№ 2375
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110213967 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалванo е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-020435/
12.09.2023 г., издадено от Д. Д.а Д., на длъжност Началник сектор в отдел
Пътна полиция към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на Р. О. Д., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане
за отмяна на наказателното постановление. В жалбата се сочи, че на
посочената дата жалбоподателят не е управлявал автомобила си по начина,
описан в наказателното постановление, както и че описанието на
извършеното нарушение е неясно и по този начин се ограничава правото на
защита на жалбоподателя.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно
призован, явява се лично и се представлява от адв. Н..
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира писмени бележки, в които, чрез
пълномощника си юрк. Христов, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира възнаграждение за
юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното:
На 18.08.2023 г., около 03:40 ч., в гр. София на кръстовището на бул. „Т.
Каблешков“ и ул. „Ген. Кирил Ботев“, като водач на л. а. Мерцедес ЦЛК 320,
с рег. номер ХХХХХ, жалбоподателят на Р. О. Д. управлявал посочения
автомобил с посока на движение от ул. „Славовица“ към бул. „Т. Каблешков“
като преднамерено извежда автомобила зивън контрол чрез пренавиване в
ляво и дясно и форсиране на двигателя и така довежда автомобила до загуба в
сцеплението на част от колелата.. В автомобила е установен и пасажер – св.
А.К.М., с ЕГН **********.
Случилото се било възприето от полицейските служители Д. Г. П., на
длъжност командир отделение и М. И. Ст., първият от които съставил АУАН
номер GA844944 от 18.08.2023 г. на жалбоподателя, който е отказал да го
подпише и изпраща Възражение до главния началник на 4-о РПУ на
21.08.2023 г.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: показания на свидетелите Д. Г. П., А.К.М.
и М. И. Ст., както и от писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетеля П. се установява, че булевардът е бил добре осветен, като е
липсвало заледяване или влажност по пътната настилка. По почин на съда е
поискан видеозапис от камерата на актосъставителя П., като от СДВР
уведомяват, че такъв не може да бъде предоставен, тъй като файловете с
аудио и видео информация от бодикамера се съхраняват за срок от 30 дни. Св.
М. твърди, че автомобилът е поднесъл, като жалбоподателят не е могъл да го
овладее и е набил спирачки. Според показанията на св. М. жалбоподателят и
преди този случай е споменавал, че автомобилът има технически проблеми,
по-специално със системите за сигурност, като е предстояло гумите да бъдат
2
сменени. Св. М. отрича да е имало рязко подаване на газ и форсиране на
двигател, както е описано в АУАН. Св. С. не беше в състояние да си спомни
подробностите, свързани с нарушението, но ясно идентифицира
жалбоподателя като негов автор. При анализа на доказателствената стойност
на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е.
удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до
доказване на противното. При съвкупната преценка на доказателствата по
делото съдът намира, че показанията на св. М. не следва да се кредитират, тъй
като те не се подкрепят от други доказателства по делото и остават
изолирани, като показанията на св. П. и св. С. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН. Показанията на полицейските служители са
последователни, ясни и кореспондиращи по между си, поради което съдът ги
кредитира. От показанията на свидетеля П. се установява, че не е имало
заледявания или влажност, поради което съдът не кредитира показанията на
св. М., според които автомобилът е поднесъл не поради целенасочено
поведение на водача, а поради невъзможността му да го овладее.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – издадено е от компетентен административен орган, както и
АУАН. АУАН и НП имат изискуемите форма и съдържание и са спазени
сроковете на чл 34 от ЗАНН. Налице е ясно описание на нарушението и
мястото на извършването му.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че от
обективна страна с поведението си жалбоподателят е използвал път, отворен
за обществено ползване, за друга цел, с което е осъществил състава на
нарушение по чл. 104 Б, т. 2 от ЗДвП.
Нарушението е осъществено от субективна страна виновно, при форма на
вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че използва пътя,
отворен за обществено ползване, не по предназначението му.
За извършеното нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в установения в разпоредбата на чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП фиксиран размер.
3
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на сумата от 80 лева, определено от съда в този размер
с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в обжалваната
част, в която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на Р. О. Д., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. О. Д., с ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата в
размер на 80 (осемдесет) лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4