Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1382 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Б.Т.Л., депозирана против наказателно постановление №
20-1085-002456/21.07.2020г., издадено Началник група към ОДМВР – Русе, Сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено
неправилно и в нарушение, и при неспазване на материалния закон, и Наредба №
1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и
наркотични вещества и/или техни аналози. Във връзка с тези твърдения се
релевират доводи, че жалбоподателят не е дал проба с DRUG TEST-5000, тъй като
има заболяване, за което ще представи доказателства, във връзка с което приема
лекарства, които теста отчитат като положителна проба, за което също ще
представи доказателства. Посочва, че не е дал кръв, тъй като служителите, които
са го завели в УМБАЛ „КАНЕВ“ трябвало да стоят там с него три-четири часа
докато му преливат системи, защото има фобия от игли и получава панически
атаки, а тези служители нямало да чакат с него, тъй като е бил задържан.
Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 6, ал. 7 и чл. 6, ал. 4 от
Наредбата. Твърди, че актосъставителят не е спирал жалбоподателят докато се
движи и не е присъствал на неговото задържане, а е бил извикан по-късно и
жалбоподателят не е бил спрян по законоустановения ред със стоп палка или
звуков и светлинен сигнал, а напротив автомобилът в който се е намирал е бил
със запален двигател и в положение на покой с вдигната ръчна спирачка.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба. В хода и по реда
на съдебните прения релевира доводи, че не е бил
спиран със стоп палка и е имал видеорегистратор,
който му е бил отнет, както и че не е отказал да отиде в болница, но там е
заявил, че има фобия от игли и получава паник атаки и
припада и там никой не му е обяснил, че може да даде само урина за химическо
изследване и ако е знаел, е щял да даде.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-002456/16.07.2020г.
(бл. № 374465) против жалбоподателя, за това, че на 16.07.2020г., около 20,45
часа, на главен път І-2 КПП 2, в посока град Русе, управлява лек автомобил „Мазда“ 323, с рег. № Р 21 14 ВМ, собственост на Р.Б., като
отказвал да му бъде извършена проверка за наркотични вещества и техните аналози
с техническо средство Drugtest 5000 с фабричен №
ARLJ-0038 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози,
което е субсумирано като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Нарушителят
е подписал съставения му АУАН без да изложи възражения в същия.
Такива
не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На
нарушителя е бил издаден талон за медицинско изследване № 0033957, в който същият
отразил избора си да бъде изследван чрез медицинско и химическо или
химико-технологично изследване, който избор е удостоверен с подпис на лицето.
Жалбоподателят
бил отведен в УМБАЛ „Канев“ АД, където от медицински специалист бил съставен протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), в който била отразена като причина
медицинското изследване да не се извърши отказ на лицето да даде материал за
наркотична проба.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
№ 20-1085-002456 от 21.07.2020г., при същата правна квалификация на деянието и
фактическо описание, че на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателят
е отказал да му бъде извършена проверка за наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство DrugTest 5000 с
фабричен № ARLJ-0038 за установяване употребата на наркотични вещества и/или
техни аналози и не е изпълнил предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, като
отказът е направен пред медицински специалист. Във връзка с това на основание
чл. 53 ЗАНН, и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП с наказателното постановление на жалбоподателя
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”.
Посочената фактическа обстановка,
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, приобщени посредством разпита в
процесуалното качество на свидетели на Н.Л.К., Л.Н.Л. и Д. Й.Д., както и писмените
доказателства и писмените доказателствени средства, проибщени
по реда на чл. 283 НПК, именно: - АУАН №
20-1085-002456/16.07.2020г. (бл. № 374465), ЗППАМ №
20-1085-000791/17.07.2020г., справка рег. № 1085р-6676/22.07.2020г., Доклад за
установени факти рег. № 1085р-6535/17.07.2020г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, стикери, талон за изследване
№ 0033957, справка за нарушител и ръководство за работа с Протокол за работа с DrugTest 5000.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на
доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства приема и кои отхвърля. Както гласните, така и писмените
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена
фактология.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните
с жалбата и поддържани по същество доводи, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
Напълно
и категорично опровергани от събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства – показания на свидетеля Л.Н.Л., доклад за установени
факти и съставения АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, са твърденията на
жалбоподателя, че на посочените в АУАН и НП дата и час не е управлявал
посоченото моторно превозно средство. От всички събрани в хода на
производството доказателства безспорно се установява и доказва, че
жалбоподателят е управлявал посоченото в АУАН и НП моторно превозно средство, в
момента в който е било спрян от полицейските служители. Освен ирелевантни за състава на конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, но и напълно опровергани от показанията
на свидетеля Л. са твърденията на жалбоподателя, че не му е бил подаван сигнал
със стоп-палка. В тази им част тези възражения са неотносими
към делото, тъй като същият не е санкциониран за нарушение по чл. 103 ЗДвП, а
нарушението за което е ангажирана неговата отговорност е именно по чл. 174, ал.
3 ЗДвП. Тезата на жалбоподателя, че не е управлявал моторното превозно средство
се сугестира от изложеното в жалбата от самия
жалбоподател, доколкото в същата той посочва, че е бил в автомобила на мястото
на водача, като автомобила е бил със запален двигател. Съгласно задължителното
за съдилищата разрешение, дадено в Постановление
№ 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, съгласно което понятието
„управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите
на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените
лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение.
В
конкретния случай жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проверка за наркотични вещества и техните аналози с техническо
средство DrugTest 5000 с фабричен № ARLJ-0038 за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, който негов
отказ безспорно се установява от показанията на актосъставителя
Н.Л.К. и едновременно това не се и оспорва от жалбоподателя. Едновременно с
това, неговият отказ се доказва и от приетия по делото АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното.
Жалбоподателят
не е изпълнил и предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико–токсилогично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни
аналози, който негов отказ се доказва от приобщения по делото протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) и показанията на свидетелката д-р Д. Й.Д..
Чрез неизпълнението на дадените му
указания, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози, която проверка е можело да бъде извършена, както
чрез тест, така и чрез медицинско изследване и в конкретния случай лицето не е
предприело, който и да е от предвидените в наредбата способи.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) При
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва– с тест, каквато именно проверка
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена. Изложените в жалбата твърдения,
че жалбоподателят приема медикаменти освен недоказани са и неотносими
към предмета на доказване в настоящото производство. Тези твърдения и тези
обстоятелства, касаещи приемани медикаменти биха имали значение, ако наказаното
лице бе направил тест и при положителен резултат на същия да бъде установено,
дали същият приема медикаменти, които биха повлияли на правилността на
изследването. В случая жалбоподателят е санкциониран заради отказ да му бъде
извършена проверка и дали приема медикаменти, както и какъв евентуално би бил
резултата от теста са неотносими към предмета на
доказване, определен с приетите за осъществени факти и правната квалификация на
същите, съдържащи се в наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 3а
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Установяването
на употребата на наркотични вещества или техни аналози се осъществява – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето
откаже извършване на тест; 2. лицето не приема показанията на теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест.
В случая е налице именно
хипотезата на чл. 3а, т. 1 от Наредбата, а именно лицето е отказало да му бъде
извършен тест, поради и което му е издаден талон за медицинско изследване и
същият е бил съпроводен до лечебно заведение, където да му бъде извършено
медицинско изследване.
Твърденията на жалбоподателя, че
не е дал кръвна проба, заради това, че трябвало полицейските служители да го
чакат са абсолютно несъстоятелни, а твърденията му, че има фобия от игли и
получава панически атаки и припада са неподкрепени с доказателства, поради и
което същите представляват само и единствено защитна теза. Такива твърдения не
са били изложени пред медицинския специалист и не са отразени в издадения
протокол за медицинско изследване.
Тезата на жалбоподателя, че му е
нарушено правото, тъй като не му е било разяснено, че може да даде само урина,
същото е неоснователно и не намира опора в разпоредбите на Наредбата, тъй като
съгласно чл. 15, ал. 3 от същата за изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не
по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20
мл. За осигуряване на необходимото количество кръв се допуска използване на
няколко вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и производител и не е предвидена нормативна
възможност при извършеното медицинско изследване да бъде взета само и
единствено урина.
Отказът на жалбоподателя да бъзе
изследван е отразен в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.), а именно, същият е отразен от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1
в представения и приложен по делото протокола по чл. 14, ал. 2
и е удостоверен с подписа на изследваното лице.
Твърдяното
с жалбата нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, е ирелевантно,
тъй като посочената разпоредба касае установяването на концентрация на алкохол
в кръвта.
Твърдяното
с жалбата нарушение на чл. 6, ал. 7 от Наредбата, също е ирелавнто,
тъй като същата посочва крайният срок за явяване на лицето, а в конкретния
случай, същото е било съпроводено до лечебното заведение.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение.
Правилно
е издирана и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно
всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на
наказанията са наложени на жалбоподателя.
В
случая обаче видно от доказателствата по делото – справка за нарушител,
нарушителят към датата на деянието и към настоящия момент не притежава правоспоспособност за управление на МПС.
Съгласно
задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 6, б. „а“ от Постановление
№ 1 от 17. I. 1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, деец, който няма
правоспособност да управлява моторно превозно средство, не може да бъде лишен
от такова право. Наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство се налага на правоспособните водачи, притежаващите свидетелство за
управление, макар и не от същата категория, и на водачи, които временно са били
лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а временно
им е било забранено да го упражняват. В настоящия случай видно от приложената
по делото справка за нарушител, жалбоподателят не притежава свидетелство за
управление на МПС, тъй като същото е изтекло и не е подновявано.
Свидетелството
за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността на
лицата за управление на МПС, което следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
Закона за българските лични документи и респективно по аргумент на противното
липсата на валидно свидетелство за управление на МПС сочи на липса на
правоспособност за управление на МПС.
Същото разрешение е дадено от ВКС
на РБ в Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о.,
НК, докладчик съдията Н.Д.и Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д. №
204/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П., в които изрично е
възприето, че ако водачът не е възстановил правата си и въпреки това управлява
МПС, то той върши нарушение по чл. 150а от ЗДвП и подлежи на санкция по административен ред по чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, а когато в едногодишен срок от това му наказване с
влязло в сила наказателно постановление отново управлява МПС, то тогава
осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал.
2 от НК.
С оглед изложеното в нарушение на
материалния закон на нарушителя е наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, каквото той не притежава и наказателното постановление в тази
му част следва да бъде отменено.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1085-002456/21.07.2020г., издадено Началник група към ОДМВР – Русе, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Б.Т.Л.,
ЕГН:**********,***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП като
ОТМЕНЯ наказателното постановление САМО
В ЧАСТТА МУ, в която на същия е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири)
МЕСЕЦА,
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: