№ 99
гр. гр.Велинград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100337 по описа за 2023 година
Производство е по реда чл. 45 вр. чл. 49 вр. чл. 52 от ЗЗД
Предявени са от Г. Я. П., с ЕГН **********, с адрес: град Велинград, ул.
„*** П.” № 4, против Община Велинград, представлявана от кмета – К. К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, осъдителени искове с правно основание с правно основание чл.52
ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД, вр.чл.49 ЗЗД., за сумата в размер на 25000лв /двадесет
и пет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претъпените от нея
неимуществени вреди, в резултат на падане на 17.04.2018г., около 17.00 часа
на стълбите в образователна сграда- общинска детска градина „Слънчице“, с
административен адрес: град Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 1, поради
неизпълнение на задължението за поддържането им в безопасен вид, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на инцидента, до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 654.80лв
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, за
консумативи за обездвижване - плаки и винтове, както и потребителски такси
за лечение, в резултат на падане на 17.04.2018г., около 17.00 часа на стълбите в
образователна сграда-общинска детска градина „Слънчице“, с
административен адрес: град Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 1, поради
неизпълнение на задължението за поддържането им в безопасен вид.
1
В исковата молба ищцата твърди, че на 17.04.2018г. около 17.00 часа в
град Велинград, слизайки по външното стълбище на общинска детска градина
„Слънчице“, с административен адрес: град Велинград, ул. „Митко Палаузов“
№ 1, паднала, като причината за падането била неравност в основата на
стълбището /поради изровен бетон/, която била запълнена с дъждовна вода и
не се виждала дълбочината и размерът й, нито пък същата е била обезопасена
и сигнализирана по някакъв начин. Сочи, че следствие на падането получила
фрактура и на двата долни крайници, а именно: на лява глезенна става, на
която претърпяла още същия ден оперативно лечение по повод множественото
счупване, както и фрактура на дясна фибула. Излага, че на място е била
извикана линейка, която я отвела в лечебното заведение, защото не могла да
стане от мястото на падането. Твърди, че в продължение на повече от два
месеца останала напълно неподвижна. Излага, че в резултат на получената
множествена фрактура на лявата глезенна става и счупването на дясната
фибула се наложило да изтърпи много болки и страдания, които първите седем
месеца били изключително силни. Сочи, че се подложила два пъти на
оперативно лечение, заплатила консумативите за обездвижване - плаки и
винтове, потребителски такси за лечение и други. Твърди, че от 17.04.2018г.
до 14.11.2018г. била неработоспособна и че причината за инцидента е
бездействие на длъжностното лице назначено от ответника на основание чл.
217, ал.З от ЗПУО, или ако същото не е бездействало, а е информирало
ответника за нарушената повърхност на стълбището, то причината е в
принципала на общинската детска градина, т.е. в Община Велинград. Предвид
изложеното моли искът й да бъде уважен. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се
оспорва иска. Излага се, че в действителност на 17.04.2018г. около 17:00 часа в
гр.Велинград в детска градина ,,Слънчице“, с административен адрес
гр.Велинград, ул.“ Митко Палаузов” № 1 е настъпил инцидент с ищцата.
Оспорва се твърдението, че причината за инцидента била неравност в основата
на стълбището поради изровен бетон. В действителност ищцата Г. П. в същия
ден забирала внучето си от яслената група на детската градина. По данни на
помощник-възпитателя Р.С.Ч., която била на смяна въпросният ден, г-жа П.
след като забрала внучето си, излизайки от детската градина на третото
2
стъпало на стълбите на входа, поради високата платформа на обувките, с
които е била обута е извила крака си и паднала. По време на инцидента е
присъствала госпожа Ч., като след като е паднала ищцата е седнала на второто
стъпало на стълбите и госпожа Ч. е подложила раничката на детето под крака
й. Оспорват ищцата да е стигала до основата на стълбите. Дошла е Бърза
помощ на място в детската градина и е отвела ищцата П. в лечебно заведение
в гр.Велинград. През цялото това време е присъствала Р.С., която е оказала
пълно съдействие на ищцата. Поддържа се, че причината за инцидента не е
нарушената повърхност в основата на стълбите, а поведението на ищца.
