Решение по дело №58/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев“ гр.Видин, ЕИК *********, адрес: гр.Видин, ул.“Гладстон“ № 42, представлявано от директора срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК с № АУЗ5504001038-1/20.11.2023г., издаден от публичен изпълнител в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, потвърден с Решение № АО-02-06-1390/29.12.2023 на директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, с който са определени задължения за такси за битови отпадъци (ТБО) в размер на 9957,53 лв. за 2023 г. и лихва към датата на издаване на акта в размер на 295,76 лв.

В хода на съдебното обжалване е настъпила промяна в представителната власт на жалбоподателя и същият се представлява от директора С. Л..

В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки по делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, оспорва АУЗ относно определената ТБО за 2023г. на база декларацията по чл.17, ал.1 от ЗМДТ. Счита, че това противоречи на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1, чл.62 и чл.67 от ЗМДТ. Навежда доводи за противоречие на акта и със Закона за нормативните актове. Счита, че приложената Наредба на ОбС Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин (Приета с Решение № 187, взето с Протокол № 9/19.10.2022 г. на Общински съвет – Видин) противоречи на националното и европейско законодателство, поради което не следва да се прилага.

Също навежда доводи за необоснованост и неправилност на акта. Ответникът разполага с данни, които му позволяват да изчисли годишният разход на килограм битов отпадък, респективно на вид съд за битови отпадъци. Той е бил длъжен да изследва и установи конкретното количество битови отпадъци, генерирани от жалбоподателя.

Въз основа на съображенията, детайлно развити в 74 пункта на приложените писмени бележки, иска отмяна на обжалвания акт и сочи три алтернативни варианта за ТБО: 602,04 лв., 949,91 лв. и 713,25 лв. Претендира заплащане на разноските.

Ответникът - Директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, действащ в качеството на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК във вр. чл.4, ал.5 от ЗМДТ, в съдебно заседание и в писмени бележки по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на АУЗ и законосъобразно начисление на задълженията. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 155, взето с Протокол № 12/23.12.2014г. (л.103), ОбС Видин е взел решение за създаване на Общинско предприятие „Регионално депо за битови отпадъци – Видин“.

С Решение № 183, взето с протокол № 11/21.12.2020г. (л.95), ОбС Видин е създал Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“.

Актуален за процесния период между двете общински предприятия е Договор от 17.02.2021г. (л.104), който определя начина за събиране, извозване и обезвреждане на отпадъците на територията на общината.

В Заповед № РД-02-11-193/28.02.2020г. (л.86) на Кмета на община Видин е посочено районирането за почистване на територията на гр.Видин. В приложение № 1 към нея е посочено разположението на контейнерите в населеното място.

Със Заповед № РД-02-11-1273/26.10.2022г. (л.80), Кметът на Община Видин е разпоредил условията за 2023г. за събиране и извозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на общината.

С Решение № 184 взето с Протокол № 9/19.10.2022г. (л.82), ОбС Видин е одобрил план-сметката за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по събиране, транспортиране, третиране в съоръжения и инсталации на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в община Видин през 2023г.

Съгласно т.2.2 от решението на ОбС, за всички нежилищни имоти, ТБО е в размер на 9 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

Съгласно т.2.3 от същото решение, за нежилищни имоти на юридически лица, подали декларация за определяне на ТБО, тя е в размер на 3,75 ‰ върху данъчната оценка на имота за услугата поддържане на местата за обществено ползване, плюс конкретно посочена сума, според броя и вида на декларирания съд за отпадъци.

В т.3 от решението на ОбС, е фиксиран срок до 30 ноември на предходната година за следващата, за подаване на декларация от ЮЛ по т.2.3.

С Решение № 187 взето с Протокол № 9/19.10.2022г. (л.541), ОбС Видин е отменил стара наредба от 2005г. и е приел нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин.

Съгласно чл.18, ал.1 от Наредбата: „Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.“, а според ал.2 „Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, основа за определяне на таксата е данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, като за база служи по-високата от двете.“

С Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх.№ F45667/31.01.2001г. (л.72), Професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев“ гр.Видин (старо наименование Професионална гимназия по облекло и хранене "Михалаки Георгиев“), декларира недвижим имот в гр.Видин, ул.“Гладстон“ № 42, представляващ земя и сграда с данъчна оценка 1106392,50 лв. и отчетна стойност 13061,24 лв. за определяне на такса за битови отпадъци.

Имотът му е предоставен за управление с Акт за публична държавна собственост № 413/24.01.2001г. (л.73), вписан във входящ двоен регистър с № 1040/16.02.2007г. на Служба по вписванията при АВ Видин.

За периода от 2011 до 2022г. включително, ПГТ “Михалаки Георгиев“ гр.Видин е заплащала ежегодно ТБО в размер на 117,55 лв. (л.33-44).

Със запитване изх.№ МД-02723/05.04.2022г. (л.77) Началник отдел „МДТ“ при община Видин е поискал разяснение от Зам.ИД на НАП, относно данъчното облагане на недвижимите имоти, предоставени за управление на общинските училища на бюджетна издръжка. Според получения отговор (л.78), данъчно задължено лице както за данък недвижим имот, така и за ТБО е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Въз основа на декларираните данни, да 2023г. Община Видин е установила, че за 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството си на данъчно задължено, за земя с площ 1650 кв.м и застроена площ 2295 кв.м, данъчната оценка е в размер на 36590,40 лв. и отчетна стойност 3000 лв. Друга нежилищна сграда (училище) с година на построяване 1969г. с конструкция МЗ- масивна монолитна с РЗП общо 2295 кв.м, данъчната оценка към 2023г. е в размер на 1069802,10 лв. и отчетна стойност 10061,24 лв.

За 2023г. ТБО е определена в размер на 9957,53 лв. (л.45), видно от приложеното съобщение. След получаването му, на основание чл.107, ал.2 от ДОПК, данъчнозадълженото лице ПГТ “Михалаки Георгиев“ гр.Видин е поискало от Началник отдел МДТ при община Видин, разяснение относно реда, начина и основанието за тази сума (л.557).

Видно от полученият отговор (л.558) мотивът е, че не може да се определи количеството битови отпадъци на лицето. Поради това, като основа за определяне на ТБО е взета по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимия имот умножена по 9 ‰ (чл.18, ал.2 от Наредбата), в резултат на което ТБО за 2023г. е изчислена в размер на 9957,53 лв.

Към 20.11.2023г. ТБО за 2023г. вече е изцяло изискуема, но не е платена, поради което публичен изпълнител в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин е издал АУЗ5504001038-1/20.11.2023г. с който са определени задължения за ТБО - главница в размер на 9957,53 лв. за 2023 г. и лихва към датата на издаване на акта – 20.11.2023г. в размер на 295,76 лв.

След обжалване по административен ред пред директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, същият изцяло е потвърдил АУЗ. Настоящето производство е образувано след обжалване на потвърдителното решение.

Разпитана като свидетел в съдебно заседание на 19.02.2024г. (л.565), главният счетоводител на ПГТ Л. В. М. установява, че не е подавала декларация за ползване на контейнер, защото училището няма нужда от такъв – количеството отпадъци не е голямо.

Свидетелят В. Б. Е. – чистачка от 2007г. в училището установява (л.564-гръб), че събира боклука в чували с вместимост до 30л – до 3-4 чувала на ден в кошче, което на 200 м от училището, а ако няма място в него - то в друго на 500 м. Същите контейнери се ползват и от съседните жилищни сгради и магазин.

Свидетелят И. А. А. – шофьор на сметоизвозващ камион в Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ установява (л.565), че е виждал две жени от училището да изхвърлят боклука включително и в контейнер за битови отпадъци, който се намира в близост. Сутрин контейнерите се извозват между 8.00 и 9.00ч. и се откарват до Дунавци на сметището/депото.

В съдебно заседание на 13.01.2025г. е изслушана икономическа експертиза, която е отговорила на въпроси относно вида и броя на контейнерите и начина на изчисляване на ТБО (л.868), както и други въпроси, поставени от двете страни по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна - адресат на обжалвания административен акт, при наличието на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на служебна проверка на акта съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, който има правомощията по чл.4, ал.5 от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, на териториален директор на НАП. Л. П. К. е директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин.

Актът е издаден според изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването му, поради което обжалваното решение не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

В административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от формална страна съдържа всички предвидени реквизити. Посочени са както фактически, така и правни основания за издаването му. Така изложеното съдържание на акта не затруднява възможността на адресата му да разбере основанието, на което е издаден същия и да реализира правото си на защита срещу него.

Доколкото, съгласно чл.9б, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси се извършва по реда на ДОПК, то приложим към случая е чл.107, ал.1 от ДОПК, регламентиращ, че когато органът по приходите установява размера на дължимо задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Приложение намира и ал.3 на същата норма, предвиждаща, че органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Именно на тази хипотеза се е позовал административният орган, за да издаде служебно АУЗ, с който се установява размера на задължението. Няма спор, че АУЗ е издаден служебно, при наличието на материалноправните предпоставки на закона.

В глава Х от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай е безспорно установено, че не е образувано ревизионно производство за задължения за ТБО за 2023г., поради което законосъобразно е образувано и проведено административно производство, приключило с издаване на оспорения АУЗ.

Правилата за определяне на ТБО се съдържат в Раздел I "Такса за битови отпадъци" от Глава Трета "Местни такси" от ЗМДТ. Според тези правила, ТБО се заплаща за услугите по 1.събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2.третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. (чл.62, изр. първо от ЗМДТ в редакция ДВ, бр.98 от 2018 г.) и за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците (чл. 67, ал.1 от ЗМДТ в редакция ДВ, бр. 14 от 2021г.), в годишен размер за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка от изброените дейности (чл. 66 от ЗМДТ). План-сметката включва необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци (контейнери, кофи и други); събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по Закона за управление на отпадъците; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от ЗМДТ, за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Със същото съдържание е и чл.16, ал.5 от общинската наредба. Съгласно чл.64, вр. чл.11, ал.5 от ЗМДТ, ТБО се заплаща от данъчнозадължените лица, на които имотът е предоставен за управление. Тези разпоредби и с оглед представения Акт за публична държавна собственост, по недвусмислен начин определят именно оспорващия като данъчнозадължено лице за процесния имот, защото именно той е лице, на което имотът е предоставен за управление.

Спорният въпрос по делото е как е следвало да бъде определен размера на ТБО за 2023г. - дали според количеството на битовите отпадъци или данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, като за база служи по-високата от двете, съответно чл.18, ал.1 и чл.18, ал.2 от Наредба на ОбС Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин.

Съгласно Решение № 184 взето с Протокол № 9/19.10.2022г. (л.82), ОбС Видин за одобряване на план-сметката за 2023г., в т.3 е фиксиран срок до 30 ноември на предходната година за следващата, за подаване на декларация от ЮЛ по т.2.3 (за нежилищни имоти на юридически лица, подали декларация за определяне на ТБО, тя е в размер на 3,75 ‰ върху данъчната оценка на имота за услугата поддържане на местата за обществено ползване, плюс конкретно посочена сума, според броя и вида на декларирания съд за отпадъци).

Безспорно се установява по делото, че жалбоподателя не е подал такава декларация. Това твърди самият той в жалбата си, свидетелските показания на главния счетоводител са категорични в тази насока, както и доказателствата, които събира по делото са в подкрепа на тезата, че липсва необходимост от подаване на такава декларация.

Съдът не намира за основателно нито едно от възраженията на жалбоподателя.

С факта на неподаване на декларация по чл.18, ал.1 от Наредбата на ОбС във връзка с т.2.3 от Решението на ОбС за приемане на План – сметката за 2023г., той е приел факта, че няма да му се определя и съответно няма да заплаща ТБО в размер на 3,75 ‰, а ще бъде по чл.18, ал.2 във връзка с т.2.2 от Решението на ОбС за приемане на План – сметката за 2023г. - 9 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

Твърденията, че действащата Наредба на ОбС Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин (Приета с Решение № 187, взето с Протокол № 9/19.10.2022 г. на Общински съвет – Видин) противоречи на националното и европейско законодателство, поради което не следва да се прилага, не се споделя от съда.

Наредбата е действащ подзаконов нормативен акт, който не е оспорван пред съда. Неговите разпоредби препращат към ЗМДТ и в тази връзка между тях противоречие не съществува. Доколкото жалбоподателят е установил противоречие между ЗМДТ и европейското законодателство, както и посочената открита процедура за налагане на санкция, този състав на съда счита, че когато процедурата приключи, тогава ще съобразява приложението ѝ, тъй като както вече се посочи, противоречие не се установява.

Общинската наредба не само, че не противоречи на нормативните актове от по-висок ранг, но даже и дава възможност за избор от самото лице (в случая това на което недвижимият имот е възложен за управление) да избере начинът, по който следва да му се начисли ТБО. Това, че жалбоподателят е бездействал и не се е ползвал от предоставената му възможност, твърдейки, че не генерира толкова отпадъци, води само до това, че ще следва да заплати по-високия промил за ТБО.

Отделно от това, съдът счита, че бездействието на жалбоподателя не следва да се прехвърля в допълнително задължение за ответника, конкретно и само за него, да изключи действието на относимите нормативни актове и да му определя ТБО по ред, действал преди влизането в сила на Наредба на ОбС Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин (Приета с Решение № 187, взето с Протокол № 9/19.10.2022 г. на Общински съвет – Видин).

В тази връзка поставените задачи на вещото лице са изпълнени от него, но по съществото си те са ирелевантни към правния спор с изключение на това дали правилно е определен размера на дължимото по акта, а той е правилно определен. В случая спорът не е в това дали и колко отпадъци генерира конкретното учебно заведение и как няма нужда от самостоятелен контейнер. Няма и значение колко точно контейнера е закупил ответникът, за да изпълни своите задължения по сметопочистването, най-общо казано. Нито е определящо за спора къде са разположени тези контейнери. Определящото е, че както се доказа, Община Видин изпълнява своите законови задължения във връзка с битовите отпадъци. По делото са приети доказателства за предоставянето на услугите по чл.62 и чл.66 от ЗМДТ, във всичките им компоненти по събиране извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Сред тях са съответни заповеди на кмета на общината, договора между двете общински предприятия, свидетелските показания на шофьора на сметоизвозващия камион.

Относно услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината" ТБО за нея се дължи, доколкото се предоставя от общината, и има за цел да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. За да възникне задължение за ТБО е необходимо да са изпълнени кумулативно следните предпоставки: правният субект да е лице по чл.64, ал.1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл.63, ал.2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна на правния субект. В конкретният случай, от доказателствата по делото се установява, че тези изисквания за процесния имот са изпълнени, с оглед на което правилно е определен размер на ТБО за същия.

С оглед на горното съдът намира, че оспорения АУЗ е законосъобразен и следа да бъде оставен в сила, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото,на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева), от които платените суми за вещо лице в размер на 300 лв. (триста лева), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на посочените в списъка на разноските (л.847) от 300 лв., независимо, че определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото, същото e в по – висок размер.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев“ гр.Видин, ЕИК *********, адрес: гр.Видин, ул.“Гладстон“ № 42, представлявано от директора С. Л., срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК с № АУЗ5504001038-1/20.11.2023г., издаден от публичен изпълнител в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, потвърден с Решение № АО-02-06-1390/29.12.2023 на директор дирекция „Местни данъци и такси“ при община Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев“ гр.Видин, ЕИК *********, адрес: гр.Видин, ул.“Гладстон“ № 42, представлявано от директора С. Л., да заплати на община Видин, разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.