Р
Е Ш Е
Н И Е
№288/13.02.2023
год.
Гр.Пловдив
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският административен
съд, ІХ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Таня Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ингилизов
адм. дело № 3064 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от Й.П.Д. против Акт за
установяване публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2385#6 от 20.10.2022 г., с който е установено публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично
растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 във връзка с
подадените от Й.П.Д. заявления за подпомагане с УИН 16/130715/59762. УИН
16/050716/70790, УИН 16/110717/80863 и УИН 16/220618/92039 в размер на 7314.97
лв. (седем хиляди триста и четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки),
на основание чл. 15. ал. 3. т. 3 и ат. 4. т, 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.
Жалбоподателят излага фактите според него, навежда
аргументи за нищожност на оспорения АУПДВ, алтернативно за
незаконосъобразността на същия, като се сочи да е издаден в противоречие на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения на административно-производствените
правила, както и при несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание не
се явява. Получено е становище от процесуалния представител – адв. Т., в което
се излагат аргументи за отмяна на оспорения АУПДВ и се претендират направените
разноски по делото.
Ответната страна –
Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. моли да се остави без уважение подадената жалба като
неоснователна и да се потвърди оспорения административен акт, претендира
юрисконсултско възнаграждение и оспорва размера на претендирания адвокатски
хонорар. В предоставения срок представя писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Й.П.Д. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН)
***в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за
участие по мярка 11 ..Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с направление
„Биологично растениевъдство” през кампания 2015.
Съгласно чл. 15. ал. 3. т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г..
Държавен фонд ..Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите
лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ат. 4. когато не са изпълнили изискванията на чл. 33.
ат. 1. т. 2. 3 и 5.
През 2017 г. стопанството на жалбоподателят е било нападнато от паяжинообразуващ акар. За това обстоятелство той е уведомил надлежно БАБХ, с искане за
извършване теренен преглед по трайни насаждения биологично производство -
череши и вишни за установяване на нападение от паяжинообразуващ акар и издаване
предписания/препоръки за обоснована необходимост от третиране с подходящи
акарициди за химична борба. Искането входирано при БАБХ с вх. № 1633/29.06.2017
г. С писмо на БАБХ Областна дирекция по
безопасност на храните гр. Пловдив, изх. № 1306 от 03.07.2017 г., е уведомен, че е проведена теренна инспекция, документирана с
КП 0009421/30.06.2017 г. В хода на инспекцията са обследвани поле 1 -
насаждение от вишни с плод от 26.2 дка и поле 4 - насаждение от череши с площ
от 17.5 дка. Установена е силна степен на нападение от паяжинообразуващ акар
/Tetranychus/, който към момента на проверката е мигрирал и към съседните площи
житни култури. По засегнатите култури са установени масови признаци на
„избронзовяване“ на листната маса и началото на листопад. Предвид застрашеното
здравно състояние на насждението е препоръчано да се извърши спешно третиране с
акарицид за конвенционална растителнозащитна практика Санмайт 20 ВП 0.075%.
Препоръчват се до две сгъстени пръскания през 7-8 дни, след което трето
корегиращо с биопродукт с а ктивно вещество абамектин - Вертимек 018 СК 60
мл/дка.
С цел опазване на насаждението от лятна миграция на род Tetranychus
през следващата вегетация се препоръчват до две пръскания след беритбата с един
от биопродуктите: Ним Азал Т/С 300 мл/дка, Масай ВП 25 г/дка или Вертимек 018
СК 60 мл/дка. Препоръката е издадена, за да послужи пред сертифициращия орган
по биологично земеделие „Кю Сертификейшън“ АД.
Уведомленията за нападението е изпратено и до сертифициращия орган „Кю Сертификейшън“ АД, който не е отговорил и не са дадени поисканите указания. Жалбоподателят е приложил третирането, предписано му от БАБХ с препаратите, които са посочени по указания начин и отново
уведомил Сертифициращия орган за предприетите действия, с приложено основание -
предписанията на БАБХ.
От сертифициращият орган е получил уведомление с писмо с изх. № 142118/31.07.2018 г. като Й.Д. е информиран, че „е съгласуван срокът на наложена мярка 5.4 и той е 12 месеца,
считано от 03.08.2017 г., за поле с БЗС № 17806-182-1-1, за поле с БЗС №
17806-182-2-1 стартиране на нов преходен период, считано от 03.08.2017 г.
В последствие за кампания 2018 г. същият е подал
заявление с УИН: 16/220618/92039, като му е изплатена сумата от 2930.22 лв. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г.
С писмо изх.№ 02-160-6500/1542 от 17.07.2020 г. на ДФЗ жалбоподателят
бил уведомен, че са установени непълноти в документите му по чл.33, ал.1 и ал.2
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“, които водят до прекратяване на ангажимента по съответното
направление и възстановяване на получената до момента финансова помощ по това
направление в размер на 100 %.
С влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01
-6500/2385#3 от 20.05.2022 г.. ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция е
прекратил поетия ангажимент на Й.П.Д..
По заявленията на Й.П.Д. са били изплатени следните суми
по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство”:
- През
първата година ог ангажимента:
- за
заявление с УИН: 16/130715/59762 за кампания 2015:
6083.16 лв.
- През
втората година от ангажимента: за заявление с УИН: 16/050716/70790 за кампания
2016: 8025.92 лв.
- През
третата година от ангажимента:
- за
заявление с УИН: 16/110717/80863 за кампания 2017 : 0.00 лв.
- През
четвъртата година от ангажимента: за заявление с УИН: 16/220618/92039 за
кампания 2018: 2930.22 лв.
Общата изплатена сума по направление „Биологично
растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 17039.30 лв.
В съответствие с чл.15. ал.4. т.1 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. било прието, че Й.П.Д. следва да възстанови 42.93 % от 17039.30
лв.. което се равнява на 7314.97 лв.
С писмо с изх. № 01-6500/2385 от 18.08.2022 г. ДФЗ-РА е
уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на
АУПДВ съгласно чл. 26. ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства,
въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ.
Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с
чл. 34. ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено
недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.
В указания в писмото срок в ДФЗ-РА не е постъпила
допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимото
плащане.
С оглед на това бил издаден оспорения АУПДВ.
При така установеното, настоящият състав на
Административен съд - Пловдив, прави следните правни изводи:
По делото от страна на ответника е представена Заповед №
03-РД/772 от 08.03.2022 г. (лист 21-22) на изпълнителния директор на ДФЗ, с
която на П. Д. С. – заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"
са делегирани правомощия да издава и подписва актове за установяване на
публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни плащания, за
които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По
силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП,
според който Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. А
съгласно чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Посочената разпоредба изрично
допуска възможност за делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ от страна
на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В тази връзка от
приложената по делото Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" се установи, че на заместник изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" – В.И.К. са делегирани правомощия (в т. 3)
да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по
всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на
заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, като в чл. 1, т. 28. от наредбата е именно мярка 11 "Биологично
земеделие".
Обжалваният Акт за установяване на публично държавно
вземане е постановен в изискуемата писмена форма, съгласно изискването на чл.
59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за
издаването му.
Не се установява в производството по издаването му да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, при издаване на процесният
административен акт са спазени изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК
актът да се издаде, след като се съберат и анализират всички факти и
обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за
започване на административно производство в съответствие с изискването на чл.
26, ал. 1 от АПК, като му е дадена възможност да направи възражение и да
представи доказателства.
Оспореният АУПДВ е издаден при спазване на уредената процедура,
като е издаден след влизането в сила на Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01
-6500/2385#3 от 20.05.2022 г. ДФ „Земеделие“.
Всички сочени дотук обстоятелства водят на извод, че
оспореният АУПДВ не е нищожен.
По отношение на съответствието с материалния закон, съдът
счита следното:
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено
задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват
публично държавно вземане. Съгласно чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата държавен фонд "Земеделие" прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и 5. Съгласно чл.15, ал.4, т.1 от същата
Наредба подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента
финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато
не са предоставили в
Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за
съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. в срока по чл.
33, ал. 1, т. 5 сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват 100
% от изплатената финансова помощ.
Очевидно е в случая, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че през 2017 година стопанството на жалбоподателят е
било нападнато от вредители, които са застрашили въобще съществуването му. Няма
спор и какви действия е предприел той, за да защити стопанството си. Това обаче
не е достатъчно да се приеме наличието на непреодолима сила, тъй като се
установява че след третирането с установените препарати през 2017 година, за
кампания 2018 година е подадено Заявление за подпомагане и е изплатена сума за
биологичен ангажимент. Това сочи на извод, че през 2018 година проблемите са
били преодолени и е имало производство от стопанството на жалбоподателят. Не е
оборен и направеният извод, че е имало налични непълноти в документацията на Й.Д..
Същият е бил уведомен за тях и е стартирало производство по прекратяване на многогодишния
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, което е завършил с издаване на
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01 -6500/2385#3 от 20.05.2022 г.. ДФ „Земеделие“.
При наличието на влязло в сила уведомително писмо, с
което е прекратен ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за административния орган е възникнало
задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с оспорения
АУПДВ (в този смисъл Решение № 10183 от 02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2201/2019 г., VIII о). За пълнота е необходимо да се отбележи, че
производството по прекратяване на ангажимента е отделно административно
производство, което приключва с акт, който подлежи на оспорване. В този смисъл
наведените в жалбата против оспорения АУПДВ аргументи касаят друго производство
– това по оспорване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“, а такова оспорване не е било осъществено и издаденият
акт за прекратяване е влязъл в законна сила.
Следователно
фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото
дело акт се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски
стопанин на основание подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР за 2014-2020 г. и 2. прекратяване на биологичен ангажимент следствие от
влязъл в сила административен акт. Според Решение № 2476 от 23.02.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11685/2020 г., I о, влезлият в сила акт за прекратяване на
биологичен ангажимент (АПБА) е достатъчна предпоставка за търсене на
изплатените на жалбоподателя суми във връзка с ангажимента му по мярка 11.
От събраните по делото доказателства се установява
наличието и на двете предпоставки. Няма спор по делото, че жалбоподателят е
получил финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" по за
четири години в общ размер на 17 039.30 лева. Следва изрично да се посочи,
че жалбоподателят не оспори размера не само на установеното задължение, но и на
посочените като получени суми по мярка 11 "Биологично земеделие".
Налице е и втората материалноправна предпоставка,
необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за
земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане
и установена с акта сума, а именно биологичният ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" да е бил прекратен. Жалбоподателят не оспорва,
че Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2459 от 17.05.2019 г. е
влязъл в законна сила.
По отношение на размера на установеното публично държавно
вземане следва да се отбележи, че се равнява на 42.93 % от получената до
момента финансова помощ, предвид факта, че преустановяването на биологичния
ангажимент е до края на четвъртата година, доколкото първа година е 2015,
четвъртата година е 2018 г., а биологичния ангажимент е прекратен 2020 г. като
последната кампания е била 2018 г. Съдът констатира, че размерът е
математически правилно изчислен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че оспореният в
настоящото производство АУПДВ е постановен при наличието на изискуемите в
закона предпоставки и при посочените в закона параметри относно размера на
вземането.
Оспореният АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на
закона, а именно да се развива биологичното земеделие посредством насърчаване
на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане
на методите на биологичното производство, но при спазване на нормите на
националното право и на правото на ЕС.
Следователно, като издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, както и
без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, оспореният в
настоящото производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против
който акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което
оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния
орган, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.П.Д. против Акт за установяване
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2385#6 от 20.10.2022 г., с който е
установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
направление „Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и
2018 във връзка с подадените от Й.П.Д. заявления за подпомагане с УИН
16/130715/59762. УИН 16/050716/70790, УИН 16/110717/80863 и УИН 16/220618/92039
в размер на 7314.97 лв. (седем хиляди триста и четиринадесет лева и деветдесет
и седем стотинки), на основание чл. 15. ал. 3. т. 3 и ат. 4. т, 1 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.
ОСЪЖДА Й.П.Д. да заплати на Държавен фонд "Земеделие"
направените по делото разноски в размер на 100 (сто лева) лв.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ :/п/