Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.11.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

13.10.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

361

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от И.И.Ю. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, материализиращо отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка за репресия по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето на наборната му военна служба. Сочи, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това счита, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 13.09.1973 г. до 01.11.1975 г., през който бил отбил наборната си военна служба, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Въвежда доводи, че длъжностните лица в ТП на НОИ – Кърджали неправилно не са зачели за действителен осигурителен стаж при пенсиониране и периода на репресия с продължителност 03 г. 00 м. и 17 дни, през който е бил търпял наказание „лишаване от свобода“ в затвора по НОХД № **/*** г. по описа на ОС-Кърджали, както и периода на задължителното му заселване от 16.01.1988 г. до 04.08.1989 г., за което в административната преписка се съдържали неоспорими доказателства.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, материализиращо отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка за репресия по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Б.М. е постъпила молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали се явява лично. Оспорва изцяло депозираната жалба и излага съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въвежда допълнителни доводи, че за периода на претендираната от жалбоподателя репресия, изразяваща се в принудително заселване, липсват доказателствата, визирани в чл. 40, ал. 1 от НПОС, от които да се установи нейния период. В тази връзка излага съображения за изпълнение от страна на пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали на процедурата по чл. 5, ал. 1 от НПОС за събиране на доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.03.2022 г. И.И.Ю., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-343 – л. 53/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От опис на осигурителния на И.И.Ю. /л. 48/ и Удостоверение № ***/*** г./л. 24/, издадено от Държавен военноисторически архив – ***, се установява, че за периода от 13.09.1973 г. до 01.11.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.

Видно от Удостоверение № **/*** г. /л. 43/, издадено от ***, И. И. Ю./И. И. Ю. е бил осъден *** постановена по НОХД № **/*** г. по описа на Окръжен съд – ***, на *** за извършено престъпление по чл. 108 и чл. 109, ал. 2 от НК. В изпълнение на същата И. Ю. е постъпил в *** на *** г., със зачитане на предварителен арест от *** г., като е бил освободен от същия на *** г.

С Решение № **/*** г. на Върховния съд на НР България/л. 42 и л. 45 от делото/ е изменена по реда на надзора влязлата в сила Присъда № **/*** г., постановена по НОХД № **/*** г. на Окръжен съд – ***, в частта, с която е постановено И. И. Ю. да изтърпи наказанието ***, като е определено друго място за изтърпяване на наказанието - ***, ***.

С Разпореждане № 213-08-343#9/08.07.2022 г./л. 17/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на И.И.Ю., както следва: 03 г. 00 м. 17 дни – I  категория; 07 г. 09 м. 18 дни – II категория; 03 г. 02 м. 15 дни – III категория. Приет е за действителен осигурителен стаж от 08 г. 10 м. 14 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че периодите на наборна военна служба и престой в затвора с обща продължителност от 05 г. 02 м. и 06 дни се зачитат за осигурителен стаж, но същите не следва да се зачитат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя И.И.Ю., както и е отказано да бъде отпусната добавка чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което с оспореното в настоящето производство Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г./л. 9 – л. 10/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата на И.И.Ю. против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 10 месеца, постановеният отказ за отпускане на пенсия на И.И.Ю. е законосъобразен. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периода от 13.09.1973 до 01.11.1975 г., през който жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачитат за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

По същите съображения, времето, през което спрямо И.И.Ю. е била осъществена незаконна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание *** за периода 29.12.1984 г. – 16.01.1988 г., съгласно удостоверение № **/*** г. на ***, не следвало да бъде зачетено за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Предвид това е прието, че продължителността на действителния осигурителен стаж на И.И.Ю. следва да бъде определена като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 14 г. 00 м. и 02 дни, се извади времето на наборна военна служба от 2 г. 1 м. и 19 дни и претърпяната репресия от 3 г. 00 м. и 17 дни, при което се получавал действителен стаж от 8 г. 10 м. и 14 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. В конкретния случай процесното решение е издадено от надлежно оправомощено от директор на ТП на НОИ лице, действащо за директор на ТП на НОИ, като на датата на издаване на решението, титулярът е бил в отпуск поради нетрудоспособност. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., се явява незаконосъобразен като издаден в нарушение на изискването за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/23.03.2022 г./, следва по отношение на И.И.Ю. да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 10 месеца и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението И.Ю./роден на *** г./ е на възраст 67 г. 01 м. и 26 дни. В процесното Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г. е посочено, че лицата, които към 2022 г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 66 години и 10 месеца. На жалбоподателя е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж. В обжалваното Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г./стр.2/ е прието, че И.И.Ю. притежава изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, като изрично е отразено, че не е налице другата кумулативно изискуема съгласно посочената нормата предпоставка – 15 г. действителен осигурителен стаж.

