№ 375
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262085 от 28.12.2020г., постановено по гр. д. №
11443/2017 г. СГС, І ГО, 5 състав е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, да
заплати на Р. Х. И., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 330 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна,
очна и на опорно-двигателния апарат, причинена при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 18.08.2016г., по вина на водача на товарен
автомобил „Рено“, рег. № ***, с прикачено полуремарке „Кьогел“, рег. № ***
– Б. З. Р., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 18.08.2016г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния
предявен размер от 600 000 лв. като неоснователен. С решението СГС, І ГО, 5
състав е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Р. Х. И. сумата от
10 689, 17 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
медицински консумативи, лекарства, транспорт, санитарни услуги, престой в
болнични заведения, направени през периода 26.08.2016г. – 07.11.2016г., за
лечение на тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна
и на опорно-двигателния апарат, причинена при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 18.08.2016г., по вина на водача на товарен
автомобил „Рено“, рег. № ***, с прикачено полуремарке „Кьогел“, рег. № ***
– Б. З. Р., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
1
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 08.09.2017г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния
предявен размер от 13 683,72 лв. като неоснователен. С решението СГС, І ГО,
5 състав е осъдил Р. Х. И. да заплати на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 311,
39 лв., съобразно отхвърлената част от иска. С решението СГС, І ГО, 5 състав
е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на адвокат С. С. Ч., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на
9 195, 79 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска. С решението СГС, І
ГО, 5 състав е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на държавата,
по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху
уважените искове в размер на 13 627, 56 лв., а на СГС разноски за вещи лица
в размер на 166,54 лв. съобразно уважената част от иска.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за сумата над 330 000 лв. до пълния предявен размер от
600 000 лв. е подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, чрез процесуалния му представител. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради
нарушения на материалния закон по приложението на чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че
размерът на обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не
кореспондира с реалния обем от вреди. Твърди се, че съдът не е отчел в пълна
степен вида на уврежданията, характера и степента на уврежданията,
търпените болки и страдания, претърпените неудобства от битов и социален
характер до момента и за в бъдеще, както и остатъчните явления, изразяващи
се в непълното възстановяване на пострадалия, зависимостта му от чужда
помощ, ежедневните ограничения, които следва да търпи и последиците
върху психиката му. Поддържа се, че при определянето на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел
конкретните икономически условия в страната, при които е настъпило
процесното ПТП, както и че не се е съобразил с формираната задължителна
съдебна практика при подобен тип дела. Прави се искане въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение в размер на
сумата от 270 000 лв. Предявява се претенция за присъждане на направените
разноски в двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от
150 000 лв. до присъдените 330 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди е подадена въззивна жалба „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, с релевирани
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. В жалбата се излагат възражения срещу определеното от първата
инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се прави оплакване, че
обезщетението е определено в завишен размер, с оглед принципа на
справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се,
2
че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а напротив – избирателно е формирал убеждението си само върху
част от тях. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано, тъй като
липсват мотиви относно начина, по който съдебният състав е определил
справедливия размер на обезщетението. Сочи се, че не са коментирани всички
критерии за определянето на справедлив размер. Релевира се възражение, че
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички претендирани
от негова страна с исковата молба травми. Излага се становище, че по делото
не е установено безспорно, че пострадалият е получил посттравматична
епилепсия, като се сочи, че при последния са били налице придружаващи и
дегенеративни заболявания, за които е бил освидетелстван с 62%
нетрудоспособност преди ПТП, които също са причина за непълното му
възстановяване към момента. Възразява се, че размерът на обезщетението не е
съобразен с икономическата обстановка в страната към датата на
настъпването на инцидента, както и с константната съдебна практика.
Поддържа се оплакване, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел
съпричиняване от страна пострадалия, който е бил без поставен предпазен
колан. Твърди се, че в хода на производството не са събрани категорични
данни на коя седалка се е возил ищецът в процесното МПС, както и дали е
бил с правилно поставен предпазен колан. Прави се искане въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 150 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от 18.08.2016г., като неправилно и необосновано. Предявява
се претенция за присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 и ал. 3 ГПК, всяка страна е подала
писмен отговор на въззивната жалба на насрещната страна, като прави искане
съдът да я остави без уважение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна, чрез пълномощника си, поддържа подадената от нея въззивна жалба и
изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, моли съда да уважи
подадената от него въззивна жалба. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените обективно съединени искове са
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
3
присъждане на обезщетение в размер на 600 000 лв. (допуснато увеличение,
на основание чл. 214 ГПК, съгласно определение от 17.06.2020г.; л. 493) за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и в размер на 13 683, 72 лв. за
претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2016г., ведно със законната
лихва върху сумите до окончателното им изплащане. При предявен иск с
посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е
причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С
обжалваното решение, СГС, І ГО, 5 състав е уважил частично предявените
искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е
определил за справедливо в случая обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца в размер на 330 000 лв., а това за
имуществени вреди в размер на 10 689,17 лв. Възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадаияа е намерено за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 150
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016г. до окончателното
изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на
присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по
наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на
ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивните жалби на ищеца и ответника,
които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия, въззивният състав намира от фактическа и правна
страна следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното
произшествие Р. Х. И. е получил тежка съчетана травма – черепно-мозъчна,
лицево-челюстна, очна и на опорно-двигателния апарат. Черепно-мозъчната
травма е открита и проникваща и съдържа мозъчна-контузия – средно тежка
степен, множество контузионни огнища в мозъчното вещество двустранно,
фрактура на черепната основа с изтичане на гръбначно-мозъчна течност от
левия и десен външен слухов проход, двустранни субдурални хидроми с
4
обемно действие. Лицево-челюстната травма съдържа фрактури на орбитите
(очници) по външните стени двустранно, фрактура на скулните кости и
техните дъги, фрактура на носните кости, фрактура на всички стени на
горночелюстните синуси двустранно, фрактура на тялото на долната челюст
вляво и на рамото вдясно, множество разкъсно-контузни рани на лицето с
обща дължина над 40 см. Травмата на опорно-двигателния апарат включва
травматичен дефект на кожата на гърба на дясната ръка. Очната травма засяга
и двете очи, със силно намалено зрение на лявото око. В резултат на
получените травматични увреждания ищецът е претърпял интензивни болки
през първите 10 дни и умерени до 30 – 40 дни. Вещото лице установява, че
няма представена медицинска документация за състоянието на пострадалия
след 06.10.2016г. Непосредствено след инцидента е проведено 38 – дневно
лечение в УМБАЛ „Света Анна“, Клиника по лицево-челюстна хирургия,
първите 22 дни в реанимация. На пострадалия са били извършени
необходимите изследвания и консултации. Пострадалият е бил интубиран и
поставен на апаратно дишане. Впоследствие е бил трахеостомиран.
Извършена му е била хирургична обработка на раните на лицето. Проведено
му е било комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, поставен му е
бил спинален катетър за ликворен дренаж. След стабилизиране на
състоянието му е била проведена лицево-челюстна оперативна интервенция –
реконструкция на фрактурираните лицеви кости с репозициониране на
фрагментите и фиксиране с титаниеви плаки и винтове; целостта на долната
челюст в областта на ментума е била възстановена посредством дъговидна
титаниева плака 6 отвора и 4 броя титаниеви винтове. Лечението е
продължило в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Отделение по изгаряния и
пластична хирургия за периода 26.09. – 03.10.2016г. Извършени са били две
оперативни интервенции на дясната ръка. За периода от 04.10. – 18.10.2016г. е
било проведено повторно лечение в УМБАЛ „Света Анна“, Клиника по
неврохирургия, поради клинични и КТ данни за двустранни субдурални
хидроми, челно-теменно-слепоочно. Проведено е било оперативно лечение –
пунктиформена краниотомия двустранно – челно, евакуация на хидримните
колекции, субдурален дренаж. Последвало е лечение в „Токуда Хоспис
София“ ЕООД за периода 19.10. – 07.11.2016г. За периода 11.09. –
13.09.2017г. е било проведено поредно лечение в УМБАЛ „Света Анна“,
Клиника по неврохирургия, поради повторна травма на главата при падане от
инвалидната количка. При КТ на главен мозък е била установена хиподенсна
зона с давност вляво слепоочно и умерена вътрешна хидроцефалия. За
периода юни – август 2018г. е било проведено двукратно лечение в УМБАЛ
„Света Анна“, Очна клиника с диагнози: Абсцес на горен клепач на ляво око
и Катаракта на ляво око. Проведено е било оперативно лечение на катарактата
с поставяне на изкуствена леща.
Вещото лице изразява становище, че категорично в бъдеще ищецът ще
продължава да търпи болки, свързани с получените увреждания. Докторът
сочи, че при пострадалия са проведени следните оперативни процедури:
5
ревизия и шев на раните, трахеостомия, реконструкция на фрактурираните
лицеви кости с репозициониране на фрагментите и фиксиране с титаниеви
плаки и винтове, опресняване на ръбовете на дефекта на дясната ръка и
кюретиране на гранулации, свободна автотрансплантация с автотрансплант от
дясна мишница 100 кв.см., повторна ексцизия на дефекта и покриване със
свободен кожен автотрансплант, взет от дясно бедро с площ 100 кв.см.,
пунктиформена краниотомия – двустранно-челно, субдурален дренаж и
оперативно лечение на катаракта с поставяне на изкуствена леща. След
процесното ПТП е имало реална опасност за живота на ищеца, поради което
същият е бил интубиран и поставен на апаратно дишане, проведено е било
комплексно реанимационно лечение. При извършения преглед, вещото лице
констатира, че в резултат на получените при процесното ПТП травми, при
ищеца са налице множество белези в лицевата област с обща дължина повече
от 40 см., които са ясно видими и в съчетание с увреждането на лявото око
причиняват обезобразяване. Според мнението на доктора, получените травми
и настъпилите следтравматични усложнения – двустранни хидроми,
вътрешна хидроцефалия, посттравмена енцефалопатия могат да доведат до
трайни промени в поведението на пострадалия. Вещото лице излага, че
ищецът е имал и продължава да има необходимост от чужда помощ, за да се
обслужва и задоволява елементарните си битови и жизнени потребности на
последния е определена 100 % т.н.р. с чужда помощ пожизнено. Прогнозата
за пълното му възстановяване е абсолютно неблагоприятна. Към момента на
изготвяне на експертизата при ищеца са били налице посттравматична
енцефалопатия, квадрипаретичен синдром, психоорганичен синдром,
вътрешна хидроцефалия, тежък дискоординационен синдром. Контрактура на
III, IV и V-ти пръсти на дясната ръка, тежки зрителни нарушения.
Според експерта към момента на настъпване на процесното ПТП
пострадалият се е возил като пътник на лява задна седалка в процесното
превозно средство. В резултат на инерционните сили при удара тялото на
ищеца се е придвижило в посока наляво и напред. Последвало е движение в
обратна посока, в случай, че тялото е останало свободно. Вещото лице счита,
че при конкретния механизъм на ПТП предпазният колан не може да
ограничи страничното инерционно движение на тялото и главата на ищеца в
лява посока, респективно получената тежка травма в лявата лицева област.
Обяснява, че пострадалият има наранявания и в областта на дясната лицева
област, дясна ушна мида, дясна подчелюстна област, като не може да се
определи с точност в кои части на автомобилното купе са получени всички
увреждания. Допълва, че голяма част от лицевите наранявания представляват
порезни рани и са получени от счупени стъкла на лява задна врата. Но сочи,
че основната травма – в лявата половина на лицето и челно-теменната област
на главата не е порезна рана, а е получена от удар със значителна кинетична
енергия в твърдо-ръбест предмет, което е много вероятно да е бил детайл от
товарния автомобил. Експертът излага, че по делото няма данни (медицински
или други документи) за следи, белези и наранявания по тялото на ищеца,
6
които са характерни и се получават при правилно поставен предпазен колан.
Експертът не е могъл да даде категоричен отговор на това, дали ищецът е бил
с поставен предпазен колан по време на инцидента.
В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещото лице поддържа
изготвеното от него заключение, като допълва, че след провеждането на
необходимите манипулации ищецът е бил медикаментозно упоен, за да бъде
проведена по-лесно изкуствената белодробна вентилация. Сочи, че трудно
може да се определи колко време и в каква кома пострадалият е бил, тъй като
още от първия момент е бил в кома. Допълва, че ищецът през първата година
не е бил в състояние да провежда активна и качествена рехабилитация в
медицински център, като счита, че такава е можело да бъде провеждана в
домашни условия. Сочи, че за заболяванията, предхождащи ПТП – хронична
артериална недостатъчност, артроза, хипертония, на ищеца е била определена
62 % трудова неработоспособност. Докторът заявява, че при личния преглед
ищецът е отрекъл да е имал епилепсия, като категорично такава не е и
доказана. Поддържа, че предхождащите здравословни проблеми при ищеца
не са попречили на възстановяването му от ПТП.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
Съгласно становището на вещото лице, изготвило приетата и
неоспорена пред въззивната инстанция съдебнопсихологическа експертиза
/СПЕ/, от психологична гледна точка не може да се говори за „остра стресова
реакция“, доколкото с термина се обозначава относително краткотрайно
състояние, а в случая се касае за продължително във времето психично
страдание, обусловено от регрес в когнитивното и емоционално
функциониране вследствие на органична мозъчна травма. От експертното
изследване не е установено клинично изразено състояние на репресия или
актуално манифестирано психично разстройство в смисъла на психоза, което
нарушава качествено способността за тестване на реалността. Според вещото
лице, в резултат на инцидента, при ищеца е променено в негативен план
цялостното психично функциониране, поведенческия стереотип и общо ниво
на социална активност. Допълва, че към момента на изготвяне на
заключението, се наблюдават, обусловени от получената при ПТП тежка
черепно-мозъчна травма, регрес в когнитивните способности, емоционална
лабилност и занижен себеконтрол от органичен тип. Концентрацията и
устойчивостта на вниманието са умерено намалени, обхватът,
превключваемостта и разпределяемостта – изразено намалени. В протичането
на възприятийните процеси не се констатират качествени отклонения, няма
данни за илюзии или халюцинации. Наблюдава се намалено функциониране
на паметовите компоненти; умерени са нарушенията на оперативната памет,
като допусканите грешки са индикатор на органична причинност на
паметовото снижение. От извършения от вещото лице личен преглед на
ищеца се констатира, че говорът е дизартричен. Вербалните и невербални
7
методики за тестване на мисленето показват леко към умерено намаление на
обема, фината диференциация и бързината на мисловните операции
/сравнение, анализ, обобщение, абстрахиране/. Наблюдават се поведенчески
характеристики с прояви на емоционална лабилност, нисък фрустрационен
праг, раздразнителност, сензитивност, които са по типа на органична
личностова промяна. Според експерта, симптоматиката е била най-
интензивно изразена през първите около три месеца след инцидента, (когато е
била налице и значима проблематика в аспекта на телесното здраве). През
втората година е настъпило относително приспособяване към последиците от
травмиращото събитие и стабилизиране на състоянието на едно по-малко
изискващо ниво на социална активност. Според заключението на вещото
лице, понастоящем обаче са изразени поведенческите и социални
ограничения (намалена самостоятелност и адаптивност), нарушена
работоспособност и възможност за преработване на психоемоционалното
напрежение. По отношение на психичната проблематика вещото лице
обяснява, че на ищеца са били изписвани Депакин (за превенция на епилепсия
и купиране на психомоторна възбуда) и Диазепам (за успокояване), а
напоследък са му били предписване Хедонин (за подобряване на
настроението), Атаракс (за подобряване на съня и потискане на
тревожността). По данни на сина на ищеца в последно време на последния са
били изписвани Депакин и Кветиапин (за потискане на психомоторна
възбуда). Изводът, който прави вещото лице, е, че не се очаква
възстановяване на пострадалия до предтравматичните нива.
В о.с.з. пред настоящата съдебна инстанция вещото лице поддържа
своето заключение, като посочва, че с ищеца се контактува трудно, но е
контактен, не е ориентиран, фината му моторика е нарушена трудно извършва
фини движения, трудно пише, бил в количка. Тези поражения датират от
настъпването на инцидента и с времето са се стационирали. Към момента
продължавал да бъде психомоторно възбуден, посещава психиатър, който бил
на мнение, че органичната симптоматика е тежка форма. Били налице
нарушения и на краткосрочната и на дългосрочната памет, които са от
органичен тип и са следствие от процесното ПТП.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като
последното е отговорило обективно и изчерпателно на поставените въпроси,
като изводите му не са в противоречие с останалия доказателствен материал
по делото.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетеля В. И. (съпруга на ищеца), която твърди, че научила за
катастрофата от сина си, след което отишла в болницата в гр. Самоков,
откъдето й казали, че там не можели да му помогнат. Пострадалият бил в
кома 23 дни, имал нужда от преливане на кръв. В гърлото имал тръбичка до
корема. Две години не познавал близките си, не говорил, не ставал, седял на
стол. Не се чувствал добре и говорил налудничаво. Лекарите й казвали, че
нямало да оживее. Останали му белези на петата от желязото, поради което не
8
можел да ходи, на задните части имал две големи дупки до кокала от
железата на седалките. След изписването си не бил нормален човек, отварял
едното око, с другото не виждал, лицето му било смачкано. Децата и внуците
му се плашили от него. Не можел да говори, а комуникирал с пръсти и знаци.
Хранил се единствено с течна храна.
Пред въззивната съдебна инстанция са събрани свидетелските
показания на свидетеля Т. И. (син на ищеца), който твърди, че по време на
инцидента е пътувал на предната седалка до шофьора в процесното превозно
средство, в което пътувал и пострадалият, който седял на лявата задна
седалка зад шофьора. След настъпването на ПТП всички били излезли от
колата, единствено ищецът липсвал. Свидетелят установил, че последният
бил все още в автомобила, но в безсъзнание. Откопчал предпазния му колан и
го извадил от колата. Пострадалият бил обезобразен, цялото му лице било
покрито с кръв. Извикали линейка, като баща му бил откаран в болница в гр.
София. Свидетелят и близките му не успели да видят ищеца около 23 дни, тъй
като последният бил в кома и не ги допускали до него. Веднъж успели да го
видят, бил му поставен апарат за дишане. Пострадалият лежал в болницата
около 2 месеца, след което бил откаран от близките си в друго болнично
заведение, където прекарал още 1 месец. Тъй като нямали повече средства
прибрали ищеца да го гледат в домашни условия. Хранили го единствено с
течна храна. През цялото време пострадалият изцяло зависел от чужда
помощ, можел единствено да лежи, като поради застояването му се
образували рани по гърба. Ищецът често имал кошмари и забравял близките
си, за което било нужно да му се припомня. Продължавал да приема
лекарства, които били предписани до живот. Състоянието му непрестанно се
меняло, често забравял, вече не бил същия човек. Говорил трудно, не виждал
с лявото око, на едната си ръка не можел да си движи пръстите. Постоянно
бил на легло, понякога крещял и се плашел, не можел без помощта на
близките си. Преди инцидента страдал от някои заболявания, но въпреки това
работел в строителството и изкарвал прехраната за себе си и за семейството
си.
Съдът кредитира свидетелските показания на двамата свидетели в
описаната част, тъй като представят лични и непосредствени впечатления и
взаимно се допълват. Съдът не кредитира показанията на свидетелката И., че
съпругът й е бил в будна кома още 3 месеца след 23 дни в безсъзнание, тъй
като от Епикриза № 1003 на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София е посочено,
че ищецът е изписан на 18.10.2016г. с възстановено съзнание и контактен.
Съдът не давя вяра на показанията на свидетелката И. и в частта, в която
съобщава, че ищецът получил епилептични припадъци, тъй като по делото
липсва медицинска документация за констатирани такива.
От приложеното по делото ЕР на ТЕЛК от 20.10.2015г. се установява,
че на ищеца е определена 62% ТНР за срок от три години, като водеща
диагноза е посочена артериална емболия и тромбоза.
9
От приложеното по делото ЕР на ТЕЛК от 03.01.2018г. се установява,
че на ищеца е определена 100% ТНР с необходимост от чужда помощ
пожизнено, като водеща диагноза е посочена счупването на черепа и лицевите
кости.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от
ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за неоснователни оплакванията,
релевирани в жалбите и на двете страни. Апелативният съд, в настоящия си
състав, съобрази вида и характера на получените от ищеца увреди, тежка
съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно-
двигателния апарат. Взе предвид и търпените от ищеца интензивни болки
през първите 10 дни и умерени до 30 – 40 дни, каквито продължава да търпи
и до този момент и с оглед състоянието си ще продължи да търпи и за в
бъдеще. Съдът съобрази и продължителността на лечебния и възстановителен
период, който все още не е приключил, през който ищецът е прекарал
изключително дълго време в болнични заведения и е бил подложен
многократно на различни медицински интервенции, включително
оперативни. Безспорно това се е отразило изключително тежко върху псохо-
емоционалното състояние на ищеца. Съдът съобрази, че непосредствено след
инцидента състоянието на пострадалия е било изключително тежко, като е
имало реална опасност за живота му. Ищецът е бил дълго време в кома или
поставен под упойка и интубиран с цел стабилизиране на състоянието му.
