Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 08.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1064 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен
от Р.Д.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез адв. Б.Н.-Д. против И.П.П.,
ЕГН: ********** ***, адрес за призоваване: гр. Р., ул. „О. П.“ №*** вх.**,
ет.***, адвокатска кантора „Г. и Г.“, чрез адв. Г.Т.Г. от САК.
Ищцата твърди, че с ответника имали сключен граждански брак, който бил
прекратен с решение за развод № 35 от 25.05.2017 г. по дело за развод №62/2016
г. на съда в гр. К. – И., като съгласно същото, родителските права по отношение
на детето им Н. И. П. били предоставени на нея. Съгласно цитираното решение
ответникът имал учреден режим на лични отношения с детето, като била определена
и месечна издръжка. Твърди, че до настоящия момент бащата – ответникът И.П., не
бил платил нито една месечна вноска и нито веднъж не потърсил контакт с детето
си, съгласно режима или извън него. По време на бракоразводния процес в И.,
ответникът предявил иск за развод в Б., като делото било прекратено, тъй като
съдът установил, че такива дела са от компетентността на съда в държавата, в
която е местоживеенето на детето – в случая И..
Ищцата твърди, че от сключване на брака им през 2011 година до момента
тя, детето им Н. и ответника живеели в И.. Детето било родено в И. на ***.***.****
г. На 19.10.2017 г. ищцата предявила иск в съда в И. за вземане на спешни мерки
съгласно тяхното законодателство да получи упълномощаване за подаване на молба
за издаване на паспорт на малолетната им дъщеря и от друга страна да получи
разрешение от съда за пътуване до Б. и обратно заедно с детето, тъй като с
бащата не можели да постигнат съгласие. След спазване на всички законови
процедури в рамките на почти две години, след издадена разпоредба от 22.11.2017
г. и постановление от 28.02.2018 г., съдът счел, че молбата ѝ отговаря на
изискванията и майката е изпълнила всички изисквания на закона, като
представила билетите за отиване в Б. и връщане в И. за периода от 03.06. до
14.06.2019 г. С решение по дело № 82/2017 година на Първоинстанционен и
следствен съд №1 на М. Д.А. – И., молбата на ищцата за пътуване с дъщеря
ѝ Н. била уважена за периода от 03.06.2019 г. до 14.06.2019 г.
На 03.06.2019 г. пристигнали с дъщеря ѝ в Б., за да посетят
роднините си. На 14.06.2019 г. при заминаването им обратно за И., на летището
при проверка на документите на митница, от гранична полиция уведомили ищцата,
че не може да напусне страната с детето, тъй като бащата И.П. бил пуснал сигнал
и наложил забрана малолетната им дъщеря да напуска пределите на Б. Върнали се
обратно в с. В. Л., където живеела сестрата на ищцата и където пребивавали по
време на отпуската им с детето. На 17.06.2019 г. ищцата отишла отново с детето
в С., за да изясни причината, поради която не им разрешили да напуснат Б..
Връчили ѝ документ с изх. № 328200- 10379/17.06.2019 г., от който било
видно, че И.П. на 12.06.2019 година се е обадил в Г. Д. „Г. п.“ и е заявил, че
не е съгласен детето им да напуска пределите на Б..
Според ищцата постъпката на ответника не произхождала от желанието му
детето да е по-близо до баща си, тъй като първоначално не бил съгласен то да
напусне пределите на И., където живеят тримата от години, а впоследствие
изразил несъгласие Н. да напусне Б. и да се върне в И.. Към настоящия момент
ответникът продължавал да живее в И.. Ищцата счита, че с действията си
ответникът целял единствено да създава проблеми на нея и детето. Н. учела в И.
и заради тази забрана не успяла да завърши учебната година. Освен това тя била
записана на училище в И. за следващата учебна 2019/2020 г. Детето нямало контакт
с баща си, тъй като той не го бил търсил с години. Ответникът не заплащал
никаква издръжка на дъщеря си и не полагал абсолютно никакви грижи за нея. В
малкото пъти, в които детето е било близо до баща, си то имало неприятни
спомени и не желаело да го вижда. Между тях нямало никаква емоционална връзка.
Изцяло майката се грижела за Н.. Детето никога не се било делило от нея. При
така стеклите се обстоятелства се наложило ищцата да се върне сама до И.,
защото тя работела там, където от години трайно се били установили. Детето
оставила на сестра си в Б., като я упълномощила с всички права, докато я няма –
с нотариално заверено пълномощно peг. № 3626/ 24.06.2019г. на нотариус при
Карловски съдебен район П.. И.. Тази раздяла между майката и детето, макар и за
кратко, довела до огромен стрес както за Н., така и за ищцата. За да види
детето си се налагало да пътува от И. до Б., като за периода от 08.07.2019г. до
12.07.2019г. отново била в Б.. Непрекъснатите им раздели се отразявали
изключително негативно върху психиката на детето, тъй като никога не се били
разделяли и били изключително привързани една към друга. Н. говорела испански
език, а български – не съвсем добре. Липсвала ѝ не само майка ѝ, но
и приятелите и съучениците ѝ. От 2016 г. тя била ученичка в Основно
училище „В. д.л. О.“, гр.М. и тази
година не успяла да завърши учебния процес поради забраната да напусне Б.. При
последното си прибиране в Б., ищцата ѝ донесла упражнителни тетрадки, с които
да може да се упражнява и да не забравя испанския език, тъй като после щяло да
ѝ бъде много трудно. При прибирането си първия път, ищцата уведомила
училището, където учи детето, за създалата се неприятна ситуация в Б.. Предвид
изложеното за ищцата бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, което да замести съгласието на бащата И.П.П.
роденото от брака им малолетно дете Н. И. П. с ЕГН ********** да пътува
многократно извън пределите на Република Б. до К. И., до всички други държави -
членки на Е. съюз и до държавите от Балканския полуостров, придружавана от
нейната майка Р.Д.П. или упълномощено от нея пълнолетно лице, за период до
навършване на пълнолетие на детето.
Моли на основание чл.127а, ал.4 от СК съдът да допусне предварително
изпълнение на съдебното решение.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Т.Г. не оспорва твърденията на
ищцата, че бракът между тях е разтрогнат с решение на съда гр. К., И. и че
родителските права върху роденото от брака дете Н. И. П. са възложени на
майката.
Счита обаче, че искът е недопустим, тъй като РС К. не бил местно
компетентен да го разгледа. Предметът на делото бил нормативно уреден в
Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по родителската отговорност. Съгласно чл. 8 от Регламента компетентен
съд бил този на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към
момента на сезирането на съда. В конкретния случай, видно от твърденията на
ищцата, които ответникът не оспорва, а и се потвърждавали от представените по
делото многобройни писмени доказателства, се установявало, че настоящият адрес
както на майката, така и на детето бил не в гр. К., Б., а в К. И.. Независимо, че към момента детето се
намирало в гр. К., обичайното му местопребиваване било в К. И. и компетентен
бил съответният съд в тази държава. Съдът в И. следвало да разгледа казуса и на
още едно основание – в исковата молба се твърдяло отвличане/задържане на детето в пределите на Р. Б., поради което на
основание чл. 10 от горецитирания регламент отново компетентен съд бил този по
обичайното местопребиваване на детето:„В
случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на
държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята
компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга
държава-членка”.
Ответникът моли делото да бъде прекратено и изпратено на компетентния
съд. В случай, че съдът го разгледа по същество, моли съда да ограничи периода,
през който се претендира да се даде заместващо съгласие и възразява срещу
искането то да бъде дадено за държави, които не са изрично посочени в петитума
на исковата молба. Претендират се и разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по
делото, а и се установява от представените в препис писмени доказателства – удостоверение
за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0374/25.08.2014г. на О. К.,
решение №35 на 25.05.2017 г. по дело за развод №62/2016 г. на съда в гр. К., К.
И. – с превод на български език; адресна регистрация от кметство на М. де А.от
18.06.2019 г. – с превод на български език и Определение от 14.06.2019 г. от
съда в гр.К. – с превод на български език, че Р.Д.П. и И.П.П. са имали сключен
граждански брак, който е бил прекратен с решение за развод № 35 от 25.05.2017
г. по дело за развод №62/2016 г. на съда в гр. К., И.. През време на брака им –
на 09.09.2013 г., в К. И., се е родило малолетното понастоящем дете Н. И. П.,
като след развода родителските права са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични контакти с дъщеря му и е осъден да ѝ заплаща
месечна издръжка.
Представени са като
писмени доказателства с превод от испански на български език 2 бр. Удостоверения
и Академична справка на Н. П. от Основно училище „В. д. л. О.“ гр. М., от които
е видно, че детето Н. П. е записана в първи клас за учебната 2019/2020 г.
От представеното в
превод на български език съдебно решение по дело № 82/2017 година на
Първоинстанционен и следствен съд №1 на М. Д. А., И. се установява, че въпреки
противопоставянето на ответника, е уважена молбата на ищцата за пътуване с
дъщеря ѝ Н. до Б. за периода от 03.06.2019 г. до 14.06.2019 г.
От свидетелските
показания на Д. Д.Д. – сестра на ищцата, е видно, че през този период Р.П. и
дъщеря ѝ Н. П. са ѝ гостували в с. В. Л., общ. К.. Твърди, че
когато дошло време да се връщат в И., на летището били информирани от ГД „Г. п.“,
че бащата на детето се е обадил и е заявил, че не дава съгласие Н. да напуска
страната. Наложило се в следващите четири месеца малолетната да остане в дома
на свидетелката, докато майка ѝ търсела начини да разреши проблема.
Наложило се няколко пъти тя да пътува сама между Б. и И., за да уреди въпроси
свързани с нейната работа и училището, в което трябвало да учи Н., а новата
учебна година вече била започнала на 09.09.2019 г. В отсъствието на майка си
детето било изключително разстроено и притеснено, тъй като никога досега не се
било отделяло от нея, а и трудно контактувала с околните, защото не говорела
добре български език. Свидетелката ѝ помагала доколкото може с
подготовката за училище, като заедно се упражнявали в учебни помагала и
тетрадки, донесени от майката. През този период от време бащата по никакъв
начин не се опитал да осъществи контакт с детето си.
Представено е като
доказателство и копие от писмо с изх.№ 10379/17.062019 г. на МВР – Г. д. „ Г.а
п.”, от което е видно, че не се разрешава на детето Н. И. П. да напусне Р. Б.
на 14.06.2019 г., тъй като на 12.06.2019 г. е постъпил сигнал от бащата, в
който изрично заявява, че не дава съгласието си.
В съдебно заседание
е прието като доказателство, в превод от испански на български език, доклад на
наблюдение на бременност, от който се установява, че ищцата е бременна, с
вероятна дата на раждане *** г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.127а,
ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, съдът разрешава спора между тях. Не се спори по делото, а и от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че страните са родители на
малолетното дете Н. И. П., че от няколко години са разведени, като след развода
им то живее заедно с ищцата, както и наличието на спор между тях относно
пътуването му в чужбина. Ето защо съдът намира, че между страните такова съгласие
не може да бъде постигнато.
Спорен е единствено
въпросът дали делото е подсъдно на РС К. и именно в тази насока са възраженията
наведени от ответната страна. Съдът намира същите за неоснователни, като
съображенията за това са следните:
На първо място,
съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност на
делото (извън случаите на родова подсъдност и подсъдност по местонахождение на
имот) може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на
исковата молба. В случая отговор на исковата молба не е депозиран, а възражение
за неподсъдност на спора е направено от ответника едва в първото по делото
открито съдебно заседание.
На следващо място,
дори и се приеме, че възражението е направено в срок, същото се явява
неоснователно. Разпоредбите на чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК, регламентиращи
производствата по съдебна администрация при разногласие между родителите,
предвиждат специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за местната
подсъдност, уредени в ГПК. Компетентен да се произнесе по молбата е съдът по
настоящия адрес на детето. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна
защита правата и интересите на детето, като в практиката на ВКС е разяснено, че
под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където фактически пребивава
детето към момента на сезиране на съда /Определение №185/23.04.2013г. на ВКС по
ч.гр.д. №2198/2013г. на ВКС, II г.о./. Това е така поради необходимостта от евентуално
извършване на редица процесуални действия с участието и на детето –
изслушването му от съда, при наличие на предвидените в СК и в специалния Закон
за закрила на детето условия; изготвяне на социален доклад и др. В случая е
безспорно, че към датата на подаване на исковата молба – 16.07.2019 г., детето пребивава в с. В. Л.,
общ. К. и РС К. се явява местно компетентен съд по заведения иск. В
потвърждение на това от ищцовата страна са представени 2 бр. удостоверения за
настоящ адрес, от които е видно, че от 25.06.2019 г. Р.Д.П. и Н. И. П. са с
настоящ адрес ***.
Доводите на
ответната страна касаещи подсъдността на делото при отвличане на дете, съдът
намира за несъстоятелни, тъй като несъгласието на единия родител детето да
напусне Б. и да се върне в страната, в която обичайно пребивава, няма как да се
тълкуват като „отвличане“.
Според настоящия
съдебен състав от съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства
може да се направи обоснован и категоричен извод, че изцяло в интерес на детето
е да се даде исканото разрешение. Няма съмнение, че в интерес на детето е то да
пътуват в чужбина, това е и негово конституционно право. За него е изключително
важно да се включи колкото е възможно по-скоро в учебния процес в Основно
училище „В. д.л. О.“ гр. М., И., тъй като, видно от събраните гласни
доказателства, съществува реална опасност детето да пропусне учебната година. Не
следва да се препятства и възможността малолетната и за в бъдеще да посещава Р.
Б., където са близките и роднините на неговите родители.
Ищцата е поискала
съдът да даде заместващо съгласие за пътуване на малолетната до страните от ЕС,
както и държавите от Б. п. и исковата молба в тази ѝ част се явява
основателна и следва да бъде уважена. Съдът не споделя възраженията на
ответника, че държавите от Б. п. не били изрично посочени, тъй като е ноторно
известно кои са те.
Относно периодът, за
който се иска заместващото съгласие, обаче – до навършване на пълнолетие (18
годишна възраст) на детето, съдът счита, че същият не е в съответствие с
указанията дадени с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год. по Тълкувателно
дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС. Н. И. П., родена на *** г.,
понастоящем е на шест години и поисканият срок на разрешение за пътуване в
чужбина от дванадесет години се явява неоправдано продължителен. Когато се касае за
малолетно дете, какъвто е и настоящият случай, в негов интерес е разрешението
за пътуване в чужбина да се ограничи със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, тъй като след изтичането му, ако между родителите все още няма
съгласие за пътуване без ограничения на детето, съдът отново ще следва да бъде
сезиран с искане по чл. 127а СК и ще извърши нова преценка на релевантните за
разрешаването на този въпрос обстоятелства – с оглед интересите на детето, без
да е изтекъл продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто
продължителен срок е налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата,
респ. и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на
по-дълъг срок би било допустимо само в изключителни случаи – ако са налице
обстоятелства с извънреден характер, които налагат даването на разрешение от
съда до навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в
рамките на настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по
гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение и с оглед
спецификите на конкретния случай съдът счита, че интересите на детето
предполагат то да може да напуска територията на Р. Б., придружавано от своята
майка Р.Д.П. или упълномощено от нея пълнолетно лице за неограничен брой
пътувания до държавите от Е. с. и тези от Б. п.за периода на валидност на
издадения му международен паспорт.
След изтичане на този срок, в случай, че
между родителите не бъде постигнато съгласие за пътуване на детето без
ограничения, ищцата разполага с възможността отново да инициира производство по
чл. 127а, ал. 2 СК, при което съдът, след като съобрази всички обстоятелства,
настъпили през изтеклия период, да се произнесе относно разрешението за
пътуване.
Съгласно чл. 127а,
ал.4 от СК: „Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното
решение”. Искане в този смисъл е направено от ищцата и същото следва да се
уважи, тъй като закъснението на изпълнението му ще лиши детето от възможността
да се включи навреме в учебния процес на учебната 2019/20120 г.
Относно искането на
ответната страна за присъждане на разноски, независимо от изхода на делото, съдът
намира за необходимо да разясни следното:
Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по чл. 127а, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при разногласия
между родителите относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Н. И. П., ЕГН:********** за неограничен брой пътувания извън
пределите на Р. Б. до К. И., до всички други държави - членки на Е. с. и до
държавите от Б. п., придружавана от нейната майка Р.Д.П., ЕГН: ********** или
упълномощено от нея пълнолетно лице, без да е необходимо съгласието на бащата И.П.П.,
ЕГН: **********, за срока на валидност на издадения му паспорт, като отхвърля молбата за издаване на
разрешение за пътувания на детето Н. И. П., ЕГН: ********** извън посочения
период.
ДОПУСКА на основание
чл. 127а ал.4 от Семейния кодекс предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: