Решение по дело №1475/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 243
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20213630201475
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Шумен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201475 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №85/27.07.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3,
във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на
„Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД, с ЕИК127619729, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” №42, представлявано от управителя В.Г.Н. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата, като излага
конкретни правни съображения в подкрепа на исканията, направени в нея.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага
подробни съображения в тази насока. В представени по делото писмени бележки излагат
допълнителни правни съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2020 год. била извършена извънредна проверка от експерти при РИОСВ-
Шумен на площадка в гр.Нови пазар, ул.“Цар Освободител“, УПИ X, XI, XII по регулацията
на града, планоснимачен №52009.504.197, №52009.504.198 и №52009.504.199, на която
„Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД извършвало дейност съгласно Решение №РД-967 от
08.12.2020 год. на Министъра на околната среда и водите. По време на извършената
проверка било установено наличие на отпадък с код 01 05 04-сондажни течности от
промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, който се съхранявал на открита
бетонирана площадка, на която била налична табела, указваща кода и наименованието му.
Отпадъкът бил приет от „Сичилсалдо“ АД в периода 01.09.2020 год. – 10.09.2020 год., като
към момента на проверката бил наличен на площадката в количество 136.18 тона.
Приемането на отпадъка било извършено на основание сключен договор със „Сичилсалдо“
АД от 19.08.2020 год., като същият бил с произход – обекти на товародателя, находящи се
на територията на страната, а именно река Вит и река Искър. Съгласно издаденото на
дружеството-жалбоподател Разрешение №15-ДО-257-05 от 22.12.2017 год. същото имало
право да приема на площадката отпадък с код 01 05 04-сондажни течности от промиване със
свежа вода и отпадъци от сондиране, само ако са с произход „Отпадъци, получени в
резултат на проучване, извличане и третиране на минерални ресурси навътре в морето, в т.ч.
в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България“.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен протокол
№ДЙ-84/14.12.2020 год., с който на дружеството били дадени предписания на осн. чл.119,
ал.7 от ЗУО във връзка с установеното несъответствие на произхода на отпадък с код 01 05
04-сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, да се предаде
количеството от този отпадък налично на площадката, на лице, притежаващо документ по
чл.35 от ЗУО с включен в него съответния код 010504 и конкретен произход, съответстващ
на произхода на отпадъка, както и копия на документите, удостоверяващи предаването да се
предадат в РИОСВ, гр.Шумен, като срокът за изпълнение на предписанието бил до
23.12.2020 год.
С писмо изх.№Р-0062/23.12.2020 год. дружеството-жалбоподател е поискало
удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание до 23.01.2021 год.
Видно от писмо изх.№ДО-445-1/05.01.2021 год. срокът е бил удължен до 22.01.2021
год.
С писмо изх.№Р-0069/25.01.2021 год. дружеството-жалбоподател е информирало
административно-наказващият орган, че на 21.01.2021 год. е бил сключен договор за
предаване на отпадък с код 01 05 04 на дружество-товарополучател „Людон Транс“ ЕООД,
2
гр.София.
На 28.01.2021 год. била извършена проверка по изпълнение на посоченото по-горе
предписание, при което било установено, че отпадъкът все още е наличен на площадката.
Било установено, че съгласно записите в представената отчетна книга по Приложение №2 от
Наредба №1 от 04.06.2014 год. за реда и образците по които се предоставя информация за
дейности с отпадъци, от датата на предходната проверка 14.12.2020 год. до настоящия
момент е нямало извършено приемане и предаване на отпадък с код 01 05 04.
Видно от писмо изх.№Р-0071/08.02.2021 год. дружеството е уведомило, че е
изпълнило дадените предписания, като е представило и писмени доказателства – приемо-
предавателен протокол от 02.02.2021 год., приемо-предавателен протокол от 04.02.2021 год.,
приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 год., Протокол от 05.02.2021 год.
Дадените с Констативен протокол №ДЙ-84/14.12.2020 год. предписания са били
обжалвани, като с Решение №33 от 19.02.2021 год. на ШАС по АД №473/2020 год. жалбата е
била отхвърлена. Решението е било обжалвано и потвърдено от ВАС с Решение
№7497/22.06.2021 год. по АД №4288/2021 год.
За констатираното нарушение на дружеството – жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №ДЙ-02/08.02.2021 год., като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.166, т.3, във
вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда. Актът бил връчен на
упълномощен представител на дружеството и подписан от него, след като е изложил под
формата на възражение, че в случай, че имат възражения ще ги депозират в
законоустановения срок. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си
право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в
които е изложил, че счита, че дружеството не е осъществило състава на посоченото
нарушение, тъй като посочената инертна часа не била подчинена на законова регулация и за
нейното съхранение и/или използване не важат специалните правила, както и че неправилно
е била квалифицирана като отпадък с код 01 05 04. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното
възражение е издадено наказателно постановление №85/27.07.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3,
във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на
„Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД, с ЕИК127619729, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” №42, представлявано от управителя В.Г.Н. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Д. Д. Й. и на свидетелите ЦВ. КР. К. и П. Д. П., както и от присъединените
на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Й., ЦВ. КР. К. и П. Д. П.,
3
доколкото същите пряко са взели участие в извършените проверки или в процеса на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и показанията им почиват
на техни лични и непосредствени впечатления от фактите, за които свидетелстват.
Показанията им са последователни, непротиворечиви и безпристрастни и напълно
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
14.12.2020 год. на площадка в гр.Нови пазар, ул.“Цар Освободител“, УПИ X, XI, XII по
регулацията на града, планоснимачен №52009.504.197, №52009.504.198 и №52009.504.199,
на която „Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД извършва дейност съгласно Решение №РД-
967 от 08.12.2020 год. на Министъра на околната среда и водите бил съставен Констативен
протокол №ДЙ-84/14.12.2020 год., с който на дружеството били дадени предписания на осн.
чл.119, ал.7 от ЗУО във връзка с установеното несъответствие на произхода на отпадък с код
01 05 04-сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, да се
предаде количеството от този отпадък налично на площадката, на лице, притежаващо
документ по чл.35 от ЗУО с включен в него съответния код 010504 и конкретен произход,
съответстващ на произхода на отпадъка, както и копия на документите, удостоверяващи
предаването да се предадат в РИОСВ, гр.Шумен, като срокът за изпълнение на
предписанието бил до 23.12.2020 год., а впоследствие бил удължен по искане на
дружеството-жалбоподател до 22.01.2021 год.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в посочения срок
предписанията не са били изпълнени, като Видно от писмо изх.№Р-0071/08.02.2021 год.
дружеството едва на 08.02.2021 год. е уведомило, че е изпълнило дадените предписания,
като е представило и писмени доказателства – приемо-предавателен протокол от 02.02.2021
год., приемо-предавателен протокол от 04.02.2021 год., приемо-предавателен протокол от
05.02.2021 год. и Протокол от 05.02.2021 год.
От изложеното се налага извода, че в предоставения на дружеството срок, дадените
им задължителни предписания формално не са били изпълнени.
В същото време обаче настоящият състав намира, че на посочената в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление
дата на нарушението – 25.01.2021 год. не е бил осъществен състава на нарушението на
чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС, нито от обективна, нито от субективна
страна. За да е осъществен състава на нарушението по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155,
ал.2 от същия закон, нарушителят трябва да не е изпълнил дадени му задължителни
предписания. В конкретния случай тези предписания са дадени с констативен протокол и
представляват индивидуален административен акт. За да породи този акт своите правни
последици, то той трябва да е влязъл в сила. В конкретния случай обаче от събраните по
делото доказателства, се установява по безспорен начин, че посочените предписания са били
4
оспорени по съдебен ред, като във връзка с оспорването са били образувани АД №473/2020
год. по описа на ШАС, а впоследствие и АД №4288/2021 год. по описа на ВАС.
Един от основните принципи в съдебния административен процес, регламентиран в
разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК е че Оспорването спира изпълнението на
административния акт. Изключение от това правило е допуснато в разпоредбата на ал.2 на
същия член, съгласно която При всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение,
допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да
се спре само въз основа на нови обстоятелства. В конкретния случай обаче няма допуснато
предварително изпълнение с нарочен административен акт – разпореждане на органа издал
индивидуалния административен акт нито пък е налице допуснато по силата на закона
предварително изпъление. Констативен протокол №ДЙ-84/14.12.2020 год. не е от
категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено
изключение от принципа за суспензивния ефект на подадената жалба. В подкрепа на
изложеното е и константната практика на ВАС и по-конкретно Определение № 9526 от
16.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2015 г., III о.
Следователно от изложеното се налага извода, че с депозираната на 21.12.2020 год.
жалба срещу задължителните предписания, дадени с Констативен протокол №ДЙ-
84/14.12.2020 год. изпълнението на административния акт е било спряно. Срокът за
изпълнение на дадените задължителни предписания е бил възобновен на датата на
постановяване на Решение №7497/22.06.2021 год. по АД №4288/2021 год. на ВАС, с което е
било потвърдено Решение №33 от 19.02.2021 год. на ШАС по АД №473/2020 год.
Следователно доколкото към посочената от актосъставителя и наказващият орган
дата на извършване на деянието – 25.01.2021 год. срокът не е бил изтекъл, следва да се
приеме, че дружеството – жалбоподател не е осъществило състава на посоченото нарушение
по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019
год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, както е в процесния случай, тези разноски следва
да се възложат в тежест на органа, издал акта. В настоящия случай обаче, независимо от
направеното искане в тази насока по делото липсват доказателства от страна на
дружеството-жалбоподател да са били направени разноски във връзка с обжалване на
5
настоящото наказателно постановление, поради което такива не им се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №85/27.07.2021 год. на Директора на Регионална
инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3, във вр. с
чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на „Екомакс-
Вторични суровини“ ЕООД, с ЕИК127619729, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, бул.”Мадара” №42, представлявано от управителя В.Г.Н. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
ОСТАВЯ без уважение искането на „Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД, с
ЕИК127619729, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” №42,
представлявано от управителя В.Г.Н. за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №85/27.07.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3,
във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на
„Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД, с ЕИК127619729, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” №42, представлявано от управителя В.Г.Н. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата, като излага
конкретни правни съображения в подкрепа на исканията, направени в нея.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага
подробни съображения в тази насока. В представени по делото писмени бележки излагат
допълнителни правни съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2020 год. била извършена извънредна проверка от експерти при РИОСВ-
Шумен на площадка в гр.Нови пазар, ул.“Цар Освободител“, УПИ X, XI, XII по регулацията
на града, планоснимачен №52009.504.197, №52009.504.198 и №52009.504.199, на която
„Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД извършвало дейност съгласно Решение №РД-967 от
08.12.2020 год. на Министъра на околната среда и водите. По време на извършената
проверка било установено наличие на отпадък с код 01 05 04-сондажни течности от
промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, който се съхранявал на открита
бетонирана площадка, на която била налична табела, указваща кода и наименованието му.
Отпадъкът бил приет от „Сичилсалдо“ АД в периода 01.09.2020 год. – 10.09.2020 год., като
към момента на проверката бил наличен на площадката в количество 136.18 тона.
Приемането на отпадъка било извършено на основание сключен договор със „Сичилсалдо“
АД от 19.08.2020 год., като същият бил с произход – обекти на товародателя, находящи се
на територията на страната, а именно река Вит и река Искър. Съгласно издаденото на
дружеството-жалбоподател Разрешение №15-ДО-257-05 от 22.12.2017 год. същото имало
право да приема на площадката отпадък с код 01 05 04-сондажни течности от промиване със
свежа вода и отпадъци от сондиране, само ако са с произход „Отпадъци, получени в
резултат на проучване, извличане и третиране на минерални ресурси навътре в морето, в т.ч.
в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България“.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен протокол
№ДЙ-84/14.12.2020 год., с който на дружеството били дадени предписания на осн. чл.119,
ал.7 от ЗУО във връзка с установеното несъответствие на произхода на отпадък с код 01 05
04-сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, да се предаде
количеството от този отпадък налично на площадката, на лице, притежаващо документ по
чл.35 от ЗУО с включен в него съответния код 010504 и конкретен произход, съответстващ
1
на произхода на отпадъка, както и копия на документите, удостоверяващи предаването да се
предадат в РИОСВ, гр.Шумен, като срокът за изпълнение на предписанието бил до
23.12.2020 год.
С писмо изх.№Р-0062/23.12.2020 год. дружеството-жалбоподател е поискало
удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание до 23.01.2021 год.
Видно от писмо изх.№ДО-445-1/05.01.2021 год. срокът е бил удължен до 22.01.2021
год.
С писмо изх.№Р-0069/25.01.2021 год. дружеството-жалбоподател е информирало
административно-наказващият орган, че на 21.01.2021 год. е бил сключен договор за
предаване на отпадък с код 01 05 04 на дружество-товарополучател „Людон Транс“ ЕООД,
гр.София.
На 28.01.2021 год. била извършена проверка по изпълнение на посоченото по-горе
предписание, при което било установено, че отпадъкът все още е наличен на площадката.
Било установено, че съгласно записите в представената отчетна книга по Приложение №2 от
Наредба №1 от 04.06.2014 год. за реда и образците по които се предоставя информация за
дейности с отпадъци, от датата на предходната проверка 14.12.2020 год. до настоящия
момент е нямало извършено приемане и предаване на отпадък с код 01 05 04.
Видно от писмо изх.№Р-0071/08.02.2021 год. дружеството е уведомило, че е
изпълнило дадените предписания, като е представило и писмени доказателства – приемо-
предавателен протокол от 02.02.2021 год., приемо-предавателен протокол от 04.02.2021 год.,
приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 год., Протокол от 05.02.2021 год.
Дадените с Констативен протокол №ДЙ-84/14.12.2020 год. предписания са били
обжалвани, като с Решение №33 от 19.02.2021 год. на ШАС по АД №473/2020 год. жалбата е
била отхвърлена. Решението е било обжалвано и потвърдено от ВАС с Решение
№7497/22.06.2021 год. по АД №4288/2021 год.
За констатираното нарушение на дружеството – жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №ДЙ-02/08.02.2021 год., като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.166, т.3, във
вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда. Актът бил връчен на
упълномощен представител на дружеството и подписан от него, след като е изложил под
формата на възражение, че в случай, че имат възражения ще ги депозират в
законоустановения срок. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си
право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в
които е изложил, че счита, че дружеството не е осъществило състава на посоченото
нарушение, тъй като посочената инертна часа не била подчинена на законова регулация и за
нейното съхранение и/или използване не важат специалните правила, както и че неправилно
е била квалифицирана като отпадък с код 01 05 04. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното
възражение е издадено наказателно постановление №85/27.07.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3,
във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на
„Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД, с ЕИК127619729, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” №42, представлявано от управителя В.Г.Н. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Д. Д. Й. и на свидетелите ЦВ. КР. К. и П. Д. П., както и от присъединените
на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Й., ЦВ. КР. К. и П. Д. П.,
2
доколкото същите пряко са взели участие в извършените проверки или в процеса на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и показанията им почиват
на техни лични и непосредствени впечатления от фактите, за които свидетелстват.
Показанията им са последователни, непротиворечиви и безпристрастни и напълно
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
14.12.2020 год. на площадка в гр.Нови пазар, ул.“Цар Освободител“, УПИ X, XI, XII по
регулацията на града, планоснимачен №52009.504.197, №52009.504.198 и №52009.504.199,
на която „Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД извършва дейност съгласно Решение №РД-
967 от 08.12.2020 год. на Министъра на околната среда и водите бил съставен Констативен
протокол №ДЙ-84/14.12.2020 год., с който на дружеството били дадени предписания на осн.
чл.119, ал.7 от ЗУО във връзка с установеното несъответствие на произхода на отпадък с код
01 05 04-сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, да се
предаде количеството от този отпадък налично на площадката, на лице, притежаващо
документ по чл.35 от ЗУО с включен в него съответния код 010504 и конкретен произход,
съответстващ на произхода на отпадъка, както и копия на документите, удостоверяващи
предаването да се предадат в РИОСВ, гр.Шумен, като срокът за изпълнение на
предписанието бил до 23.12.2020 год., а впоследствие бил удължен по искане на
дружеството-жалбоподател до 22.01.2021 год.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в посочения срок
предписанията не са били изпълнени, като Видно от писмо изх.№Р-0071/08.02.2021 год.
дружеството едва на 08.02.2021 год. е уведомило, че е изпълнило дадените предписания,
като е представило и писмени доказателства – приемо-предавателен протокол от 02.02.2021
год., приемо-предавателен протокол от 04.02.2021 год., приемо-предавателен протокол от
05.02.2021 год. и Протокол от 05.02.2021 год.
От изложеното се налага извода, че в предоставения на дружеството срок, дадените
им задължителни предписания формално не са били изпълнени.
В същото време обаче настоящият състав намира, че на посочената в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление
дата на нарушението – 25.01.2021 год. не е бил осъществен състава на нарушението на
чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС, нито от обективна, нито от субективна
страна. За да е осъществен състава на нарушението по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155,
ал.2 от същия закон, нарушителят трябва да не е изпълнил дадени му задължителни
предписания. В конкретния случай тези предписания са дадени с констативен протокол и
представляват индивидуален административен акт. За да породи този акт своите правни
последици, то той трябва да е влязъл в сила. В конкретния случай обаче от събраните по
делото доказателства, се установява по безспорен начин, че посочените предписания са били
оспорени по съдебен ред, като във връзка с оспорването са били образувани АД №473/2020
год. по описа на ШАС, а впоследствие и АД №4288/2021 год. по описа на ВАС.
Един от основните принципи в съдебния административен процес, регламентиран в
разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК е че Оспорването спира изпълнението на
административния акт. Изключение от това правило е допуснато в разпоредбата на ал.2 на
същия член, съгласно която При всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение,
допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да
се спре само въз основа на нови обстоятелства. В конкретния случай обаче няма допуснато
3
предварително изпълнение с нарочен административен акт – разпореждане на органа издал
индивидуалния административен акт нито пък е налице допуснато по силата на закона
предварително изпъление. Констативен протокол №ДЙ-84/14.12.2020 год. не е от
категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено
изключение от принципа за суспензивния ефект на подадената жалба. В подкрепа на
изложеното е и константната практика на ВАС и по-конкретно Определение № 9526 от
16.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2015 г., III о.
Следователно от изложеното се налага извода, че с депозираната на 21.12.2020 год.
жалба срещу задължителните предписания, дадени с Констативен протокол №ДЙ-
84/14.12.2020 год. изпълнението на административния акт е било спряно. Срокът за
изпълнение на дадените задължителни предписания е бил възобновен на датата на
постановяване на Решение №7497/22.06.2021 год. по АД №4288/2021 год. на ВАС, с което е
било потвърдено Решение №33 от 19.02.2021 год. на ШАС по АД №473/2020 год.
Следователно доколкото към посочената от актосъставителя и наказващият орган
дата на извършване на деянието – 25.01.2021 год. срокът не е бил изтекъл, следва да се
приеме, че дружеството – жалбоподател не е осъществило състава на посоченото нарушение
по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019
год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, както е в процесния случай, тези разноски следва
да се възложат в тежест на органа, издал акта. В настоящия случай обаче, независимо от
направеното искане в тази насока по делото липсват доказателства от страна на
дружеството-жалбоподател да са били направени разноски във връзка с обжалване на
настоящото наказателно постановление, поради което такива не им се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4