Освен това през целия период ищецът е бил поставен на легло и е разчитал
изцяло на помощта на близките си за всички свои потребности, което
продължава да е така и до този момент, а се очаква да продължи и за дълъг
период в бъдещето, ако не и пожизнено. Взе предвид и обстоятелството, че
пострадалият е останал тежко увреден вследствие на инцидента, като освен,
че е нетрудоспособен, както вече беше отбелязано, разчита изцяло на чужда
помощ. Ищецът е загубил зрението си с едното око. След произшествието
ищецът е бил изцяло обезобразен и е било необходимо да претърпи редица
пластични операции, поради травмите по лицето си и по други части от
тялото, като въпреки това не е постигната пълна реконструкция на външния
му вид, такава не може и да бъде постигната, предвид наличието на
множество белези в лицевата област с дължина повече от 40 см. Последиците
върху психиката му също са тежки и са предимно от органичен характер,
вследствие на тежката черепно-мозъчна травма, изразяващи се в регрес в
когнитивните способности, емоционална лабилност и занижен себеконтрол.
10
Ищецът има затруднения в комуникацията, страда от нарушения и на
краткосрочната, и на дългосрочната памет, като се наблюдават емоционална
лабилност и нисък фрустрационен праг. Прогнозата за подобрението му в
това отношение също е неблагоприятна. С оглед тези конкретно установени
данни, и като взе предвид стадия на обществено-икономическо развитие на
страната, включително в аспекта на нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки
се с принципа на справедливост намира, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на сумата от 330 000 лв.
За да остави без уважение жалбата на ищеца, настоящият състав взе
предвид, че по делото не се доказаха твърденията на пострадалия, че
вследствие на процесните травми е получил епилепсия, тъй като няма данни
за припадъчни състояния или подобни прояви. На следващо място, въпреки
че здравословното състояние на пострадалия непосредствено след
произшествието е било изключително тежко, все пак е настъпило известно
стабилизиране, като към момента е настъпило едно относително
приспособяване към последиците от травмиращото събитие.
За да не уважи жалбата на ответното застрахователно дружество, съдът
взе предвид, че общото здравословно състояние на ищеца е изключително
тежко, като прогнозата за неговото възстановяване е неблагоприятна.
Последният използва инвалидна количка и разчита изцяло на помощта на
своите близки, като това не се очаква да се промени в обозримото бъдеще.
Ищецът е обезобразен, като в областта на лицето му са налице множество
травми, които са довели до необходимост от няколкократни оперативни
интервенции. Белезите по цялото му тяло, особено тези на лицето му,
безспорно се отразяват негативно върху психо-емоционалното му състояние,
напомняйки му всекидневно за трагичния инцидент. Ищецът е със силно
намалено зрение с лявото око. Налице е и промяна в говора – общуването с
него е трудно и невербално. Освен, че е търпял и продължава да търпи
изключителни болки и страдания, както и тежки ограничения в ежедневието
си, свързани с обслужване и начин на живот, последиците от инцидента са
видими и при психиката на пострадалия. Ищецът страда от кошмари, честа
загуба на памет, емоционална лабилност и умерено изразен регрес в
когнитивните способности. Следва да се посочи и съществената промяна в
социалната активност на ищеца - преди е бил активен, занимавал се е със
строителство, с което изкарвал прехраната за себе си и за семейството си, а
към настоящи момент е напълно непълноценен и със сринато самочувствие.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия настоящият състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, като намира последното за недоказано. Наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответната страна. По делото е прието заключението на
САТЕ, в което експертът е посочил, че настъпилият удар за лекия автомобил,
11
в който е пътувал ищеца е страничен, от ляво, като са налице деформации на
предната лява странична част на автомобила, както и на задната лява врата,
без навлизане на части навътре в купето при нея. Експертът е на мнение, че
вероятно пострадалият е бил пътник на задна лява седалка на процесното
превозно средство. Последното обстоятелство се потвърждава и от
свидетелските показания на св. Я.М., дадени пред въззивния състав, както и
тези на св. Т. И.. Според автоексперта процесния автомобил е бил оборудван
с предпазни колани, като вещото лице е разяснило механизма им на действие.
Според него в случая обезопасителният колан не би бил ефективен, тъй като
става въпрос за страничен удар и странично отхвърляне, като коланът би
задържал тялото върху седалката, но не би задържал торса на тялото от
странично преместване. В този смисъл е и становището на вещото лице-
доктор, изготвило СМЕ. В трайната практика на ВКС се приема, че е
недопустимо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем. С оглед гореизложеното настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника.
В заключение:
Въззивният състав достига до същите правни изводи като
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено.
Относно разноските пред настоящата съдебна инстанция, то с оглед
неоснователността на двете жалби, разноските остават за страните, така както
са ги направили.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262085 от 28.12.2020г., постановено по
гр. д. № 1443/2017 г. от СГС, І ГО, 5 състав в обжалваните части.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13