Мотиви
на Присъда № 5/17.04.2019г.,
постановена по ВНОХД №60 по описа на Окръжен съд, гр. Перник
С присъда
№54/27.03.2018г. по описа на Радомирски районен съд, постановена по НОХД №213/2017г.,
Радомирски районен съд е признал подсъдимия Б.Л.Д. за виновен в това, че на
неустановени дати за периода от 14.06.2013г. до 10.03.2016г., в гр. ***, в
условията на продължено престъпление изкупувал от различни граждани отпадъци от
черни и цветни метали /стари негодни леки автомобили /-69,83 тона/ на основата
на черни метали/- на стойност 16 830лв., равняващи се на 40,07 МРЗ,
установени за страната към м.март 2016г. без лиценз, който се изисква по
нормативен акт- чл.35, ал.1 вр. чл.67, ал.1, вр. с ал.4 от Закона за управление
на отпадъците- чл.35, ал.1 от ЗУО- „За
извършване на дейности по третиране на отпадъци се изисква, както следва:
1.
Разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или
2.
Комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II
от Закона за опазване
на околната среда; чл.67, ал.1 от ЗУО- „Разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСОВ, на чиято територия се
извършват дейностите“;
и
чл.67, ал.4 от ЗУО –„Разрешение по ал.1
се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското
законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини,
кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на параграф 1, т.1 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството които отговарят на
изискванията на този закон“ поради което и на основание чл.234б, ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК съдът е осъдил подсъдимия Б.Л.Д. на „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и „Глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, както и на „Лишаване от право да упражнява търговска дейност“ за срок от
една година, считано от влизане на присъдата в сила, като го признава за
невиновен, за това да е извършил деянието за периода от неустановена дата до 13.06.2013г., като на основание
чл.304, от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение в този смисъл.
На основание чл.66,
ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода„ с
изпитателен срок за от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е
отнел в полза на Държавата иззетите по делото веществени доказателства и е
осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР- гр. Перник сумата от
3 219, 24 лв. разноски по ДП №79/2016г. по описа на РУ- Радомир, и по
сметка на Районен съд- Радомир сумата от 120 лв. разноски по съдебното
следствие.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна
жалба от подсъдимия Б.Д. против присъда №54/27.03.2018г. по описа на Радомирски
районен съд, с която жалба са изложени съображения за нейната незаконосъобразност,
необоснованост и постановена при съществени процесуални нарушения както и явна
несправедливост на наложеното наказание. С въззивната жалба е направено искане
въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия
Б.Л.Д. за невиновен и да го оправдае или алтернативно да му наложи по-леко
наказание.
С решение
№35/22.06.2018г., постановено по ВНОХД №81/2018г. Окръжен съд, гр. Перник е
потвърдил изцяло присъдата на Районен съд, гр. Радомир.
След направено искане
за възобновяване на наказателното производство от адв. Д.М., защитник на
подсъдимия Б.Д. с Решение №97/06.03.2019г., постановено по НД №1353 по описа за
2018г. Софийски апелативен съд отменя решението на Окръжен съд гр. Перник и
възобновява ВНОХД №81/2018г. на Окръжен съд, гр. Перник, и връща същото за ново
разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
Съображенията на Софийски апелативен съд в тази насока са с оглед осъществената
извънредна съдебна проверка и констатираните нарушения на разпоредби, вменяващи
задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото, които от своя страна са обусловили пороци при
доказателствения анализ, и са довели до погрешни констатации по основния факт
на наказателния процес- извършено ли е инкриминираното престъпление.
При новото разглеждане
на делото от друг съдебен състав на Окръжен съд, гр. Перник е образувано ВНОХД №60 по описа за 2019г.
В хода на съдебните
прения представителят на Окръжна прокуратура, гр. Перник поддържа, че
постановената присъда е правилна и законосъобразна, че са доказани всички факти
и обстоятелства от предмета на доказване, които подробно са обсъдени от
първоинстанционния съд. Поддържа, че присъдата е постановена при спазване на
процесуалните правила и не са налице основания за нейната отмяна или измяна.
Подсъдимият Б.Л.Д. чрез
своя процесуален защитник, моли съда да постанови нова присъда, с която да
признае подсъдимия за невиновен. Излага доводи за това, че са налице нарушения
на разпоредбите, които вменяват задължение на съдебните инстанции за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, които обуславят
пороци на доказателствения анализ и са довели до погрешни констатации относно
извършване на визираното престъпление, както и че не е безспорно установено
подсъдимия да е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.234б, ал.1, пр.1 от НК.
Подсъдимият Б.Л.Д.
поддържа казаното от неговия процесуален защитник.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Окръжният съд след като
взе предвид становищата на страните и извърши цялостна проверка на обжалвания
съдебен акт по реда на чл.314 от НПК установи следното :
Подсъдимият Б.Л.Д. е
роден на ***г., с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с *** образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
На 10.03.2016г. въз
основа на Заповед на Главния секретар на МВР и план на РУ- Радомир е била
проведена Специализирана полицейска операция (СПО) относно установяване на
излезли от употреба МПС-та, които са складирани в поземлени имоти на
територията на гр. ***. При извършената СПО е установено, че в три поземлени
имота се намират складирани множество излезли от употреба МПС-та, а именно: в
имот №2738- частна общинска собственост, находящ се в гр. ***, били складирани
16бр. излезли от употреба МПС /различни марки и модели, подробно описани в
протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2016г./, в имот находящ се в
***, собственост на Д.Т.К., били складирани 33бр. излезли от употреба МПС
/различни марки и модели, описани подробно в протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.03.2016г./ и в имот, находящ се в ***, собственост на
Т.К.А., били складирани 20бр. излезли от употреба МПС /различни марки и модели,
подробно описани в протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2016г./. За
установените и иззети от гореописаните имоти МПС-та не били представени
документи за събирането и складирането им.
Въз основа на разпита
на свидетелите- собственици на автомобилите, било установено, че същите са
продали автомобилите на подсъдимия Б.Д. ***, който живее в края на ***. За
подсъдимия знаели, че се занимава с изкупуване на стари коли за части или
скрап. Някои от свидетелите са заявили, че познават подсъдимия и той именно е
закупувал автомобилите от тях. При продажбата на автомобилите документи за
сделката не били оформяни с никой от собствениците. Някои от собствениците са
бракували автомобилите си преди да ги продадат на подсъдимия Д.. По-голямата
част от свидетелите са заявили, че били свалили регистрационните табели от
автомобилите преди продажбата им. Според някои от свидетелите след като се
свързвали с подсъдимия Б.Д. и след съответни уговорки, той отивал на адреса, с
ползвано от него МПС „Пътна помощ“, платформа, марка „Мерцедес Спринтер 208Д“ с
рег. № ***, заплащал уговорената цена и вземал излезлия от употреба лек
автомобил, като превозването му се осъществявало с посочената платформа.
Дейността, която извършвал подсъдимия Д. била известна на обществеността в гр.
***, тъй като съхраняваните и разкомплектовани от него леки автомобили били
разположени на въпросните терени и били видими за всички. За това част от
физическите лица, продавали леки автомобили на подсъдимия Б.Д., отивали на
място- в дома му или в намиращия се срещу него общински имот и се уговаряли за
параметрите на сделката.
След извършена справка
в Регистъра на издадените разрешения по чл.35 от ЗУО, който се води в
РИОСОВ-гр. Перник, е установено, че и на трите адреса в гр.***, за които са
съставени протоколи за оглед от 10.03.2016г.- общински имот, находящ се на ***,
на *** и на ***, не са издавани разрешения за третиране на отпадъци и същите не
са площадки за третиране (събиране, съхраняване или разкомплектоване) на
излезли от употреба моторни превозни средства.
При новото разглеждане
на делото, настоящият съдебен състав на Окръжен съд, гр. Перник приема за
установена фактическата обстановка, която е възприета от предходните две
съдебни инстанции, но с няколко сериозни корекции относно анализа на събрания
по делото доказателствен материал.
На първо място в хода
на съдебното следствие пред първа инстанция са разпитани следните свидетели,
които с оглед на своите показания настоящият състав групира по следния начин:
1. Свидетели, които
заявяват в своите показания, че са продали своите автомобили, с цел да бъдат
използвани за части: С.А.П., Р.Д.И., И.Г.А., Д.Й.П., Й.Д.И., М.В.М., Р.М.К.,
С.М.Т., М.Г.М., А.П.А.;
2. Свидетели, които
заявяват в своите показания, че са продали своите автомобили за скрап: Н.И.Д.,
Р.Р.Г., Х.П.К., Г.К.И.;
3. Свидетели, които не
попадат в гореизброените групи: В.Й.К. (посочва, че
той лично не е купувал от подсъдимия части за автомобил, но има познати
такива), Д.Г.А., В.Ш.К., И.Е.С., К.Е.З.,
Д.В.Д., Я.И.К., С.Й.В., Н.Б.Б., И.В.Й.,
В.С.Б., П.И.Д., Ж.Д.Ж., В.Н.Д., Е.Д.Г., М.А.Г., Д.Л.С., Й.М.Я., Б.В.Б., П.П.А.,
Д.Б.Г.;
4. Свидетели, които
заявяват че са купували автомобилни части от подсъдимия Б.Д.:
Р.И.Т., А.А.А., С.П.Й..
Настоящият съдебен
състав след подробен анализ на изброените по-горе гласни доказателствени
средства взе предвид следното: Първа и четвърта група показания водят до
категоричен извод, за това че подсъдимия Б.Д. е изкупувал съответните
автомобили с цел те да бъдат използвани в последствие за части. Поради това,
както и защото тези показания не се намират в противоречие помежду си съдът ги
кредитира изцяло.
С оглед числеността на
броя свидетели, които дават показания относно това, че са продавали своите
негодни за употреба автомобили за скрап, както и факта че в хода на
наказателното производство не се сочат други данни, за това че подсъдимият се
занимава с изкупуване или извършване на търговска дейност с отпадъци от черни
или цветни метали без лиценз, настоящият съдебен състав не кредитира изцяло
показанията на тези свидетели в тази им част.
По делото са спорни
показанията на свидетелите, които не попадат в гореописаните групи, а именно
тези, които не посочват дали са продали колите за части или за скрап, тъй като
не могат по категоричен начин да посочат данни във връзка с тези обстоятелства.
За това и настоящият съд не дава вяра на
тези показания, относно целта за която са продавани автомобилите. В останала
част от показанията, които дават информация относно обстоятелства във връзка с
фактическата обстановка, която е приета за установена, настоящият съдебен
състав ги кредитира.
Безспорно по делото е
установено, че свидетелят Т.А. е собственик на един от терените- на ул. ***.
Същият го е дал на подсъдимия Б.Д. да го ползва- за продажба на части от
автомобили, който от своя страна живее на съпружески начала с дъщерята на
свидетеля Т.А., а именно свидетелката Д.К., която отказва да свидетелства по
делото.
Повечето от
гореизброените свидетели не си спомнят точната дата, когато са извършили
сделката с подсъдимия Б. Л. Д., а именно свидетелите: В.К., И.С., К.З., Д.Д.,
Р.И., Я.К., В.Б., Ж.Ж., И.А., В.Д., Д.П., М.Г., Д.С., Й.Я., Б.Б., П.А., Д.Г.,
С.Т., М.М. и А.А.. Най-ранна дата за сключване на сделка посочва свидетеля
В.К., който в показанията си твърди, че сделката е сключена през лятото на
2013г. Останалите от свидетелите посочват като време на сключване на сделката,
както следва: С.П.- есента на 2014г., Д.А.- 2014г., Н.И.- 2015г. -2016г.,
Р.Г.-2013г.- 2014г., С.В.- 2015г., Н.Б.- 2015г., И.Й.-2015г.,
П.Д.-2015г.-2016г., Е.Г.-2014г., И.И.-2015г., а свидетелите М.М., Р.К., Х.К. и
Г.И., го определят като събитие от преди две- три години. Предвид на това и с
оглед на предишното осъждане на подсъдимия Б.Л.Д. за престъпление по чл.234б,
ал.1 от НК, за деяние извършено за периода 26.09.2012г.-13.06.2013г. предходните
две съдебни инстанции правилно са оправдали подсъдимия за повдигнато му
обвинение да е извършил деянието, предмет на настоящото производство за периода
от неустановена дата до 13.06.2013г. като са възприели следния период: 14.06.2013г. до 10.03.2016г.
