М О Т И В И
към Присъда № 260007
от 06.11.2020 г., постановена по НОХД № 487 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура – Хасково е
предявила обвинение срещу А.Е.Н., роден на *** ***, Р *****,
*** по произход, ***** гражданин с турски личен номер *****, живущ ***, с
постоянен адрес: гр. *****, кв. ****, ул. ****, бл. ***, ап. **, разведен,
неосъждан, начално образование, ****, притежаващ **** паспорт с № *****,
издаден на ****г. с положена френска виза с № ****, издадена на *******г.,
валидна до *****г. за това, че на 26.08.2020 г., на ГКПП „Капитан Андреево“,
общ. Свиленград, обл. Хасково, дал дар - банкнота със сериен номер UD С3010****
с номинал от 20 турски лири, с левова равностойност 4,48 лева на длъжностно
лице - полицейски орган, а именно на Атанас Добрев А. - полицай в 03 група в
ГКПП „Капитан Андреево“ от ГПУ – Свиленград към РДГП - Елхово, със специфично
наименование на длъжността „младши инспектор „Полицай“, за да извърши действие
по служба - да го пропусне да премине с товарен автомобил марка „Даф“ с чешки
peг. номер **** и товарно ремарке с чешки рег.номер ***** от Република ***** в
Република ****, като водач на същия, без наличието на надлежно пълномощно
изискуемо съгласно Заповед № РД-01-459/11.08.2020г. на министъра на
здравеопазването – престъпление по чл. 304а, вр. чл.
304 ал. 1 от НК. С обвинителния акт прокурорът иска и отнемане в полза на държавата
на предмета на престъплението – банкнота с номинал от 20 турски лири, със
сериен номер С3010****.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е
повдигнато. Събраните по делото доказателства водели до несъмнен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Стойността на
предмета на престъплението не можела да играе роля за евентуална
малозначителност на деянието. Настоящото деяние касаело престъпление в негов
квалифициращ състав, като ниската стойност на предмета на престъплението би
била релевантна при определяне размера на наказанието. Претендира на подсъдимия
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., а на
основание чл. 307а от НК предметът на престъплението да бъде отнет в полза на
държавата.
Защитникът на подсъдимия Н. –
адв. И., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК в проведеното
разпоредително заседание, релевира искане съдебното производство да протече по
реда на съкратено съдебно следствие, регламентиран в Глава XXVII от НПК, а
именно по реда на чл. 371, т. 2 – с признаване изцяло на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия в
заключителна си пледоария излага довод деянието на подсъдимия, поради своята
малозначителност, да не бъде наказано, позовавайки се на ниската стойност на предмета
на престъплението. Алтернативно, този размер следвало да бъде приет като
смекчаващо отговорността обстоятелство, наред с това, че подкупът бил даден
заради нередовности на пълномощно или липса на пълномощно за управление на
автомобила. Това нарушение било
отстранимо и подсъдимият можел да се снабди с необходимото пълномощно, с което
да премине границата. Предвид това моли за наказание под минималния предвиден
размер, а именно 3 месеца „лишаване от свобода“, включително и за кумулативно
предвиденото наказание „глоба“, който размер да бъде 1 000 лв.
Подсъдимият в своя защита
изразява съжаление за стореното, като посочва, че имал син-студент, когото
издържал, а същевременно имал нужда от финанси поради тежкото финансово
състояние. В последната си дума изказва съжаление за стореното и моли съда да
му наложи наказание в минимален размер, тъй като семейството му имало нужда от
неговата подкрепа.
Съдът, като прецени
самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при
условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия А.Е.Н., роден на ***г***,
Р *****, ****, гражданин на Р.*****, живущ в гр. ****, кв. ****, ул. „***“ бл. ***
ап. ****, начално образование, разведен, неосъждан****, с **** паспорт с № ****,
издаден на *******., с положена в паспорта френска виза с № *******, издадена
на **********г., с валидност до ***********., с **** личен номер *****.
Подсъдимият работел като
международен шофьор и като такъв управлявал на 26.08.2020г. товарен автомобил
марка „Даф“ с чешки peг. номер *** и товарно ремарке марка „Шмидт" с чешки
peг. номер ***. На същата дата 26.08.2020г., в ранните часове, въпросната
товарна композиция управлявана от подсъдимия пристигнала на ГКПП „Капитан
Андреево“ - на трасе влизащи в страната от Р ***** за Р България товарни
автомобили. В товарния автомобил пътувал и св. М. Г., роден на ***г., в гр. *****,
Р.*****,с ***** паспорт № ******, издаден на *******г., на предна дясна седалка
до шофьора.
В този момент на пункта
служебните си задължения във връзка с осъществяване на граничен контрол
изпълнявал свидетелят А. Д. А., имащ качеството на длъжностно лице - полицейски
орган.
Към същата дата св. Н. Р. бил
**** 03 група в ГКПП “Капитан Андреево” от ГПУ - Свиленград. Сред длъжностните
му задължения било ръководство на служителите на ГПУ-Свиленград, които били на
смяна.
Св. Р. Д. Р. бил
„разузнавач" в група - ОИД в ГПУ - Свиленград, а специфичното наименование
на длъжността му било “***********”.
Св. А. Д. А. изпълнявал
служебните си задължения с полицейска униформа, носеща отличителните белези на
„Гранична полиция”, удостоверяваща длъжностното му качеството. Като служител в
структура при Главна Дирекция „Гранична полиция” на МВР неговите правомощия
били регламентирани в Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС
№104/20.05.2002г., Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията
за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ,
бр.55/21.07.2015г. и длъжностната му характеристика.
Въз основа на горепосочените
актове, като полицейски орган, св. А. имал правомощията да осъществява граничен
паспортно-визов контрол на ГКПП „Капитан Андреево“ на лицата и транспортните
средства, преминаващи през границата, като сред основните му задачи били
разкриване и предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на
държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на ГКПП. При
осъществяване на граничния контрол, св. А. бил оправомощен да извършва
самостоятелни и/или съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства
и техните документи и да не допуска преминаването им през гранично
контролно-пропускателния пункт, когато те не отговаряли на условията,
предвидени в нормативен акт, или били налице мерки, ограничаващи движението им
през държавната граница.
При проверката на документите на
лицата, като граничен полицай, извършващ проверка на първа линия, каквито
функции именно св. А. изпълнявал на процесната дата – 26.08.2020г., на
автоматизирано работно място /АРМ/ № 29 - на първа линия на трасе влизащи в
страната от Р ***** товарни автомобили, той имал право да изисква от водачите
на преминаващи МПС, наред с документите им за самоличност и документи за
правоспособността им да управляват МПС, за регистрация на моторното превозно
средство, документ за неговата собственост, за задължителна застраховка,
документи за превозвания товар.
Със Заповед №
РД-01-459/11.08.2020г. на Министъра на здравеопазването за извънредната
епидемична обстановка е въведена временна забрана за влизане в България считано
от 11.08.2020г. до 31.08.2020г. на всички лица, през всички гранични пунктове,
като съгласно I т.2 буква г забраната не се отнася за транспортния персонал,
ангажиран с международен превоз на пътници и товари. В изпълнение на заповед №
РД-01-459/11.08.2020г. на Министъра на здравеопазването за извънредната
епидемична обстановка; I, т.2 -буква г, св. А. имал правомощието да изисква от
водачите на преминаващите МПС и документ удостоверяващ качеството им на
транспортен персонал.
На 26.08.2020г., около 03:00 часа,
при пристигането на ГКПП „Капитан Андреево“, подсъдимият застанал с
управлявания от него товарен автомобил, марка „Даф“ с чешки регистрационен
номер ***** и товарно ремарке с чешки регистрационен номер *****, до /АРМ/ № 29
- на първа линия на трасе влизащи в страната от Р.***** товарни автомобили.
Мястото било много добре осветено.
В товарния автомобил пътувал още
един пътник, седящ до водача отдясно по посока на движението, като от
представения **** паспорт с № ****** издаден на *****г. била установена
самоличността на Г.М., роден на ***г. Товарният автомобил спрял на трасе
влизащи от Р ***** в Р България, на АРМ № 29. От автомобила, през отворения
прозорец на гишето, подсъдимият подал на св. А., изпълняващ служебните си
задължения на това работно място, зелена папка със своите документи и тези на
св. М. Г.. Сред тях бил талона на товарния автомобил в който била изписана
фирма „Uzunkaya Spedition.Transporte Spolecnost“ и пълномощно за подсъдимия, издадено
от фирма „Egemen Antepo Hizmetieri Beton“.
Св. А. обяснил на турски език на подсъдимия,
че във връзка с епидемичната обстановка в Р България е в сила Заповед №
РД-01-459/11.08.2020г. на Министъра на здравеопазването за извънредната
епидемична обстановка според която е въведена временна забрана за влизане в
България считано от 11.08.2020г. до 31.08.2020г. на всички лица, през всички
гранични пунктове, като съгласно I т.2 буква „г“ забраната не се отнася за
транспортния персонал, ангажиран с международен превоз на пътници и товари. В
тази връзка св. А. обяснил на подсъдимия на турски език, че според
горепосочените правила последният като водач на преминаващо МПС ще следва да
представи документ, с който да докаже, че отговаря на условията за допускане
влизане в страната и е транспортен персонал към фирма „Uzunkaya Spedition.Transporte
Spolecnost“. Св. А. обяснил на подсъдимия още, че в противен случай последният
ще бъде върнат обратно за Р *****. В изпълнение на служебните си задължения св.
А. попитал на турски език подс. Н. дали има пълномощно от фирма „Uzunkaya Spedition.Transporte
Spolecnost“, което да удостовери, че е транспортен персонал. Същевременно през
отворения прозорец на гишето св.А. върнал на подсъдимия папката с личните
документи и пълномощното от фирма „Egemen Antepo Hizmetieri Beton“.
Възприемайк всичко, което му било обяснено от граничния
полицейски служител във връзка с условията за допускане в България и
съзнавайки, че няма документ с който да удостовери, че е транспортен персонал
поради което няма да бъде пропуснат да влезе в Р България от Р ***** с товарния
автомобил „Даф“ и товарното ремарке към него, подсъдимият взел решение да
избегне тези неблагоприятни за него последици (да бъде върнат обратно в Р *****),
като даде дар – парична сума на граничния полицейски служител - св. А., с цел
да го мотивира да извърши действие по служба - да го пропусне да премине с
товарен автомобил „Даф“ с чешки регистрационен номер ***** и товарно ремарке с
чешки регистрационен номер ****** от Р ***** в Р България, като водач на същия,
без валидно пълномощно, което да удостоверява, че е транспортен персонал.
В изпълнение на взетото решение,
в момента, в който вземал обратно от св. А. папката с личните документи през
отворения прозорец на гишето на /АРМ/ № 29, подсъдимият пуснал с ръка банкнота
с номинал от 20 турски лири със сериен номер UD ***** поставяйки банкнотата на
бюрото на св. А. до ОСР-устройството. Св. А. видял банкнотата с номинал от 20
турски лири на бюрото си, с жестове показал на подсъдимия, че не я иска и няма
да я приеме и на турски език попитал подсъдимия защо дава тези пари, а
подсъдимият на турски език отговорил усмихнато, че моли да бъде пропуснат да
продължи с автомобила пътя си за Р България, като същевременно намигнал с
едното око към св.А..
Граничният полицай А. отказал да
приеме дадения му подкуп и разпоредил на подсъдимия да не мърда от мястото си,
след което незабавно уведомил за случая началника на група-03 в ГКПП „Капитан
Андреево“ - св. Н. Р..
Св. Р. разпоредил на св. А. да
запази местопроизшествието и да разпореди на водача и пътника да останат в
товарния автомобил. Св. А. разпоредил на турски език на подс. Н. да отбие
автомобила встрани. След няколко минути св. Р. се явил до АРМ № 29 при св. А. и
се запознал с обстановката. Видял оставената на бюрото банкнота от 20
/двадесет/ турски лири, оставена от турския гражданин между клавиатурата и
ОСР-утройството. Св.Р. отишъл до товарния автомобил и попитал подсъдимия дали
оставените в гишето 20 /двадесет/ турски лири са негови, който отговорил, че са
негови и той ги бил оставил в гишето. Св. Р. разпоредил да бъде запазено
местопроизшествието до идване на разследващите органи и уведомил ОД на ГПУ,
както и дежурния разследващ полицай. На място бил изпратен дежурен разследващ
полицай и св. Р. Д. Р. - служител на ОИД в ГПУ-Свиленград на длъжност
„разузнавач“. Разследващият полицай и
св. Р. провели беседа със задържаните лица и оглед на местопроизшествието, като
с протокола за визираното процесуално-следствено действие е било започнато
настоящото досъдебно производство. Със същия била иззета банкнотата, предмет на
подкупа, а именно 1 бр. банкнота с номинал от 20 /двадесет/ турски лири със
сериен номер UD ****. И подсъдимият А.Е.Н., и свидетелят Г.М. били задържани по
ЗМВР за срок 24 часа. Временно бил отнет документа за задгранично пътуване на подсъдимия
– **** паспорт № *******, издаден на *****.
Съгласно чл.39, ал. 3 от ЗМВР,
Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ осъществява дейностите по чл.6 ал.1
т.1, т.2, т. 3, т.6, т.7, т.8 и т.9 в граничната зона, в зоните на граничните
контролно-пропускателни пунктове, а именно: оперативно-издирвателна,
охранителна, разследване на престъпления, информационна, контролна,
превантивна, административно наказателна и предоставяне на административни
услуги.
Съгласно чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Дейността се осъществява от полицейските органи, съобразно компетентността им,
чрез наблюдение на държавната граница и др.
Съгласно чл. 39, ал.1, т.2, т. 3,
т.5 и т.8 от ЗМВР, контролната дейност се осъществява от органите на МВР в
случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място; на
техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на
водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия;
изискване на информация и документи.
Съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи. Според
чл.56 вр.чл.37 ал.1 от същия закон, органите на главните дирекции и на техните
структури и звена са държавните служители по чл.142 ал.1 т.1. Съгласно чл.57 от ЗМВР, полицейски органи са органите на Главна дирекция „Гранична полиция",
които пряко осъществяват дейностите по чл.6 ал.1 от ЗМВР: охранителна - по т.2,
контролна - по т.6.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от самопризнанието на подсъдимия Е.Н., разпита му в хода на ДП, в
качеството му на обвиняемо лице и в присъствието на защитник, от разпита на
свидетелите А. Д. А., Р. Д. Р., М. Г. и Н. Г. Р., приобщени по реда на чл. 371,
т. 2 НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 143/2020
г., по описа на ГПУ – Свиленград, от предявените, на основание чл. 284 НПК, на
страните веществени доказателства, представляващи 1 бр. банкнота с номинал 20
турски лири, със сериен № *****.
Събраните доказателства, потделно,
така и в тяхната съвкупност, са еднопосочни и безпротиворечиви, установяващи
времето, мястото и авторството на деянието, като същите кореспондират и с
направените от самия подсъдим пълни самопризнания, поради което и не създават
колебания в обвинителната теза.
С показанията на горепосочените
свидетели се установяват обстоятелствата по престъпното деяние на подсъдимия А.Н.,
осъществяващо състава на престъплението по по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК,
като някои от тях се характеризират с по-голяма изчерпателност и спомагат за
разкриване на обективната истина. Напълно еднопосочни са сведенията на
полицейските служители, като св. А. възприел действията на подсъдимия по
пускането на банкнотата и жеста на намигване – насочен към свидетеля, за да
пропусне подсъдимия през границата на страната. Св. Р. пък възприел банкнотата
върху бюрото на св. А.. Показанията на св. Г. не способстват за изясняване на
фактическата обстановка, тъй като същият няма възприятия досежно случилите се
събития. Писмените доказателства по делото същото обслужват тезата на
обвинението и съответстват на останалите събрани доказателства.
Съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен
начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото
доказателства.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за доказано по
безспорен и категоричен начин. От обективна страна по делото е установено, че
на инкриминираната дата 26.08.2020 г. подсъдимият Н. е дал дар на св. А. Д. А.,
имащ качеството на полицейски орган и длъжностно лице, за да извърши действие
по служба, изразяващи се в това същият да пропусне подсъдимия да премине с
управлявания от него товарен автомобил. Няма спор в случая, че деянието е било
довършено, след като подсъдимият е пуснал процесната банкнота през отворения
прозорец на гишето, на което работел св. А. и по този начин е прехвърлил
владението върху банкнотата на полицейския служител. Св. А. не искал да приеме
банкнотата и попитал подсъдимия защо я дава, на което последният отговорил с
жест на намигване, че желае да бъде пропуснат да продължи.
Установено е още, посредством длъжностната
характеристика на св. А., че към инкриминирания момент същият имал както
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК, така и качеството
полицейски орган с оглед заеманата от него длъжност, а именно младши инспектор
– полицай в ГПУ – Свиленград към РД „Гранична полиция“ – Елхово, ГД „Гранична
полиция“ на МВР. Няма спор, че към момента на извършваната проверка, св. А. е
осъществявал служебните си задължения.
Не може да бъде споделен довода на защитата, че
процесното деяние следва да бъде квалифицирано като малозначителност по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК. Настоящото деяние касае квалифициран състав на
престъплението подкуп и законодателят е предвидил завишена санкция по отношение
на субекта на престъплението. Обект на престъплението са онези обществени
отношения гарантиращи доверието у обществото спрямо длъжностните лица, които
осигуряват законосъобразното и правилно функциониране на държавния апарат и
държавните органи. Предвид изложеното и предвидената от закона санкция за
субекта осъществил състава на престъплението, не могат да обусловят извод за
малозначителност на извършеното от подсъдимия деяние, тъй като това бил подрило
устоите на държавността и би било в рязко противоречие с концепцията за правова
държава, както Р България е съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република
България.
От субективна страна, подс. А.Н. е действал при
условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал, че предвид извършената му проверка
и липсата на необходимото пълномощно, не е можел да премине през границата в Р
България с управляваната от него товарна композиция. Взетото решение е било
продиктувано от намерението на Н. да мотивира А. да го пропусне да премине с
управлявания от него товарен автомобил и товарно ремарке в Р България от Р *****.
Подсъдимият категорично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, като е искал тяхното
осъществяване и същевременно безспорно е бил наясно с качеството на „полицейски
орган“ на свидетеля, който е носел униформа. Тези признаци говорят за прекия
умисъл на извършеното от подсъдимия.
Поради изложеното
съдът призна подсъдимия А.Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.
304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК - за това, че на 26.08.2020 година на ГКПП
„Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, дал дар – банкнота с номинал
20 турски лири, с левова равностойност 4,48 лева, на длъжностно лице - полицейски
орган, а именно на А. Д. А. – полицай в 03 група в ГКПП „Капитан Андреево“ от
ГПУ-Свиленград към РДГП-Елхово, със специфично наименование на длъжността „***
„****“, за да извърши действие по служба – да го пропусне да премине с товарен
автомобил марка „Даф“ с чешки рег. № *** и товарно ремарке с чешки рег. № 5 ****,
от Р ***** в Р България, като водач на същия, без наличието на надлежно
пълномощно, изискуемо съгл. Заповед № РД-01-459 от 11.08.2020 година на министъра
на здравеопазването.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението
по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет хиляди лева.
Съдът определи вида
и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление на
плоскостта на чл. 54 НК, като прие, че степента на обществената опасност деянието
му, при така установената фактология по делото, не позволява да се приеме, че
извършеното от дееца се отличава с признаци, които да обуславят по-висока
степен на обществената опасност в сравнение с други подобни случаи. От друга
страна, личността на самия деец не се отличава с висока степен на обществено
опасност, а напротив същият е с чисто съдебно минало. Изразява искрено съжаление
за извършеното. Настоящият състав намира, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете и ниската левова равностойност на
имуществената облага, а именно 4,48 лв. Отегчаващи отговорността обстоятелства не
се установиха. При така обусловения изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, настоящият състав на Окръжен съд – Хасково определи наказания в
размер, близък до техния минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, т.е.
окончателният размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в размер
на 4 месеца. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер
на 1 000 лв., като предвид представената от подсъдимия декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние този размер намира за справедлив такъв.
За постигане
целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед констатацията, че
личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност,
съдът прецени, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието, поради
което и доколкото са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, отложи
изпълнението на същото с изпитателен срок от 3 години.
Налице е
предпоставката на чл. 307а НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на
предмета на престъпленията по раздел IV на глава осма от НК. В изпълнените на
законоустановеното изискване, съдът постанови отнемане в полза на държавата на
веществените доказателства и предмет на извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 304а от НК, представляващо една банкнота с номинал с номинал 20 турски
лири и сериен № С301044064 /с обща левова равностойност към инкриминираната
дата 4,48 лв., по курса на БНБ/.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :