РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 26.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10539 по
описа за 2015 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 288, ал.1, т.2, б. „г“ от КЗ
(отм.).
Ищцата И.М.К. твърди, че на 08.10.2011 г. на
общински път, посока гр. Р. към град Костандово, обл. П., л.а. марка „Опел”,
модел „Астра”, с рег*******, собственост на Д.С.М., управляван от П.А.Ш., с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към „З.К.Л.И.“ АД, движейки се с
несъобразена скорост губи управление над автомобила и се преобръща вляво на
пътя, следствие на което е причинена лека телесна повреда на пътничката,
пътуваща на задната седалка на автомобила И.М.К.. От произшествието ищцата е
получила следните телесни увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение,
протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване е причинило на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; разкъсно-контузна
рана на главата причинило на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В резултат на получените травми се е наложила спешна
интервенция за зашиване на разкъсно-контузната рана в областта на главата с
размер 7-8 см. Поддържа, че освен физически страдания, е преживяла и силен
емоционален стрес от случилото се, станала е раздразнителна, неспокойна и
променила отношението си към своите близки и приятели. Сочи, че по образуваното НОХД №85/2012г. на
Районния съд гр. Велинград е безспорно установено, че с действията си П.А.Ш. е
осъществил престъпление по чл.343, ал. 3, б.”а”, във връзка с чл.343, ал.1, б
„б”, чл.342, ал.1 от НК и по чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП и настъпилото ПТП е по вина
на водача. Счита, че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите и тъй като
лекият автомобил „Опел”, с рег*******, който водачът П.Ш. управлявал по време
на настъпилото ПТП, е бил противозаконно отнет от владението на трето лице, на
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“г“ от КЗ /отм./ е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск срещу „Г. Ф.“. Твърди, че компесаторният орган е
предложил обезщетение в размер на 2 500 лв., което обаче не отговаряло на
изискването за справедливост, установено в чл.52 от ЗЗД, и че не е постигнато
споразумение с ответника относно размера му. В тази връзка, ищцата претендира
от Гаранционнен Ф. да ѝ бъде заплатена сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът Г. Ф. оспорва иска по основание и размер.
Счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено с оглед претърпените от ищцата
вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не е била с
поставен предпазен колан, както и че същата се е качила в автомобил, управляван
от водач употребил алкохол, за което обстоятелство ищцата е знаела. Поддържа,
че не дължи заплащане на лихва от датата на ПТП, тъй като няма качеството на
деликвент.
По делото е привлечено като трето лице помагач на
страната на ответника П.А.Ш., който е управлявал процесното МПС. Същият
изразява становище за недопустимост на иска, тъй като с нотариално заверени
декларации от 12.10.2011 г. ищцата е заявила, че няма имуществени или
неимуществени претенции за вреди към него.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „г“ от КЗ
/отм./, Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди, причинени
от пътнотранспортното произшествие, настъпило територията на Република
България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и владението върху което е било отнето чрез кражба,
грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс. По този иск ищецът
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане фактическият
състав, на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка от което са произлезли вреди, както и че делинквент е водач на МПС,
чието владение е било отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от
Наказателния кодекс.
Със споразумение за прекратяване на наказателното
производство от 09.04.2012 г. по НОХД № 85/2012 г. на Велинградски районен съд,
което има последиците на влязла в сила присъда, П.А.Ш., се е признал за виновен за това, че: на
08.10.2011 г.. на общински път между гр.Р. и гр.Костандово е управлявал МПС лек
автомобил "Опел Астра" с ДК № РА *****, собственост на Д.С.М., с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,10 на хиляда, установено по надлежния ред
със съдебна химическа експертиза, и в нарушение на правилата за движение по
пътищата, съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на И.Р.П.и на Х.И.Т., като деянието е извършено в пияно
състояние, причинени са средни телесни повреди на повече от едно лице и деянието
представлява особено тежък случай – престъпление по чл.343, ал.3, б'а" от НК, във вр. с чл.343, ал.1,б "б" от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Със същото споразумение
П.Ш. е признат за виновен и в това, че на 08.10.2011г.
в гр.Р. противозаконно е отнел лек автомобил „Опел Астра” с ДК № *******от
владението на С.Д.М.от гр.Р., без съгласието на собственика Д.С.М.от гр.Р. с
цел да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност
4 049.77 лева и деянието е извършено в пияно състояние, престъпление по чл. 346, ал.2 т.1 и т.2 от НК във вр. с чл.346, ал.1 от НК.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно, влязлата в сила присъда на наказателния съд обвързва
настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от П.А.Ш. – водач на лек
автомобил "Опел Астра" с ДК № РА *****;
противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление по
чл.343, ал.3, б'а" от НК, във вр. с чл.343, ал.1,б "б" от НК във
вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и състава
на престъпление по чл. чл. 346, ал.2 т.1 и т.2 от НК във вр. с чл.346, ал.1 от НК, поради което е и противоправно; както и виновността на шофьора, действал по
непредпазливост.
От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че ищцата е претърпяла увреждания от процесното ПТП,
изразяващи се в лекостепенно мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана на
главата в челно-теменната област, за която й е бил наложен шев на раната с размер около 7-8 см. Пострадалата е търпяла болки с неголям интензитет, като оздравителният
период е около 10-14 дни. На ищцата не е бил извършван личен преглед, но според
експертизата последиците от такъв тип наранявания отзвучават напълно.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са установени
предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по чл. 288, ал.1, т.2, б.
„г“ от КЗ (отм.), доколкото в настоящото производство се установи виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, от което на
ищцата са причинени телесни увреждания, както и обстоятелството, че водачът на МПС-то
П. Ш. противозаконно го е отнел от владението на другиго без негово съгласие с
намерение да го ползува. Ето защо искът е доказан по основание и поначало
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира че следва да съобрази
вида на увреждането – лекостепенно мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана
на главата в челно-теменната област, неголемият интензитет на болките, краткият
оздравителен период (10-14 дни), пълното възстановяване на пострадалата, както
и нейната възраст–16 г.. Настоящият състав отчита, че инцидентът неминуемо е
причинил и емоционален дискомфорт, но същевременно остават недоказани
твърденията в исковата молба за трайно настъпили у ищцата раздразнителност,
неспокоен сън, потиснатост, депресия и силно безпокойство. Като взе предвид
сочените по-горе критерии и икономическите условия в страната към датата на ПТП
(2011 г.), съдът намира че по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 5000
лв. е справедливо и ще обезщети търпените от ищцата болки и страдания. До
пълния предявен размер от 26 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Релевираните
от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, съдът намира за неоснователни. В съдебната практика константно се
приема, че твърдяното съпричиняване от пострадалия следва да бъде доказано по
категоричен начин от страната, която е направила такова възражение, като
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да се основава на предполагаем
принос, а следва да е доказан при условията на пълно и главно доказване (в този
смисъл решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС).
Изслушаната СМЕ не дава категорично заключение дали ищцата е била с предпазен
колан, а от друга страна според вещото лице, травмата в областта на главата би
могла да се получи и при използването му. Недоказано остава и възражението за съпричиняване
поради обстоятелството, че ищцата е пътувала в процесния автомобил, знаейки, че
нейният водач е употребил алкохол. Макар да се установява, че П. Ш. е шофирал с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимото, ответникът, чиято е и доказателствената тежест по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирал никакви доказателства относно
знанието на пострадалата за този факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7 КЗ
(отм.) върху така посоченото обезщетение се дължи лихвата за забава от датата,
на която изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото
лице, който не може да е по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
молбата. Визираната норма на специалния материален закон установява, че в
хипотези като настоящата Ф.ът не дължи лихва от датата на увреждането, тъй като
неговата отговорност, за разлика от тази на застрахователя при застраховките
"Гражданска отговорност", не е функционална на отговорността на
деликвента, а е самостоятелно законово установена. Ето защо претендираната
лихва се дължи не от датата на увреждането, както ищецът е заявил в исковата
молба, а от датата, на която Ф.ът се е произнесъл по предявената пред него
претенция, а ако не го е направил - при изтичане на срока за произнасяне, който
не може да е по-дълъг от три месеца.
В
случая, видно от писмо от 30.10.2014 г., изпратено от Г. Ф. до И.М.К., с
Решение № 31-2/30.10.2014 г. предявеното обезщетение от 26 000 лв. е частично
одобрено до размера на 2500 лв. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че
претендираната лихва за забава върху присъдения размер в настоящото
производство (5 000 лв.), е дължима от датата на отказа, т.е. от 30.10.2014 г.
до окончателното изплащане на задължението. В частта, в която мораторната лихва
се претендира от датата на деликта (08.10.2011 г.) до 29.10.2014 г.,
претенцията на ищеца е неоснователна.
Относно
разноските:
Ответникът
следва да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част от иска, разноски пред настоящата инстанция, от които 250 лв. – адвокатско
възнаграждение и 200 лв. – държавна такса.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска, И. К.
следва да заплати на Г. Ф. разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер
на 177,69 лв. и за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 1058,08 лв.,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да
заплати на И.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №508, чрез адв.
И. Д. на основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „г“ от КЗ (отм.), сумата от 5000 лв. (пет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.10.2011 г. на
общински път, посока гр. Р. към град Костандово, обл. П., причинено от
управлявания от П.А.Ш. лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег*******,
, чието владение е противозаконно отнето от трето лице, ведно със законната
лихва, считано от 30.10.2014 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №508,
чрез адв. И. Д., да заплати на Г. Ф., Булстат *******, на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата от на 177,69 лв. – разноски за експертиза и 1058,08 лв. -
юрисконсулстско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф., Булстат *******, да заплати на И.М.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис №508, чрез адв. И. Д., на основание чл. 78, ал. 1 разноски
пред настоящата инстанция, от които 250 лв. – адвокатско възнаграждение и 200
лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П.А.Ш. - трето лице помагач
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: