№ 310
гр. Пазарджик, 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500301 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:12 часа се явиха:
Жалбоподател Н. А., се явява лично и с адв.С. М., негов особен
представител.
За ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
Затвора Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител.
Адв.М.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК, в отсъствие на представител на редовно
призования ответник
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д.№ 1520 по
описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявения от Н. Н. А., ЕГН
**********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Пазарджик,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието иск с правно основание 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за заплащане
1
на обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди през периода от 25.04.2021 г. до 25.04.2023 г., изразяващи се в
унижение, тормоз, изтезаване, беззаконие и физически дискомфорт от
липсата на възможност за физическа активност и спорт извън времето на
престой на открито, ведно със законната лихва от 25.04.2023 г. до
окончателното изплащане.
Осъден е Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен
затвор“ в Затвора Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Н. А., чрез
назначения му особен представител адв.М..
Приемат, че правилно в първоинстанционното решение било прието,
въз основа на събраните по делото доказателства, че през част от исковия
период в Затвора в гр. Пазарджик лишените от свобода са имали
допълнителна възможност за спорт и упражнения в специално оборудвана
спортна зала с фитнес уреди в корпуса на затвора, която обаче по
необходимост е трансформирана в спално помещение. Именно поради
реконструкцията на фитнес залата Н. Н. А. бил лишен от възможността да
посещава фитнес зала в Затвора в гр. Пазарджик от м. април 2021 г. От тогава
до момента на подаване на исковата молба ,в Затвора в гр. Пазарджик, за
разлика от другите затвори в страната, не съществува фитнес зала.
Поради това спрямо Н. Н. бил осъществен тормоз на основата на
признаците „лично и обществено положение“ по смисъла на чл. 5 от Закон за
защита от дискриминация. Тормозът спрямо него се изразявал в това, че от м.
април 2021 г. е ограничена физическата му активност, чрез несъществуването
на фитнес зала в Затвора в гр. Пазарджик. По този начин била създадена
неблагоприятна за него среда на основата на неговото лично и обществено
положение в сравнение е другите осъдени на лишаване от свобода и с
наказания „доживотен затвор" в затворите в Република България. Установено
било от свидетелските показания, че това състояние влияе неблагоприятно
върху здравословно и психическо състояние на Н. Н. А.,като то продължило
около две години.
В решението липсвали мотиви и нямало произнасяне за наличие на
признак за дискриминация, който е изрично посочен в молба по делото.
Неправилно в обжалвания съдебен акт се правело сравнение между осъдените
на лишаване от свобода само и единствено в Затвора в гр. Пазарджик. Като
2
именно признака „обществено положение“ налагал да се направи сравнение
на положението между Н. Н. А. с всички други осъдени на лишаване от
свобода в Република България.
Неправилно първоинстанционния съд осъдил Н. Н. А. да заплати
разноски по делото, доколкото той бил освободен от заплащането на
държавни такси. Самият характер на производството по Закон за защита от
дискриминация изключвал отговорността му за заплащане на разноски на
ответната страна по делото.
Последните доводи би следвало да бъдат разгледани от
първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с
което да бъде осъдена Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София да
заплати на Н. Н. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв. (двадесет хиляди лв.) заради причинения му тормоз на основа признаците
,лично и обществено положение“ по смисъла на чл. 5 от Закон за зашита от
дискриминация.
В срок е постъпил писмен отговор от Главна дирекция“Изпълнение на
наказанията“ .
Намират жалбата за неоснователна.
В Затвора - Пазарджик лишените от свобода от „зоната с повишена
сигурност“, в която е настанен Н. А. провеждали престоя си на открито на 3-
то и 4-то „каре“ отделно от другите лишени от свобода в затвора.
На мястото за престой на открито били обособени двете „карета“
заградени с оградна мрежа и бодлива тел с височина 2.6 - 2.8м., като в
„карето“ били поставени лежанка, успоредка, щанги и тежести за да може по
време па престоя, на открито лишените от свобода да правят упражнения за
да поддържат физическото си здраве в кондиция .
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - лишените от свобода имали
право на престой, на открито не но-малко от един час на ден, като в Затвора -
Пазарджик им били осигурени допълнително още 30-минути, като общото
време за престой на открито и фитнес тренировки било 1ч. и 30- минути за
деня.
На Н. А.,като изтърпяващ наказанието си в 01-во отделение на затвора
3
/Зона за повишена сигурност и охрана/ на му било подсигурено и
реализирано правото по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИПЗС и чл. 71, ал. 3, ал. 4 от
ППЗИНЗС при спазване изискванията на ал. 10 от същия член във връзка с
чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС.
Н. А. многократно се е възползвал от правото си за провеждане на
престой на открито, като след подадена от него декларация с оплаквания
относно невъзможността да провежда престоя си на открито с доживотно
осъдения Д. П. Г., А. се извеждал отделно в същия период.
В съответствия с изискванията на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, А. бил
включван в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. В последното такова
мероприятие- Турнир по табла, проведено на 15 и 16.05.23г. с доживотно
осъдени лица, Н. А. също е взел участие.
По отношение нуждата от допълнителна физическа активност на
жалбоподателя и за удължаване на престоя на открито съгласно чл. 71, ал. 11
от ППЗИНС до този момент той не бил заявявал такова искане пред
медицинските специалисти в Затвора - Пазарджик, нямало данни за хронични
заболявания, налагащи такава нужда при А..
С оглед на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11
от III 13ИНЗС, на лишените от свобода е гарантирано правото на престой на
открито не по малко от един час дневно, като допълнителен престой на
открито се предоставял по предложение на медицинско лице или от
Инспектора социални дейности и възпитателна работа. Допълнителният
престой на открито не представлявал право на лишения от свобода, което
администрацията е задължена да му осигури, както това се отнася до
задължителния един час престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИПЗС, а е
по скоро правна възможност, обусловена от предложение на лицата по чл. 71,
ал. 11 от ППЗИНЗС. Н. А. искал да му се осигури допълнително по един час
на ден извън регламентирания но чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11
от ППЗИНЗС престой па открито.
В чл. 164 от ЗИНЗС била предвидена възможност на всеки лишен от
свобода да се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по
един час на ден извън времето, определено за престой на открито.
Отново се касаело за правна възможност при оперативна
самостоятелност на началниците на затвори как да определят начините, по
4
които л/с да ползват допълнително време за тренировка, а не правно
задължение, което да бъде задължително осигурено от администрацията на
затвора.
Законодателя е уредил по този начин въпроса с оглед големите различия
между отделните затвори по отношение на наличния сграден фонд, различния
брой обособени „карета“, брой на отделения и свободни килии за
обособяване на фитнес зали на закрито, отделно от спалните помещения в
затвора.
Нямало основания да се приеме, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Разпитан като свидетел Д. П. Г. установил, че на мястото за престой на
открито, на което л/с Н. А. излиза да прави „каре“ е имало поставен лост за
набирания, успоредка за правене на упражнението „кофички“ и др.
физически упражнения, уред за загряване на кръста, боксова круша и
дъмбсли(гири) за трениране, които условия и уреди дават достатъчно добри
възможности за поддържането на физическото здраве на както на л/с А., така
и на останалите от зоната с повишена сигурност.
Н. А. водил подобно административно дело № 526/23 г., при същата
фактическа обстановка по чл. 276 от ЗИНЗС за незаконосъобразно
действие/бездействия срещу началника на Затвора - Пазарджик в
Административен съд - Пазарджик, който съд с Разпореждане №
1278/16.06.23г. отхвърлил жалбата на Н. А..
Неоснователно се поддържало във въззивната жалба, че липсват мотиви
относно оплакванията за дискриминация въз основа на признак „лично и
обществено положение“.
Реда, дисциплината и правилата в Затвора - Пазарджик като част от
системата на ГД“ИН“ не следвало да се квалифицират като пример за
нечовешко, или унизително отнасяне. Затворите са пенитенциарни заведения,
поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.
Считат, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва
да бъде потвърдено.
5
Адв.М.: Поддържаме така подадена въззивна жалба против решение №
172 на РС Пазарджик от 12.2.2024г. Моля да го отмените и постановите ново
решение. Нямам други доказателствени искания.
Жалб.Н. А.: Поддържам и добавям, че нямам други доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.М.: Уважаеми господа съдии, считам, че от събраните
доказателства се установи нарушение на чл.4 ал. 2 и 3 от ЗЗДискр, във вр.
чл.197, чл.168 , чл.164 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане
под стража спрямо Н. А., изразяващи се в неравното му третиране по лично и
обществено положение и е осъществена дискриминация под формата на
тормоз поради условията за физическа активност в Затвора гр.Пазарджик на
осъдените на ЛС в затвора, в сравнение с другите затвори в страната. От
доказателствата по делото се установява, че от април 2021г. до 25.4.2023г. в
затвора Пазарджик, за разлика от другите затвори в страната, не е имало
обособено и оборудвано помещение за физическа активност на осъдените на
Доживотен затвор и Доживотен затвор без замяна тип фитнес. По този начин
доверителят ми е имал възможност за физическа активност отделно от
времето му за престой на открито половин час на ден, като по този начин той
е бил в неблагоприятно положение и дискриминиран по признаците лично и
обществено положение. Моля да постановите решение, с което отмените
решението № 172 от 12.2.2024г. на РС Пазарджик и постановите ново, с което
да осъдите ГД „ИН“да заплати на Н. А. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 20000 лева заради причинения му тормоз на основа признаците
лично и обществено положение по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. Моля
съобразно уважената част да присъдите разноските по делото и ми
предоставите възможност да представя писмена защита по делото.
Н. А.: Оспорвам възражението на ответника като неотносимо към
настоящето производство, защото фактите и обстоятелствата още в исковата
молба говорят за едно неосигуряване възможност за физическа активност и
спорт, а не престой на открито. Престой на открито е осигурено на всички
6
лишени от свобода час и половина, нито повече, нито по-малко, съгласно
решение № 1789/4.2.2020г. по административно дело № 8035/2019г. на ВАС,
пето отделение, оставило в сила, както решението на ОС София град и
решението на Комисията за защита от дискриминация. Има наложено срок за
уеднаквяване на всички места за лишаване от свобода и е постановена
заповед на Главния директор на ГД „ИН“-София, изпратена до всички
началници на 12 затвора, включително на Областни служби „ИН“ и на всички
арести на територията на Р България, за да може да се провежда, нито по-
малко, нито повече, фиксирано час и 30 минути в цяла България да се
осигури на всички лишени от свобода престой на открито. Това не е воля на
началника на затвора, това е воля , с която се изпълнява решението на
Комисията за защита от дискриминация, въз основа на заповед на Главния
директор на ГД „ИН“-София и всички началници по смисъла на ЗИНЗС,
подлежи да бъдат изпълнени именно час и 30 минути. Имаме и относима
съдебна практика от ВКС за престой на открито, че налично положение се
осигурява в един и същи затвор, където в затвора Белене има такава практика,
Решение № 3 от 22.7.2013г. на ВКС на Р България, четвърто гражданско
отделение, по гр.д. № 534/2012г., че за физическа активност и спорт има
такава практика, осъдена е ГД „ИН“, във връзка с претърпени неимуществени
вреди за друг осъден на доживотен затвор, а тук в настоящето производство
обжалваме, че мотивите на решението на РС, липсват мотиви именно за
обществено положение. В този смисъл решението прави едно такова
нищожно, съгласно практиката на ВКС, поради липса на мотиви и подлежи
да бъде отменено същото решение на РС-Пазарджик. В този смисъл вече ми е
известно, съгласно практиката на ВКС, с решение, с определение, че
личното положение се прави само в един и същи затвор с всички лишени от
свобода, които имат право по смисъла на нормативни актове от ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, а вече общественото положение цели да се направи сравнение
сред всички нормативни актове от ЗИНЗС и ППИНЗС на цялата територия на
Р България, като целта на общественото положение е да се упражни контрол
за спазването им, на всички нормативни актове в ЗИНС и ППЗИНЗС,
равноправното третиране на всички лишени от свобода, които са налични в
местата за лишаване от свобода в Р България. И аз като гражданин и
лишените от свобода, всичките са хора, като граждани, част от обществото.
Тук има индиректен ефект чл. 20 от ХОПЕС, който гласи, че всички хора са
7
равни пред Закона, което означава, че всички хора като граждани са равни
пред всички нормативни актове /законови и подзаконови/ на материалния
закон и аз считам, че изцяло въззивната жалба, както е описано подробно
изрично е основателно за отмяна, както споменах е нищожно, поради липса
на мотив за общественото положение и изцяло обжалваме решението за
отмяна и за постановяване на едно друго ново решение, което настоящия
решаващ състав за да уважи жалбата като основателна и за да може да
постанови едно справедливо решение по смисъла на Закона, като уважи
исковата ми претенция въз основа на въззивната жалба, с която оспорваме
решението на РС-Пазарджик.
Съдът счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. М. срок до 7.6.2024г. да представи писмени
бележки по делото.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 5.7.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.26
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8