Решение по дело №1421/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 904
Дата: 15 май 2014 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20145300501421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 904, 15.05.2014г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Окръжен съд                                            ХІV граждански състав,

на  петнадесети април                             две хиляди и четиринадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Радослав Радев

                                                                                Надежда Дзивкова

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

гражданско дело  № 1421 по описа за 2014 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ГУ „Строителство и възстановяване” ЕАД, в качеството му на длъжник по  и.д. № 20148210400299  по описа на ЧСИ П. И., против постановление  за отказ на ЧСИ да намали разноските по изпълнителното дело, дължими за адвокатско възнаграждение. Поддържа се неправилност на обжалвания акт поради това, че  са налице предпоставките за редуциране на претендираните от взискателя  разноски за заплатен адвокатски хонорар, т.к. делото не е от фактическа и правна сложност, а и е за събиране на трудови възнаграждения. Претендира се отмяна на обжалваното постановление за отказ и редуциране на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до установения нормативно минимум.

          Взискателят Н.Х.М. оспорва жалбата като поддържа същата е  неоснователна. Счита, че заплатеното възнаграждение за адвокатско обслужване съответства на фактическата и правна сложност на делото, съдържа включен ДДС,  още повече че и към настоящия момент не е изплатено вземането по изпълнителния лист. Предприети са мерки за принудително изпълнение и към момента не може да се прецени дали няма да се наложи извършването на допълнителни изпълнителни действия. Моли за отхвърляне на подадената жалба.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е недопустима като преждевременно подадена, а по същество за неоснователна.

След като прегледа материалите по делото и прецени  доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба е  подадена от легитимирано лице,  в срок, подадена е против подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, а по същество  основателна, по следните съображения :

Обжалвано е постановление от 25.03.2014г., постановено по изп.д.№ 20148210400229 на ЧСИ П. И., връчено на длъжника на 02.04.2014г., / което постановление дори не е подписано/,  с което е отказано намаляването на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, дължим от длъжника на взискателя в размер на 1544,04лв. с ДДС.

Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за разноски в производствата по различни правни спорове. Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на 8077,56лв. главница, ведно със законната лихва, както и 1582,78лв. мораторна лихва и 150лв. разноски в исковото производство. Съобразно с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум за това вземане се дължат 100лв. за образуване на изпълнително производство и ½ от 642,41лв. или 321,20лв.. Общо минимума на адвокатското възнаграждение е 421,20лв. без ДДС или 505,44лв. с ДДС. Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че т.к. делото било трудово следвало да се приеме, че страните могат да договарят възнаграждения като по трудов спор. В изпълнителния процес има разделение на изпълнението на съдебните решения по техния предмет – за събиране на парични вземания, за изпълнение на определено действие, за принудително отнемане на вещи. За разлика от исковия процес в изпълнителния е без значение дали  вземането, което следва да бъде събрано произтича от трудов спор, търговски взаимоотношения, облигационни отношения между граждани или др.  Ето защо в Наредба №/2004г. в чл.10, т.2 препраща към чл.7, ал.2 от същата наредба –„ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията … „, т.е. изследва се размера на материалния интерес.. По делото са предприети мерки за принудително изпълнение, като са установени множество недвижими имоти, някои от които на значителна стойност, надвишаваща многократно размера на вземането на взискателя.

С оглед очертаната фактическа обстановка, съдът намира, че изпълнителното производство не се отличава  с висока фактическа и правна сложност. При това положение следва, при направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат намалени като се ориентират около минимума. Съдът намира че разноските следва да бъдат определени на 600лв. с ДДС Постановлението на съдебния изпълнител се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено намаляване на разноските в горния смисъл.

          По изложеното съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ постановление от 25.03.2014г., постановено по изп.д.№ 20148210400229 на ЧСИ П. И., с което е отказано намаляване на разноските, дължими от длъжника на взискателя, за адвокатско възнаграждение, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА поради прекомерност разноските, дължими от длъжника ГУ „Строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК ****, по изп.д.№ 20148210400229 по описа на ЧСИ П. И., на взискателя Н.Х.М. за заплатено адвокатско възнаграждение от 1544,04лв. на 600лв..

 Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                              ЧЛЕНОВЕ :