№ 9214
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110161336 по описа за 2024 година
Ищецът ЗК „Л.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ...........,
твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско“ заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 316.90 лв. за щети на застрахованото МПС марка „Ауди“, модел
„А5“, с рег. № ..........., резултат от ПТП, настъпило на 19.07.2022 г. Щетите по автомобила /в
областта на предна дясна гума и предна дясна джанта/ били получени поради попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка, находяща се в гр. София, на ул. „Филип
Кутев“, срещу жилищен комплекс „Гора“, в посока на движение от ул. „Сребърна“ към бул.
„Черни връх“. Тъй като на Столична община е възложено поддържането на общинските
пътища, ищецът поканил общината да му възстанови платеното обезщетение, което
ответникът не сторил. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата
от 316.90 лв. регресно вземане за платеното от него застрахователно обезщетение ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане, мораторна
лихва за периода 13.12.2022 г. – 15.10.2024 г. в размер на 76.26 лв., както и разноските по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че препятствието не е конкретизирано
по размер и местоположение. Оспорва представения протокол за ПТП. Твърди
съпричиняване, както и липса на основания за изплащане на застрахователно обезщетение
поради липса на покрит риск. Счита, че механизмът на ПТП не е изяснен. Поддържа, че
преди датата на твърдяното ПТП, за процесниия участък на ул. „Филип Кутев“, на трето
лице е било възложено извършването на ремонтни дейности, които са били реализирани.
Направено е искане за привличане на трето лице помагач – „Трейс Груп Холд“ АД. Моли за
отхвърляне на исковете, съответно за уважаването им в намален размер. Претендира
1
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Трейс Груп Холд“ АД, изразява
становище за неоснователност на иска и твърди, че улицата е била ремонтирана.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС „Ауди“, модел „А5“, с рег. № ..........., и срок на действие от
06.09.2021 г. до 05.09.2022 г. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза 1,
която включва всички рискове.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 19.07.2022 г. при движение по ул. „Филип
Кутев“ в гр. София, срещу ж.к. „Гора“, при преминаване през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, се повредили десни предни гума и джанта. Горното безспорно се
изяснява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ.
В протокола за ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила относно
възприетите от длъжностното лице - съставител факти, е отразено наличието на дупка в
дясна част на платното за движение. В уведомлението за щета водачът е отразил като
механизъм на произшествието преминаването на автомобила през дупка. Разпитан като
свидетел, той сочи, че ПТП настъпило поради попадане на дясна гума в дупка на пътното
платно, която не могъл да избегне. След инцидента сигнализирал застрахователя и МВР и
бил съставен протоколът. Според заключението на вещото лице получените щети по предна
дясна гума и джанта са резултат от този механизъм на ПТП.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е
заплатил 316.90 лв. на застрахования на 30.08.2022 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил обезщетение в размера на
действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу причинителя на вредата.
2
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност –
нарушена настилка, пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. С оглед изложените по-горе
съображения съдът намира за установено наличието на дупка на пътното платно на
процесната улица, като извършването на ремонт на улицата преди датата на ПТП не
изключва този извод, тъй като не е установено дали ремонтът обхваща и процесният участък
и второ, неравностите по пътя могат да се появят и след ремонта му. Нарушението на
целостта на пътното покритие представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19
ППЗДвП, което създава опасност за движението. Произходът на препятствието е без
значение, тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат общо задължение за поддържане на пътищата, без
значение под въздействието на какви фактори е възникнало препятствието. Предвид
нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, за ответната община е било налице задължение
регулярно да осъществява, включително и по своя инициатива, необходимите проверки за
безопасността на всички елементи от пътя, и при необходимост да сигнализира
неизправностите до отстраняването им. Бездействието на служителите на общината или на
други лица, на които тя е възложила изпълнението по поддържането и ремонта на пътя, е
довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и
се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за
причинените при инцидента вреди.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 403.04 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с
платената сума, се съизмерява регресното му право – 316.90 лв. Тъй като ответникът не
установи погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът ще изпадне в забава от датата на поканата за плащане. В случая
3
претенцията срещу него е предявена на 14.11.2022 г., когато е получена регресната покана. С
писмо от 12.12.22 г. ответникът отказал плащане. Обезщетението за забава се претендира от
13.12.22 г., от когато ответникът вече е в забава, до 15.10.2024 г., за който период на база
законната лихва, то възлиза на 76.26 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
50 лв., депозит вещо лице 370 лв., депозит свидетел 30 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ............, представлявана от кмета на
общината, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК „Л.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ..........., на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 316.90
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за щети на
МПС марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № ..........., настъпили при ПТП на 19.07.2022 г. на ул.
„Филип Кутев“, срещу жилищен комплекс „Гора“, поради попадане в дупка на пътното
платно, ведно със законна лихва за период от 16.10.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата 76.26 лв. представляваща лихва за забава за период от 13.12.22 г. до 15.10.2024 г.,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 550.00 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ответника - „Трейс
Груп Холд“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4