Предвид горе приетото от административния орган и въведените в жалбата доводи, съдът намира, че спорно по делото е, следва ли да бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 01 м. и 19 дни, периода на незаконна репресия с продължителност 03 г. 00 м 17 дни, изразяваща се в изтърпяване на наказание ***, както и следва ли да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж и за какъв период, времето, през което лицето е било задължително заселено, както и дължима ли е на лицето добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.

В конкретния случай, видно от Удостоверение ***/*** г./л. 24/, издадено от Държавен военноисторически архив – ***, за периода от 13.09.1973 г. до 01.11.1975 г., И.И.Ю. е бил на наборна военна служба в частите на армията, което обстоятелство е прието за установено и от органите на ТП на НОИ – Кърджали.

По силата на  чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл. 44 от НПОС се определя от трета категория относно времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ/(отм.) в изм. на нормата с ДВ, бр. 58 от 1959 г/. срокът на редовната военна служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години. Предвид това на жалбоподателя следва да бъде зачетен за осигурителен стаж трета категория пълния размер от 2 г. 1 м и 12 дни на наборната военна служба. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО/нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г./, въвежда дефиницията, че по смисъл на част първа от този кодекс „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Периодът на наборна военна служба на жалбоподателя е бил от 13.09.1973 г. до 01.11.1975 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването е и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г./. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС, VI отделение – Решение № 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г.; Решение № 4900 от 20.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2022 г.; Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.; Решение по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г.; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.

По изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че  времето на наборна военна служба на жалбоподателя не може да бъде зачетено за действителен стаж, са незаконосъобразни, респ. противоречащи на материалния закон.

На следващо място, съда намира за неправилни и незаконосъобразни и изводите на пенсионния орган, с които е прието, че не следва да се зачете за действителен трудов стаж периода, през който И.И.Ю. е претърпял незаконна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание ***, за времето от *** г. до *** г.

В тази връзка, по силата на чл. 7, т. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица/ЗПГРРЛ/, признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане.  Съгласно чл. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако: т. 1 - осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.; т. 2 - незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места.

В конкретния случай, по делото не се спори, че И.И.Ю. е бил осъден по наказателно дело, попадащо в обхвата на чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал, 1, т. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, респ. спрямо същия е била осъществена незаконна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание *** за времето от *** г. до *** г., съобразно отразеното в Удостоверение № **/*** г. /л 43/, издадено от ***. При това положение жалбоподателят се явява репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, поради което попада в кръга на лицата, посочени в чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ. В този смисъл приложение намират нормите на чл. 1 от Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, съгласно която времето, признато за трудов стаж по реда на  чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране, както и цитираната по-горе разпоредба на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, регламентираща, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. От така изложеното следва, че периодът от *** г. до *** г. също следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж при пенсиониране и то като стаж от I-ва категория труд.

В оспореното решение не са изложени мотиви относно постановения отказ на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали да отпусне добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, както и отказът на същия орган да зачете за осигурителен стаж по смисъла на чл. 7, ал. 2  от ЗПГРРЛ, периода, през който И.Ю. е бил задължително заселен, респ. незаконно репресиран, което е в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и представлява съществено нарушение на изискването за форма в тази част на акт. В хода на устните състезания директора на ТП на НОИ – Кърджали е въвел конкретни доводи по отношение на отказа да бъде зачетен за осигурителен стаж периода на заселване като незаконна репресия. В този смисъл, е недопустимо мотивите на административния акт да се представят едва в хода на производството пред съда по оспорването му, поради което изложеното в хода на устните състезания по делото не може да замести мотивите на органа, издател на акта.

Според съда, в конкретния случай при издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, административния орган не е изпълнил и задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 35 от АПК и чл. 36, ал. 1 от АПК, а именно: да издаде административния акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите граждани и организации, както и да събере служебно всички относими доказателства.

В разпореждането за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са изложени мотиви, касаещи незачитането за осигурителен стаж по чл. 7 от ЗПГРРЛ на времето на задължително заселване на жалбоподателя, основани на липсата на конкретен документ, удостоверяващ периода на изселване/заселване. Така направеният в акта извод, както и въведения такъв от директора на ТП на НОИ в хода на устните състезания, че липсва документ от вида на посочените в чл. 40, ал. 1 от НПОС, който да обуслови зачитането на процесния стаж, съда намира за неоснователни.

На първо място, с оглед така въведените от административния орган мотиви, следва да се приеме, че същия не оспорва наличието на осъществена репресия спрямо И.И.Ю., изразяваща се в изтърпяване на наказание ***, наложено с присъда, постановена по НОХД № **/*** г. на Окръжен съд - ***, като за органа е останал неизяснен единствено периодът на заселване, респ. продължителността на претърпяната  от лицето репресия.

Вида и характера на незаконната репресия, както и нейното времетраене се установяват с официални документи, изброени в чл. 3, ал. 3, т. 1, б. „а“ – „е“ от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. В тази смисъл, настоящия съдебен състав не споделя изложените в хода на устните състезания доводи от директора на ТП на НОИ – Кърджали, че липсват документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, които да установяват периода на процесната репресия. Посочената от ответника разпоредба визира документите, чрез които се доказва осигурителния стаж при пенсиониране, докато документите в цитираната по-горе наредба установяват обстоятелства от рода на това дали спрямо лицето е осъществена репресия, заради неговия произход, политически и религиозни убеждения, вида на незаконната репресия, както и нейната продължителност.

За съда няма съмнение, че наличните в административната преписка документи не удостоверяват с категоричност времетраенето на претърпяната от И.И.Ю. репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание „задължително заселване“.

Независимо от това обаче, тъй като по преписката за налице достатъчно данни, въз основа на които може да се обоснове изводът, че жалбоподателят е търпял наказание ;задължително заселване“ по осъдителна присъда на ОС – Кърджали, то след като е приел, че липсват доказателства за продължителността на репресията, пенсионния орган в ТП на НОИ е следвало да изиска служебно произнасяне от централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ за това обстоятелство по репресията, едва след което, съобразно взетото от комисията решение, да направи преценка за наличие на основанията за зачитане на стаж по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Това задължение не е изпълнено, поради което издадения от него административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, изискваща административния акт да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Аргумент в подкрепа на горното е и чл. 9, ал. 3 от ЗПГРРЛ, съгласно който добавката се отпуска по искане на лицето от първо число на месеца, следващ този, през който е направено искането, като се представят документите издадени по реда на чл. 4, ал. 2 и 3. Искането се подава до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, където лицето получава пенсията си. По силата на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, областният управител и териториалните поделения на НОИ служебно искат произнасяне на централната комисия, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията.

Следва да се отбележи, че видно от горепосочения опис на осигурителен стаж на И.И.Ю., за твърдения от лицето период на заселване – 16.01.1988 г. до 04.08.1989 г., са налице данни за осигурителен стаж на жалбоподателя в ПК „***“ *** и ОбНС ***, които периоди на работа следва да бъдат взети предвид при преценката на продължителността на трудов стаж поради заселване по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗПГРР, която преценка е дължима от пенсионния орган след изясняване на конкретния период на задължително заселване на заявителя.

Предвид по-горе изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е поставен отказ за отпускане на лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО и добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на И.И.Ю. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., което възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 7, стр. 2/ е заплатено в брой от жалбоподателя, за което договорът служи като разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е над минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която норма за дела по КСО минималния размер на възнаграждението е 350 лв. Предвид това и с оглед надлежно релевирано възражение за прекомерност от страна на ответника, съдът отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществените процесуални действия, намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да редуцирани до минимално предвидения в горецитираната разпоредба размер, а именно на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на И.И.Ю. от *** за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка към нея на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-08-343/23.03.2022 г., подадено от И.И.Ю. от ***, при спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.  

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на И.И.Ю. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, деловодни разноски в размер на 350 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

 

                                                                              Председател: