Определение по дело №343/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 536
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20202100500343
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№536              , 10.02.2020 г.  гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:  Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 343 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение №161  от 30.08.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. на  Районен съд Поморие, същото поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №273 от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. е уважен частично иска на А.Я. като е отменено като незаконосъобразно решението от проведеното на 14.11.2017 г. Общо събрание в следните части:

-по т.5 от дневния ред на събранието, в частта му за възлагане на управителя да сключи договор с независим надзор, който да осъществява контрол и наблюдения на извършването му и който да предоставя регулярни отчети до етажните собственици относно неговото изпълнение“

- по т.6 от дневния ред на събранието, при неплащане точно и в срок на вноската за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване” на  сграда „С” (Сигма), за извършването на необходимия ремонт, приета на това ОС на ЕС, етажният собственик да дължи лихва за забава и размер на 5% годишно върху дължимата вноска за всеки ден забава до окончателното изплащане на задължението му към ЕС.

Със същото решение Районен съд Поморие е отхвърлил иска за отмяна на решенията на проведеното на 14.11.2017 г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост, взети по т.1; т.2; т.3; т.4; т.5, в частта му, с която се възлага на управителя на сграда „С” (Сигма), да сключи договор за извършването на необходимия ремонт на сградата по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС, с когото прецени, при условия и цена каквито прецени, но в рамките на приетия бюджет на ЕС за извършването на необходимия ремонт на сградата и се разрешава на основание чл.50, ал.5 ЗУЕС, на управителя на сградата да се разпорежда с всички средства събрани в банковата сметка със специално предназначение – за фонд „Ремонт и обновяване”, съгласно приетото решение на ОС на ЕС за извършването на необходимия ремонт на сградата, както намери за добре и т.7 от дневния ред на събранието.

С решението Етажната собственост на сграда „С” (Сигма) е осъдена да заплати на А.Я., , сума в размер 81.53 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, а А.Я., е осъден да заплати на Етажната собственост на сграда „С” (Сигма) сума в размер 707,40 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.Я. чрез адв. Н.Ч. срещу Решение №161  от 30.08.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. на  Районен съд Поморие в отхвърлителната му част. Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, на съдопроизводствените правила и некореспондиращо със събраните по делото доказателства.

На първо място се оспорва извода на съда за законосъобразност на процедурата по чл. 13,ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че поканата е изпратена по електронна поща, сочи се, че представения по делото протокол не е съставен от посочените в него лица на посочените дата и час, прави се позоваване на разпита на свидетелката Парушева.

Оспорва се извода на РС-Поморие, че не са налице нарушения на ЗУЕС при свикване на събранието в неподходящо време, доколкото комплексът е такъв за сезонно ползване. Твърди се, че липсва произнасяне относно твърдяното нарушение на чл. 16,ал 1 от ЗУЕС за мястото на свикване на събранието.

Сочи се, че необявяване на кворума в началото на ОС е грубо нарушение и води до незаконосъобразност на приетите решения, както и се твърди, че не са били съставени два списъка за регистрация, от които да е видно първоначално регистриралите си и регистриралите се след едночасовото отлагане.

Не се оспорва  извода на РС-Поморие, че упълномощаването за участие в ОС само от един съсобственик към пълномощник е породило действие, тъй като това е действие на обикновено управление, но се сочи, че това указва влияние на кворума и припадащите се ид.ч. от съответния обект.

На следващо място се сочи, че протоколът от ОС няма задължителното съдържание, посочено в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, съответно решенията на ОС са нищожни.

Излагат се съображения, че до участие в ОС са допуснати лица, които не са етажни собственици, както и не е доказано, че явилите се лица представляват собственици на  самостоятелни обекти. Прави се извод, че поради това е налице липса на кворум и на мнозинство и взетите решения на общото събрание са нищожни или незаконосъобразни и следва да бъдат прогласени за такива.

Твърди се, че преупълномощаванията за ОС не са в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС и не представляват нарушение на закона. Сочи се, че РС-Поморие не е обсъдил наведеното оплакване, че преупълномощени лица не са допускани за участие в ОС.

На следващо място се сочат нарушения на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС, доколкото посочени във въззивната жалба лица са представлявали повече от трима собственици.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че ремонта, за който е взето решение е „необходим“ по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗУЕС. Твърди се, че начинът по който е взето решението за учредяване на Фонд „Ремонт и обновяване“ не кореспондира с целите на закона.

