Решение по дело №87/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20217210700087
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр.Силистра, 13.12.2021 година

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд гр.Силистра, в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Маргарита Славова

ЛЕНОВЕ:   Павлина Георгиева-Железова

                                   Елена Чернева

 

при секретаря Анета Тодорова и с участието на Окръжен прокурор при ОП гр.Силистра Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия П.Георгиева-Железова КАНД № 87 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.Н. *** против решение № 152/04.08.2021 г. по НАХД № 218/2021 г. на Районен съд, гр. Силистра, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1099-001666/12.10.2022 г. на началника на група”Организация на движението,пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Силистра. С последното на касатора е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 400 лв. на основание  чл. 638,ал.3 от Кодекса за застраховането/КЗ/. Поддържа се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН, което засегнало сериозно правото на защита.Материалният закон бил неправилно приложен,тъй като случаят е маловажен. Последното, като не било установено от съда, довело до неправилно приложение на закона.Моли се за отмяна на потвърдителното решение и за отмяна на наказателното постановление с присъждане на разноски.

 Ответникът по жалбата,чрез писмено становище на юрисконсулт Атанасова, оспорва жалбата като неоснователна.Претендира за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна поради следните съображения:

С потвърденото от районния съд наказателно постановление на Н.Т.Н.-водач на МПС,управляващ чуждо превозно средство, за чието използване няма сключен договор „Гражданска отговорност“- е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка, съставляваща база за касационна преценка за приложението на материалния закон/чл.220 от АПК вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН/ :На 28 септември, 2020 г. в 14.13 часа Н.Т. е спрян за проверка от контролните органи на КАТ-Силистра, които, след справка в електронна база –данни установили, че управляваното от водача МПС  „Ауди А6“ с рег. №… ТХ  е без задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,съставляващи отменително основание спрямо санкциониращия акт, че вмененото изпълнително деяние е осъществено и че материалният закон е приложен съответно на повдигнатото обвинение.

Решението е правилно. Чрез АУАН е повдигнато обвинение с конкретни фактически обстоятелства, заключаващи се в констатация за управление на МПС без за това МПС да е сключена застраховка”Гражданска отговорност”.Посочените правно-значими обстоятелства се субсумират под посочената като нарушена норма на чл.638,ал.3 от КЗ „лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“. Касаторът отговаря на изискването да е лице по чл.638,ал.3 от КЗ, тъй като не притежава,но управлява моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България,не е спряно от движение и по повод на използването му е налице отрицателният факт – липса на сключена застраховка.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения в административно-наказателното производство,изразяващи се в неподписване на АУАН от втори свидетел и непроизнасяне на административно-наказващия орган по подаденото писмено възражение срещу АУАН, които оплаквания,като съдържание се репликарат във въззивното и в касационното производство – неподписване на АУАН от втори свидетел и маловажност на нарушението.  

В случая касаторът не е съобразил, че правно-значимият факт – липса на сключена застраховка, е удостоверен чрез справка в електронна база-данни, която има значението на официален документ.При това положение се зачита и е приложим чл.40,ал.4 от Закана за административните нарушения и наказания, който не изисква  преподписване на АУАН от свидетели.

Също така, от вниманието му е убягнало, че чл.40,ал.3 от ЗАНН,изискваща преподписване на АУАН от двама свидетели, не се прилага в случая. Това е така, тъй като посочената разпоредба не е отнисима ако нарушението е установено въз основа на официални документи, респ. ако нарушението следва да се докаже чрез свидетели, каквито при установяването му не са налични. Т.е. тези двама хипотетични свидетели биха имали информация, която не е получена в резултат на лични,преки впечатления, в резултат на присъствието им при извършване на нарушението и затова законът изисква да се двама,като гаранция за сравняване на показанията им.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на нарушението като маловажен случай.

Фактите сочат, че извършеното деяние е типично за нарушенията от същия вид. Мотивите в решението на въззивния съд в тази насока са подробни, обосновани и на основание чл.221,ал.2,изр. от АПК настоящата касационна инстанция препраща към тях.

Поради изложените съображения, настоящият състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на ОД на МВР-Силистра следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 27“е“ от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 152/04.08.2021 г. по НАХД № 218/2021 г. на Районен съд  гр. Силистра.

ОСЪЖДА Н.Т.Н.,ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 / сто и петдесет / лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                                               2.