РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Бургас, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501844 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна
жалба,подадена от Н. А. М. с ЕГН ********** от *** срещу постановеното съдебно
решение №174 от 30.07.2024г.,постановено по гр.д.№959/2023г.по описа на АРС ,с което
съдът е отхвърлил предявеният от Н. А. М. иск за признаване за установено по отношение
на ответниците Х. А. О. с ЕГН-********** и Н. И. О. с ЕГН-********** и двамата от ***,
че ищцата е собственик на реална част от 68 кв.м.от западната страна на притежавания от
нея УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак,с граници на реалната част : изток- ПИ
318,запад-регулационната линия между УПИ ІІ-311 и УПИ ІІІ-318,север-улица,юг- ПИ 316 и
за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху спорната реална част
от 68 кв.м.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор от ответниците Х. и Н. О.,в
който оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна от
въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивницата,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от
адв.Цв.Георгиева от САК,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Н. О. се явява лично.За нея и въззиваемият Х. О. се
явява адв.Койчева, която оспорва въззивната жалба и моли решението на АРС да бъде
1
потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
Във връзка с дължимата служебна проверка за редовност на исковата молба,въззивният
съд е констатирал нередовности,като е дал указания на ищцата Н. М. за отстраняването им.
В законоустановения срок нередовностите са отстранени,като въззивният съд е
докладвал поправената искова молба в следния смисъл:
Ищцата твърди,че процесната реална част от 68 кв.м.,попадаща в УПИ ІІІ-318 кв.31 по
плана на с.Трънак,община Руен е идентична с придадената по регулация част от
неурегулиран поземлен имот пл.номер 311 кв.31 по плана на с.Трънак.Процесната реална
част попада в имотната граница на имот пл.номер 311 кв.31 ,собственост на ответниците,но
съгласно действащият ПУП-ПРЗ на с-Трънак е част от урегулирания поземлен имот УПИ ІІІ-
318,който е собственост на ищцата. Оградата между двата съседни имота не следва
регулационната граница,а е изградена от бащите на страните по имотната граница на двата
неурегулирани някога имоти.Това те са сторили с оглед построяването на къщата на
ответниците,но както бащите,така и децата-настоящите страни по делото знаят,че тези 68
кв.м.са на ищцата. Построената от ответниците къща е разположена почти на
регулационната граница,поради което уговорката е била,когато се узакони къщата оградата
да се премести отново на регулационната граница между двата УПИ.Това е била и
причината ответникът Х. А. О. да поиска от ищцата декларация съгласие за узаконяването
на къщата,а Н. М. –да поиска декларация от ответника за узаконяване на построен от нея
навес в лицевата част на двора. Поправена е допусната очевидна фактическа грешка, като е
посочено изрично,че спорните 68 кв.м. се намират между УПИ ІІ-311 и УПИ ІІІ-318 кв.31 по
ПУП-ПРЗ на с.Трънак.
Като придобивно основание ищцата е заявила ясно във второто уточнение,че е
придобила правото на собственост върху процесните 68 кв.м.на основание правна сделка-
дарение,обективирано в нот.акт №158 т.VІІ,дело № 1097/2016 г.на нотариус Бисер Демирев с
район на действие района на АРС ,по силата на което е станала собственик на УПИ ІІІ-318
кв.31 по ПУП на с.Трънак,община Руен,включително и на процесните 68 кв.м.
Коригираният петитум на иска е съдът да приеме за установено по отношение на
ответниците,че ищцата е собственик на реална част от 68 кв.м.от западната страна на
притежавания от нея УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак,с площ 560 кв.м.,с граници на
реалната част : изток- ПИ 318,запад-регулационната линия между УПИ ІІ-311 и УПИ ІІІ-
318,север-улица,юг- ПИ 316 и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата
владението върху спорната реална част от 68 кв.м.
Преписи от уточненията на исковата молба са връчени на ответниците,които са подали
писмено становище в законоустановения срок,имащо характера на отговор на уточнената
искова молба. В отговора ответниците са оспорили твърденията на ищцата,че е собственик
на УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак на основание правна сделка-дарение,както и
2
твърдението и,че е придобила процесната реална част от 68 кв.м.на основание договора за
дарение,от който черпи правата си.Ответниците посочват,че съгласно нотариалния акт за
дарение ищцата не е придобила правото на собственост върху процесните 68 кв.м.,нито
правото на собственост върху УПИ ІІІ-318 ,а правото на собственост върху неурегулиран
поземлен имот пл.номер 318 кв.31 по плана на с.Трънак. Твърдят,че процесната реална част
от УПИ ІІІ-318 е придаваема по регулация част от собствения на ответниците неурегулиран
поземлен имот пл.н.№ 311,за която регулационните сметки не са били уредени. Заявяват,че
процесната реална част никога не е била във владение на ищцата или праводателите и,тъй
като нито един от двата действали регулационни плана на селото не е бил приложен по
отношение на придаваемите части. Твърдят,че оградата между двата имота съвпада с
имотната граница между ПИ №311 и ПИ№318 по кадастралния план от 1987г.,а поради
неприлагането на регулационните планове оградата не е била премествана.Като неверни са
оспорени твърденията на ищцата,че тя е изградила навеса,както и че тя и ответниците са
считали процесната реална част за нейна собственост.
Страните не са заявили искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд намира,че предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС- ищцата
претендира ответниците да и предадат владението на владяна от тях без правно основание
реална част от недвижим имот- УПИ ІІІ-318 кв.31 по ПУП на с.Трънак,община Руен,област
Бургас. В обстоятелствената част на исковата молба и формулираният петитум,включително
и след уточненията,направени във въззивното производство съдът не намери твърдения на
ищцата за допусната грешка в кадастралната основа на плана на с.Трънак,нито
отправено,дори непрецизно искане за съдебна защита,което да сочи на предявен иск с
правно основание чл.54 ЗКИР- установяване на грешка в кадастралната карта.
Твърденията на ищцата са в смисъл,че праводателите и са били собственици
процесната реална част от УПИ ІІІ-318 кв.31 по регулационния план на с.Трънак ,а оградата
между двата съседни имота е била поставена по регулационната граница между УПИ ІІІ-318
и УПИ ІІ-311.Оградата била преместена в сегашното и положение след дадено от баща и
съгласие на бащата на ответника да построи жилищна сграда на регулационната
граница.Оградата не била върната по регулационната линия,въпреки обещанията на
ответниците.
В този смисъл,макар и сезиран с нередовна искова молба,АРС е дал правилна правна
квалификация на главния иск по чл.108 ЗС и се е произнесъл по него с решението си.
По основателността на предявения главен иск с правно основание чл.108 ЗС
въззивният съд намери следното:
За да бъде уважен ревандикационният иск за собственост,ищецът следва да докаже,че
е собственик на процесния недвижим имот,както и че същият се владее от ответниците без
правно основание.
Между страните не е спорно,а и от представените скици,нотариални актове за
собственост и приетото заключение на СТЕ се установява,че процесната реална част с площ
3
от 68 кв.м. попада в регулационните граници на УПИ ІІІ-318 кв.31, в неговата западна
част.
Твърденията на ищцата,че е придобила правото на собственост спорната реална част
от 68 кв.м.,попадаща в западната част на УПИ ІІІ-318 кв.31 по регулационния план на
с.Трънак на основание правна сделка- договор за дарение, не се подкрепят от
доказателствата по делото.
По силата на нотариален акт №158 т.VІІ,рег.№6986 дело №1097 от 07.12.2016г.на
нотариус Бисер Демирев ищцата е придобила на деривативно основание-договор за дарение
собствеността върху следния имот: дворно място с площ 495 кв.м.,находящо се в
с.Трънак,област Бургас ,съставляващо неурегулиран поземлен имот №318 кв.31 ,при
граници:имоти с пл.номера 311,316,317 и УПИ ХVІІ-318 ,кв.31,за който имот по
неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ ІІІ-318 кв.31,целият с площ
560 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 65 кв.м.
Праводателят и,неин брат е придобил правото на собственост върху имота от
родителите им по силата на нотариален акт за дарение №199 т.І,дело №365/1985г.на АРС,в
който нотариален акт имотът е описан като парцел ІІІ-318 кв.31,целият урегулиран с площ
560 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 65 кв.м.
От представената по делото скица №775 от 14.08.2003г./л.19 от делото на АРС/ е
видно,че неурегулиран поземлен имот № 318 по кадастралния план на с.Трънак е с площ
1103 кв.м.,като същият е собственост на ищцата Н. М. и на друго лице А. М.. В скицата е
отбелязано,че в УПИ №ІІІ-318 попадат 495 кв.м.от неурегулирания ПИ №318,в УПИ ХVІІІ-
318 попадат 538 кв.м. от ПИ №318,в УПИ ІV-319 попадат 20 кв.м.от ПИ №318 ,а в улична
регулация попадат 5 кв.м.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява,че първият кадастрален и
регулационен план на с.Трънак е бил одобрен през 1961г.,като процесните имоти се
идентифицират като парцел VІ-263 /на ответниците/ и парцел VІІ-266 /на
ищцата/,кв.20.Следващият кадастрален и регулационен план на с.Трънак,действащ и
понастоящем е бил одобрен през 1987г.,като в него имотите са заснети като парцел ІІІ-318 и
парцел ІІ-311.
От представените по делото скици,нотариални актове и заключение на СТЕ се
установява безпротиворечиво,че бащата на ищцата е придобил през 1963г.два
парцела,индивидуализирани по ЗРП от 1961г. с обща площ 1132 кв.м. и с граница парцел VІ-
263 ,собственост на праводателите на ответниците.По действащия и понастоящем
кадастрален и регулационен план на с.Трънак имот пл.номер 318 е с площ 1055 кв.м.,като
1103 кв.м.попадат в урегулираните два парцела ІІІ-318 и ХVІІІ-318,отредени за имота,а
останалите 25 кв.м.-попадат в улица и в съседен УПИ ІV-319.
При тези безпротиворечиви и безспорни данни относно регулационния и кадастрален
статут на имота за съда се налага извод,че твърдението на ищцата,че баща и е придобил
собствеността върху процесната реална част от 68 кв.м.през 1963г.е недоказано. Точно
4
обратното- установява се,че имотът,който баща и е закупил през 1963г.е със същата площ и
понастоящем,а родителите и са прехвърлили през 1985г.правата,които са притежавали-
прехвърлили са правото на собственост върху УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак,но с
изрично посочване,че има неуредени регулационни сметки за 65 кв.м.придаваемо дворно
място.
От приетите като доказателства по делото скици и заключението по приетата СТЕ се
установява,че спорната реална част от 68 кв.м. е разположена по протежение на западната
граница на УПИ ІІІ-318 с парцела на ответниците – УПИ ІІ-311. Тази реална част
действително попада в УПИ ІІІ-318,но не е част от имот пл.номер 318 ,а съгласно одобрения
през 1987г.ЗРП на с.Трънак е придаваема част по регулация към УПИ ІІІ-318 от съседния
имот пл.номер 311,който е собственост на ответниците.
Придаваеми по регулация от имот пл.номер 311 към парцел ІІІ-318 кв.31 съгласно
действащия ПУП-ПЗР на с.Трънак са били 65 кв.м. ,като не се установява от събраните по
делото доказателства регулационните сметки да са били уредени и придаваемата част да е
била заплатена на праводателите на ответниците от праводателите на ищцата съобразно
изискванията на действащия до 31.03.2001г. закон- ЗТСУ. Съгласно чл.110
ЗТСУ/отм./,недвижимите имоти,придадени към парцели на други физически лица се смятат
за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план,а длъжник е
собственикът на парцела,към който се придават местата и подобренията в тях,както и всеки
следващ приобретател на парцела. Нормата на чл.114 ЗТСУ/отм./е предвиждала,че
придадените недвижими имоти по дворищнорегулационния план се заемат след
обезщетяване на правоимащия съгласно правилата за това в закона и
ППЗТСУ/отм./.Предвид отчуждителното действие на ДРП съгласно чл.110 ЗТСУ/отм./,в
нотариалния акт за дарение от 1985г.,дареният от родителите на ищцата на брат и имот е
индивидуализиран като парцел ІІІ-318,кв.31 по ЗРП на с.Трънак,с неуредени регулационни
сметки за 65 кв.м.
С влизане в сила на ЗУТ от 31.03.2001г.законодателят е приел в §6 от ПР на ЗУТ,че
действащите към този момент ТУП и ЗРП запазват действието си,а ДРП могат да бъдат
приложени в този си вид в 6 –месечен срок от влизане в сила на закона. С §8 от ПР на ЗУТ ,в
сила от 27.07.2007г.е предвидено,че след изтичане на сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от ПР на
ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове за заемане на
придадени по регулация части от поземлени имоти се прекратява. Съгласно §.8 от ПР на
ЗУТ собствениците могат да приложат влезлите в сила ДРП с договор за прехвърляне на
собственост в нотариална форма или да поискат изменение на ДРП при условията и реда на
ЗУТ или да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
По делото няма твърдения и доказателства ищцата или нейният праводател да са
изпълнили законовите условия при действието на ЗТСУ/ до 31.03.2001г./ за заемането на
придаваемата част и да са обезщетили правоимащият собственик на имот пл.номер 311.
Няма доказателства праводателите на ищцата да са придобили правото на собственост
5
върху спорната реална част,попадаща в регулационните граници на УПИ ІІІ-318,придаваема
по регулация от имот пл.н.311 и на някое от посочените в ЗУТ основания и ред.Видно от
удостоверение № ТСУ-309-1 от 21.02.2024г.издадено от кмета на община Руен е,че след
справка в архива на община Руен не е била намерена документация,удостоверяваща факта
на уреждане на регулационни сметки по одобрения през 1987г.ЗРП на с.Трънак досежно
придаваемите по регулация части от ПИ №311 към УПИ ІІІ-318,кв.31.
От съдържанието на нотариалния акт за собственост на ищцата се установява
безпротиворечиво,че праводателят и не и е прехвърлил правото на собственост върху
процесната реална част от УПИ ІІІ-318,кв.31 ,а изрично и недвусмислено имотът,предмет на
договора за дарение е описан като ПИ 318,с площ 495 кв.м. за който е бил отреден УПИ ІІІ-
318,кв.31,с неуредени регулационни сметки за 65 кв.м. Следователно,не се установява
ищцата да е получила в патримониума си процесните 65 кв.м.от праводателя си, тъй като в
нотариалния и акт изрично е посочено,че макар да са част от урегулирания поземлен имот,за
тях не са уредени регулационните сметки,т.е. праводателят и не се е считал за техен
собственик.
Нито едно от писмените доказателства по делото- нотариални
актове,скици,удостоверения и др. не подкрепя твърденията на ищцата,че процесната реална
част от 68 кв.м.е част от собствения и имот и е била собственост на праводателите и.
Недоказани са останали и твърденията,че оградата между двата УПИ е била поставена по
регулационната граница,но впоследствие е била преместена на сегашното и място,т.е.по
имотната граница между двата неурегулирани имота,където е останала,защото ответниците
не изпълнили обещанието си да я върнат по регулационната граница.
От заключението на СТЕ,описанието на имота в нотариалните актове и представените
по делото скици се установява безпротиворечиво,че действителната граница,
материализирана на място между двата имота е имотната граница между ПИ 318 и ПИ 311.
При липсата на твърдения и доказателства за уреждане на регулационните сметки при
действието на ЗТСУ до 31.03.2001г.,а след отмяната му- по реда на ЗУТ,който е в сила от
31.03.2001г., въззивният съд намира,че не е установено да е възникнало законно основание
за заемане на придадените по регулация към УПИ ІІІ-318 части от ПИ 311.
Според показанията на свидетеля И. М.,бащата на ищцата отстъпил на бащата на
ответника част от дворното си място,за да построи къща,като дал съгласие да строи къща на
границата. Бащата на ищцата построил своята къща през 1971г.,тогава строил и А.,бащата на
ответника Х., а Х. строил къща около десет години по-късно. Свидетелят е отговорил на
въпроси на съда,че бащата на ищцата А. е дал съгласие ответниците да построят къща на
границата,като след построяването на къщата не върнали оградата ,защото се разбрали,че
няма нужда да я връщат. От показанията на св.М. според съда става ясно,че под
„отстъпването“ на част от дворното място свидетелят очевидно разбира даденото съгласие
ответникът Х. да построи къща на регулационната граница. Видно от представените по
делото скици,вкл.и от изготвените от вещото лице по СТЕ е,че на регулационната линия
между двата УПИ,в УПИ ІІ-311 са изградени две масивни сгради- стопанска и жилищна.
6
Строежите са разположени в имот пл.н.311,при отстояние от имотната граница с имот
пл.н.318. От показанията на св.М. се установява,че от поне 50 години оградата е на
настоящото и място,имайки предвид,че къщата на А. е строена през 1971г.,а къщата на Х.-
около 10 години по-късно. Показанията му в тази част кореспондират с показанията и на
св.К.,който е посочил,че му е известно,че А./бащата на ответника/ е строил къща през
1971г.,а от 1992г.,когато е започнал да посещата имотите на страните,оградата не е местена.
По отношение на навеса св.К. е посочил,че е бил построен от бащата на Н. преди около 20
години,като той поискал и получил съгласие от бащата на ответника да си построи по-дълъг
навес и да го залепи за къщата му. В заключение,от показанията на свидетелите,преценявани
в тяхната съвкупност и кореспонденция с писмените доказателства по делото,съдът намира
за безспорно установено,че ищцата и респективно-праводателите и от поне 30 години не
упражняват владение върху процесната реална част от собствения и УПИ ІІІ-318,която е
придаваема по регулация от имот пл.н.311,собствен на ответниците, като няма убедителни и
безпротиворечиви доказателства бащата на ищцата въобще някога да е упражнявал владение
върху процесната реална част.
Неоснователни са и доводите,че в спорната реална част има построен
навес,собственост на ищцата ,който факт подкрепял твърденията и,че спорната реална част е
нейна собственост. Н. М. не е получила правото на собственост върху сгради,построени в
ПИ №318,а празно дворно място.Н. М. се е снабдила с нотариален акт № 403 т.ІІІ,рег.№5654
,дело № 366 от 12.10.2023г. за собственост на навес,с площ 63 кв.м.на основание давностно
владение,като е представено и удостоверение за търпимост на този строеж,с посочено време
на застрояване- 1999г. Навесът не попада върху цялата процесна реална част от 65 кв.м.,а
заема съвсем малка част,откъм северната граница,с лице към улицата.Обстоятелството,че
ищцата е призната за собственик на строеж,при това незаконен,в режим на търпимост не
може да обоснове извод,че е придобила и правото на собственост и върху земята,находяща
се извън имотните граници на собствения и имот,върху която попада част от този навес.
Водим от горните мотиви,въззивният съд намери,че ищцата не е доказала при
условията на пълно и главно доказване първата предпоставка за уважаване на
ревандикационния и иск,а именно- че е собственик на процесната реална част от УПИ ІІІ-
318 кв.31 по плана на с.Трънак,която се идентифицира като част от имот
пл.н.311,собственост на ответниците,придаваема по регулация към УПИ ІІІ-318 . Ето
защо,искът и с правно основание чл.108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен,без
съдът да обсъжда въпроса дали ответниците владеят процесната реална част на правно
основание.
Правилен и законосъобразен е крайният извод на АРС за неоснователността на
иска,поради което решението следва да бъде потвърдено,а въззивната жалба-оставена без
уважение като неоснователна.
Тъй като предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен,то
неоснователен се явява и акцесорният иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на
констативния нотариален акт на ответниците. Решението на АРС е в същия смисъл,поради
7
което то следва да бъде потвърдено и в тази част.
С решението си АРС е присъдил в полза на ответниците разноските по делото,които е
определил в размер на 1360 лв. Ответниците са сезирали районния съд с молба за изменение
на решението в частта за разноските,като са възразили срещу намаляването на разноските за
адвокатско възнаграждение от 2400 лв.с ДДС на 1000 лв.Претендирали са присъждане на
разноски в пълния размер.
С определение № 630 от 24.09.204г.АРС е оставил без уважение молбата на
ответниците,като се е позовал на Решение на СЕС С-438/22 от 25.01.2024г.и е посочил,че не
намира основание за увеличаване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение.
Срещу определението е подадена частна жалба от ответниците,като се иска отмяната
му от въззивния съд и уважаване на искането за изменение на решението на АРС в частта за
разноските.Изложени са доводи в насока,че районният съд е направил неправилна преценка
на фактическата и правна сложност на делото,а така също неоснователно е отказал да
присъди ДДС и върху определения по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение. Моли се за присъждане на пълния размер на разноските за адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Препис от частната жалба е връчен на ищцата,която е депозирала писмен отговор в
законоустановения срок,в който е изразено становище за неоснователността на
жалбата.Намира за правилна преценката на районния съд досежно редукцията на
адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Частната жалба БОС намери за основателна.
Правилно е посочил АРС,че при направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба
№1/2004г.минимални размери на адвокатското възнаграждение,като по този въпрос се е
позовал на Решението на СЕС С-438/22 от 25.01.2024г. В тази връзка следва да се
отбележи,че ищцата е защитавана от адвокат Георгиева при условията на чл.38 ал.2
ЗА,поради което липсва основание и за сравнение на получения от адвоката на насрещната
страна хонорар за защитата по настоящия спор. Действително,по делото са проведени пет
съдебни заседания,ангажирани са писмени доказателства,изслушана е СТЕ,както и
свидетелски показания.
Материалният интерес по делото възлиза на 2 445.30 лв.,съгласно данъчната оценка на
68 кв.м. земя в с.Трънак, а внесената държавна такса е в размер на 50 лв. Съгласно чл.7 ал.5
от НМРАВ в настоящата и редакция,при осъществяване на процесуално представителство
по дела с правно основание чл.108 ЗС възнаграждението се определя според интереса на
представляваната страна според правилата на ал.2 -т.е. съобразно материален интерес от 2
445.30 лв.,минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 545 лв.
АРС е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,т.е.
значително повече от минималния размер,съобразно защитавания материален интерес,който
е с ниска стойност, макар и спорът да има вещен характер.Въззивният съд намира,че няма
8
основание за присъждане на допълнителна сума за разноски за адвокатско
възнаграждение,тъй като АРС е присъдил размер значително по-висок от минималния.
Следва да се присъди на ответниците обаче сума за начисления ДДС върху сумата от 1000
лв.т.е. сумата от 200 лв. Обжалваното определение следва да се отмени,като въззивният съд
измени по реда на чл.248 ГПК решението на АРС,с присъждане на допълнителни разноски в
полза на ответниците в размер на сумата от 200 лв.-заплатен ДДС,начислен върху
присъдените от АРС разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лв.
С оглед изхода от въззивното обжалване,въззиваемите Х. и Н. О. имат право да им
бъдат присъдени разноски за въззивното производство.Те са претендирали разноски в
размер на 1800 лв.за адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото процесуално
представителство и защита по въззивната жалба на Н. М.. В съдебно заседание въззивната
страна е направила своевременно възражение за прекомерност,което БОС намира за
основателно. Както се посочи по-горе,минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл.7 ал.5 от НМРАВ вр.с чл.2 т.2 от НМРАВ възлиза на 545 лв.,като в случая
въззивният съд присъжда разноски в минималния размер,към който прибавя и ДДС в размер
на 109 лв.Така,в полза на въззиваемите се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 654 лв.с ДДС,които възлага за плащане в тежест на
въззивницата.
Претендираните съгласно списъка по чл.80 ГПК разноски за въззивното производство
в размер 15 лв.държавна такса за частната жалба също се възлагат върху въззивницата. На
въззиваемите обаче не следва да се присъждат разноски в размер на 480 лв.за адвокатско
възнаграждение с ДДС за изготвяне и подаване на частна жалба срещу определението по
чл.248 ГПК. Съобразно утвърдената съдебна практика, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в производство по чл.248 ГПК,чл.247 ГПК,чл.250 ГПК не се
присъждат в полза на страната,чиято частна жалба е уважена.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №174 от 30.07.2024г.,постановено по гр.д.
№959/2023г.по описа на АРС.
ОТМЕНЯ Определение № № 630 от 24.09.2024г.постановено по гр.д.№959/2023г.по
описа на АРС по реда на чл.248 ГПК,като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК съдебно решение №174 от 30.07.2024г.,постановено
по гр.д.№959/2023г.по описа на АРС в частта за разноските,като:
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН ********** от *** да заплати на Х. А. О. с ЕГН-
********** и Н. И. О. с ЕГН-********** и двамата от *** допълнително разноски в
размер на 200 лв.за заплатен ДДС,начислен върху присъдените от АРС разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
9
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН ********** от *** да заплати на Х. А. О. с ЕГН-
********** и Н. И. О. с ЕГН-********** и двамата от ***, сумата от 654 лв.разноски за
адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата
на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10