№ 1422
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520100210 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В. Г. А. твърди, че сключила Договор за паричен заем Standart
14 N:5657280/17.12.2020г. с ответника „Вива Кредит“ ООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата
съдържаща се в чл.1, ал.З от Договор за паричен заем Standart 14 № 5657280 -
17.12.2020, сключен между В. Г. А. и „Вива Кредит" ООД, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
275,00 лева и клаузата съдържаща се в в чл.5 ал.2 от договора за паричен,
която предвижда заплащането на неустойка в размер на 183.26 лева, са
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19
от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Претендират се съдебно-деловодни разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение в условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Вива Кредит" ООД е подал
писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност
1
на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива
Кредит" ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от
ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба
основания за нищожност на отделни клаузи на процесния договор, които са
предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за
нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З, вр. от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
К^ т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
2
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Съгласно задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен
някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, пр.3
от ЗЗД.
Съдът приема, че предвидените клаузи на чл.1 ал.З и чл.5 ал.2 от
Договор за паричен заем Standart 14 N:5657280/17.12.2020г., спрямо които
ищецът дължи сумите в размер на 275 лева и 183.26 лева или общо 458,26
лева са изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и
принципа на справедливостта. Така предвидената обща сума от 458,26 лева е
прекомерна и в размер на почти на сумата на отпуснатия кредит, като чрез
заплащане на сумите по чл.1 ал.З и чл.5 ал.2 от Договора, последният се
оскъпява двойно.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Безспорно допълнителната услуга по чл.1 ал.З от
договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно
разглеждане на документи" в размер на 275 лева, сочи на явно противоречие с
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Наред с това съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидените клаузи в чл.1 ал.З и чл.5 ал.2 от Договора са и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП. Това е така, тъй като същите
са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се
3
заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи
заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи" и „неустойка"
в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в
размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по
смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница.
Наред с това с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка и
такса експресно разглеждане се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Безспорно събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.
Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специалн. застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната
разпоредба заплащането на сумите за неустойка и такса експресно
разглеждане следва да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като те са пряко свързани с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
4
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при
този изход на спора право на разноски се пораждат единствено за ищеца.
Ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от плащане на
държавни такси. По делото ищецът се е представлявал от адв.Д. М., който е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА. Съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв. Д. М. в размер на 300,00 лева.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да бъде
присъдената дължимата д.т. по предявените искове в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни клаузите съдържащи се в Договор за паричен
заем Standart 14 № 5657280 -17.12.2020, сключен между В. Г. А. с
ЕГН:********** и „Вива Кредит" ООД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, в чл.1, ал.З която предвижда заплащането на
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 275,00 лева и в
чл.5 ал.2, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 183.26 лева
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 от ЗПК,
вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
5
ОСЪЖДА „Вива Кредит" ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София да заплати на адв.Д. М. от АК-Пловдив, на основание
чл.38 от ЗА, сумата от 300,00 лева за оказаната безплатна правна помощ на
В. Г. А. с ЕГН:********** по гр.д. N:210/2022г. по описа на Русенски районен
съд.
ОСЪЖДА „Вива Кредит" ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София да заплати в полза на Русенски районен съд д.т. в
размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6