Присъда по дело №301/2021 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:
Производството по делото е след решение на ЯОС, с което е отменена Присъда
260026/9.11.2020г по НОХД № *06/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите Р. А. С. от гр. Я. за престъпление по чл.
196 ал.1 т.2 вр. Чл. 195 ал.1 т.* вр. Чл. 194 ал.1 вр. Чл. 20 ал.2 вр. Чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“
НК и срещу подсъдимия Н. И. А. от гр. Я. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.* и т.7 вр. Чл.
194 ал.1 вр. Чл. 20 ал.2 вр. Чл. 28 ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против двамата подсъдими. Счита
същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия С. да се наложи
наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим, а за подсъдимия А. в размер на една година лишаване от свобода – при
първоначален общ режим.
Подсъдимият Р.С. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-
адвокат. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като дава подробни
обяснения във връзка с него. Лично и чрез защитника си изразява становище за недоказаност
на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият Н.А. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-
адвокат. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение . Дава обяснения . Чрез
защитата си моли за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.05.2020г. в светлата част на денонощието двамата подсъдими се намирали близо до
завода за „Каучукови изделия“ ООД , находящ се в гр.Я., ул.“Преслав“ № 269. Двамата
взели решение да извършат кражба на вещи от склад, находящ се в двора на предприятието.
Последният бил така нареченият „холандски тип складове“ – изграден от лаМ.а и служел за
съхранение на бракувани части, резервни машини и части и стари двигатели. В изпълнение
на намисленото двамата прескочили оградата и откъртили една от лаМ.ите на склада . През
така създадения отвор проникнали във вътрешността му. Там намерили и взели със себе си
8 бр. метални тръби с дължина Зм. - 1 цол; 1 бр. акумулатор 100Ah марка „Enexy plus“; 1 бр.
акумулатор марка „Magnet“ 12 V Ah и 1бр. ротор за електродвигател. По обратния път
напуснали двора на предприятието.
Тези действия на подсъдимите били възприети от намиращите се в близост до тях свид.И.Г.
и И.А., тъй като те също имали намерение да извършат кражба от склада.
Междувременно охранителят ,който бил на смяна забелязал ,че една от лаМ.ите на склада е
откъртена и подал сигнал до полицията. На място постигнали свид.Д. и Ч..При
приближаване към металния склад свид.Д. видял в близост до завода свид.Г., който
побягнал.Свид.Д. го последвал и успял да го задържи.При проведения разговор свид.Г. му
разказал за извършената кражба от двамата подсъдими.
Междувременно след като изнесли инкриминираните вещи подсъдимите видели
свид.В..Той бил с автомобил и подсъдимите му предложи да закупи ротора.Свид.В. се
съгласил и им заплатил сумата от 80 лв.
Двата акумулатора ,чрез подс.А. продали същия ден на свид.Н.С.,като след откриването им
от полицейските служители ги е предала с протокол за доброволно предаване.С разписка
същите били предадени на свид. Ат.Б..
С останалите вещи подсъдимите се разпоредили по неустановен по делото начин.
Видно от заключението на назначената по делото оценъчна експертиза, стойността на
вещите - предмет на кражбата, собственост на ЗТКИ ООД - гр. Я., е както следва: метални
1

тръби с дължина * метра - 1 цол, 8бр. х 12 лева -общо 96 лева; акумулатор 100Ah марка
„Enexy plus“ бракуван - 1 бр. х 18 лева - общо 18 лева; акумулатор марка „Magnet 12V 45Ah“
бракуван - 1бр. х 12 лева - общо 12 лева; ротор за електродвигател /стар за отпадъци, тежащ
50 кг./, на който има меден проводник - 1бр. х 62 лева - общо 62 лева. Общата стойност на
нанесената щета е 188 лева.
От приложената справка за съдимост се установява ,че подс.С. е многократно осъждан за
престъпления от общ характер, като по отношение на него има постановени и влезли в сила
десет присъди и споразумения. Със Споразумение, одобрено с Определение № *** по
НОХД № ***на ЯРС влязло в законна сила на 16.08.17г е осъден на основание чл. 196 ал.1
НК на една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим . Със споразумение,
одобрено с Определение ***г по НОХД № ***г на ЯРС, влязло в законна сила на
2*.10.2019г е осъден на основание чл. 196 ал.1 НК на десет месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим
Подс.А. също е осъждан към момента на извършване на деянието , като с Присъда по
НОХД № ***г. на ЯРС на осн. Чл. 195 ал.1 НК му е наложено наказание „Пробация“, а с
Присъда по НОХД № ***г. на ЯРС ,вл. в сила на 20.04.2019г. е осъден на една година
лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от три години, отново за извършено
престъпление по чл.195 ,ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти на
обясненията на двамата подсъдими, отчасти от обясненията на двамата подсъдими, дадени в
хода на досъдебното производство и от обясненията на подсъд. С. , дадени пред друг
съдебен състав, прочетени в съдебно заседание, по предвидения процесуален ред, отчасти от
показанията на свидетелите И.С., И.И. , и И. Андоно и от показанията на св. А. и И. дадени
в хода на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, от показанията на
Н.С., С.Ч.,А.Б. , Д.Б., Й.Й. , В.Д., А.Н., М.М. и дадените в хода на досъдебното производство
показания на св. Н.С., А.Б., В.Д., М.М. от писменото заключение на изслушаната стоково-
оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице М.Д., а така също и
въз основа на приложените писмени доказателства: протокол за доброволно предаване,
разписка, извлечение от търговския регистър, справки за съдимост – 2 бр.