За да е съставомерно
деянието по чл.234б, ал.1 от НК следва от обективна страна да е установено, че
субектът „изкупува“ или „извършва търговска дейност“ с отпадъци от черни и
цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт или в негово
нарушение. Предмет на обвинението в конкретния казус са „стари негодни леки автомобили“, които от своя страна са подробно
индивидуализирани в протоколите за оглед на местопроизшествие. В този смисъл
основния въпрос, който се поставя е: дали инкриминираните „стари негодни леки
автомобили“ се покриват от съдържанието
на понятието „отпадъци“ по смисъла на разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК. За да се даде отговор на този въпрос следва да бъде извършен внимателен
анализ на нормативната уредба, която регулира обществените отношения свързани с
управлението на отпадъците. В конкретния казус бланкетната част на нормата на
чл.234б, ал.1 от НК е запълнена от разпоредбата на чл.35, ал.1 вр. чл.67, ал.1,
вр. ал.4 от Закона за управление на отпадъците, а именно: Съгласно чл.35, ал.1
от ЗУО „за извършване на дейности по третиране на отпадъци се изисква, както
следва: 1. Разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I или 2. Комплексно разрешително,
издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната
среда“. С чл.67, ал.1 и ал.4 по легален път е дефиниран компетентния орган и
субекта на претенцията за издаване на разрешението- ал.1 „Разрешение за
извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на
РИОСОВ, на чиято територия се извършват дейностите“ и ал.4 „ Разрешение по ал.1
се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското
законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини,
кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на параграф 1, т.1 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на
изискванията на този закон“.
По делото няма спор, че
към момента на извършената проверка- 10.03.2016г. в трите имота- имот №2738-
частна общинска собственост, находящ се в ***, имот находящ се в ***,
собственост на Д.Т.К., и имот, находящ се в ***, собственост на Т.К.А.,
подсъдимия Б.Л.Д. не е имал разрешението, изискуемо по посочените, и
инкриминирани по отношение на него разпоредби на Закона за управление на
отпадъците.
Обстоятелството, което
има главно значение в случая е, дали намиращите се в тези обекти автомобили,
респективно дали всички от тях имат характеристиката на отпадък от черни и
цветни метали. За да бъде изяснен този въпрос е необходимо да се направи подробен
анализ на нормативната уредба- законова и подзаконова, която се занимава с
излезли от употреба моторни превозни средства, каквито са автомобилите, предмет
на настоящото наказателно производство. В тази връзка:
1.
Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000г. замяна на Решение 94/3/ЕО за
установяване на списък на отпадъците в съответствие с чл.1, буква а) от
Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета
за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1,
параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци
(нотифицирано под номер С(2000) 1147) (текст от значение за ЕИП) (2000/532/ЕО).
Съгласно цитираното Решение „излезлите от употреба превозни моторни средства и техни компоненти“
са класифицирани като „отпадъци,
неспецифицирани по друг начин в списъка“ с код 1601.
2.
Национално законодателство, в което е инкорпориран европейският стандарт за
регулиране на материята- Наредба №2 от 23.07.2014г. издадена от Министъра на околната среда и
водите и Министъра на здравеопазването, за класификация на отпадъците, където е
възпроизведен цитирания по-горе текст от Решението на Комисията.
3.
Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства на Министъра на
околната среда и водите и Министъра на здравеопазването, приета с ПМС №11 от
15.01.2013г., в сила от 25.01.2013г. Съгласно чл.17, ал.1 от тази Наредба
„Дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват
от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО.“
Не следва да се кредитират заключенията по проведените
комплексно технически и съдебно-оценителни експертизи, съгласно които
бракуваните автомобили не могат да се ползват по предназначение,НО същите
следвало да класифицират като вторичен метал- скрап и представляват отпадъци от
черни метали. Като за лек автомобил „Деу“, модел
„Нексия“ сив на цвят с рама №***, лек автомобил „Ровър“ тъмно син на цвят с
рама №*** и лек автомобил „Рено“, модел „Еспейс“, графит на цвят с рама №*** могли да се
ползват и за резервни части. Поради това, че не било възможно да се претеглят
отделно двигателите, чиито части са изработени основно от цветни метали, то
експертизата е оценила общото тегло на отпадъците на основата на черни метали-
към дата 10.03.2016г., общото количество метални отпадъци възлиза на 69,83
тона, на стойност 16 830лв., което представлява 40,07 пъти минималната
работна заплата установена за страната към месец март 2016г.
Не може да се приеме въз основа на
заключенията, че предметът на деянието е „отпадък“ по смисъла на наказателния
закон.
На база на
установената от настоящия съдебен състав фактология, на база на цялостен анализ
на доказателствения материал по делото следва да се заключи, че изкупуването на
автомобилите от подсъдимия Б.Л.Д. е било, ако не само, то в много от случаите,
с цел използване на елементи от тях за резервни части за последващото им
продаване на заинтересовани лица. Нещо
повече видно от обстоятелствената част на посочените експертизи, където
подробно е описано състоянието на автомобилите, от тях липсват различни системи, части и др.
По делото
са събрани доказателства,че Д. е извършвал дейност по продажба на резерви части
от бракуваните автомобили .
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид на
това при новото разглеждане на делото, настоящият състав на Окръжен съд, гр.
Перник счита, че подсъдимият Б.Л.Д. не е осъществил нито от обективна,нито от
субективна страна деянието по чл.234б, ал.1 от НК, тъй като същият е изкупувал
стари, негодни за употреба автомобили, които е разпродавал на части и което
деяние не се вмества в понятието изкупуване на „бракувани машини“ и скраб от
черни и цветни метали
По
изложените съображения, настоящият състав на Окръжен съд- гр. Перник, на
основание чл.336,ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ Присъда №54 от 27.03.2018г. постановена
по НОХД №213 по описа за 2017г. на Районен съд- гр. Радомир в частта, с която
подсъдимият Б.Л.Д., роден на ***г***, с *** образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен за престъпление по чл.234б,
ал.1, пред.1 от НК, което деяние да е извършил в гр. *** за периода
14.06.2013г. до 10.03.2016г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, глоба в размер на 5000лв., както и „лишаване от право да
упражнява търговска дейност“ за срок от 1 година, считано от влизане на
присъдата в сила, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА НОВА, с която признава подсъдимия
Б.Л.Д. ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА на неустановени дати за периода от
14.06.2016г. до 10.03.2016г., в гр. *** да е изкупувал от различни граждани
отпадъци от черни и цветни метали /стари негодни леки автомобили/- 69,83 тона
/на основата на черни метали/, на стойност 16, 830 лв. /равняващи се на 40.07
МРЗ, установени за страната към м.март 2016г./, без лиценз, който се изисква по
нормативен акт /чл.35, ал.1 вр. чл.67, ал.1 вр. ал.4 от Закона за управление на
отпадъците- чл.35, ал.1 от ЗУО- „ За извършване на дейности по третиране на
отпадъци се изисква, както следва:
1.
Разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или II.
Комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от закона
за опазване на околната среда; чл.67, ал.4 от ЗУО- „Разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСОВ, на чиято територия се
извършват дейностите“; и чл.67, ал.4 от ЗУО- „ Разрешение по ал.1 се издава на лица,
регистрирани като търговци по смисъла на българското законодателство, на
държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни
предприятия по смисъла на параграф 1,т.1 от допълнителните разпоредби на Закона
за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон“ като го ПРИЗНАВА
ЗА НЕВИНОВЕН и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
му обвинение по чл.234б, ал.1, пред.1 от НК.
В частта, с
която подсъдимият Б.Л.Д. е признат за невиновен за това да е извършил същото
престъпление за периода от неустановена дата до 13.06.2013г. настоящият състав
на Окръжен съд- гр. Перник ПОТВЪРЖДАВА същата присъда.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Настоящият съд
постановява да бъдат върнати на подсъдимия иззетите веществени доказателства
както следва: 69 броя ИУМПС подробно описани в протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.03.2013г., от които 67 броя ИУМПС за съхранение на
площадка на „Леяро- ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД, намираща се в с.
„Червена могила“- Промишлена зона на гр. Радомир и 2 броя ИУМПС / автомобил
марка „Рено“ модел „Лагуна“, без регистрационни табели с рама №*** и автомобил
марка „Волво“, модел „B40“, с рама №***/ на
съхранение на паркинга за задържани автомобили в РУ- гр. Радомир.
В
съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК настоящият съдебен състав
постановява направените по делото разноски в размер на 3219,24 /три хиляди
двеста и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляващи
направени разноски по досъдебно производство №79/2016г. по описа на РУ-гр.
Радомир, както и сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляващи
направени разноски на фазата на съдебното производство пред първоинстанционния
съд, да останат за сметка на държавата.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.