Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав :
Председател: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря В.А.
........................................................................
като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско
дело N 5954 по описа на съда за 2010
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от М.П.М. с ЕГН **********,***
против Д.И.Р. с ЕГН **********,***, П.И.К. с ЕГН **********,***, С.Д.Г. с ЕГН **********,***,
С.М.Р. с ЕГН **********, от *. и Й.С.Р.
от *. Ищцата твърди, че с ответниците Д.Р. и П.К. са
наследници по закон на П* И* Г.,***0.09.2005г. и П* Д*Г*, б.ж.
на гр.П*, починал на **. Твърди също, че през 1956г. наследодателя П*Г* закупил дворно място, съставляващо УПИ ІХ-1187,
стр.кв.537 по плана на гр.Плевен, в което построил едноетажна къща със
застроена площ от 62,70кв., като през 1969г. същия наследодател дарил на ищцата
и съпруга й М.Ц.М.1/3 ид.ч. от дворното място и учредил право на надстрояване
на втори етаж върху съществуващата жилищна сграда, маза и пристройка, като
надстроения втори етаж и една стая от мазата били за приобретателите, а
останалата пристройка и маза били за учредилия право на строеж. Излага се, че
ищцата и съпруга й изпълнили в срок задължението си по договора и придобили
собствеността върху втория етаж на къщата и прилежащите му две мази, а П* Г* станал
собственик на целия първи етаж на къщата и останалите две мази. Излага се също,
че през 1969г. П* Г* дарил на брата на ищцата - И*П*** Г* 100кв.м. ид.ч. от описаното по-горе дворно място и същевременно учредил
право на строеж на пристройка /жилище/ в същото дворно място върху 100кв.м., по
архитектурно одобрен проект на негово име. Сочи се, че И* Г* не осъществил строежа, поради което правото на
пристрояване се погасило с изтичане на 5 годишен давностен срок след
учредяването му. Сочи се още, че след смъртта на И* П*Г**,
съпругата му С.Г. предявила иск за делба срещу родителите на ищцата П* Г*и П*Г., с предмет първия етаж от сградата и двете мази, като
по предявения иск било образувано производството по гр.д.№1493/93г. по описа на
ПлРС, като имотите, за които бил предявен иск за делба били собственост -
съответно първия етаж на жилищната сграда – на ответниците по иска, а
помещението маза с две стаи, находящо се в полуподземния /сутеренен етаж/,
ведно с общи части на сградата, разположени в полуподземния етаж – съсобствени
на ищцата и съпруга й, както и родителите на първата. Твърди се, че в
проведеното на 18.05.1993г. съдебно заседание била постигната между страните по
делбеното дело и одобрена от съда спогодба, по силата на която в дял на С.Г.
бил поставен първия етаж на жилищната сграда, а в дял на Д* Р. и П.К. бил поставен в дял сутерена със застроена площ от 68,4 кв.м.
Навеждат се следните доводи за нищожност на договора за делба /спогодба/
: 1.нищожна като спогодба по непозволен договор, т.к. е имала за обект
поставяне в самостоятелен дял на общи части на сградата в полуподземния етаж
/стълбище и коридор/, 2.нищожна поради липса на спор и основание за делба и
като такава прикриваща дарение, извършено не в изискуемата от Закона форма,
3.нищожна като постигната по симулиран процес,
4.нищожна поради неучастие на всички съсобственици в делбата.
На основание наведените доводи за
нищожност на договора за делба, оформен в спогодба по гр.д.№1493/93г. по описа
на ПлРС се твърди, че С.Г., Д* Р. и П.К. не са станали собственици на поставените в техен дял имоти.
Твърди се, че С.Г. е продала на ответниците С.Р. и Й.Р. поставеното й в дял при
делбата имущество, като приобретателите по тази сделка не са придобили
собствеността върху него, т.к. праводателката им не е притежавала такива права
на собственост.
Отправя се искане за допускане на делба на процесния първи етаж от
жилищната сграда, построена в УПИ ІХ-1187, стр.кв.537 по плана на гр.Плевен и
прилежащите към жилището две избени помещения между ищцата и ответниците Д.Р. и
П.К..
При условия на евентуалност се отправя
искане за разглеждане на иск с правно основание чл.30 от ЗН срещу ответниците С.Г.,
Д.Р. и П.К. за намаляване на дарението, обективирано според ищцата в договора
за спогодба по гр.д.№1493/93г. по описа на ПлРС до размера на запазената на
ищцата част и след редуциране на дарението и възстановяване на запазената част
да бъде допусната и извършена съдебна делба на същото имущество /според
уточняваща молба от 28.02.2011г. -на л.19/.
Постъпил е писмен отговор от отв.С.Д.Г.,
с който се навеждат доводи на първо място за недопустимост на иска за делба и
съединяването му с иск по чл.30 от ЗН, на които е отговорено с разпореждането
за насрочване на делото. Ангажира се и становище за неоснователност на
исковете. Оспорват се наведените доводи
в исковата молба за нищожност на договора за делба /спогодба/, одобрен от съда
по гр.д. №1493/93г. по описа на ПлРС.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установява
се от представения по делото препис на нотариален акт № 107 том ІІ дело №
978/1956 г. по описа на Плевенски нотариус /на л.6/, че П* Д* М. е придобил собствеността
върху дворно място, находящо се в гр. Плевен, м. „*”, с площ от 359 кв.м., съставляващо парцела ІХ-1187 в стр.кв. 537 по плана
на гр. Плевен. Видно е от представения по делото препис на нотариален акт № 97
том І дело № 199/1969 г. по описа на Плевенския нотариус /на л.7/, че П* Д* М. Г* е дарил на дъщеря си М.П.М. и на нейния съпруг М.Ц.М.1/3
и.ч. от дворно място в гр. Плевен, парцел ІХ пл. № 1187 в стр.кв. 537 с площ
320 кв.м. Страните по сделката са се съгласили М. и М*М* да извършат пристройка към съществуващата сграда,
съответно на мазетата /или сутеренния етаж/, както и на съществуващия първи
етаж и надстройка на втори етаж, който да бъде от 126кв.м., като след това
пристрояване и надстрояване М* да
станат собственици на едно от пристроените мазета и на надстроения втори етаж. Установява се от приложения препис на
нотариален акт № 39 том ІІ, дело № 447/1969 г. /на л..8/, че П* Д* Г* е дарил на сина си И* П*Г* 100
кв.м. и.ч. от дворното място, находящо се в ***, цялото от 320 кв.м., представляващо парцела ІХ, пл. № 1187 в стр.кв. 537
и му е учредил право на строеж /суперфиция/ на пристройка /жилище/ в същото
дворно място върху 100 кв.м. по архитектурно одобрен проект на негово име, за негова
сметка и с негови средства.
Установява се от приложеното гр.д. № 1493/1993г. по описа
на ПлРС, че същото е образувано въз основа на искова молба, депозирана на
18.05.1993г. от С.Д.Г. против П*Д* Г*, П* И* Г., Д.И.Р. и П. И* К., с
която се иска допускане на съдебна делба на съсобствен недвижим имот,
представляващ първи етаж и сутерен от построената жилищна сграда, находяща се в
**. Установява се, че в проведено
на 18.05.1993г. открито съдебно заседание страните по делото са постигнали
съдебна спогодба, одобрена от съда, по силата на която в дял на С.Д.Г. е бил
поставен дял втори по заключението – първи етаж на жилищна сграда, построена в
дворно място, находящо се в **,
парцел ІХ, пл. № 494, стр.кв. 537, състоящ се от три стаи, кухня, антре, килер
с площ 100 кв.м., а в дял на Д.И.Р. и П. И* К. е бил поставен дял първи по заключението, представляващ
сутерен, състоящ се от две стаи, антре, баня, килер и клозет, застроени на площ
100 кв.м., в жилищна сграда, находяща се в ***, парцел ІХ, пл. № 494, стр.кв. 537, състоящ се от три стаи, кухня, антре,
килер с площ 100 кв.м. За уравнение на дела си П* Д* Г* и П*И* Г. са
получили право на безвъзмездно обитаване и ползване на сутерена до края на
живота си.
От представеното удостоверение за
наследници №004994 от 15.09.2005г., изд. от Община-гр.Плевен /на л.12/ е видно,
че П* Д*Г* е починал на 26.07.2003г., а * П* И* Г. е починала на *. Видно е също така, че техни наследници по закон са
ищцата М.П.М. – тяхна дъщеря и ответниците Д.И.Р. и П.И.К. – техни внучки.
Установява се от приложеното гр.д. №
957/1998г. по описа на ПлРС, че в производството по същото са разгледани и отхвърлени
предявен от П* Д* Г* и П* И* Г* иск по
чл. 118 ГПК и чл. 26 ал. 2 ЗЗД против С.Г., Д.Г., П.Г. за прогласяване на
нищожността на договора за доброволна делба от 18.05.1993 г., утвърден със
спогодба по гр.д. № 1493/1993 г. на ПРС, поради невъзможен предмет и неучастие
на съсобственици в делбата, както и предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС
за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху първи етаж от
къща, изградена в дворно място от 320 кв.м., парцел ІХ – 494, кв. 537, с площ
126 кв.м., състоящ от 4 стаи, баня, тоалетна, килер, антре и две мази
/сутерен/.
От приложения препис на нотариална
преписка по нот.акт №37, том І, рег.№532, дело №25 от 2001г. на нотариус с
рег.№376 на НК /на л.133-л.146/ е видно, че С.Д.Г. е продала на ответника С.М.Р.,
като не се спори, че това е станало по време на брака му с ответницата Й.С.Р., процесния първи етаж от жилищна
сграда, построена в дворно място, находящо се в ***, представляващо парцел ІХ, пл.№494, в стр.кв. 537 на гр.Плевен, състоящ се
от три стаи, кухня, антре, баня с клозет с площ от 126 кв.м.
Установява се от приложеното гр.д. № 1243/2003 г. по описа
на ПлРС, че в производството по същото, с влязло в законна сила съдебно решение
е признато за установено, по иск с правно основание чл.97 от ГПК /отм./,
предявен от С.Г., Д.Р., П.К. и С.Р., че М.П.М. и М.Ц.М.не са собственици на
недвижим имот, описан в нотариален акт № 47 том ІV н.д. № 293/2001 г.,
представляващ 100 кв.м. и.ч. от дворно място, цялото с площ от 343 кв.м.,
съставляващо УПИ ІХ – 494 в стр.кв. 537 по плана на гр. Плевен, заедно с първия
етаж от жилищната страда в това дворно място, находяща се в гр. **”.
Приложеното гр.д.№2082/2006г. по
описа на ПлРС е неотносимо към спора,
т.к. в производството по същото е разгледан спор между две от ответниците в
настоящето производство – Д.Р. и П.К., и трето по делото лице – Слави М.М., поради
което не обвързва страните по настоящия спор.
Приложеното гр.д.№2146/2007г. по
описа на ПлРС също се явява неотносимо, т.к. по него е налице произнасяне по
спор между ответниците в настоящето производство и трето лице – М* Ц* М..
От представените от ищцата
строително разрешение №46/10.03.1969г. и архитектурен проект /на л.10 и л.11/,
строителни книжа, приложени на л.157-л.167, както и представени от ответницата С.Г.
обяснителни записки от м.март 1969г., генерална сметка за пристрояване с
изчисления и спецификации, направа на ел.инсталация, на името на И*П*Г* /на л.110 – л.117/ и заключенията по допуснатите
съдебно-технически експертизи, докладвани в с. на 05.03.2012г. и 26.03.2012г., изготвени
от експерта инж.П.В., при съобразяване на сочените писмени доказателства и
проверка на техническата документация в Община-Плевен, е видно, че сградата,
построена в УПИ ІХ-1187 в стр.кв.537, находящ се в *, съдържа два надземни и един полуподземен етаж. Същата е построена на два
етапа – през 1957г. е построена едноетажна постройка на площ 62,70кв.м. със
сутерен и през 1969г. е извършено
дострояване на сутерена, както и на първия етаж с 63 кв.м. и съответно
надстрояване на първия етаж с площ 126 кв.м. При извършената от експерта
проверка в Община-Плевен не са установени съхранявани строителни книжа,
издадени на името на И* П*Г*. За изграждане на пристройка и надстройка на
съществуваща в имота жилищна сграда е било издадено представеното по делото
разрешение за строеж №46/10.03.1969г. на името на П* Д*Г*, М.П.М.
и М* Ц* М.. Установява се от експертното заключение, изслушано в с.з. на
26.03.2012г., че в сутерена на сградата са изградени четири мази, които са с
обща площ от 66,60кв.м., санитарен възел с коридор с площ 13,60кв.м. и коридор и
стълбище с площ 15,20 кв.м.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищцата е предявила иск за съдебна
делба на първия жилищен етаж от сграда, построена в УПИ ІХ-1187 в стр.кв.537,
находящ се в *, * и прилежащи към жилището два броя избени помещения.
Безспорно е по делото, че същото
имущество е било предмет на съдебна делба в производството по приложеното гр.д.
№ 1493/1993г. по описа на ПлРС, което е било образувано въз основа на искова молба
от С.Д.Г. против П*Д*Г*, П* И* Г., Д.И.Р. и П. И*К.. Установи се, че в производството по същото дело е била одобрена
постигната между страните по него съдебна спогодба, по силата на която в дял на
С.Д.Г. е бил поставен първи етаж на жилищна сграда, построена в дворно място,
находящо се в *, парцел ІХ, пл. № 494, стр.кв.
537, състоящ се от три стаи, кухня, антре, килер с площ 100 кв.м., а в дял на Д.И.Р.
и П. И* К. е бил поставен сутерен,
състоящ се от две стаи, антре, баня, килер и клозет, застроени на площ 100
кв.м. За уравнение на дела си П* Д* Г*и П*И*Г. са получили право на
безвъзмездно обитаване и ползване на сутерена до края на живота си.
Съдът обсъди наведените от ищцата
основания за нищожност на спогодбата за делба, одобрена от съда в
производството по гр.д. № 1493/1993г. по описа на ПлРС.
На първо място следва да се посочи,
че съдът счита, че субективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото
в законна сила решение по предявения инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК и чл. 26 ал. 2 ЗЗД в производството по гр.д. № 957/1998г. по описа на ПлРС,
се разпростира по отношение на страните по предявения в настоящето производство
иск за делба на процесния имот –ищцата М.М. и ответниците Д.Р. и П.К.. Това е
така, т.к. ищец по този иск са били наследодателите на ищцата – П* и П*Г*, а сочените ответници също са били страна по разгледания
спор. А съгласно разпоредбата на чл.220 ГПК /отм./ субективните предели на
силата на присъдено нещо се разпростира и по отношение на наследниците на
страните и техните правоприемници.
Поради това съдът съобрази доколко е налице тъждество по отношение на
предмета на спора по този инцидентен установителен иск и наведените в
настоящето производство основания за нищожност на процесния договор за делба
/спогодба/. В производството по гр.д.№957/1998г. съдът е разгледал във връзка с
предявения иск по чл. 118 ГПК и чл. 26 ал. 2 ЗЗД две основания за нищожност –
поради невъзможен предмет, т.к. пристроените пристройки не съставляват
самостоятелен обект и се присъединяват към главната вещ, поради което П* и П* Г* са станали собственици на целия сутерен и целия първи
етаж и между тях и наследниците на И*Г* не е била налице съсобственост. Второто разгледано
основание за нищожност по същия иск е за нищожност на договора за доброволна
делба поради неучастие в делбата на съсобствениците М. и М* М*, в хипотеза, при която се приема, че пристройките
са съставлявали самостоятелен обект.
Първият наведен в исковата молба довод
е, че помещенията, които са били изградени в сутеренния етаж, поради
несамостоятелния им статут е следвало да бъдат допуснати до делба като
принадлежност към жилището на първия етаж, а не като самостоятелно жилище.
Поради това според ищцата одобрената от съда спогодба е нищожна като спогодба
по непозволен договор, т.к. е имала за обект поставяне в самостоятелен дял на
общи части на сградата в полуподземния етаж /стълбище и коридор/. Съдът намира,
че това основание за нищожност е било разгледано по предявения в производството
по гр.д. № 957/1998г. инцидентен установителен иск, решението по което обвързва
страните по иска за делба между ищцата М.М. и ответниците Д.Р. и П.К., предявен
в настоящето производство. Същото се отнася и за последното сочено в исковата
молба основание за нищожност на договора за делба – поради неучастие в нея на
всички съсобственици, в частност ищцата М.М., което също е било разгледано в
производството по гр.д. № 957/1998г. Поради това тези основания за нищожност е
недопустимо да бъдат навеждани от ищцата отново и не подлежат на обсъждане.
Останалите две основания за
нищожност на процесния договор за делба /спогодба/ се свеждат до следното :
Ищцата счита, че процеса, воден по гр.д.№1493/93г. е бил симулативен, като
съдебната спогодба прикрива дарение. Счита
също така, че между страните не е имало спор и основание за делба, поради което
по същество спогодбата прикрива дарение, което не е извършено в предписаната от
закон форма. Тези сочени основания за нищожност са такива по смисъла на чл.26,
ал.2 от ЗЗД. Формулираните като две възражения са свързани с твърденията за
симулативност на водения процес за делба. В съответствие с разпоредбата на чл.299,
ал.3 от ГПК симулативността на влезлия в сила съдебен акт, с който е одобрена
процесната спогодба може да се заявява само от трети лица, не и от страните по
воденото дело. В случая ищцата не е била страна, но такава са били нейните
родители и наследодатели. Тя в качеството си на универсален правоприемник има положението на нейните наследодатели –
както в материалната им сфера, така и процесуално. Поради това ищцата не е от
категорията трети лица, които могат да се позовават на симулативност на водения
процес /в този смисъл Определение №57 от 22.01.2010г. по ч.гр.д.№9/2010г., ІV
г.о. на ВКС/. С оглед на това съдът намира, че тези доводи за нищожност също се
явяват недопустими.
Предвид изложеното съдът счита, че
не може да се приеме, че договора за доброволна делба /спогодба/, одобрен от
съда в производството по гр.д.№957/1998г. по описа на ПлРС е нищожен. Поради
това ищцата не се явява съсобственик на същия, в качеството й на наследник на П* И* Г. и П* Д* Г***. При тези съображения и исковата претенция за делба на
имуществото, предмет на съдебната спогодба се явява неоснователна и недоказана.
Ищцата е предявила при условия на
евентуалност иск с правно основание чл.30 от ЗН срещу ответниците С.Г., Д.Р. и П.К.
за намаляване на дарението, обективирано според ищцата в договора за спогодба
по гр.д.№1493/93г. по описа на ПлРС до размера на запазената на ищцата част и
след редуциране на дарението и възстановяване на запазената част да бъде
допусната и извършена съдебна делба на същото имущество /както е уточнено с
молба от 28.02.2011г. – на л.19/. Съдът намира, че тази искова претенция също
се явява неоснователна. Процесната спогодба за делба по гр.д.№957/1998г.,
одобрена в същото производство, може да бъде атакувана, ако страда от пороци.
Не би могло обаче да се разглежда като договор за дарение и пораждащ правни
последици като такъв, за да бъде поставян въпроса за намаляване на дарственото
разпореждане по реда на чл.30 от ЗН. Поради това съдът счита, че тази искова
претенция също следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на производството
ищцата дължи държавна такса върху отхвърления иск за съдебна делба в размер на
60лв., както и върху отхвърления иск по чл.30 от ЗН в размер на 50 лв.
Воден от горното, Съдът
р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.П.М.
с ЕГН **********,*** против Д.И.Р. с ЕГН **********,*** и П.И.К. с ЕГН **********,***,
ИСК с правно основание чл.69 от ЗН, за делба на самостоятелен обект в сграда,
разположен на първия етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-1187,
стр.кв.537 по плана на гр.Плевен и прилежащите към жилището две избени
помещения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.П.М. с ЕГН **********,*** против Д.И.Р. с ЕГН **********,***, П.И.К. с
ЕГН **********,*** и С.Д.Г. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.30
от ЗН за намаляване на дарение на недвижим имот, извършено с договор за съдебна
спогодба от 18.05.1993г. по гр.д.№1493/1993г. по описа на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН **********,***
да заплати в полза на ПлРС държавна такса върху отхвърления иск за съдебна
делба в размер на 60лв., както и върху отхвърления иск по чл.30 от ЗН в размер
на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