Излагат се съображения и по съществото на взетите решения на ОС. Оспорва се извода на РС-Поморие за законосъобразност на решението по т.3, доколкото съдът не може да контролира цената за ремонта. Посочено е, че бюджетът не съдържа приходна и разходна част, съобразно закона и се явява незаконосъобразно. Посочена е съдебна практика. Твърди се, че решението по т. 4 е в противоречие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, като също е посочена съдебна практика. Направено е оплакване, че решението по т. 5 в неотменената му част е нищожно, като липсва произнасяне на РС- Поморие по наведените оплаквания. Сочи се, че решението по т.7 е функция на предходно взетите решения и по съществото си е злоупотреба с право.

Сочи се, че липсва произнасяне по искането за прогласяване на нищожност на взетите решения.

Не се правят искания по доказателствата.

Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от ответната страна по жалбата Етажна собственост на сграда С “Сигма “ с идентификатор № 57491.509.24.3 в к-с „Сънсет Ризорт“, чрез адвокат Радостина Николова и адв.Е.Г.. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на решението на Районен съд Поморие, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и съобразено с доказателствата по делото.

Изложена е подробна фактическа обстановка относно проведеното на 14.11.2017 г. общо събрание. Твърди се, че свикването е извършено съобразно нормата  на чл. 13 от ЗУЕС, като на 29.09.2017 г. е залепена покана на български, английски и руски език на външната врата на сградата, на залепването на поканата е съставен протокол, а отделно поканата е изпратена и по електронна поща  до всички етажни собственици. Сочи се, че регистрацията, откриването, отлагането и провеждането на ОС на ЕС е направено в часовете, посочени в протокола.

Излагат се съображения за законосъобразност на представителството на ОС. Сочи се, че по делото са представени и приети всички пълномощни, които са неоспорени.  Твърди се, че от съдържанието на пълномощните се доказва, че още преди насрочването за ОС, собствениците са били уведомени за необходимостта от вземане на решение за учредяване на фонд „Ремонт и обновяване“, за необходимостта от ремонт на покривите и покривните тераси и за сумата, необходима за ремонта и начина ѝ на разпределяне между собствениците. Излагат се съображения относно правното действие на упълномощаване само от един съсобственик. Сочи се, че дори и да се изключат идеалните части на неприсъствалите съсобственици е налице кворум за провеждане на ОС.

Твърди се, че всички самостоятелни обекти, включени в списъка на присъствалите собственици са притежавани от съответните собственици спрямо представените по делото документи за собственост, както и че всички обекти са самостоятелни обекти, като предназначението им не е оспорено по съответния ред.

Излагат се и подробни съображения относно наличието на кворум и законосъобразното изготвяне на протокола от проведеното ОС.

Дадено е становище по наведените с въззивната жалба възражения. Твърди се, че ищецът е бил своевременно запознат с всички въпроси, които са щели да се обсъждат на ОС. Определят се като неверни и правно неаргументирани възраженията, е ремонтът няма качеството „необходим“. Посочено е, че подпокривните тераси, чийто ремонт се предвижда не са собственост на физически лица, а представляват общи части на сградата, като се сочи съдебна практика в тази насока. Излагат се съображения, че до провеждане на оспореното ОС фонд „Ремонти и обновяване“ не е съществувал, а съобразно ЗУЕС няма пречка той да се създаде, когато се констатира нуждата от ремонт или някоя от дейностите по ч. 48 от ЗУЕС. Прави се позоваване на разпоредбата чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУЕС, че средствата във фонд „Ремонти и обновяване“ могат да се събират не само с ежемесечни такси, но и от други източници. Оспорват се и доводите за липсата на произнасяне по предявен иск за нищожност, като се сочи,  че наведените с исковата молба твърдения сочат пороци при свикването и провеждане на ОС, с оглед на които се иска отмяна на взетите решения. Твърди се, че ищецът не се е позовал на чл. 26 от ЗЗД, а първоинстанционният съд  правилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 40 от ЗУЕС.

Не се правят искания по доказателствата.

Претендират се разноски.

Постъпила е молба с рег. индекс и дата 2695/07.02.2020 г. от адв. Н.Ч., с която се иска да бъде изпратен препис от отговора на въззивната жалба по електронен път на ел. поща: *************@***.** с цел запознаване със същия. Искането следва да бъде уважено.

 

С оглед на изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на А.Я. срещу Решение №161  от 30.08.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. на  Районен съд Поморие в отхвърлителната му част.

ВНАСЯ в.гр.д.№ 343 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, в открито съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 04.02.2020г. - на 10.03.2020г. от 15.10 часа.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. Н.Ч., препис от отговора на въззивната жалба по електронен път на ел. поща: *************@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                       

       Членове: 1.                                           

2.