Решение по дело №725/2017 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 27.03.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание, проведено на пети февруари две хиляди и осемнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                             ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 725 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 202 от 05.10.2017 г., постановено по гр. д. № 147/2017 г., Костинбродският районен съд е отхвърлил предявените от „У.Л.” ЕАД срещу В.В.В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 76, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 10225,88 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по ч.гр.д. № 961/2016 г. на Видински районен съд на 27.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени по давност.

            Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с искане за неговата отмяна и постановяване на друго от въззивния съд, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излага оплакване, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорва се извода на съда за неоснователност на иска поради погасяване по давност на претендираното вземане, като се излага довод, че приложим по отношение на незаплатената част от лизинговата вноска е общият петгодишен давностен срок, а не кратката тригодишна давност по чл. 11, б. „в” от ЗЗД.

            Ответникът по жалбата оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Костинбродският районен съд е бил сезиран с предявен от „У.Л.” ЕАД срещу В.В.В. иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на негово вземане по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 961/2016 г. на Видински районен съд, за сумата 10225,88 евро, представляваща общ размер на просрочени 10 броя погасителни вноски по договор за финансов лизинг от 18.04.2008 г., падежирали в периода от 10.04.2011 г. до 10.01.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 27.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

            В исковата молба се твърди, че на 18.04.2008 г. между ищеца и „В. 96” ЕООД е сключен договор за финансов лизинг, с който ищецът се задължил да придобие и предостави на лизингополучателя „В. 96” ЕООД описано пътно превозно средство срещу лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Изпълнението на задълженията по договора било гарантирано от ответника В.В., който встъпил в договора като солидарен длъжник с лизингополучателя. Твърди се, че първоначално изпълнявал задълженията си, но впоследствие преустановил плащанията си по договора и изпаднал в забава.  За претендираната сума ищецът пода заявление по чл. 417 от ГПК, като по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 961/2016 г. на РС-Видин била издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която ответникът – длъжник възразил писмено в законоустановения срок.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска с възражение за погасяване по давност на претендираното вземане.

Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че фактическата обстановка по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение въз основа на събраните пред него доказателства, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящото решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Така предявеният установителен иск е допустим с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за исковата сума, срещу която последният е възразил писмено в срока по чл. 414 от ГПК и ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415 от ГПК. Искът по чл. 422, ал.1  от ГПК е предявен по отношение на солидарния длъжник – ответника В.В., който е оспорил вземането чрез възражение, а по отношение на невъзразилия солидарен длъжник /в случая лизингополучателя „В. 96” ЕООД/ заповедта за изпълнение на общо основание е влязла в сила.

            От приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че между ищеца и „В. 96” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг, в изпълнение на който ищецът е придобил от трето лице и предоставил на лизингополучателя товарен автомобил, посочен в приложение към договора, а последният се задължил да заплаща лизингова цена, дължима на месечни вноски за ползването на автомобила съгласно погасителен план. Ответникът се е задължил солидарно с лизингополучателя за заплащането на лизинговите вноски по договора. Не спорно по делото, че нито от лизингополучателя, нито от солидарния длъжник са постъпили плащания на ищеца за претендираните  10 броя погасителни вноски по сключения договор за лизинг,  падежирали в периода от 10.04.2011 г. до 10.01.2012 г. С  оглед на това следва да се приеме, че за ищеца е възникнало вземане срещу ответника за общия размер на тези вноски.

Вземането на ищеца е погасено по давност. Вземанията на кредитора за вноски по договор за лизинг се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Според ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При така даденото определение на понятието „периодични плащавия”  и при съществуващата в ТЗ правна уредба на договора за лизинг, според която за договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем / чл. 347 ал. 2 от ТЗ/, като лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233 ал. 2 от ЗЗД / чл. 345 ал. 1 от ТЗ/ се налага извод, че задълженията за заплащане на лизингови вноски по договора за финансов лизинг имат периодичен характер и се погасяват с предвидената в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД кратка тригодишна давност. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС /решение № 16/09.05.2017 г. по гр.д. № 50185/2016 г. на І г.о; решение № 65/23.05.2017 г. по т.д.  904/2016 г., ІІ т.о; решение № 92/26.06.2017 г. по т.д. № 1107/2016 г., ІІ т.о; решение № 89/31.01.2017 г. по т.д. № 907/2016 г., ІІ т.о./.

В случая ищецът претендира установяване на вземания за незаплатени 10 броя лизингови вноски с настъпил падеж в периода от 10.04.2011 г. до 10.01.2012 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.04.2016 г. – след изтичане на тригодишния давностен срок на всички вноски за исковия период.

С оглед погасяването по давност на претендираното вземане, искът за установяване на съществуването му е неоснователен.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанцонния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното от ответника по жалбата искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

           

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 202 от 05.10.2017 г., постановено по гр. д. № 147/2017 г. на Костинбродски районен съд.

ОСЪЖДА „У.Л.” ЕАД  да заплати на В.В.В. сумата 1500 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.