Излага се, че стъпалата на стълбището, където е паднала ищцата, са били в
изрядно състояние, което не би могло да бъде причина за падането, като в деня
на инцидента не е било дъждовно, времето е било сухо и няма как да е имало
дъждовна вода. Прави се възражение за съпричиняване, изразяващо се
невнимание от страна на ищцата, в носенето на неподходящи обувки с
платформи, несъобразени с теглото на ищцата. Повдига се възражение за
погасяване по давност. Сочи се, че исковата молба е постъпила в съда на
11.05.2023г., твърдяното увреждане е настъпило на 17.04.2018г., т.е. исковата
молба е постъпила в съда един месец след изтичане на общата петгодишна
погасителна давност. Считат, че Община Велинград не може да носи
отговорност по реда на ЗОДОВ. Излагат, че разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ
въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се
разглеждат по реда на Административнопроцесуaлния кодекс, а съгласно чл. 4
от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Твърдят, че отговорността не се презумира от закона, затова в
тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Излага, че за да се
реализира безвиновната отговорност на държавата, респективно на общините
по реда на ЗОДОВ следва да са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, и то в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен
акт/действие или бездействие, на държавен/общински орган или негови
длъжностни лица, извършени при/или по повод изпълнение на
3
административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2. в
резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила
вреда за гражданина/юридическото лице; 3. да е налице пряка причинна
връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и
настъпилата вреда, като твърди, че в конкретният случай не е налице нито
една от тези предпоставки. Твърдяното от ищцата бездействие не е налице,
тъй като стъпалата на стълбите, където е станал инцидента са поддържани в
изрядно състояние, както и цялата прилежаща площ на детското заведение. С
оглед на изложеното се моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента.
С доклада по делото е обявено от съда, че следните обстоятелства и
права са налице и се признават и не се нуждаят от доказване, а именно: че на
17.04.2018г. около 17.00 часа в град Велинград, слизайки по външното
стълбище на общинска детска градина „Слънчице“, с административен адрес:
град Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 1, ищцата паднала.
4
От представената и приета по делото като писмено доказателство
метеорологична справка изх. № 88/11.12.2024 г. от НИМХ- Пазарджик се
установява, че на 17.04.2018 г. в гр. Велинград към 14:20 часа температурата
на въздуха е била14,4 градуса, относителната влажност 62 %, а количеството
обща облачност 10/10. Сочи, че в справката, че е регистриран дъжд от 14:40 ч.
до 17:10 ч., като измереното количество е 2,0 л/кв.м. Регистрирана е още
гръмотевична буря от 13:30 ч. до 13:50 ч.. Състоянието на почвата е мокро.
Минималната температура за деня е 6 градуса, а максималната 18,2 градуса.
От представения и приет по делото Акт № 372 за общинска собственост,
се установява, че на основание чл. 2 ал. 1, т. 9 и чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС
(редакция от 29.12.2002 г.), Детска градина „Слънчице“- гр. Велинград, ул.
„Митко Палаузов“ № 1 е публична общинска собственост.
От представената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се
установи, че начинът по който може да се получи счупване последователно на
двата крайника, се получава по следния механизъм - първо се чупи вътрешния
малеол, след това се скъсва тибиофибуларната синдесмоза ( това е
лигаментът, който свързва и стабилизира малкия и големия пищял
непосредствено над глезенната става), на трето място се получава
дислоцирано счупване на задния ръб на платото на големия пищял ( който
взема участие във формирането на глезенната става ) и накрая се получава и
дислоцирано, полифрагментно счупване на малкия пищял. Вещото лице е
изложило, че това сложно счупване се получава по следния, също сложен,
механизъм: т.н. пронационно - еверзионно, патологично движение в
глезенната става, при което се получават последователно гореописаните
травми. От представеното заключение се установява, че продължителността
на лечебния процес е продължил седем месеца. Шевният материал след
първата операция е свален на 14-тия ден, гипсовата имобилизация продължава
два и половина месеца, след което се провежда рехабилитация (не са
представени документи за това). Съгласно заключението на третия месец се е
получило усложнение от неправилно имплантиран винт, който е попаднал в
ставата и предизвиквал възпаление и болка при движение. Това наложило
повторна оперативна интервенция, под локална анестезия, за неговото
отстраняване. Вещото лице е посочило, че шестият месец, след контролна
рентгенова снимка, би трябвало, металите да се отстранят под обща анестезия.
5
След което отново се провежда рехабилитация до пълно възстановяване на
активните движения в нормални граници. По неясни причини металите са
отстранени на два етапа. Временната нетрудоспособност е продължила до
16.11.2018 г.. Сочи се още, че по време на процесния инцидент, когато са били
получени травматичните увреждания, при оказването на първа помощ, по
време на транспорта до болницата и медицинската обработка при приемането
й в МБАЛ, ищцата е изпитвала най-силни болки, като в последствие те
постепенно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведена
задължителна, медикаментозна, обезболяваща терапия. Болките са
продължили и обостряли около оперативните интервенции, при ходене,
обслужване, физиотерапевтичните процедури, с различна интензивност,
което е продължило около 6-7 месеца, като ищцата и за в бъдеще винаги ще
изпитва преходни болки при промяна на времето с различна интензивност. В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице излага, че подобно
счуване е възможно да се получи от неподравнен терен, като няма значение
обувката и дори да е с платформа обувката ще се получи същото и ако е с
равна обувка.
От разпита на свидетелката Г. М. П.- дъщеря на ищцата се установява, че
не си спомня точно датата на събитието, но било дъждовно, когато, около
16:00 получила обаждане от майка си, която й съобщила, че е паднала и си
счупила крака. Свидетелката излага, че когато пристигнала на място видяла
майка си седнала на външните стълби на детската градина, пред самия вход на
яслената група, с увиснал крак, който очевидно бил счупен. Ищцата й
раказала, че слизайки по стълбите попаднала в неравност, която неравност
довела до счупване на крака й, падайки. От показанията й става ясно, че по
това време все още валяло като се наложило да я премести под козирката на
входа, докато пристигне спешна помощ. От разпита й става ясно, че освен нея
и К. И. Б.- майка на детете, което било в същата детска градина никой не е чул
за случилото се и не се е притекъл на помощ. От разпита на свидетелката се
установява още, че към момента не е приключил възстановителния период на
ищцата, като все още ходи на рехабилитации, задължително през пролетта и
есента ходи и на балнеолечение, с което подпомага рехабилитирането на самия
крак, защото все още й е трудно да стъпва. От показанията й става ясно, че
вследствие на претърпените операции ищцата изпитва постоянни болки при
промяна на времето и се налага да употребява болкоуспокояващи. От разпита
6
на свидетелката се установява, че ищцата била обута със спортно-елегантни
обувки, с малка платформа, за дъждовното време, които били вид обувка-
маратонка.
От разпита на свидетелката Р.С.Ч.- в трудови правоотношения с ДГ
„Слънчице“ от 2008 г., става ясно, че била на работа в деня когато ищцата
отишла да забере внучката си. Свидетелката твърди, че при слизането по
стълбите, които се намират вътре в сградата, ищцата на третото или
четвъртото стъпало, прекрачвайки напред си превила крака и се наложило
куцукайки да слезе до края на стълбището, после излязла навън и седнала на
второто или третото стъпало от външното стълбище. В показанията си
свидетелката поддържа, че ищцата не е падала. Излага, че подложила под
крака на ищцата раницата на детето и отишла да вземе одеало. Сочи, че е била
с ищцата през цялото време, докато напуснала сградата. Твърди, че докато
ищцата седяла на външните стълби дошла друга майка да забира детето си, но
не помни името й. Свидетелката поддържа, че в този ден времето било
слънчево и топло без дъждове и без да е мокро. Излага, че когато ищцата
дошла да вземе детето в яслената група нямало друг, а само тя, защото детето
било само то само в групата. Излага, че имало друго дете, но майката дошла да
си го вземе в същия момент когато и ищцата дошла.
От разпита на свидетелката К. И. Б. се установи, че когато отишла да
забере детето си от ДГ „Слънчице“, видяла на стълбите, паднала жена и й
предложила помощ, включително да вземе детето, но тя отказала.
Свидетелката излага, че ищцата й казала, че е паднала на стълбите, където я
видяла седнала.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обзпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на
7
следните предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от
физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на
ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.
Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълняват
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие – неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени
от лице, имащо качеството на изпълнител, и дали това е станало виновно.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал
задължение да поддържа сградата и в частност прилежащите й стълбища и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. По делото
безспорно се доказа от приетия като писмено доказателство акт за общинска
собственост, че ответникът е собственик на имота, където се е осъществил
процесния деликт. Разпоредбата на чл. 11 от ЗОбС вменява в дълг на
общините да управляват имотите и вещите – общинска собственост, в интерес
на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. От това следва, че ответникът има общото задължение да
поддържа собствените си вещи в безопасно и годно за използване състояние с
грижата на добър стопанин- чл. 11, ал. 1 ЗОС; доколкото собственикът е
юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез
други физически лиза, поради това задължението следва да се изпълнява чрез
възлагане на други лица.
