противоречие с нормата на чл.33 ал.1
т.1 от ПИКЕЕ, според която досието на измервателната система съдържа информация и за
показанията на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на СТИ. Действително, за
възникване на отговорността по чл.55 ПИКЕЕ в хипотезата на правната норма не е
предвидено като условие или предпоставка изпълнението на задълженията на
електроразпределителното дружество по чл.33 и чл.37 от ПИКЕЕ, но непровеждането в
случая от ответника /въззивник/ по делото, в чиято тежест е, на пълно и главно доказване, че
служебно начислените на ищцата количества ел. енергия съставляват измерени такива в
невизуализирани регистри на СТИ след монтажа на СТИ на процесния адрес за доставка,
обуславя липса на елемент от ФС на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и отричане правото на корекция
7
на ответника.
По изложените по-горе съображения, предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 2092,54лв. се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното съдебно решение се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ. въззивната жалба
отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, съобразно което и съдът не следва да се произнася по възражението на
въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.
възнаграждение.
Изходът на спора обоснова основателност на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
доказан размер от 600лв. с ДДС, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №711/14.10.2020г., постановено по Гр.д.№1451/2020г.
по описа на РС – В.Т..
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В.В. 258, В.Т. –
Е, с ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. П. с постоянен адрес гр.В.Т., ул.“Т.Б.“ №.., с ЕГН
**********, сума в размер на 600 лв. /шестотин лева/ с ДДС, представляваща направени
съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9