№ 314
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20213100900783 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „УП България 4“ ЕООД, представляван от К.-К.Д., в
качеството на управител, нередовно призован /не е върнат отрязъкът от
призовката/, представлява се от адв. Пл. П., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД , представляван от П.С.С.,
Я..М.Д. и Д.К.Д., редовно призован, представлява се от адв. Хр. И., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Третото лице помагач на страна на ответната страна „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, представляван от И.Й., редовно призовано,
не изпраща представител.
Адв. П.: Не възразявам срещу нередовното призоваване. Да се даде ход
на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 9647/20.04.2022 г. от
третото лице помагач, с която молят да бъде даден ход на делото. Заявяват, че
нямат възражения и допълнения към проекта за доклад, както и нямат
доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. П.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорваме отговорите. Нямам възражение по доклада.
Адв. И.: Поддържам депозираните отговори. Нямам възражение по
доклада.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
449 от 23.03.2022 година:
Постъпила е искова молба от ”УП България 4” ЕООД, против “Енерго-
Про Продажби“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца дължимите суми на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия №175 от 30.08.2011г., както следва: -
сумата от 51631.85лв., представляваща обективирана в Дебитно известие
№128/31.10.2018г. към Фактура №127/11.10.2018г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.09.2018г., както и сумата от 15719.12лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 16.11.2018г. до 15.11.2021г., и -сумата от 48616.26лв., представляваща
дължим остатък от обективирана във Фактура №129/31.10.2017г. цена на
произведена и доставена електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от
14801.01лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2020г. Претендира се
присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от
предявяване на иска16.11.2021г., както и на деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от
ответника съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №175 от
30.08.2011г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
2
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г. По
силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в
качеството си на производител, продава електрическа енергия, която
ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно
разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените
на електрическата енергия. През м.септември 2018г., ищецът е доставил на
ответника електроенергия в размер на 236.951 MWh, произведена след
достигано на границата от 1907 kWh нетно специфично производство на
електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала
2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2139 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. За въпросното количество ел.енергия ищецът е
издал Фактура №127/11.10.2018г. на стойност 2677.32лв. с ДДС, като при
фактурирането е ползвана продажна цена от 9.4159лв./MWh, т.е. цена за
излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по
посочената цена, тъй като количеството електроенергия, е произведено
докато централата е работила при надхвърлен праг от 1907 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа
работа и без да е достигнала прага от 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност. През целият месец септември ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да
надхвърля прага от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Впоследствие през м.10.2018г. ищецът е произвел количества електрическа
енергия, с които е достигнал прагът 2139 kWh HCПЕ, поради което е
издадено издал Дебитно известие №128/31.10.2018г. към Фактура
№127/10.11.2018г. на стойност 51631.85лв. с ДДС, с което е коригирана
продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена, дължима
по т.2.7 от Решение СП-1 от 191лв./MWh за количеството електроенергия в
размер на 236.951 MWh, произведено през месец септември 2018г. преди
достигането на 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През
м.октомври 2018г. процесната ВяЕЦ е достигнала границата от 1907 kWh
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250 ефективни
годишни часове работа, като е ищецът е доставил на ответника,
електроенергия в размер на 227.049 MWh за което е издадена Фактура
№129/31.10.2017г. на обща стойност 52039.63лв. с ДДС, при използвана
преференциална цена по т.7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. в размер на
3
191лв./MWh. Твърди се, че ответникът е погасил част от задължението по
Фактура №129/31.10.2017г. в размер на 3423.37лв., с ДДС, като дължимият
неплатен остатъкът е в размер на 48616.26лв. Поддържа се, че предвид
неплащането на пълният размер на задълженията, освен посочените главници,
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 15719.12лв. върху
вземането по Дебитно известие №128 и в размер на 14801.01лв., двете за
периода от 16.11.2018г. до датата на подаване на искова молба.
В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество
ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1
от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от
договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за
изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да
бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение
№Ц010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни
часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. С т.7 на Решение Ц-10 е определена цена от
191лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, и в т.8 на решението е
определена цена от 173.06 лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. По
силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа
на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената
електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.7 и след
достигането на тези часове по цената определена в т.8 от решението. Сочи се,
че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на
изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи цялото количество
електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията
от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване,
т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от
4
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената
разпоредба, крайният снабдителответникът, има задължение да изкупува
произведената електроенергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количества произведена
електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която общественият
доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена,
подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез
въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното
специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за
надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за
излишък на балансиращия пазар, като е предвиден срок до 31.07.2015г., в
който КЕВР да приеме решение, с което да установи стойността на НСПЕ.
Поддържа се, че нито в текста на закона, нито в съответните подготвителни
документи /проект на ЗИД на ЗЕ, доклади на парламентарните комисии, и
т.н./ няма данни законодателят да е имал намерение да промени структурата,
размера и/или до сега прилаганата методология по отношение на
приложимите преференциални цени към производители на енергия от
възобновяем източник вятър по какъвто и да било начин. Също така в ЗИД ЗЕ
няма разпоредба която да определя, че е в задължение на производителите
или право на НЕК като обществен доставчик или крайните снабдители като
лица задължени да изкупуват произведената електроенергия с което да
избират предварително или да са обвързани с имплицитен избор например
посредством издаване на фактури при определена цена, приложима
преференциална цена за изкупуване. Няма и отмяна-изрична или по
подразбиране, на стойностите на ефективна работа до или над 2250 часа, като
никъде в новите законови разпоредби не е указано /изрично или принципно/,
че се прилага само едната стойност на НСПЕ, приложима към съответна
преференциална цена и стойност на ефективна работа и съответно коя. Сочи
5
се, че с Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на
което през периода 2008-2015г., са определени преференциални цени. С оглед
определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена
от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в зависимост от часовете продължителност
на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърната
електрическа централа, се поддържа, че ответникът следва да изкупува
количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по
т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1, съответно по т.7 и т.8 от Решение №Ц-
018/20.06.2011г., т.е. на цена от 191лв./MWh, без ДДС до 1907 kWh за
централи, работещи до 2250 часа и на цена от 173.06 лв./MWh. без ДДС до
2139 kWh за централи, работещи над 2250 часа. На следващо място се сочи,
че след окончателната отмяна на т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР за определяне НСПЕ, са приети Решение №СП-1 и №СП-2, двете от
15.10.2020г., с които е определено НСПЕ на вятърни електрически централи
при цените по т.7 и т.8 от Решение №Ц-018/20.06.2011г. Сочи се, че
понастоящем новоприетите решения на КЕВР са оспорени и са предмет на
висящи административни производства пред АССГ и ВАс, в които се
проверява тяхната законосъобразност. Поддържа се, че ако решенията на
КЕВР бъдат прогласени за нищожни или бъдат отменени, то съгласно
принципите на АПК, обявената нищожност действа ретроактивно и спрямо
всички, следователно установените с тях стойности НСПЕ ще бъдат
неоснователни и не могат да породят правно действие. Развити са подробни
съображения и се сочи относима съдебна практика за приложимата към
договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително
касателно всички изменения /редакции/ на същата, като и относно значението
в посока на преюдициалност на висящите административни производство за
правилното разрешаване на настоящият спор. В заключение се поддържа, че
неправилно и в противоречие с нормативната уредба, и с условията на
договорите между страните, ответникът не е заплатил пълният размер на
процесната произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца.
Моли се съдът да се произнесе инцидентно по валидността на Решение №СП-
1/15.10.2020г. и Решение №СП2/15.10.2020г. на КЕВР , като релевантни за
изхода на настоящия спор, като са развити подробни съображения за неговата
недействителност и незаконосъобразност.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,
6
се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници
при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се
заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени
за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в
качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества
електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен
да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на
договора между страните и относимата нормативна уредба, регулираща
специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е платена
съответната цена според установените лимити на производство, а именно
преференциална цена и цена на излишък на балансиращия пазар, определена
от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото му се
плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че след
влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него нова
редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се
постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени
от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в
противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното
специфично производство, по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Поддържа се, че ме са налице предпоставките по чл.17,
ал.2 от ГПК за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт по отношение на Решение №СП-
1/15.10.2020г., както и че Решение №СП-2/15.10.2020г. на КЕВР не касае
претендираните от ищеца количества електрическа енергия, които са
фактурирани по цената по т.8 от Решение №Ц-18/20.06.2011г.-173лв./MWh с
установено НСП от Решение СП2/2020г., съответно въпросният
административният акт, е неотносим към конкретния спор. Развити са
подробни съображения и се сочи относима съдебна практика за приложимата
към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително
7
настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция и за неоснователност на
възраженията на ответника, както и относно искането за извършване на
инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК на Решение №СП-
1/15.10.2020г. на КЕВР.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите
за неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение СП-
1/15.10.2020г. на КЕВР, като се поддържа, че не е налице първата
предпоставка за такъв контрол, доколкото решението преюдициално за
изхода на търговският спор между страните.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са спорни и не се
нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства:
1. ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща
инсталирана мощност от 2000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия №2024/17.06.2009-
3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.;
2. ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е
титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия
№Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо
Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/;
3. между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа
енергия №175 от 30.08.2011г.;
4. за процесните периоди и централа, и за остойностяване по
преференциалната цената на произведена и доставена електроенергия през
м.09 и м.10 на 2018г., ищецът е издал съответно Дебитно известие
№128/31.10.2018г. към Фактура №127/11.10.2018г. на стойност 51631.85лв. и
Фактура №131/31.10.2017г. на 178474.76лв., като въпросните суми не са
8
заплатени от ответника;
5. изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са продадени
на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени
от обществения доставчик
6. процесното количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за изкупуване на ел.енергия
от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е доставил на ответника
количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени процесните
фактури и дебитно известие, както и че стойността на произведеното и
доставено на ответника количество енергия, е определена съобразно
решението на КЕВР за определяне преференциални цени. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си по договора за
доставената му ел.енергия, съответно възраженията си, че посочените от
ищеца цени са неприложими по отношение на процесните количества
ел.енергия.
Адв. П.: Моля, да приемете писмените доказателства.
Адв. И.: Моля, да приемете писмените доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Актуално състояние на „УП
България 4“ ЕООД; Актуално състояние на „Енерго – Про Продажби“ АД;
Копие от Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобноваем енергиен източник № 175/30.08.2012 г.; Копие от Приложение
№ 1 към Договор за изкупуване на електрическа енергия; Копие от
Приложение № 2 към Договор за изкупуване на електрическа енергия; Копие
от Приложение № 3 към Договор за изкупуване на електрическа енергия;
Копие от Договор за присъединяване на обект на независим производител на
9
електрическа енергия №2024/17.06.2009–3020–ВГ–06.07.2009–4003–ВГ–
04.01.2010 от 27.01.2010 г.; Копие от Анекс № 3 към Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ 2024/17.06.2009–3020–ВГ–06.07.2009–4003–ВГ–04.01.2010 от 17.02.2011
г.; Копие от Договор за достъп на Производител на електрическа енергия до
електроразпределителната мрежа, собственост на Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ
АД № 8/28.07.2011 от 14.08.2011 г.; Копие от Протокол за отчет на
произведената и отдадена в електроразпределителната мрежа активна
електрическа енергия; Копие от фактура № 126/30.09.2018 г.; Копие от
Извлечение по сметка; Копие от фактура № 127/11.10.2018 г.; Копие от
Извлечение по сметка; Копие от дебитно известие № 128/31.10.2018 г.;
Копие от фактура № 129/31.10.2018 г.; Копие от Извлечение по сметка; Копие
от писмо с изх. № Е–12–00–646/30.05.2008 г.; Копие от писмо с изх. № Е–04–
01–4/28.04.2015 г.; Копие от писмо от 24.01.2019г. Копие от писмо от НЕК
АД; Копие от Справка за закупена електрическа енергия по преференциална
цена от възобноваеми енергийни източници за месец октомври 2018 г. –
ДИ3137/30.11.2018 г.; Копие от Справка за закупена електрическа енергия по
преференциална цена от възобноваеми енергийни източници за месец
септември 2018 г.; Изчисляване на законна лихва за просрочени задължения
№ 129 от 31.10.2018 г.; Изчисляване на законна лихва за просрочени
задължения № 128 от 31.10.2018 г.
СЪДЪТ, докладва постъпило становище с вх. № 9649/20.04.2022 г. от
третото лице помагач, което е по съществото на спора, като молят, същото да
бъде взето предвид при постановяване на крайното съдебно решение.
Адв. П.: Нямаме други доказателствени искания. Моля, да се
произнесете по валидността на оспорените решения – Решение № СП – 1 и
Решение № СП – 2. Моля, да ми присъдите държавната такса. Нямаме други
разноски.
Адв. И.: Нямаме други доказателства. Представям списък с разноски.
Адв. П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
10
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля, да уважите предявените искове и да ни присъдите
разноските в размер на държавната такса. Моля, да ни дадете възможност да
представим подробна писмена защита.
Адв. И.: Моля, да отхвърлите предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Моля, да ми бъдат присъдени сторените разноски.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, да представят писмена
защита, в десетдневен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:36часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11