По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в
безопасно състояние на сградата и по- конкретно стълбището й, което
безспорно е част от същата, където са настъпили процесните щети, като те са в
причинна връзка с това бездействие. Между страните е безспорно, че на
8
17.04.2018г. около 17.00 часа в град Велинград, слизайки по външното
стълбище на общинска детска градина „Слънчице“, с административен адрес:
град Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 1, ищцата паднала. От събраните
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П. и Б. и изслушаната по
делото експертиза безспорно се установи, че процесните увреждания са
настъпили поради нарушената цялост на едно от стъпалата, водещи към входа
на сградата. Съдът не кредитира показанията на св. Р. Ч., като
вътрешнопротиворечиви, нелогични и противоречащи на останалата
доказателствена съвкупност, от една страна на признатите за безспорни между
страните факти, от друга страна на събраните гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката П., на писмените доказателства- метеорологична
справка изх. № 88/11.12.2024 г. от НИМХ и на последно място на приетата без
възражения съдебно- медицинска експертиза. Следователно от
доказателствената съвкупност по категоричен начин са доказани механизмът
на настъпването на вредите, вида им, както и причинно следствената връзка
между бездействието на ответника и настъпилата вреда.
С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е
изпълнил задължението си за поддръжка на сградата, където е настъпил
инцидентът, в това число стълбището към входа й. Без значение за
отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за
изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на
лицата, на които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като
собственик да поддържа сградата в годно за безопасното й ползване
състояние. Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде
ангажирана, а възражението й в тази насока отхвърлено.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва
да бъдат определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика справедливостта налага
претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване
подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в
духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни
обстоятелства, са различни. За да определи справедливия размер на
обезщетението за деликт, съдът следва да преценява установените от ищцата
9
правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в
неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната
продължителност и интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло
подобен случай и как това се е отразило на поведението му, на социалните му
контакти, на самочувствието му и пр. вредата в неимуществената сфера не
може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да вземе предвид всички
относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата съдът отчете следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер - счупване последователно на двата крайника, причинило на
пострадалата гипсова имобилизация продължила 3 месеца;
продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и
страдания, като и към настоящия момент не е налице пълно възстановяване,
установени от СМЕ и гласните доказателства; вида и продължителността на
проведеното лечение –извършване на четири оперативни интервенции, от
които една наложила се поради възникнали усложнения, а останалите две,
поради отстраняване на два етапа на металите, които са били поставени;
продължително домашноамбулаторно; продължителността на лечебния и
оздравителния период около 7 месеца като временната нетрудоспособност е
продължила до 16.11.2018 г., считано от 17.04.2018 г., като и към настоящия
момент се налага повеждане на физиотерапевтичните процедури и
провеждане на медикаментозна, обезболяваща терапия; обстоятелството, че за
в бъдеще ищцата винаги ще изпитва преходни болки при промяна на времето
с различна интензивност. При преценката на субективните в конкретния
случай обстоятелства, както и обективните фактори, отнасящи се до
обществено-икономическите условия на живот през месец април 2018 г.,
съдът намира за справедливо и обосновно обезщетение по чл. 52 ЗЗД в пълния
претендиран размер от 25 000 лева. При определяне размера на
обезщетението, съдът съобрази и възрастта на пострадалата към 17.04.2018 г. -
56 годишна, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи. В този смисъл съдът съобрази по- конкретно
Определение № 250 от 8.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4430/2021 г., Решение
№ 50011 от 16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 945/2022 г., Решение № 20 от
10
11.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 247/2019 г. и Решение № 484 от 18.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2075/2023 г.. По тези съображения съдът намира, че това е
размерът, който в най-пълна степен съответства на степента и характера на
търпените болки и страдания, както и на вида и характера причинените
увреждания.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно, направеното от
ответника в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, изразяващо се в невнимание от нейна страна, в
носенето на неподходящи обувки с платформи, несъобразени с теглото й.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Според трайната
и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС съпричиняването има
обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за настъпването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, съдът
намира, че не се установява такова поведение на пострадалата, което да е в
причинно-следствена връзка с инцидента и претърпените вреди. Не може да
се приеме, че слизането по стълбите, чието поддържане по закон е вменено в
задължение на ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за
здравето и телесната цялост на пострадалата. Следва да се изтъкне, че вещото
лице изрично изложи в проведеното на 12.02.2025 г. открито съдебно
заседание, че подобно счуване е възможно да се получи от неподравнен терен,
като няма значение обувката и дори да е с платформа обувката ще се получи
същото и ако е с равна обувка. Отделен е въпросът, че по делото по никакъв
начин не бе установено нито ищцата да е носила обувки с висока платформа,
нито теглото й, а още по- малко причинно следствената връзка между тях и
счупванията, които е получила. Неизпълнението от страна на общината на
задължението й да поддържа сградите, нейна собственост, не може да бъде
извинено с това, че гражданите трябва да преминават с повишено внимание
през препятствията по тях или с определен вид обувки. Предвид изложеното,
съдът намира, че единствена причина за увреждането е бездействието от
страна на ответника.
При доказаност на иска по основание и размер съдът следва да разгледа
правопогасяващото възражението на ответната страна за погасяване на иска
11
по давност. Установява се, че исковата молба е подадена в съда на 13.04.2023
г., а твърдяното увреждане е настъпило на 17.04.2018 г., поради което
възражението като неоснователно следва да се отхвърли съобразявайки
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, доколкото искът е предявен в рамките на
законоустановения петгодишен срок.
По иска за имуществени вреди
Съобразявайки мотивите по- горе по отношение доказаност механизма
на настъпване на процесните увреждания, вида и размерът им, както и
причинно следствената връзка между тях и бездействието на ответника, то
съдът следва разгледа единствено основателността на тази претенция по
размер. От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е
претърпяла имуществени вреди в причинна връзка с виновното бездействие
на ответника – разходи за консумативи (л. 15 и л. 16) в размер от 620 лв..
Следователно, същите следва да бъдат обезщетени от ответника при
ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност на
възложител на работа със сумата от 620 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 654,80 лв. искът за обезщетение за имуществени вреди
следва да се отхвърли поради недоказаност.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата сторените от нея в хода на производството
разноски, , а именно сумата в размер на 523,13 лв., представляваща заплатено
възнаграждение за вещо лице и за призоваване на един свидетел, съобразно с
уважената част от исковете и представените писмени доказателства за
заплащането им.
Тъй като ищцата е представлявана от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
Д. К. се дължи адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск,
определен от съда по реда на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.
7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Съдът, като взе предвид размера на вземането, че по делото са проведени шест
съдебни заседание, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и
като съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
12
съд, че национална правна уредба, която ограничава съда да определи
адвокатско възнаграждение под минималния размер, се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС,
намира, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение в общ размер на 4250 лв., при съобразяване и на отхвърлената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 77 ГПК ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на Районен съд Велинград и сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща дължимата държавна такса по предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета – К. К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Я. П., с ЕГН **********, с адрес: град
Велинград, ул. „*** П.” № 4, сумата в размер на 25000лв /двадесет и пет
хиляди лева/ представляваща обезщетение за претъпените от нея
неимуществени вреди, в резултат на падане на 17.04.2018г., около 17.00 часа
на стълбите в образователна сграда-общинска детска градина „Слънчице“, с
административен адрес: град Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 1, поради
неизпълнение на задължението за поддържането им в безопасен вид, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на инцидента, до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета – К. К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Я. П., с ЕГН **********, с адрес: град
Велинград, ул. „*** П.” № 4, сумата в размер на 620 лв., обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди, за консумативи за обездвижване -
плаки и винтове, както и потребителски такси за лечение, в резултат на падане
на 17.04.2018г., около 17.00 часа на стълбите в образователна сграда-общинска
детска градина „Слънчице“, с административен адрес: град Велинград, ул.
„Митко Палаузов“ № 1, поради неизпълнение на задължението за
поддържането им в безопасен вид, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 620 лв. до пълния претендиран размер от 654,80 лв..
13
ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета – К. К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. Я. П., с ЕГН
**********, с адрес: град Велинград, ул. „*** П.” № 4, сумата в размер на
523,13 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета – К. К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на
адв. Д. К., сумата от 4250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета – К. К., с
административен адрес : гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 77 ГПК, в полза
на бюджета на Районен съд Велинград и сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща дължимата държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14