№ 74815
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20241110117188 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за
възстановяване на предишната работа, за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и за заплащане на
положен от ищеца извънреден труд. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство”
ГПК.
Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на
исковата молба.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния
ПИСМЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ и чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ.
Ищецът И. С. Б. твърди, че по силата на трудов договор № 6 от 04.06.2022 г. е заемал
длъжността „системен администратор“ при ответника в периода от 04.06.2022 г. до
26.01.2024 г. Излага, че трудовото му правоотношение било прекратено с предизвестие от
27.11.2023 г., изтичащо на 26.01.2024 г., като била издадена и заповед № 7/19.01.2024 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно,
доколкото в предизвестието липсвало каквото и да е фактическо или правно основание за
прекратяването на трудовия договор, а в заповедта било посочено само бланкетно
основание: обективна невъзможност за изпълнение на трудов договор, което затруднявало
правото на защита на уволнения служител, който не можел да разбере кои са фактите,
довели до неговото уволнение, а така също и опорочавало възможността за съдебен надзор
върху законността на уволнението, което водило до незаконосъобразност на същото. Сочи,
че брутното му трудово възнаграждение възлизало в размер на 9 541.21 лв. месечно,
включващо основна работна заплата в размер на 8 801.85 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 739.36 лв.,
представляващо 8.4 % от основната заплата – 0.6 % на година за 14 години на същата или
сходна длъжност. Излага още, че същата или сходна длъжност ищецът е заемал и при
1
предходни работодатели и имал натрупан трудов стаж и опит за изпълнение на длъжността
в размер на 14 години. Твърди, че работодателят не е начислявал и изплащал пълния размер
от 739.36 лв. месечно на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит за целия период на съществуване на трудовото правоотношение.
Излага, че в периода 01.12.2022 г.-01.12.2023 г. е полагал извънреден труд в размер на 68
часа по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя. Сочи, че
част от часовете извънреден труд били положени в работни дни, но в извънработно време, за
което се дължало възнаграждение в размер на 50 на сто, а друга част – в почивни дни, за
което се дължало възнаграждение в размер на 75 на сто. С оглед на изложеното предявява
настоящите искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 57
247.26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 26.01.2024 г.-
26.07.2024 г.; 10 000 лв., представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит в периода 05.09.2022 г. – 26.01.2024 г., както и сумата
от 5 000 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в
периода 01.12.2022 г.-01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от
завеждането на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното погасяване на вземането.
Претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.-Д.” ООД оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение в
периода от 04.06.2022 г. до 26.01.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността
„системен администратор“ при ответника, което е било прекратено с предизвестие, считано
от 26.01.2024 г. Излага, че трудовата функция на ищеца била свързана изцяло и само с
бъдещата дейност по конкретен проект с клиент на ответника - чуждестранно юридическо
лице, А.Т. Ltd. В тази връзка, сочи, че по силата на Рамков договор за услуги от 13.12.2021г.
и допълнително споразумение към него от 30.06.2022г. ответникът се задължил да
предостави посочените в тях услуги на възложителя А.Т. Ltd. Твърди, че споразумението
касаело дейността по конкретен проект, с чието изпълнение бил ангажиран ищецът, като за
това свидетелствало и посоченото в длъжностната характеристика на ищеца, а именно: при
обозначаване на длъжността на ищеца било записано „Системен администратор“
(Департамент “А.Т.”), за работно място било посочено: „Департамент “А.Т.”, като ищецът
бил пряко подчинен на мениджъра на отдела в дружеството на ответника, Ш.Ш.. Твърди, че
извършеното уволнение е законосъобразно, доколкото в предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение било изложено основанието за прекратяване, а именно: начина
на работа на ищеца и обратната връзка, предоставена от А.Т.. Сочи, че на 27.11.2023г. А.Т.
Ltd. прекратило споразумението от 30.06.2022г. с ответника, поради неприемане начина на
работа на ищеца. Твърди, че това, от своя страна, довело до прекратяване на отношенията
между страните по търговското споразумение и отпадане на трудовата функция на ищеца,
създадена само за изпълнение на посоченото споразумение. С оглед на което и предвид
създалата се нова обстановка изпълнението на трудовия договор станало невъзможно, като е
била налице обективна невъзможност за изпълнението му, а причините, които са я
породили, произтичали от източници и фактори, неподвластни на страните по трудовото
правоотношение – волята на трета страна, която била в облигационни отношения с
работодателя на ищеца. Ето защо счита извършеното уволнение за законосъобразно.
Относно иска за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит твърди, че длъжностите, които ищецът е заемал преди да
постъпи на работа при ответника не са идентични или сходни, по смисъла на чл.12, ал.4, т.1
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на заеманата от него
длъжност, в условията на евентуалност твърди, че при изчисляване на това допълнително
възнаграждение стажът следвало да се изчислява по отработени дни, месец по месец. Твърди
още, че ищецът бил в трудово правоотношение, считано от юли 2023г. и към настоящия
2
момент, по което заемал длъжността „инструктор по гмуркане“. С оглед на изложеното
моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.
Доказателственото искане на ответника за събиране на писмени доказателства е
допустимо и относимо за изясняването на спора и следва да бъде уважено, като на същия
следва да бъде указано да завери представените писмени документи в срок до първото по
делото заседание, като при неизпълнение същите ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане е основателно и следва да бъде уважено.
Ищецът следва да бъде задължен да представи за констатация трудовата си книжка в
първото по делото открито съдебно заседание.
Искането на ответника по т.4.3.3. съдът намира за неоснователно, доколкото
посочените факти, които ще се установяват с исканите документи, са в доказателствена
тежест на ищеца.
Искането на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение, което да му
послужи пред НАП е основателно.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 18.06.2024 г. от 13:30
часа.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане с
писмена молба с препис за ответника да конкретизира претенцията си за заплащане на
извънреден труд, като посочи часовете, положен извънреден труд през работните дни и
часовете извънреден труд, положен през почивните дни, като му УКАЗВА, че следва
връщане на исковата молба в тази й част, при неизпълнение на указанията в предоставения
срок.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
завери представените писмени документи, като при неизпълнение същите ще бъдат
изключени от доказателствения материал по делото.
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение на ответника, след таксуване и
представяне на проект за същото.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на страната на ответника.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по т.4.3.3. от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
По предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи оставането си без
работа, поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и
размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди
уволнението /последно БТВ за цял, пълен отработен месец/.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване законността
на извършеното уволнение на ищеца.
3
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже продължителността на времето,
през което е работил в предприятието на ответника и трудовият стаж, придобит в друго
предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия,
както и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение, за които факти не
сочи доказателства.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже заплащане в
срок на дължимото допълнително трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже полаган труд извън установеното
работно време за исковия период, в работни и почивни дни, по разпореждане или със
знанието на работодателя, както и продължителността на положения извънреден труд, за
които факти ищецът не сочи доказателства.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото възнаграждение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ обстоятелствата, че същите са
били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника
длъжността „системен администратор“ въз основа на трудов договор № 6 от 04.06.2022 г.,
прекратено с предизвестие на 26.01.2024 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4