Присъда по дело №65/2025 на Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда рег.№ 12/ 25.02.2025 г., постановена по НОХД№ 65/ 2025
г. по описа на РС- Димитровград.
1. Против Н. Н. А., род. на **** г. в гр. Димитровград, жив. в гр. Димитровград, б.
гр., висше образование, ЕГН **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт, с
който е обвинен в това, че на 05.02.2025 год.в гр.Димитровград, обл.Хасково, е
управлявал моторно превозно средство - л.а. марка „Субару“, модел „Легаци“, с
per. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,50 (едно цяло и петдесет ) на хиляда, установено по надлежния ред-
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ- г- жа Л. Т. пледира виновен, предлага съответни наказания, с
приложение на чл. 343б, ал.5 от НК- заплащане пълен размер на равностойността
на колата.
3. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. В. К. при ХАК пледира за възможно ниски наказания, да
не се прилага чл. 343б, ал.5 от НК по различни съображения.
4. ПОДСЪДИМИЯТ- Н. Н. А. се признава за виновен, съжалява за стореното,
признава всички факти в обвинителния акт.
5. Производството протече по реда на чл. 371, т.2 от НПК
Материален закон:
6. ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ(Харта)
Член 17 Право на собственост 1. Всеки има право да се ползва от собствеността на
имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го
завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена
полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и
своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да
бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес
7. КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи(КЗПЧ)
Член 7 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 1.11.1998 г.)
Неналагане на наказание без закон
Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на
неговото извършване не е било определено като престъпление според националното
или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това,
което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било
извършено.
8. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ(КРБ)
Чл.5,
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било
обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те
имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат.
9. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК).
Чл.35.
2. Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона
престъпление.
3. Наказанието е съответно на престъплението.
1

Чл. 37. (1) Наказанията са:
1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;
1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;
2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила
от 1.01.2004 г.) пробация;
2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005
г)
.;
3. конфискация на налично имущество;
4. глоба;
5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.);
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.);
9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
10. лишаване от военно звание;
11. обществено порицание.
Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на
държавата:
а) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; когато
вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност;
чл. 343б, (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г., доп., бр. 67 от
2023 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. 5)
(Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността
му.
Факти по делото.
10. На 05.02.2025г. полицейските служители при РУ-Димитровград - Св.М.
и Г.Д. изпълнявали съвместно служебните си в гр.Димитровград, бул “Трети март“ до
№3. Около 07.15ч. движещ се по булеварда в посока юг-север л.а. марка „Субару рег.№
****. Установили самоличността на водача - А. от гр.Димитровград. Същият пътувал
сам. Бил тестван техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ 1 чрез
издишания от него въздух, като се установила концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 (едно цяло и петдесет ) на хиляда. Съставен му бил
АУАН серия GA, с бл.№1349233 / 05.02.2025г., подписан от Н.А. без възражения. На
последния бил връчен талон за медицинско изследване с бл.№0158090. Бил отведен от
полицейските служители до ЦСМП-гр.Димитровград, където пред дежурния лекар
отказал да даде кръв за медицинско изследване /видно и от приложения по делото
Протокол-л.30/. Пред полицейските служители и дежурния лекар признал за скорошна
употреба на алкохол - 200-300г. ракия.
2

11. Лекият автомобил марка „Субару рег.№ **** който управлявал А. бил
съсобствен за него в режим на съпружеска имуществена общност. Според
извършена съдебно оценителна експертиза на процесното МПС, пазарната му
стойност към дата 05.02.2025г. е била 4050 лева.
12. Горната фактическа обстановка се установи по реда на чл. 373, ал.3 от НПК.
Правни изводи по въпросите в чл. 301от НПК.
13. Несъмнено се установи, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК - на 05.02.2025 год.в гр.Димитровград, обл.Хасково, е управлявал
моторно превозно средство - л.а. марка „Субару“, модел „Легаци“, с per. № ****
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 (едно
цяло и петдесет ) на хиляда, установено по надлежния ред.
14. Безспорно е установено, че на посоченото време и място подсъдимият е
управлявал съответното МПС.
15. Безспорно се установи, че към момента на изпробване с надлежно техническо
средство- Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ, подсъдимият дал
положителна проба за концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,50 (едно цяло и петдесет ) на хиляда.
16. Престъплението е извършено умишлено при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
За наказанията
17. При определяне размера на дължимото наказание за извършеното престъпление
по чл. 343б от НК, съдът взе предвид съдействие при разкриване на обективната
истина и искрено разкаяние, не толкова високата стойност на алкохол в кръвта,
определени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът ги намира за
доминиращи в качествен аспект, така и най- ниското предвидено по закон
наказание е несъразмерно високо, поради и което комплекса от смекчаващи
отговорността обстоятелства се прецени като изключителни в светлината на чл.
55, ал.1 ,т.1 от НК.
18. Адекватното наказание- лишаване от свобода бе определено от съда в размер от
6 месеца.
19. Конфликт по смисъла на чл. 58а, ал.4 от НК няма.
20. Това наказание не трябва да се търпи ефективно, което следва от възможността
на чл. 66, ал.1 от НК и е правилно с оглед личностната превенция. Затова съдът
отложи изпълнението му на това основание за срок от 3 години.
21. Налице са основанията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК по отношение на наказанието
глоба, което бе определено в размер на 200 лева .
22. Наказание по чл. 343г от НК следва да се наложи. Отчитайки личните
характеристични данни на подсъдимият и конкретното деяние, съдът отмери
сравнително нисък размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС - за срок от 6 месеца. Считано от лишаването му
административен ред- 05.02.2025 г.
За (не) приложението на чл. 343б, ал.5 от НК
23. Не са често срещани случаите, при които националният съд има проблем с
разпоредби на НК, за които са налице основателни съмнения, че противоречат на
правото на ЕС. Още по- рядък случай е този , в който нормата , която следва да
се приложи има съмнение, че противоречи на КРБ . Крайно рядко изключение е,
когато специалната норма противоречи на норми от общата част на НК.
24. Мнението на този състав е, че всичко изброено по- горе е налице, що касае чл.
343б, ал.5 от НК. С още по- голяма сила това е така, наложено към настоящият
казус, където МПС- то управлявано от подсъдимият е в режим на съпружеска
3

имуществена общност(СИО), прагматично- има половината от него, теоретично-
колата е бездялово съсобствена между него и съпругата му по силата на закона и
реализиран юридически факт- граждански брак.
25. Първоначално, следва да се определи, дали става въпрос за наказание или за
други сходни институти, като най- близко е като че ли хипотезата на чл. 53, ал.1,
б.(а) от НК. Стандартният подход за това за българският правник, занимаващ се с
наказателно право е да използва буквално тълкуване, следвайки текста на
наказателният закон, а едва след което, ако е налице съмнения за действителната
му воля, да се стигне до вариантите за стеснително или разширително тълкуване,
като и в двата случая основната задача на тази логическа дейност е, да не се
влошава или отегчава наказателноправното положение на когото и да е,
съответно- до намаляване използването на репресия[1]. В тези случаи е добре да
се обърнем към доктрината.
26. Приетата дефиниция за наказанието е, че става въпрос за мярка на държавна
принуда, изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е предвидена в
закон и се налага от съд въз основа на него на физическо лице ,заради извършено
от него престъпление и за да се постигнат определени в закона цели, като чрез
нея деецът и осъщественото от него престъпно поведение се порицават от
държавата[2].
27. Така същността на всяко наказание се свежда до някакво отрицателно засягане
права и интереси на осъдения които са му признати от конституцията, но само
такива права на дееца, които той действително притежава към момента на
осъждането. Това съдържание наказанието е съвкупността от ограничения и
лишения на които се подлага лицето чрез отрицателно въздействие върху
правната сфера на дееца. Основен белег на наказанието е неговата
законоустановеност, което се свежда до изискването наказанията да се
предвиждат само в нормативен акт с ранг на закон този принцип е
конституционен член 5 , ал. 3 от КРБ. Важно е да се отбележи, че наказанието
има личен характер[3].
28. Различно е положението с мярката по чл. 53, ал.1, б.(а) и (б) от НК. Според
същата разпоредба, независимо от наказателната отговорност следва да се
отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление или
тези които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено
престъпление. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се
неговата равностойност. Мерките имат подчертано имуществен характер, защото
винаги става дума за лишаване на някого от собственост, която преминава върху
държавата. С мерките се преследват различни цели от тези на наказанието, чрез
тях законът не се стреми да оказва поправително и превантивно въздействие, а да
се предотврати бъдещо общественоопасно поведение и да се изключи
възможността за извличане на облаги от извършеното[4].
29. Ключова разлика между наказанието и мярката по чл. 53, ал.1 от НК като че ли
е предназначението на всеки един от тези институти. Наказанието наказва, то е
следствие на поведението, обявено за престъпно, то може да бъде и
имуществено. Мерките по чл. 53, ал.1 от НК не са наказание. Те имат
превантивен ефект, използват се по отношение на вещи, принадлежащи на
виновният, при извършено умишлено престъпление или когато са предмет на
престъплението, при условие, че са описани в особената норма на специалната
част от НК.
30. Чл.343б, ал.5 от НК безспорно въздейства негативно върху имуществото на
дееца, тъй като по силата на тази норма, при извършено престъпление по ал. 1 от
с.чл., МПС- то се отнема в полза на държавата. Това отнемане до тук донякъде
прилича на наказанието „конфискация“- която е принудително и безвъзмездно
отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество
4

или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от
такива имущества(чл.44, ал.1 от НК). От друга страна обаче очевидно не става
въпрос за конфискация, в чл. 343б, ал.5 от НК тя не само не е наречена така , а
„отнемане“, плюс това като че ли не съответства с целите на конфискацията по
смисъла на чл.46 от НК.
31. В така предвиденото заместване на МПС- то с неговата стойност в чл. 343б, ал.5
от НК in fine, до някъде напомня на глоба, но най- малкото законодателят е
избягал от такова разбиране, отново като не е нарекъл същата по този начин.
32. Когато се сравнява с хипотезите на чл. 53, ал.1 от НК, като че ли нормата на чл.
343б, ал.5 от НК се доближава по- скоро към варианта на б.(а) като вещ,
послужила за извършване на умишлено престъпление. Като че ли идеята на
законодателят е била ,да придаде превантивен ефект на обсъжданата норма,
защото може би отнемането на МПС- то цели да попречи на виновният да
извърши последващо такова престъпно деяние- управление на МПС след
употреба на алкохол.
33. Ако обаче се приеме, че законодателят е приел виждането, че при чл. 343б, ал.1
от НК, МПС- то е предмет на престъпление, тогава вероятно е приложима
хипотезата на б.(б) от нормата. В подкрепа на такова становище е, че се
изпълнява изискването на чл. 53, ал.1, б.(б) от НК- конкретно посочване в
особената част на НК.
34. От друга страна обаче, като че ли в последният случай не е възможен вариант,
при който когато МПС-то липсва или е отчуждено, да е присъжда неговата
равностойност.
35. По- важното е, че в която и да е от двете хипотези на общата разпоредба липсва
условието, което чл. 343б, ал.5 от НК поставя- МПС- то се отнема винаги при
престъпление по предходните алинеи, а ако то не е собствено на дееца- присъжда
му се неговата равностойност. От тук като че ли законодателят по- скоро остава
безразличен към факта, чия собственост е МПС- то, защото винаги една от двете
алтернативи ще запълни императивното изискване за приложение на нормата, за
разлика от общата норма, където заплащането на стойността следва едва ако при
осъждане на дееца вещта липсва или е отчуждена, т.е. говорим за факт, настъпил
след като престъплението е извършено ex post.
36. Така явно чл. 343б, ал.5 от НК не е мярка по смисъла на чл. 53, ал. 1 от НК.
37. Според този съд става въпрос по същество за наказание. Това е така, защото ,
както се посочи приложението на нормата е императивно , без да има право
съдът на каквато и да е дискреция- той е длъжен да приложи закона и да отнеме
МПС- то , или да присъди неговата равностойност в тежест на осъдения. Това се
явява необорима и закрепена в специалната норма на закона последица от
престъплението. Казано по друг начин , налице е засягане на конституционното
право на собственост от страна на държавата, която налага принудително
намаляване в патримониума на този деец, по причина на извършено от същият
престъпление.
38. От тук следват горепосочените проблеми на нормата, които съдът ще разгледа в
йерархичен ред възходящо.
39. Чл. 343б, ал.5 от НК противоречи на изискванията на НК, свързани с
реализиране на наказателна отговорност, в частност на чл. 35, ал.3 от НК и
свързаният с това списък на наказания в чл. 37, ал. 1 от НК.
40. Наказание „отнемане“ общата част на НК не познава Не познава и наказание,
което да бъде налагано при условия като посочените в чл. 343б, ал.5 от НК. То не
е конфискация, не е и глоба. Не е допустимо да се наказва някои с наказания,
които законът не предвижда. От тук никому не може да бъде налагано наказание,
което не е „съответно“ на престъплението. Общият извод е, че чл. 343б, ал.5 от
НК съдържа правило, което липсва в общата част, свързана с наказанията , т.е.
това е норма , която странно или не- противоречи на системно разположена и
5

общовалидна правна уредба в същият закон, свързана със законоустановеност на
наказанието.
41. В случай като настоящият, при който МПС- то е съсобствено с трето, невиновно
лице, противоречието е още по- голямо. Наказва се без съмнение лице, което не е
извършило престъпление- тук съпругата на подсъдимия, защото без значение
дали ще се приеме варианта предложен от прокурора- да се осъди подсъдимият
да плати изцяло равностойността на вещта; или пък да се осъди да плати нейната
половина- както защитата предлага, във всеки от случаите тя ще търпи
имуществени неблагоприятни последици ,които по никакъв начин не са свързани
с нейното поведение към настоящото деяние. Така пряко се нарушава
разпоредбата на чл. 35, ал.2 от НК.
42. Така учудващият извод е, че специалната норма противоречи на общата
нормативна уредба в НК, т.е. не следва да бъде прилагана.
43. Чл. 343б, ал.5 от НК е противоконституционна, защото пряко противоречи на чл.
5, ал.3 от КРБ, на база горните мотиви, които не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
44. Чл. 343б, ал.5 от НК противоречи на правото на ЕС и аргументите тук са повече
от един.
45. По повод нормативна уредба, подобна на настоящата са налице произнасяния
на ЕСПЧ, с което сходна разпоредба на чл. 242, ал.8 от НК е приета за противоречаща
на правото на ЕС[5]. Подобно е и произнасяне на СЕС отново по тази норма[6]
46. Основните мотиви там са, че при отсъствието на доказателства, че собственикът
на подлежащото на отнемане превозно средство е могъл или е бил длъжен да
знае за извършването на престъпление, е разкъсана "разумната връзка на
пропорционалност между отнемането и преследваната цел". Отнемането в полза
на държавата на моторното превозно средство съставлява непропорционално
навлизане в правото на собственост на трети лица поради липса на възможност
съдът да съобрази отнемането на вещта с тяхното поведение и съпричастност
към деянието поради липса на ефективни средства за защита в процеса. Затова е
недопустимо да се прилага национална правна уредба, която позволява в
наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице,
различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с
ефективни правни средства за защита. Когато собственикът на вещта е трето
добросъвестно лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е
използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява
по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса,
която засяга самата същност на неговото право на собственост.
47. Съдът няма да навлиза в разбор на хипотеза, при която МПС- то би било
собственост на подсъдимият изцяло,тъй като тя не съществува в казуса. Въпреки
това накратко и в такъв случай чл. 343б, ал.5 от НК също ще противоречи на
правото на ЕС, най- малкото поради двойно налагане на имуществена санкция за
едно и също деяние плюс необосновано и непропорционално налагане на това
наказание, несъответно на извършеното престъпление.
48. Би било уместно да се посочи, на какво основание настоящият съд не е отправил
искане до Конституционен съд(КС) по чл. 150, ал.2 от КРБ или пък да попита
СЕС по реда на преюдициално запитване.
49. На съдът е известно, че е образувано дело пред КС по този повод по две сходни
искания, така, производство за противоконстуционност на разпоредбата на чл.
343б, ал.5 от НК е висящо към момента на произнасянето по настоящото дело[7].
Безсмислено е да се отправя второ искане по този въпрос.
50. Следва да се подчертае, че НПК не допуска основание за спиране на база
висящо производство пред КС.
51. Сезиране на КС по реда на чл. 150, ал.2 от КРБ не само е безсмислено , но по
мнение на настоящият съд има проблем с обстоятелството, че като че ли КС не е
6

компетентен да се произнася по съответствието на вътрешен закон с правото на
ЕС.
52. Изобщо не е необходимо да се сезира СЕС с преюдициално запитване. Всеки
национален съдия е и съдия по правото на ЕС и по силата на принципа на примат
на правото на ЕС, когато установи, че разпоредба от вътрешното право
противоречи на правото на ЕС, той може и е длъжен „ сам, на своето равнище и
по своя собствена преценка ” да остави тази разпоредба неприложена[8] , а това
важи и за наказателни производства[9].
53. Тук е налице очевидно нарушение на чл. 17, ал.1 от Хартата както и на чл. 7 от
КЗПЧ. Необосновано и непропорционално се засяга правото на собственост на
трето на делото лице, което е допълнително наказано за престъпление , което не
е извършило.
54. По- важното е, обаче, че са налице множество основания, достатъчни сами по
себе си да елиминират за този съд възможността за прилагане на закон,
противоречащ на закон, КРБ и правото на ЕС.
55. Тези изводи насочиха съдът към решаващ мотив за неприлагане на нормата
Разноски.
56. С оглед признаването му за виновен, подсъдимият следва да понесе
направените по делото разноски в размер на 188.50 лева по сметка на ОДМВР-
Хасково.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:

1. Стойнов, Ал., Наказателно право. Обща част. , С., Сиела, 1999,, с.90- 91
2. Ненов, Ив. , Наказателно право. Обща част, кн.2, С., София- Р, 1992, с. 233- 234
3. Стойнов, Ал., Наказателно право. Обща част. , С., Сиела, 1999, с.379
4. Стойнов, Ал., Наказателно право. Обща част. , С., Сиела, 1999, с.382- 384
5. Решение от 13 октомври 2015 г. по делото Unsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A. S
и Решение от 4 март 2014 г. на" ЕСПЧ
6. Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 СЕС
7. к.д.№ 15/2024 г., КС
8. Решение от 18. 9. 2014, , C-487/12, Vueling Airlines СЕС
9. Решение от 20. 10. 2011, C 396/09, Interedil, СЕС
7

Номер на акта:	12
Дата:	25 февруари 2025 г.
Съдия:	Петър Владимиров Петров

Дело:	20255610200065
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 февруари 2025 г.

Присъда по дело №65/2025 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите