№ 1693
гр. Плевен, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430103152 по описа за 2022 година
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от П. Д. Д., ЕГН **********, от ***, ***, чрез
адв.Н.М. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***. В молбата се сочи,
че на 05,11,2018 г. на общински път *** ***-с.***, при управление на МПС *** с рег.№*** е
реализирано ПТП, като МПС е без задължителна застраховка „гражданска отговорност“.
Твърди се, че в резултат от ПТП лицето *** получава несъвместими с живота травми, довели
до летален изход. Посочва се, че починалото лице е внук на ищцата, която тежко изживява
неговата загуба. Твърди се, че ищцата е отглеждала починалото лице и след трагедията
същата усеща празнота, намира се в тежко емоционално състояние, довело и до влошаване
на физическото й здраве. Посочва се, че е заведена извънсъдебна претенция на 21,01,2022 г.
до ответника, но с писмо изх.№24-01-36/14,04,2022 г. на ГФ е отказано изплащането на
обезщетение. В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сума в размер на 1000,00 лева /частичен иск от 19 000,00 лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, вследствие на смъртта на ***, починал на 05,11,2018 г. в резултат на настъпило
ПТП с МПС *** с рег.№***, като МПС е без задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, и сума в размер на 304,73 лева /частичен иск от 5789,73 лева/, представляваща
лихва за забава за периода от 07,06,2019 г. до 07,06,2022 г. Ищцата претендира и
направените деловодни разноски. В с.з. от 26,09,2022 г. е поискано и допуснато изменение в
размера на претенциите, като претенцията за главница е увеличена до размера от 19 000,00
лева, а претенцията за лихва за забава – до размера от 5789,73 лева. В с.з. проц.представител
на ищеца моли съда да уважи претенцията. В писмена защита, депозирана в последното с.з.,
проц.представител на ищеца ангажира подробни съображения в подкрепа на исковете си.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В становище, депозирано
преди първото по делото заседание, ответникът, чрез адв.***, оспорва предявеният иск като
недопустим; сочи се, че виновен за ПТП е биологичния баща на ***, като вече са заплатени
неимуществени вреди на майката и сестрите на починалото дете. Сочи се, че ищцата не е
полагала достатъчно грижи и контрол за детето, поради което претенцията се явява и
неморална.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по делото в заверено копие Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и приложената към него План-схема, рег.№***, че на 05,11,2018 г., на път
*** на около 3 км след с.***, посока ***, Участник 1 - ППС с рег.№***, марка ***, без ГО,
управлявано от ***, неправоспособен, управлава автомобила с несъобразена скорост, губи
контрол над него, напуска платното за движение в дясно по посока на движението и се
блъска в крайпътно дърво, като причинява ПТП с три починали лица.
От представеното копие от Молба /без дата/ от ищцата до ответника, се установява, че
ищцата е поискала определяне на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, като е посочила, че документацията за процесното ПТП е прилагана многократно
пред ГФ.
С писмо изх.№24-01-36/27,01,2022 г. ответникът е поискал от ищцата, чрез проц. й
представител, представянето на допълнителни доказателства – удостоверение за родствени
връзки и писмени доказателства, удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, които
са станали причина между лицето и починалия да се породи особена близост. Същите са
представени на ГФ с писмо /без дата/.
С Писмо изх.№24-01-36/14,04,2022 г. ГФ е отказъл изплащането на обезщетение по щетата,
образувана от П. Д. Д. – щета №22210019/21,01,2022 г.
От представеното удостоверение за родствени връзки изх.№56/07,02,2022 г. на Кметство-
с.***, се установява, че майка на *** е ищцата П. Д. Д., а ***, поч. на 04,11,2018 г. е син на
***.
От представеното в заверено копие по делото /и в оригинал в ДП №228/2018 г. на ОП
Плевен – на л.46 от ДП/ СМЕ за изследване на труп №108/2018 се установява, че смъртта на
*** се дължи на ЧМТ; настъпила е по механизма на остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, като уврежданията са в резултат на условията на станалото ПТП.
От представеното ДП №228/2018 г. на ОП Плевен е видно, че с Постановление от 07,08,2019
г. на Окръжен прокурор на ОП Плевен, наказателното производство по ДП №228/2018 г. на
ОП Плевен е прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК. В мотивите на
постановлението е посочено, че е установено извършването на престъпление по чл.343, ал.3,
предл.1, 5 и 7, вр.ал.1 от НК, но деецът също е починал в резултат на собственото си
неправомерно поведение.
От показанията на св.*** се установява, че с ищцата са гледали детето перди да замине за
2
***, а при връщането им в България също се грижели за тях. Сочи, че в момента ищцата е
все още на антидепресанти, а от стреса са й изпадали зъбите.
От показанията на св.*** Д. се установява, че ищцата много била привързана към внучето
си, гледала го много добре, а когато детето било в ***, постоянно се чували по телефона.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.558, ал.5 вр.чл.557, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че ищцата е отправила претенция към ответника и е образувана
щета, както и че към момента не е налице изплатено от ответника обезщетение, а същият е
отказал изплащане на такова с писмо от 14,04,2022 г.
Съгласно цитираната по-горе правна норма, ответникът е длъжен да изплати обезщетение
при условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
за причинените неимуществени/имуществени вреди, в следствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество от причинените телесни увреждания на ищеца,
настъпили в следствие на ПТП, причинено при управление на МПС, за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки, включително липсата на сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил, не се
оспорват от ответника, а и по делото са ангажирани доказателства в тази насока.
Поради горното, за основателността на претенцията е необходимо установяването на факта
на възникването на ПТП-то, както и на всички елементи от фактическия състав. А
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съдът намира за
установени с оглед представените по делото множество писмени доказателства, приобщени
към приложеното към настоящото гр.д. ДП №228/2018 г. на ОП Плевен, прекратено с влязло
в сила Постановление на Окръжна прокуратура Плевен от 07,08,2019 г., с което с което е
прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.4 от
НПК.
Неоснователно е възражението на ответника,че ищцата не е полагала достатъчно грижи и
контрол за детето, поради което претенцията се явява и неморална. От свидетелските
показания и на двамата свидетели се установи, че бабата е полагала необходимите грижи за
детето и същата е била силно привързана към него.
По отношение възражението за недопустимост на претенцията поради липса на актувна
процесуална легитимация на ищцата – с тълкувателно решение №1 от 21,06,2018 г. по
тълк.д. №1/2016 г., ОСНГК на ВКС, е разширен кръгът на лицата, имащи право да
претендират и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че се касае до
изключение, свързано със създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
3
произтекли от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В соченото TP №1 е прието, че „особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления №4/1961 г. и №5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най - близките на починалия“.
Съобразявайки най-вече събраните гласни доказателства съдът приема, че отношенията
межу ищцата и починалия са били от такова естество, че е напълно житейски логично
същата да преживее много тежко загубата му. Ищцата е отглеждала до двегодишна възраст
детето, след което го е завела в *** при родителите му. В последствие са поддържали чести
контакти по телефона, а през ваканциите детето отново е било при нея. Преценявайки тези
отношения между баба и внук съдът счита, че същите са се характеризирали с особена
близост и силна връзка.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените от ищцата искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на *** са доказани по своето основание, а
техният размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди
съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.52 от ЗЗД, взе
предвид, че в случая се касае за най-тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на
скъп и любим човек. Безспорно смъртта на *** е причинила мъки и страдания на ищцата,
тъй като е ноторно известно, че е изключително тежко една баба да преживее своето внуче и
да стане свидетел на неговата смърт. При определяне на размера на обезщетението съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалото дете и възрастта
на ищцата, отношенията на ищцата с починалото дете, невъзвратимостта на загубата. От
събраните по делото доказателства се установи, че между ищцата и починалото дете е имало
силна емоционална връзка, силно чувство на обич. Ето защо, при преценка на посочените
4
критерии и установени обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 10 000,00 лева, а за разликата до претендираните 19 000,00 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Настоящият състав приема, че обезщетение
от 10 000,00 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди. Сумата се дължи ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ – 07,06,2022 г., до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията за лихва за забава – същата се претендира за период от три
години преди подаване на ИМ. Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на
чл.558, ал.1, посл.изр. от КЗ, който препраща към разпоредбата на чл.497 от КЗ. Последната
от своя страна определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3; 2.изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл.106, ал.3 от КЗ. Видно от представения по делото отговор от ответника, същия е
отказал да изплати обезщетение с оглед обстоятелството, че ищецът не е представил
изисканите писмени доказателства, удостоверяващи житейски обстоятебства и ситуации,
които са станали причина между лицето и починалия да се е породила особена близост,
както и че лицето е понесло морални болки и страдания от загубата с продължително
проявление във времете, които в достатъчна степен обосновават основание за търсеното
обезщетение. С оглед изложеното съдът приема, че началната дата, от която ищцата може да
търси лихва за забава е по втората хипотеза на чл.497 от КЗ, или на основание чл.497, ал.1,
т.2 от КЗ ответникът следва да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 21,04,2022 г. до окончателното изплащане, с оглед изтичане на
тримесечен срок от предявяване на претенцията на ищеца /данни за което се намират в
писмо от ответника ГФ до ищцата с изх.№24-01-36 от 27,01,2022 г., в което изрично е
посочено, че претенцията на ищцата е с вх.№21,01,2022 г./ и липсата на спор, че с нея са
представени всички доказателства. Тази лихва за забава, изчислена служебно от съда с
помощта на безплатен калкулатор за изчисляване на законна лихва, наличен в интернет, за
периода 21,04,2022 г. – 06,06,2022 г. /деня преди подаване на ИМ/, възлиза на 130,56 лева, за
който размер претенцията е основателна, а за разликата до претендираните 5789,73 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ищцата разноски не се дължат, тъй като не се представят доказателства за направени
такива.
На основание чл.38 от ЗАдв. на адв.Н.М. следва да се определи адвокатско възнаграждение
съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба №1/2004 г. /с оглед изменението в
размера на претенциите/ за двата обективно съединени иска в общ размер на 1719,00 лева
/1100,00 лева за иска за главница и 619,00 лева за иска за лихва за забава/, като с оглед
изхода на спора и съразмерно с уважената част от исковете, на проц.представител на ищцата
5
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 595,38 лева /583,00 лева по
иска за главница и 12,38 лева по иска по чл.86 от ЗЗД/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.558, ал.5 вр.чл.557, ал.1 от КЗ ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН **********, от ***, ***, сумата от
10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на ***, починал на 05,11,2018 г. в
резултат на настъпило ПТП с МПС *** с рег.№***, като МПС е без задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата ИМ – 07,06,2022 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 19 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН **********, от ***, ***, сумата от 130,56 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 21,04,2022 г. до 06,06,2022 г., като за
разликата до претендираните 5789,73 лева и за периода 07,06,2019 г. – 20,04,2022 г.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1 от ЗАдв. ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв.Н. М. от ПАК, от гр.Плевен, деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 595,38 лева съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6