Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 139/28.6.2012 г. по гр.д. № 1993/2011 г. на ГОРС е осъдено „Л.”О.-Г. да заплати на „П.” О.-Г. сумата 4721.18 лв., представляваща стойността на закупена и доставена стока: гориво газ пропан бутан-вземане по фактура № 5784/11.5.2011 г., както и сума 4721.18 лв., представляваща стойността на закупена и доставена стока:- газ пропан бутан-вземане по фактура № 5816/18.5.2011 г., заедно със законната лихва върху двете главници, считано от 7.9.2011 г. до окончателното изплащане.; да заплати 377.69 лв. направени разноски по делото за платена държавна такса; сумата 850 лв. за платено адвокатско възнаграждение; 150 лв. за платено възнаграждение на вещо лице и 40 лв. платен депозит за свидетели. Недоволен от решението е останал „Л.”О.-Г., който го обжалва като твърди ,че то е незаконосъобразно и необосновано и се иска да бъде отменено. Твърди се ,че жалбоподателят би отговарял ако е налице договор с ищеца, като се твърди, че няма договорни отношения между страните. Твърди се ,че отразяването на фактурите в счетоводните регистри не означава признание за сключване на договор с ищеца, като се твърди, че е извършено анулиране на тези записвания. Твърди се ,че писмените документи не са подписвани от законен представител на дружеството, нито от изрично упълномощено от него лице. Счита ,че неправилно съдията е приел за достоверни показанията на разпитаните свидетели, като е налице съществено противоречие между показанията им. Твърди се ,че на двете товарителници липсÔат сериен №, място на разтоварване, по коя фактура е стоката. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска, като се претендират разноски по делото. Не е постъпил отговор „П.” О.-Г. по въззивната жалба. В съдебно заседание пълномощникът на дружеството заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да се потвърди обжалваното решение, като се излагат подробни съображения в писмена защита. Претендират се разноски по делото. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по под исковата молба на „П.” О.-Г. против „Л.”О.-Г. за заплащане на сумата 9 442.36 лв. Твърди се ,че с ответника имат трайни търговски отношения, по силата на които са му доставяни пропан бутан на бензиностанцията в гр. А. Твърди се ,че на 11.5.2011 г. с цистерна са доставени 2 140 т. газ пропан бутан или 4000.9 л. на обща стойност 4721.18 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 5784/11.5.2011 г. Твърди се ,че на 18.5.2011 г. с цистерна... са доставени 2.110 т. газ пропан бутан или 4000.8 л. на обща стойност 4721.18 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 5816/18.5.2011 г. Задължението на ответника е било да плати по банков път,но въпреки поканата това не е направено. Моли ответникът да бъде осъден да плати исковата сума, заедно със зак. лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и да се присъдят разноските по делото. По исковата молба е постъпил отговор от „Л.”О.-Г., в който се твърди ,че иска е неоснователен, че ответното дружество никога не е получавало газ пропан бутан, че фактурите не са подписани от управителя на дружеството, че липсва номер на товарителницата и номер на фактурата, че не е известно кои са лицата ,които са подписали като „приел”. Оспорени са фактурите и товарителниците като такива с невярно съдържание. Моли да се отхвърли иска. За да постанови обжалваното решение районният съдия подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключението на изслушаната СИЕ, както е изследван и механизмът, по който е ставала доставката на гориво. Във връзка с това правилно съдията е приел, че страните по делото са били в трайни търговски отношения като са сключени процесните две търговски сделки-продажба на гориво, оформени с двете процесни фактури. Правилно и законосъобразно съдията е приел на база приетите и обсъдени доказателства по делото ,че ищецът като продавач е изпълнил задълженията си по тези сделки, че е доставил горивото в бензиностанцията на ответника, а последният не е изпълнил своите задължения- да плати цената на стоката. Съдията подробно е изложил съображения и по възраженията на ответната страна за недължимост на процесните суми, като правилно е приел, че служители на двете дружества са оформили и подписали съответните документи за извършената доставка, като тези документи са осчетоводени и от двете дружества по описания от вещото лице начин. ВТОС споделя изложените мотиви от районния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите, като намира за неоснователни оплакванията в жалбата . Освен това следва да се има предвид, че жалбоподателят е разполагал с възможността, която му дава разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, но той не се е възползвал от нея. ВТОС счита ,че е правилен и крайния извод на районния съд за основателност на исковите претенции като е уважил същите. При този изход на делото съдията правилно е присъдил и съответните разноски по делото. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има „П.” О.-Г. и с оглед представените доказателства такива следва да бъдат присъдени в размер на 630 лв. платен адвокатски хонорар. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/28.6.2012 г. по гр.д. № 1993/2011 г. на ГОРС. ОСЪЖДА „Л.”О.-Г., ЕИК ... , ул.”И. М.” № ..., съдебен Óдрес гр.В.Т., ул.”В.Л.” № ..., да заплати на „П.” О.-Г., ЕИК ..., ул.”И. В.” № ... сумата 630 лв. направени разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |