№ 4807
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110209996 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С. и син 1976“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от В. П. С. – управител срещу наказателно постановление №
22-2200141/28.06.2022 г., издадено от Л. С. Ч. – директор на дирекция
„Инспекция по труда“ – София /ДИТ - София/, с което на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от
01.01.1987 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 КТ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие на
установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, за допуснати съществени процесуални
нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника,
както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба
за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
1
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
юрк. Мирослав Тодоров. Последният пледира за неоснователност на жалбата
и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 22-
2200141/30.03.2022 г., съставен от Ш. Ш. Х. – гл. инспектор в ДИТ-София и в
присъствието на свидетелите Мария Русинова Тодорова и Спасимир
Димитров Лобутов е констатирано, че при извършена на 21.02.2022 г.
проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на
контрол – строителен обект „Високоетажна жилищна сграда с магазини,
гаражи и подземни гаражи“, находящ се в гр. /АДРЕС/, на който се извършват
СМР от „С. и син 1976“ ООД и на 30.03.2022 г., въз основа на изискани и
представени в ДИТ-София документи е установено, че дружеството-
жалбоподател, в качеството си работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ
не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила с
лицето М. К. В., като не е сключен трудов договор в писмена форма преди
2
постъпването му на работа. Изрично е отбелязано, че към момента на
проверката посоченото лице е заварено да престира труд.
Контролните органи предоставили на свидетеля М. В. писмена
декларация, в която същият саморъчно вписал, че работи в ДЗЗД „Грийн
Партнърс“ като сметосъбирач, с работно време от 8:00 до 17:00 часа, без
сключен трудов договор, със седмично трудово възнаграждение в размер на
200,00 лев.
До приключване на проверката в ДИТ-София не е представен трудов
договор от страна на дружество-жалбоподател.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 2, ал. 1 КТ, като в деня на съставянето му препис от същия е връчен на
упълномощен представител на въззивника.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-2200141/28.06.2022 г. от Л. С. Ч. – директор на дирекция
ДИТ – София, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „С.
и син 1976“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет
хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.
2, ал. 1 КТ.
По делото липсват фактически данни за връчване на препис от НП на
представител на юридическото лице, поради което съдът намира, че жалбата е
постъпила в законоустановения срок.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Ш. Х. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на актосъставителя са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин не само от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, но и от разказа на свидетеля М. В.,
който не отрича обстоятелствата, свързани с извършената проверка.
Настоящият съдебен състав изключва от доказателствената
съвкупност попълнената по време на проверката от свидетеля В. писмена
декларация, в която е отразено, че същият работи в ДЗЗД „Грийн Партнърс“
3
като сметосъбирач, с работно време от 8:00 до 17:00 часа, без сключен трудов
договор, със седмично трудово възнаграждение в размер на 200,00 лев. На
етапа на съдебното следствие посоченото лице пояснява, че предоставената
информация касае полагането на труд в друго дружество и на различно
работно място. Същевременно пояснява недвусмислено, че е работил, в т.ч. и
към датата на проверката като общ работник около десетина дни през месец
2022 г. без сключен трудов договор и в обекта на контрол, стопанисван от „С.
и син 1976“ ООД, получавайки възнаграждение, чийто размер не би могъл да
конкретизира поради липсата на съхранен спомен. Твърденията, че е
получавал заплащане от неустановено по делото лице с име Пламен, както и
че „подизпълнителят на „С.“ ми плащаше“ не могат до доведат до отпадане на
отговорността на жалбоподателя, имайки предвид, че въпреки отправеното от
съда искане дружеството не е ангажирало доказателства за евентуалното
наличие на подизпълнители в процесния строителен обект. Ето защо, следва
да се приеме, че тези сведения от страна на свидетеля В. са напълно
изолирани и доказателствено необезпечени.
По отношение на останала част от писмените доказателства и
писмени доказателствени средства, съдът намира същите за единни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното
отделно обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
4
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от изисканите писмени доказателства относими към назначаването,
респективно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото, механизма на неизпълненото
правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „С. и син 1976“ ООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал.
1 КТ, като на основание чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че при
извършената на 21.02.2022 г. проверка по спазване на трудовото
законодателство на място в обект на контрол – строителен обект
„Високоетажна жилищна сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи“,
находящ се в гр. /АДРЕС/, на който се извършват СМР от „С. и син 1976“
ООД и на 30.03.2022 г., въз основа на изискани и представени в ДИТ-София
5
документи е установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството си
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е уредил като трудови
отношенията при предоставяне на работна сила с лицето М. К. В., като не е
сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. С
констатираното противоправно бездействие въззивникът не е изпълнил
правното си задължение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 КТ за сключване
на трудов договор в писмена форма.
В конкретния случай свидетелят М. В. е престирал работна сила при
фиксирано работно време, при уговорено възнаграждение, както и при
продължаващо и многократно изпълнение на трудови операции на място,
определено от работодателя, поради което възникналото правоотношение е
следвало да бъде уредено като трудово, посредством сключването на трудов
договор в изискуемата от закона писмена форма за действителност.
От своя страна, административнонаказващият орган
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ,
която изрично препраща към визираното в чл. 62, ал. 1 КТ правно
задължение. Правилно е направена привръзка и с разпоредбата на чл. 1, ал. 2
КТ, която е приета с измененията на КТ през декември 1995 г., като
„предоставянето на работна сила“ е въведено, за да разграничи трудовото от
другите правоотношения /граждански, служебни и др./, когато в
съдържанието на тези други правоотношения се включва използването на
човешки труд и се предоставя в една или друга степен или форма неговото
използване /в този смисъл виж В. Мръчков, Кр. Средкова и Ат. Атанасов,
Коментар на кодекса на труда, 9-то издание, изд., „Сиби“, 2007 г., стр.
27/. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на юридическото лице е
обективна и касае неизпълнени задължения към държавата, в който смисъл е
изричната разпоредба на чл. 83 ЗАНН, а това от своя страна опровергава
възраженията в жалбата, че търговецът е санкциониран за допустителство по
6
смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗАНН.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 5
000,00 /пет хиляда/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
414, ал. 3 КТ е относително определена в границата от 1 500 до 15 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган незаконосъобразно е
отчел като отегчаващо обстоятелство неизпълнението на останалите правни
задължения, констатирани при проверката, доколкото същите са предмет на
отделни производства и понастоящем липсват доказателства издадените НП
да са придобили юридически стабилитет. Доколкото липсват утежняващи
отговорността факти, а като смекчаващ такъв следва да се съобрази липсата
на други нарушения на КТ и подзаконовите актове по неговото прилагане,
установени с влезли в сила санкционни актове, то „имуществената санкция“
следва да бъде индивидуализирана в законоустановения минимум от 1 500,00
/хиляда и петстотин/ лева, като според настоящият съдебен състав този
размер е справедлив и ще допринесе за постигане на целите по чл. 12 ЗАНН.
За пълнота следва да се отбележи, че конкретният случай не е
маловажен, имайки предвид рестриктивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ,
която императивно изключва третирането на нарушенията по чл. 62, ал. 1 КТ
като такива. В КТ е предвиден специален състав за маловажност, в който
смисъл са и дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 3
от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС, докладчик-съдия
Кремена Хараланова: „…специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ
на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по
КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не
са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по
вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-
7
нисък размер“. Ето защо правилно наказващият орган не е приложил
посочените разпоредби, с което не е допуснато нарушение на материалния
закон.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник поначало
е ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено, като се намали размерът на
наложената „имуществена санкция“ на 1 500,00 лв.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид
отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки
степента на неговата фактическа и правна сложност, обема на
доказателствения материал /разпити на двама свидетели/, проведени четири
съдебни заседания и осъщественото процесуално представителство на
въззиваемата страна пред СРС, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В случая не се касае за пълна отмяна, а за изменение на
атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл. 143, ал. 1 АПК/,
поради което разноски се дължат единствено на наказващия орган, доколкото
разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае само
неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, отчитайки
изричната законова регламентация /в този смисъл вж. решение №
1891/22.03.2022 г. по КНАХД № 8511/2021 г. по описа на АССГ, I
касационен състав, докладчик-съдия Людмила Коева, определение от
13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-
Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело №
8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./.
8
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 във вр. с ал. 2, т.
4 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200141/28.06.2022
г., издадено от Л. С. Ч. – директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
София /ДИТ - София/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговско
дружество „С. и син 1976“ ООД, ЕИК *********, представлявано от В. П. С.
– управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет
хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.
2, ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА наложената „имуществена санкция“ на 1
500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя „С. и син 1976“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9