№ 1702
гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110103069 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „З. Д. Е.” АД за
осъждането на Е. Д. Д. за сумата от 1 155.62 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди, причинени на лек автомобил „Фиат Типо”, рег.
№ *** от настъпило на 16.5.2023 г. пътно-транспортно произшествие, за
сумата от 10.00 лева, представляваща ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху сборната сума от предявяването на иска, както и за
сумата от 82.24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.12.2023 г. до 16.6.2024 г.
Ищецът твърди, че за лек автомобил „Фиат Типо”, рег. № *** с него е бил
сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, както и че в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск, при което по автомобила са нанеси щети.
Твърди, че по повод настъпилото събитие при него е образувана преписка по
щета и че за възстановяване на щетите е заплатена сумата от 1 155.62 лева.
Заявява, че виновна за настъпилото ПТП е ответницата, спрямо която в негова
полза възниква регресно вземане за платеното обезщетение и обичайните
разходи за неговото определяне, които въпреки отправената покана все още не
са заплатени.
1
В законоустановения срок ответницата признава исковете. Заявява, че не
давала повод за завеждане на делото, поради което разноските по
производството следва да се възложат на ищеца.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като
моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Заявява, че
заплатената от ответницата сума в размер на 1 247.86 лева не е достатъчна, за
да погаси всички задължения за главница и лихви, тъй като върху
претендираната главница се дължи законна лихва от образуване на делото,
възлизаща на 23.90 лева. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
76, ал. 2 ЗЗД и с плащането на ищцата е погасено вземането за законна лихва
за периода от подаване на исковата молба до 9.8.2024 г., изцяло вземането за
мораторна лихва и отчасти вземането за главница – до сумата от 1 141.72 лева,
като непогасена е останала сумата от 23.90 лева, ведно със законната лихва от
9.8.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира
сторените по делото разноски, тъй като счита, че ответницата е дала повод за
завеждане на делото.
Процесуалният представител на ответницата моли за постановяване на
решение по реда на чл. 237 ЗЗД, а евентуално – за отхвърляне на исковете
поради извършеното плащане в хода на процеса. Моли в тежест на
доверителката му да не се присъждат направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената застрахователна полица № 00500100485127 от
29.9.2022 г. /л. 20 от гр.д. № 36128/2024 г. на СРС/, се установява наличието на
сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, по силата на който
застрахователят се е задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени
щети по лек автомобил „Fiat Tipo”, рег. № СВ 3982 PB, настъпили в резултат
на ПТП. Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като
срочно и валидно за периода от 29.10.2022 г. до 29.10.2023 г.
От представения протокол за ПТП /л. 13-16 от гр.д. № 36128/2024 г. на
СРС/ се установява, че на 16.5.2023 г. около 19:35 часа в гр. Велико Търново,
ул. „Оборище“ № 18 е настъпило ПТП между лек автомобил „Fiat Tipo”, рег.
№ СВ 3982 PB и Е. Д. Д. /като пешеходец/, при което са настъпили повреди по
дясната част на автомобила и е счупено панорамното му стъкло. Като причина
2
за произшествието е посочено внезапното навлизане на пешеходеца на
платното за движение.
След подадено до застрахователя уведомление за настъпилото ПТП /л. 9
от гр.д. № 36128/2024 г. на СРС/ е образувана преписка по щета №
**********/2023 г., в рамките на която от страна на ищеца на автосервиз
„Еспас Ауто” ООД чрез банков превод /л. 34 от гр.д. № 36128/2024 г. на СРС/
е била заплатена сумата от 1 155.62 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Следователно основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за имуществена
застраховка „Каско”, заплащане от застрахователя по реализиран покрит риск
в рамките на сключения договор, деликтна отговорност на процесуално
легитимирания ответник.
От събраните доказателства се установява наличието на всички елементи
от правопораждащия фактически състав на предявеното вземане, което се
признава от ответницата.
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по
делото и което се установява от ангажираните писмени доказателства, като е
налице и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит
риск по договора за имуществена застраховка.
Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на
застрахователния договор се установява от представения протокол за ПТП.
Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл.
405 КЗ е обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 1
155.62 лева, като с това е встъпил в правата на увредения срещу ответницата,
отговаряща на деликтно основание за причинената щета до размера на
платеното.
В случая с погасяване на задължението за главница ответницата
3
извънсъдебно е признала наличието на фактическия състав на чл. 410, ал. 1
КЗ, т.е. с конклудентни действия е признала основанието и размера на
задълженията си, поради което съдът не следва да обсъжда тези
обстоятелства.
Предвид признанието на неизгодния за ищеца факт, че ответницата е
заплатила задълженията, съдът приема, че ищецът е получил плащане на
процесните вземания след образуване на делото. С оглед на това, исковете
следва да се отхвърлят, но поради плащане в хода на процеса, което на
основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид от съда.
Становището на ответника, че заплатената сума в размер на 1 247.86 лева
не е достатъчна, за да погаси всички задължения за главница и лихви, тъй като
върху претендираната главница се дължи законна лихва от образуване на
делото, възлизаща на 23.90 лева, както и че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, не може да бъде споделено. За да е налице
хипотезата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и на това основание задълженията на
ответницата да се погасят в сочената от ищеца поредност, следва да са налице
ликвидни и изискуеми вземания, каквито процесните вземания не са били
преди постановяване на съдебното решение. В случая с извършеното плащане
са погасени главницата и мораторната лихва, като дължима остава единствено
законната лихва върху заплатената главница от датата на подаването на
исковата молба. Въпросната лихва обаче, следва да бъде претендирана в
отделно производство /или да се претендира извънсъдебно/, доколкото в
хипотеза на отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса
въпросната лихва не може да бъде присъдена.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за
производството възниква за ищеца, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, който е
доказал извършени такива в общ размер от 525.00 лева, съгласно представения
списък.
Във връзка с горното, съдът намира, че възражението на ответницата, че
не е дала повод за завеждане на делото е неоснователно. Това е така,
доколкото до ответницата е изпратена регресна покана, получена на 7.12.2024
г., с която същата е приканена извънсъдебно да погаси задължението си, като
в поканата е посочен и начинът на плащане – съответната банкова сметка.
4
Обстоятелството, че ответницата е изискала от ищеца допълнителна
информация, за да може да установи за себе си причинно-следствената връзка
между нейното поведение и сочените от застрахователя вреди няма
отношение към отговорността за разноски, като непредоставянето на
търсената информация не е основание за неплащане на сумата по регресната
претенция. Още повече, че с една част от исканата от ответницата
информация същата е можела да се снабди сама – с искания от нея протокол
за ПТП, тъй като сама тя е участник в инцидента, а другата част от
информацията – снимков материал, информация за собственика на увредения
автомобил и преписката по процесната щета, същата няма право да получи от
застрахователя, тъй като не е страна по застрахователното правоотношение. И
въпреки това, застрахователят все пак е посочил на ответницата своята
обосновка за търсеното плащане, описвайки причината за ПТП, както и кое
лице е собственик на увредения автомобил.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното от
ищеца възнаграждение за един адвокат, доколкото същото е в минимален
размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „З. Д. Е.” АД, ЕИК *** срещу Е. Д. Д., ЕГН
********** за осъждането на ответницата за сумата от 1 155.62 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско” за вреди, причинени на лек автомобил
„Фиат Типо”, рег. № *** от настъпило на 16.5.2023 г. пътно-транспортно
произшествие, за сумата от 10.00 лева, представляваща ликвидационни
разноски, както и за сумата от 82.24 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.12.2023 г. до 16.6.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „З. Д. Е.” АД, ЕИК ***
сумата от 525.00 лева, представляваща направените в производството
разноски.
5
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6