РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16055 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.01.2017 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано
окончателно с решение по ВНОХД №48148/2016 г. по описа на СГС.
Ищецът твърди, че на 10.01.2012 г. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК по ЗМ №2861/11г. по
описа на 03 РУП-СДВР, пр.пр. 41403/2011г. по описа на СРП. На 28.03.2012 г. Софийска Районна П.е внесла обвинителен акт в СРС, по
което е образувано НОХД №6299/2012г. по описа на СРС, 103 състав, завършило с
оправдателна присъда от 13.10.2015 г. Сочи, че по протест на П.е образувано
ВНОХД №48148/2016 г., по описа на СГС, като с решение от 30.01.2017 г. изцяло е
потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.
Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразното
наказателно преследване, е претърпял сериозни емоционални болки и страдания,
като много от роднините и приятелите му са преустановили контактите с него. По
време на наказателното производство е изпитвал стрес и притеснение, загуба на
самочувствие и сън, започнал е да страда от високо кръвно налягане, ограничил е
контактите си, тъй като е изпитвал неудобство при срещите си с близки и
приятели, защото могат в съзнанието да го възприемат като престъпник. Дълго
време не е можел да си намери работа, което е създало допълнително напрежение у
него и семейството му, били уронени честта и достойнството му в обществото.
Ответникът П.на
Р.Б.в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва
исковите претенции, като недоказани. Поддържа, че не са налице доказателства,
които да установяват търпените неимуществени вреди и причинно-следствената им
връзка с повдигнатото обвинение. Осъществената срещу ищеца наказателна репресия
е била с много нисък интензитет, тъй като спрямо него е взета най-леката мярка
за неотклонение „подписка“, наказателното производство е продължило в разумен
срок, като досъдебната фаза е продължила около 2 месеца и 18 дни, а за
останалия период до пет години, счита, че П.не следва да носи отговорност, тъй
като делото е било в съдебна фаза.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление от 09.01.2012 г. на разследващ полицай по
досъдебно производство ЗМ 2861/2011 г. по описа на 03 РПУ – СДВР, пр. пр.
41403/2011 г. по описа на СРС, И.Г.И. е привлечен като обвиняем, в извършване
на престъпление от общ характер, на 15.10.2011 г., по чл. по чл. 195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194 от Наказателния кодекс. С
постановлението е взета по отношение на И.Г.И. мярка за неотклонение
„подписка“. Постановлението е предявено на обвиняемия на 10.01.2012 г.
Установява се, от представената присъда от 13.10.2015 г., постановена по
НОХД № 6299/2012 г. на Софийски районен съд, 103 с-в, че И.Г.И. е оправдан и признат
за невиновен, в това, че на 15.10.2011 г., около 04.50 м., в гр. София, ж.к.
„Красно поляна“, зад бл. 20, в съучастие като съизвършител със К.К.М., чрез
използване на техническо средство -
ножовка и стоманено въже, направил опит да отнеме чужди движими вещи –
телефонен кабел ТПП500Х2Х0, 5 мм, 80 м., на стойност 3589.60 лв., от владението
на И.П.П., ръководител екип във фирма „Алкател Лусент“, собственост на същата
фирма, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
опита е останал недовършен, по
независещи от дееца причини – поява на полицейски автомобил на 03 РУП – СДВР,
за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194 от Наказателния кодекс.
С решение № 123 от 30.01.2017 г., постановено по ВНОХД № 4814/2016 г. по
описа на Софийски градски съд, е потвърдена изцяло присъда от 13.10.2015 г.,
постановена по НОХД № 6299/2012 г. на Софийски районен съд, 103 с-в. Решението не
подлежи на обжалване и протест, видно от диспозитива му, следователно първоинстанционната
присъда е влязла в сила на 30.01.2017 г.
Свидетелката Р.А.Н., сочи, че И.И. след като е бил обвинен за кражба на
кабели е бил съсипан, отказвал е да общува, като е изпитвал страх да не влезне
в затвора. Спрял е да работи, защото не са го искали в работата.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по 195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1 НК, по което
е оправдан на първа инстанция, потвърдена от въззивната инстанция. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на
изслушания по делото свидетел. Като взе предвид вида
и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК),
продължителността на наказателното производство (две години), обстоятелството,
че е наложена най – леката мярка за отклонение – „подписка“, съдът намира, че справедливото обезщетяване на И.Г.И. незаконното обвинение
в извършване на престъпление се равнява на сумата от 3 500 лв., ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в
размер на 10 лв. На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА съгласно договор за правна
защита и съдействие от 01.05.2019 г., в размер на 166.88 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******да заплати на И.Г.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Т.,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда от присъда от
13.10.2015 г., постановена по НОХД № 6299/2012 г. на Софийски районен съд, 103
с-в, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2017 г. до окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 500 лв. до предявения размер от 30 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******да заплати на И.Г.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Т.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв.,
представляваща разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.гр. София, бул. „******да заплати на основание чл.
38 ЗА, на адв. Д.Й.Т.,***, .к. „******, сумата
от 166.88 лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: