Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с-я: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
в. гр. д. № 9044 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 79774 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 47417/2017 г. по описа
на СРС, III ГО, 87 с-в е ОСЪДЕНО З. „А.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следните суми, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
15.02.2017 г. на път II-17 между село Скравена и АМ Хемус, между л.а. „Ауди A8Л“,
с peг. № *********, гражданската отговорност на водача на който - П.Ц.А.е била
застрахована от З. „А.“ АД и Р.Р.Б., като пешеходец, а именно: сумата от 500 лв., представляваща част
от отразената във фактура № **********/17.02.2017 г., издадена от УМБАЛ „Св.
Анна“ АД - гр. София, сума в размер на 5000 лв., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на исковата молба - 13.07.2017 г. до окончателното
й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 2500 лв., като част от сумата от 5000 лв., като
неоснователен; сумата от 675 лв.,
представляваща част от отразената във фактура № **********/21.02.2017 г.,
издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД - гр. София, сума в размер на 2700 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 13.07.2017
г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 1350 лв., като част от сумата от 2700 лв.,
като неоснователен; сумата от 175 лв., представляваща
част от отразената във фактура № **********/30.03.2017 г. издадена от „Х.С.“
ООД, сума в размер на 350 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба - 13.07.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 42 лв., представляваща част
от отразената във фактура № **********/03.04.2017 г. издадена от „Р.*“ ЕООД, сума
в размер на 84 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
исковата молба - 13.07.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 122,50 лв., представляваща
част от отразената във фактура № **********/03.04.2017 г. издадена от „Р.*“
ЕООД, сума в размер на 245 лв., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба - 13.07.2017 г. до окончателното й
изплащане.
С
решението са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Р.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу З. „А.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на следните суми,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП,
настъпило на 15.02.2017 г. на път II-17 между село Скравена и АМ Хемус, между
л.а. "Ауди А8Л", с peг. № *********, гражданската отговорност на водача
на което - П.Ц.А.е била застрахована от З. „А.“ АД, и Р.Р.Б., като пешеходец, а
именно: за сумата от 450 лв., представляваща част от отразената във фактура № **********/17.02.2017
г. издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД - гр. София, сума в размер на 900 лв.; за
сумата от 115 лв., представляваща част от отразената във фактура № **********/27.02.2017
г., сума в размер 230 лв.; както и за сумата от 29 лв., представляваща част от
отразената във фактура № **********/27.02.2017 г., издадена от „Р.*“ ЕООД, сума
в размер на 58 лв., като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „А.“
АД е осъдено да заплати на Р.Р.Б. сумата от 366,11 лв. - разноски по делото, а
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.Р.Б. е осъден да заплати на З. „А.“ АД сумата
от 512,54 лв. - разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от З. „А.“ АД
/ответник в първоинстанционното производство/, чрез процесуалния представител юрск.
Г.С., с която решението се обжалва, в частта, в която частично са уважени
предявените искове като неправилно, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и необосновано. В жалбата се навеждат доводи, че предявеният
иск за имуществени вреди е изцяло неоснователен и недоказан. В тази връзка се
поддържа, че по делото е било установено, както от приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, така и от свидетелските показания на
свидетеля П.Ц.А., че претендираните от ищеца имуществени вреди не са направени
от него, а от трети лица. Излагат се съображения, че от показанията на разпитания
свидетел П.Ц.А.- водач на процесното МПС „Ауди“, модел: „А8Л“ по делото се е установило,
че същият е заплатил за лечението на ищеца след ПТП сумата в размер на 5000
лева, за медицинско изделие, отразена във фактура № **********/17.02.2017 г., както
и сумата от 900,00 лева за избор на екип, отразена във фактура № ********** от
17/02/2017г. и двете издадени от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, сумата от 2700 лева за
медицинско изделие по фактура № ********** от 21/02/2017г., издадена от УМБАЛ
„Св. Анна“, сумата от 230 лева за медицинско изделие по фактура №
**********/27.02.2017 г., както и сумата от 58 лв., представляваща
потребителска такса по фактура № ********** от 27/02/2017г., издадена от УМБАЛ
„Св. Анна“. Твърди се, че от свидетелските показания се е установило също така,
че и останалите разходи за закупуване на комбиниран стол, укрепващи универсални
наколенки и шина за крак, в общ размер на 559 лв. са предоставени на ищеца от водача
на процесния автомобил П.А.. Наред с това, в жалбата се излага, че от
свидетелските показания на водача, дадени в досъдебното производство, препис от
които е приобщен по делото се е установило, че част от изплатените суми, а
именно: сумата от 1900 лева, представляваща част от заплатените суми по фактура
№ **********/17.02.2017 г. и фактура № ********** от 17.02.2017г., както и
сумата от 1350 лева, част от сумата по фактура № ********** от 21/02/2017г., са
били възстановени на водача П.А. от адв. Г.Й., който е представлявал Р.Б. по ДП
№ 42/2017 г. на РУ на МВР - гр. Ботевград. Жалбоподателят навежда доводи, че в
мотивите на решението, съдът изцяло е кредитирал събраните в производството
показания на свидетеля П.А., като безпротиворечиви и неразколебани от останалия
събран доказателствен материал, но въпреки това неправилно е приел, че искът е
частично основателен. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства
посочените суми, представляващи разходи за лечение от името и за сметка на Р.Р.Б.
да са били реално възстановени от страна на ищеца на адв. Г.Й.. В тази връзка
се поддържа, че искът за заплащане на обезщетение за настъпилите имуществени
вреди е изцяло неоснователен. Излагат се съображения, че за да бъде основателен
предявеният иск и да възникне право на обезщетение за имуществени вреди, следва
да бъде доказано, че тези вреди са понесени именно от пострадалия Р.Б., което в
случая не било установено от събраните доказателства по делото. Сочи се, че ищецът,
в чиято доказателствена тежест е да докаже твърденията си, не е ангажирал никакви
доказателства за реалното извършване на претендираните от него разходи, както и
за техния размер.
С
оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му осъдителна част, както и да постанови друго решение, с
което да отхвърли изцяло предявените срещу ЗАД „А.“ искове за имуществени вреди
по застраховка “Гражданска отговорност”. Претендира присъждане на направените
разноски по делото, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна по делото Р.Р.Б. е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния
си представител адв. С.С., в който жалбата се оспорва като неоснователна и
необоснована, поради което моли съда да я остави без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.
Решението,
в останалата част – като необжалвано е влязло в законна сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Р.Р.Б., ЕГН **********
срещу З. „А.“ АД, ЕИК********* за заплащане на обезщетение за претърпените под
формата на разходи имуществени вреди в общ размер на сумата от 4783,50 лв.
/съгласно изменение на иска, допуснато в о.с.з. на 10.07.2019 г./, предявена
като частичен иск от 11 594, 30 лв., като посочената сума от 4783,50 лв.
представлява сбор от следните суми, обективирани в издадени фактури, а именно:
2500 лв., представляваща част от отразената сума във фактура № **********/17.02.2017
г. в размер на 5000 лв.; 450 лв., представляваща част от отразената сума във
фактура № **********/17.02.2017 г. в размер на 900 лв.; 115 лв., представляваща
част от отразената във фактура № **********/27.02.2017 г. сума от 230 лв.; 29
лв., представляваща част от отразената във фактура № **********/27.02.2017 г.
сума от 58 лв.; 1350 лв. - част от отразената във фактура №
**********/21.02.2017 г. сума от 2700 лв.; 175 лв., представляваща част от
отразената сума във фактура № **********/30.03.2017 г. в размер на 350 лв.; 42
лв., представляваща част от отразената във фактура № **********/03.04.2017 г.
сума от 84 лв.; 122,50 лв., представляваща част от отразената във фактура №
**********/03.04.2017 г. сума от 245 лв., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано
от датата на исковата молба до окончателното им изплащане и направените разноски
по делото.
В
исковата молба, ищецът Р.Р.Б. твърди, че на 15.02.2017 г., около 20:00 ч., на път
II-17 между село Скравена и АМ Хемус, е пострадал при ПТП, за което виновен бил
водачът П.Ц.А., който при управление на л.а. марка „АУДИ“, модел „А8Л“, с peг.
№ *********, поради недостатъчно внимание, не пропуснал и блъснал пресичащия
отляво надясно спрямо посоката му на движение пешеходец Р.Р.Б., като му
причинил редица травматични увреждания. Поддържа, че в резултат на процесното
ПТП е претърпял значителни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на медицинско изделие, разходи за извършени оперативни процедури, разходи
за рехабилитация, разходи за закупуване на шина за крак, разходи за болничен престой,
разходи за комбиниран стол. Излага доводи, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована от ответното дружество З. „А.“
АД, поради което предявява претенция за осъждане на ответника да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат от ПТП
в посочените по-горе размери.
Ответникът
З. „А.“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който е оспорил
изцяло предявените искове по основание и размер и моли съда да постанови
съдебно решение, с което същите да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност, прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Претендира разноски по делото.
Въззивната
инстанция намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по
останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.
При
извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е правилно, като фактическите и правни констатации
на въззивния съд съвпадат с направените констатации от районния съд в
атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящият
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Страните
не оспорват изводите на първоинстанционния съд, че на 15.02.2017 г., около
20:00 ч., на път II-17 между село Скравена и АМ Хемус е настъпило ПТП между
водача на л.а. марка „АУДИ“, модел „А8Л“, с peг. № ********* – П.Ц.А.и ищецът Р.Р.Б.,
при което е пострадал ищецът като пешеходец. Няма спор, че в резултат на
настъпилото ПТП, ищецът по делото Р.Р.Б. е претърпял описаните в исковата молба
телесни увреждания, както и че гражданската отговорност на сочения за водача на
процесното МПС е била застрахована от ответното дружество, както и че ПТП е
причинено при равностойна вина на ищеца и на водача на водача на л.а. „АУДИ“,
модел „А8Л“, т.е. при принос на ищеца в размер на 50 %. Посочените обстоятелства
са установени със сила на пресъдено нещо, предвид влязлото в сила решение №
7670/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 11949/2018 г. по описа на СТС, 23
състав. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно приетото в Решение № 106
от 11.07.2017 г. по т. д. № 60381/2016 г., І Г. О. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ за
претърпените имуществени и неимуществени вреди е необходимо по отношение на
застрахования да са налице основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Елементите на този фактически състав на непозволеното увреждане са
противоправно поведение, вина и причинна връзка между тях като вината се
предполага, а противоправното поведение на водача, причинил ПТП и причинната
връзка подлежат на доказване. В посоченото решение е прието, че влязлото в сила
решение между същите страни, с което застрахователят е осъден да плати обезщетение
на увреденото лице за имуществени вреди, настъпили от ПТП, имплицитно включва в
диспозитива разрешеният преюдициален въпрос за отговорността на делинквента
като правопораждащ факт за отговорността на застрахователя. Поради това, при
последващ процес, който има за предмет обезщетяване на неимуществени и други
имуществени вреди от същото ПТП, влязлото в сила решение по предходното дело
следва да бъде зачетено на основание чл. 297 ГПК и е недопустимо съдът да
пререшава въпроса за отговорността на делинквента. Следователно влязлото в сила
решение по дело за неимуществени вреди носи сила на пресъдено нещо за страните
по друго дело между тях за имуществени вреди и обратното. В тази връзка и
доколкото постановеното решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди е влязло в законна сила, то задължава съда, разглеждащ все още висящото
дело за имуществени вреди, което е предмет на настоящото производство да приеме,
че деянието на водача на МПС е виновно и противоправно, както и че между
деянието и настъпилите вреди е налице пряка причинно – следствена връзка. Поради изложеното, настоящият състав
намира за неоснователни наведените доводи във въззивната жалба, че предявеният
иск за имуществени вреди е изцяло неоснователен, както и че по делото не е доказано,
че посочените вреди са претърпени именно от пострадалия Р.Б.. По делото е
безспорно установено, че в причинна връзка с процесното ПТП, ищецът е следвало
да претърпи лечение, изискващо извършване на процесните разходи, както и че
същите се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, като не е установено
някой от посочените разходи да има страничен за събитието характер. В тази
връзка, въззивният съд не следва да приема различна фактическа обстановка, тъй
като е ограничен от доводите във въззивната жалба и отговора на основание чл.
269 ГПК.
Спорен
пред настоящата съдебна инстанция е въпросът относно размера на реално
извършените от ищеца разходи предвид наведените от въззивника доводи, че същите
не са сторени от него, а от трети лица.
Въззивната
инстанция намира, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
разходите по сумите, отразени във Фактура № 1000081/17.02.2017 г. на стойност
5000 лв.; по Фактура № **********/21.02.2017 г. на стойност 2700 лв.; по
Фактура № **********/27.02.2017 г. на стойност от 900 лв.; по Фактура №
********** от 27.02.2017 г. на стойност 58 лева, които е направил ищеца по
делото са безспорно доказани. В тази връзка, от заключението на приетата по
делото ССчЕсе установява, че всички суми по посочените фактури са заплатени в
брой, като в първичните счетоводни документи, както и в счетоводните регистри
на лечебното заведение, от което са издадени – УМБАЛ „Света Анна“ – София АД не
са налице данни за извършени плащания по посочените фактури от лица, различни
от ищеца Р.Р.Б. и следователно не би могло да се обоснове категоричен извод, че
същите са били заплатени от различно от него лице.
По
отношение на извършените разходи по тези фактури, първоинстанционният съд
правилно е кредитирал и свидетелските показания на водача на процесния лек
автомобил „Ауди“, модел „А8Л“ с peг. № ********* – П.Ц.А., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни, а също така и се потвърждават от останалия
събран по делото доказателствен материал. От същите, по делото се установява,
че водачът на процесното МПС е заплатил за лечението на ищеца след ПТП сумата в
размер на 5000 лв., отразена във фактура № **********/17.02.2017 г., издадена
от УМБАЛ "Св. Анна" АД - гр. София, сумата от 900 лв. за избор на
екип, отразена във фактура № **********/17.02.2017 г., издадена от УМБАЛ
"Св. Анна" АД - гр. София, сумата от 2700 лв. за медицинско изделие, отразена
във фактура № **********/21.02.2017 г., сумата по фактура № **********/27.02.2017
г. в размер на 230 лв. за медицинско изделие, както и сумата по фактура №
**********/27.02.2017 г. в размер на 58 лв. за потребителска такса, издадена от
УМБАЛ "Св. Анна" АД.
От
свидетелските показания на водача П.Ц.А.се установява също така, че адвокатите
на ищеца са му върнали част сумата по фактура № **********/21.02.2017 г. – а
именно 1350 лв., както и част от сумите по фактура № **********/17.02.2017 г. и
по фактура № **********/17.02.2017г. в размер на 1000 лв., поради което предвид
връщането на същите, следва, че законосъобразно и правилно първоинстанционният
съд е приел, че посочените суми се явяват заплатени от ищеца и в този смисъл
представляват извършен разход от него, поради което ответното застрахователно
дружество дължи възстановяването им.
По
отношение на останалите извършени разходи, както следва: в размер на 350 лв., отразен
във фактура № **********/30.03.2017 г., издадена от „Х.С.“ ООД; разход в размер на 245 лв., отразен във
фактура № **********/03.04.2017 г., издадена от „Р.*“ ЕООД, както и разход в размер
на 84 лв., отразен във фактура № **********/03.04.2017 г., издадена от „Р.*“
ЕООД, съдът намира, че по делото е безспорно доказано, че същите са извършени
от ищеца по делото, поради което и на същия се дължи застрахователно
обезщетение за тях. Това е така, тъй като от приетата по делото експертиза се
установява, че от предоставената справка от „Х.С.“ ООД за издадени документи е
видно, че плащането по посочената фактура е извършено в брой, както и че не е
налице осчетоводено плащане на сума в размер на 350 лева от сметката на водача
на МПС – П.А. към „Х.С.“ ООД. В тази връзка, въззивният съд намира, че правилно
е било прието от СРС, че по делото не са налице основания да се приеме, че плащането
е извършено от водача на процесното МПС – П.А. или пък от друго лице, различно
от ищеца Р.Р.Б..
По
отношение на разходите, направени по фактура № **********/03.04.2017 г.,
издадена от „Р.*“ ЕООД в размер на 245 лв., както и разходът в размер на 84
лв., отразен във фактура № **********/03.04.2017 г., издадена от „Р.*“ ЕООД по
делото не са събрани доказателства, че са направени от друго лице, различно от
ищеца по делото, а също така и липсват свидетелски показания на водача на процесното
МПС, че от страна на същия са заплатени посочените разходи, поради което и
правилно е било прието от СРС, че същите са направени от ищеца по делото,
поради което и ответното застрахователно дружество дължи възстановяването им.
Посочените
изводи се подкрепят и от приетата по делото ССчЕ, от заключението на която се
установява, че не са налице счетоводни данни за трети лица, различни от ищеца Р.Р.Б.,
които да са участвали в разплащането на другите процесни фактури, предмет на
делото.
Във
връзка с изложените правни изводи, въззивният съд намира, че като се вземе
предвид, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ произтича пряко от отговорността на виновния водач на МПС, както и
установения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
по делото в размер на 50 %, обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, което се дължи на ищеца от ответното
застрахователно дружество е размер на следните суми: сумата от 500 лв.,
представляваща част от отразената във фактура № **********/17.02.2017 г. сума в
размер на 5000 лв.; сумата от 675 лв., представляваща част от отразената във
фактура № **********/21.02.2017 г. сума в размер на 2700 лв.; сумата от 175
лв., представляваща част от отразената във фактура № **********/30.03.2017 г.
сума в размер на 350 лв.; сумата от 122,50 лв., представляваща част от
отразената във фактура № **********/03.04.2017 г. сума в размер на 245 лв.,
както и сумата от 42 лв., представляваща част от отразената във фактура №
**********/03.04.2017 г. сума в размер на 84 лв.
В
тази връзка въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, исковете следва да бъдат уважени именно за
тези суми, сборът от които се равнява на 1514,50 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 2500 лв., представляваща част от отразената във фактура №
**********/17.02.2017 г. сума в размер на 5000 лв., и до пълния предявен размер
от 1350 лв., представляваща част от отразената във фактура №
**********/21.02.2017 г. сума в размер на 2700 лв., исковете следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Във
връзка с изложените от настоящия състав изводи за недоказаност от страна на ищеца,
чиято е доказателствената тежест за това съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че разходите по фактура № **********/17.02.2017 г., фактура №
**********/27.02.2017 г. и фактура № **********/27.02.2017г. са били извършени
от него, следва да се приеме, че правилно и законосъобразно са били отхвърлени
от СРС и претенциите за заплащане на част от стойността на отразените в
посочените фактури разходи, поради което и предявените искове за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за тях са били изцяло отхвърлени.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното
решение, в обжалваната му осъдителна част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора, разноски за въззивната инстанция се следват само на
въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но предвид обстоятелството,
че от страна на същата независимо, че е заявена претенция за присъждане на
разноски в настоящото производство, такива не следва да й се присъждат предвид
липсата на представени доказателства за реално сторени такива.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79774 от
30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 47417/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.