О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр.Стара Загора, 20.08.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в закрито заседание на двадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА частно кас.адм.дело № 443
по описа за 2020 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.281 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
частна жалба от Н.П.А., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, против Разпореждане № 272/
29.06.2020г по адм.д.№ 365/ 2020г по описа на Административен съд Стара Загора,
с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането му за прекратяване
на действието на Заповед № Г-81/01.03.2016г на Началника на Затвора гр. Стара Загора
и е отхвърлено искането му за прекратяване
на незаконосъобразните действия на служители на затвора гр. Стара Загора, изразяващи
се в забрана да ползват топка по време на престоя на открито. С обжалваното
разпореждане Н.П.А. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София сумата 100лв разноски за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането като постановено в
нарушение на закона. Касаторът счита, че искането му за прекратяване на действието
на заповед № Г-81/01.03.2016 г на Началника
на Затвора гр. Стара Загора е следвало да се разгледа комплексно спрямо
косвеното й действие като се обсъди алтернативната възможност по чл.255 във
връзка с чл.128, ал.2 от АПК. Обосновава наличие на предпоставката на чл.276,
ал.2 от ЗИНЗС за уважаване на искането
му поради липса на изрично формулирано в нормативен акт, а не в индивидуален
административен акт, задължение за извършване на фактически действия. По отношение второто искане поддържа
основателността му въпреки прекратяване на неправомерното действие като се
позовава на превантивната цел на част VI от ЗИНЗС. Направено е искане касационният
състав да се разпореди по чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС като наложи върховенство
на закона.
Ответникът по
частна жалба - Началник на Затвора гр. Стара Загора, не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства и като
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, едноличен
състав на Административен съд Стара Загора е приел от фактическа страна, че Заповед
№ Г-81/01.03.2016 г е издадена на основание
чл. 15,ал.1, т.4 от ЗИНЗС и с цел запазване на добрите нрави и благоприличието в
държавната институция и с нея Началникът на Затвора гр. Стара Загора е разпоредил
1. При излизане от коридора на групата по какъвто и да е повод лишените от свобода да бъдат облечени в прилично облекло: обувки или
маратонки, дълъг панталон или цяло горници от анцуг и подходящо горно облекло/ без
потници през летния сезон/. 2. На основание чл. 71, ал. 3 и ал.4 от ППЗИНСЗ е разрешено
единствено по време на място на престой на открито да се ползват дрехи, различни
от точка по т.1. Придвижването до и от мястото на престой на открито да се извършва
в облекло, отговарящо на изискванията на т.1. Видно от докладна записка от
30.04.2020 година в Затвора гр. Стара Загора
през месец май се организират турнир по канадска борба, турнир по футбол,
турнир по волейбол и турнир по тенис на маса. Не се оспорва и това се установява
от графика за провеждане на турнир и от събраните по делото гласни доказателства,
че през месец юни 2020 година се е организирал турнир по футбол между лишените от
свобода. От графика за разпределение на времето
по групи, утвърден от началник на заговора гр.Стара Загора е видно, че на лишените
от свобода е предоставено право на престой на открито в това число на ІХ група, в която изтърпява наказанието си лишаване от свобода Н.П.А..
От събраните по делото
гласни доказателства съдът е установил също, че в периода
12.06.2020г-19.06.2020г е било разпоредено
от Началник на затвора гр. Сара Загора да не се предоставят на лишените от свобода
топки по време на престоя на открито, но по време на престоя на открито лишените
от свобода могат да ползват оборудвана фитнес
зала. От администрацията им е предоставена възможност да играят на тенис на маса,
федербал, баскетбол, има оборудвани лостове. Лишените от свобода могат да внасят
по време на престоя на открито и лични топки
и спортни вещи, но по принцип същите са им осигурявани от администрацията
на Затвора. Те играят и футбол на групи от по 10-12 човека.
При тези
фактически установявания от правна страна е прието, че искането за прекратяване
действието на Заповед № Г-81/01.03.2016 г на Началника на затвора гр. Стара Загора
е процесуално недопустимо, защото тя представлява властническо волеизявление и действията
на служителите на НОС се извършват именно в изпълнение на тази заповед. Относно
искането за отмяна на забраната да се полза топка по време на престоя на открито
съдът счита търсената защита за безпредметна,
тъй като забраната вече не действа. Посочено е още, че тази забрана е издадена в рамките на правомощията на началника на затвора
да гарантира реда и не са доказани твърденията на Н.А. за поставяне в унизително
положение.
Така постановеното
разпореждане е правилно.
С разпоредбата на
чл.276, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирана защита на всеки лишен от свобода или задържан
под стража от действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на
длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 за подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Формулираното искане от страна на Н.А. за
спиране действието на Заповед № Г-81/01.03.2016 г на Началника на затвора гр. Стара
Загора обосновано е прието за недопустимо. Заповедта представлява
административен акт и действието й, респективно спирането му, се подчинява на
общите правила на АПК, независимо че адресати са лишени от свобода. Следователно
избраният ред за защита е неприложим , искането не може да бъде разгледано по реда
на чл. 276 от ЗИНЗС и правилно претенцията в тази част е оставена без
разглеждане.
Напълно
се споделят изводите на едноличния съдебен състав, че искането на отмяна на забраната
да се ползва топка по време на престоя на открито е неоснователно. Събраните по
делото доказателства не обосновават доказано наличие на една от предпоставките
за прилагане на чл. 276 от ЗИНЗС, а именно извършено фактическо действие, което
поставя молителя в условията на нечовешко и унизително отношение като пряк резултат
на това действие. Затворническата администрация е изпълнила задължението си да осигурява
условия за физическа активност на лишените от свобода като им е предоставила екипировка
и спортни уреди. Единственото изключение от това – да не се ползва топка за
кратък времеви период, не може да бъде квалифицирано като причиняващо страдание
или унижение, още по-малко като надхвърлящо интензитета на суровост на положението,
в което затворникът е поставен пряко заради спорното действие.
По тези съображения
обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 281, ал.2 от ЗИНСЗ във връзка с чл.235 от АПК, Старозагорският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 272/ 29.06.2020г, постановено по
адм.д.№ 365/ 2020г по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.