Присъда по дело №219/2020 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 35
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Виолета Костадинова Апостолова
Дело: 20202310200219
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 3511.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЕлховоII -ри състав
На 11.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
Секретар:Мара И. Демирева
Прокурор:Ана Георгиева Саракостова (РП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Наказателно дело от общ характер №
20202310200219 по описа за 2020 година
И въз основа на събраните доказателства
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Г. Д. К. , роден на 07.02.1960 година в
град Елхово, област Ямбол, с постоянен и настоящ адрес: град ***, български
гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН –
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2020 година, около 11.30 часа,
в района на кръстовище между път I-7 и път II-79, община Елхово, област
Ямбол, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 2.00 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол
№ 236/31.07.2020 година на експерт при НТЛ при ОДМВР-Ямбол за
извършена физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв, поради
което и на основание чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и да заплати в полза на
Държавата ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343г, във вр.чл.343б, ал.1 и вр.чл.37, ал.1 т.7 от НК
1
НАЛАГА на подсъдимият Г. Д. К. , със снета по-горе самоличност,
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият ГЕОРГИ
ДИНКОВ КАРАКОЛЕВ, със снета по-горе самоличност, да заплати
направените по делото разноски както следва: в приход на Републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол - в размер на 54.13 лева /петдесет и
четири лева и тринадесет стотинки/ и в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на ЕРС - в размер на 10.00 лева /десет лева/, както и по 5.00
/пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд – гр.Елхово.
НЕ УВАЖАВА искането на ЯРП ТО Елхово за отнемане в полза на
Държавата на основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК на управляваното от
подсъдимия МПС, негова собственост - лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № ***
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в
петнадесетдневен срок от днес пред Ямболски окръжен съд чрез Елховският
районен съд.

Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И:
Наказателното от общ характер производството е образувано против Г. Д. К. от гр.
Елхово, с ЕГН - **********, по обвинение в престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, затова че
на 30.07.2020 година, около 11.30 часа, в района на кръстовище между път I-7 и път II-79,
община Елхово, област Ямбол, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 2.00 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол №
236/31.07.2020 година на експерт при НТЛ при ОДМВР-Ямбол за извършена
физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв.
В съдебно заседание представителя на районна прокуратура Елхово поддържа
изцяло повдигнатото обвинение. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му
бъдат наложени при условията на чл. 54 от НК минимални наказания лишаване от свобода
за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да се отложи от ефективно
изтърпяване за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 200.00 лева, както и на
основание чл. 343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Прави се и искане в случай, че съдът прецени, че са налице основанията на чл.53, ал.1, б.
„А“ от НК, да се постанови отнемане на МПС, собственост на К., послужило за извършване
на умишленото престъпление.
Подсъдимият Г. Д. К. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че се признава
за виновен и съжалява за извършеното деяние.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 30.07.2020 година, за времето от 08.30 часа до 17.30 часа свидетелят Пламен
Иванов - младши инспектор в РУ - Елхово, заедно с други свои колеги бил на работа и
участвал при извършване на специализирана полицейска операция на територията,
обслужвана от РУ - Елхово. Около 11.30 часа, свидетелят Иванов и неговите колеги със
служебен полицейски автомобил, се намирали в района на кръстовище между път І-7 и път
П-79, община Елхово, област Ямбол. По същото време подсъдимият Г. Д. К. управлявал
собственият си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *** с посока на
движение от изхода на град Елхово към град Болярово. Св.Пламен Иванов спрял този
автомобила и извършил проверка на документите на водача му – подс.Г.К и на самото МПС,
като не констатирал нередности. В хода на тази проверка у св.Пламен Иванов възникнали
съмнения, че водача К. управлява автомобила след употреба на алкохол и по този повод
свидетелят поискал съдействие от служител при пътен контрол при РУ - Елхово. На място
пристигнал св.Х.М. - младши автоконтрольор при РУ - Елхово. Св.Х извършил проверка на
подс.К. за употреба на алкохол с техническо средство, марка „Дрегер 7510“ с инв. № 0179.
При проверката апарата отчел съдържание на алкохол 2.03 на хиляда. На подсъдимият Г.К
бил издаден талон за медицинско изследване № 000856, който той подписал и получил, и в
който отразил, че приема показанията на техническото средство. След това Г.К бил
отведен от полицейските служители до ФСМП - град Елхово, където му е била взета кръв за
химическо изследване. При извършено изследване на кръвта, иззета от Г.К, отразено в
Протокол № 236 от 31.07.2020 година на експерт в НТЛ при ОДМВР - Ямбол за извършена
физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв, се установило, че в кръвта, иззета от
подсъдимият, е налице концентрацията на етилов алкохол в кръвта 2.00 на хиляда.
1
На обвиняемият бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение
с бланков №950574 за допуснато от него нарушение по чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият Г. Д. К. е видно, че
същият не е осъждан, предвид настъпилата реабилитация за осъждането му през 1997г.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Г. Д. К. е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343 б,
ал.1 от НК, като на 30.07.2020 година, около 11.30 часа, в района на кръстовище между път
I-7 и път II-79, община Елхово, област Ямбол, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда, а именно 2.00 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол №
236/31.07.2020 година на експерт при НТЛ при ОДМВР-Ямбол за извършена
физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв.
Това обвинение се доказа изцяло от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от показанията на свидетеля Х.М., дадени пред съда
и показанията на св. Пламен Иванов, дадени в хода на БП и прочетени в хода на съдебното
производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК, както и от обясненията
/самопризнанието/ на самия подсъдим. Безспорно се установи, че подс. Г.К е управлявал на
30.07.2020г. около 11.30 часа в района на кръстовището между път I-7 и път II-79, моторно
превозно средство след употреба на алкохол, със съдържание на алкохол в кръвта си над 1.2
промила, а именно – 2.00 на хиляда. Авторството на деянието се установява по категоричен
начин от показанията на двамата свидетели, от приетите по делото писмени доказателства и
от обясненията на самия Г.К. Подсъдимият е предприел действия по управление на МПС
след като е бил употребил алкохол.
Съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по надлежен начин
– по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като
резултатите от извършената проверка с техническо средство не са оспорени от К., на
последният е бил издаден талон за медицинско изследване и същият е дал кръвна проба за
физикохимическо изследване, като последното е показало наличие на алкохол в кръвта –
2.00 на хиляда, видно от приложеният по делото Протокол № 236/31.07.2020 г. за изготвена
физикохимическа експертиза от експерт в НТЛ при ОД на МВР Ямбол.
От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина -
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2 НК, същият е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние. Установената фактическата власт върху автомобила и привеждането му в
движение след употребата на алкохол сами по себе си обективират в достатъчна степен
умисъла на подсъдимия. Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието на
представи у същия за факта, че управлява собственото си моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда. Видно от показанията на св.Х, подсъдимият е заявил пред него, че е
употребил алкохол – половин литър водка вечерта на 29.07.20г. С оглед на изложеното,
съдът обосновава извод, че у подсъдимият съзнаването за общественоопасния характер на
деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.
Причините за извършване на деянието съдът намира в незачитането от страна на
подсъдимия на установените в страната ни правила за движение по пътищата и неоценяване
обществената опасност от управление на МПС след употреба на алкохол.
По вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия съдът
2
съобрази следното: За извършеното от подсъдимият престъпно деяние са предвидени
кумулативни наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200.00 до
1000.00 лева. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете степента
на обществена опасност на деянието, която е значителна, а като смекчаващи обстоятелства
се прецениха добросъвестното поведение на подсъдимия в хода на проверката и в хода на
наказателното производство, спомогнало за изясняване на обективната истина по делото,
неговата възраст и социален статус. Предвид изложеното съдът прие, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства – изброени по-горе, но същите не са нито
многобройни, нито изключителни, за да се приеме, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва в случая несъразмерно тежко, поради което на подсъдимия следва да се
определи наказание при условията на чл.54 от НК. Ето защо съдът наложи на Г. Д. К.
наказания в предвидения минимален размер, а именно - една година лишаване от свобода,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от три години и глоба в
размер на 200.00 лева. За да отложи изпълнението на наказанието съдът прецени, че са
налице материалноправните предпоставки на цитираната по-горе норма - подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание.
При приложение на задължителната кумулативна санкция по чл.343г от НК съдът
съобрази следното: В нормата на чл. 343г от НК не е предвиден срок на наказанието
лишаване от право да се управлява МПС. С оглед изложените по-горе съображения от съда
за налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК, както и установеното съдържание
на алкохол в кръвта, което е значително, съдът прие, че подсъдимият следва да бъде лишен
от право да управлява моторно средство за срок от една година и два месеца.
Настоящият състав прие, че така наложените едновременно наказания в
определения им размер, в своята съвкупност отговарят в най-пълна степен на целите на чл.
36 от НК и степента на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. К. да заплати направените по
делото разноски както следва: в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР
Ямбол - в размер на 54.13 лева и в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС
- в размер на 10.00 лева, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд – гр.Елхово.
Съдът не уважи направеното от представителя на ЯРП ТО Елхово искане за
отнемане в полза на Държавата на основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК на управляваното от
подсъдимия МПС, негова собственост - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.
№ *** по следните съображения:
Действително подс. подсъдимият К. е собственик на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № *** и именно това МПС е управлявал той след употреба на алкохол
но за това деяние по чл. 343б, ал.1 от НК Закона не предвижда изрично отнемане на вещите,
предмет на престъплението.
Сочената от представителя на ЯРП, ТО Елхово, разпоредба на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от
НК предвижда отнемане в полза на държавата на вещите, които принадлежат на виновния и
са послужили за извършване на умишлено престъпление, т.е. средството на престъплението.
Според общоприетото в правната теория, основен разграничителен белег между понятията
„предмет“ и „средство“ на престъплението е, че при първото се касае или за елемент на
3
общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална
предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото
отношение, а при второто - за нещо външно на последното, с което деецът избира да си
послужи, за да го увреди. Превозното средство не би могло да бъде „средство“, нещо
външно на защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, нещо, с което
деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив - превозното средство е елемент на самите
обществени отношения по транспорта, защото транспортните престъпни състави визират
нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав приема, че моторното превозно
средство не служи, нито пък е предназначено за извършване на умишленото престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което и същото не подлежи на отнемане.
Воден от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

Председател: ................
/В. Апостолова/
4