При установяване на горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на
показанията на св. И.И. дадени в с.з. на 28.06.21г , тъй като същите са в противоречие с
показанията му дадени в хода на досъдебното производство и пред друг съдебен състав.
Същите са в противоречие и с дадените от него показания в с.з. 25.10.2021г по време на
очната му ставка със св. А.. Още повече, че в показанията си в с.з. на 25.10.2021г И. се
отрича от казаното на 28.06.21г. и казва , че е дал тези показания поР. страх от саморазправа
с подсъдимите, тъй като към него момент е изтърпявал наказание в един затвор с тях и в
следственият арест в Елхово е бил заплашван. Показанията му дадени на 28.06.21
противоречат и на останалите събрани по делото доказателства и по-конкретно на
показанията на св. А., дадени в с.з. на 20.09.2021г и на показанията на св. Д., Ч. и С. По
същите съображения съдът не даде вяра на показанията на свидетеля С. , дадени по време на
очната му ставка със св. И. в с.з. на 25.10.21г тъй като същите противоречат на показанията
му дадени в с.з. на 20.09.2021г и тези дадени в досъдебното производство, прочетени по
предвидения процесуален ред. Видно от показанията му на 25.10.21г същият изтърпява
наказание с подсъд. С. в затвора в гр. Бургас, а в следственият арест в Елхово преди
заседанието е бил също с подсъд. С.. Дадените в хода на досъдебното производство
показания от И.И. и И.А. съдържат преки и първични сведения относно действията на
подсъдимите, поведението им по време на деянието и мястото където са проникнали. Тези
свидетели внасят яснота и относно инкриминираните вещи. И двамата заявяват, че са
видели подсъдимите да влизат в района на завода и да отиват до склада, както и какви вещи
са изнесли . Действително в показанията си двамата свидетели не възпроизвеждан
непротиворечиво възприетите от тях факти, но следва да се има предвид ,че те са
неграмотни ,с неголеми интелектуални възможности и неможе да се очаква да запомнят
всичко възприето и да го разкажат в пълнота. Това обаче не е основание да бъдат
2

дискредитирани показанията на тези свидетели, а следва, с цел да бъде извлечена значимата
информация от тях, внимателно да бъдат съпоставени отделните им твърдения, като бъдат
възприети тези от тях, които са логически стабилни и кореспондират със съвкупността от
доказателствени материали по делото. При този критичен анализ прави впечатление, че по
отношение на фактите от значение за предмета на делото / участието на двамата подсъдими
в инкриминираното деяние/ показанията на двамата свидетели не са изолирани, а се
подкрепят и от други доказателствени източници.Такива са показанията на свид.М., дадени
в хода на съдебното следствие в които излага ,че е видял подсъдимите да продават 2 бр.
акумулатори Показанията им също така кореспондират и с показанията на свид.С., дадени в
хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство ,прочетени по реда на
чл.281,ал.5 от НПК.Последната сочи за закупени 2 бр. акумулатори от подс.А., които
предала на полицейските служители.
Следва да се има предвид също ,че тези данни свид. И.И. е споделил със
свид.Д. непосредствено след задържането му, благодарение на което в последствие част
от инкриминираните вещи са били открити у свид.С., което води до извода ,че двамата
свидетели (И. и А.) са били преки очевидци на извършеното от подсъдимите и са
възприели действията им.
На последно място , но не и по значение показанията на двамата свидетели ,частично
кореспондират и с обясненията на подс. С. , в частта им в която признава ,че на
инкриминираната дата е отнел от ЗТКИ ротор.
Съдът не кредитира единствено показаният на свид.И. в частта ,в която твърди ,че с
подсъдимите е било и лице с прякор „Г.“, както и показанията на свид.А. от досъдебното
производство,прочетени по реда на чл.281,ал.5 от НПК, тъй като по делото не се установи
друго лице да е участвало в изпълнителното деяние.
Съдът приема за недостоверни обясненията на подс.С., в частта ,в което твърди ,че
подс.А. не е участвал в кражбата , че е бил със свид. И.С. и не е отнел акумулатори, както и
,че същите са били продадени на свид.С. от свид. А. и лице с прякор „Г.“.Тези твърдения
на подсъдимия се оборват както от преките свидетелски показания на А. и И.,така и от
показанията на свид.С.,който отрича каквото и да е било участие в деянието и тези на
свид.С..Последната е категорична ,че именно подс.С. е продал акумулаторите, като за нея
следва да се посочи ,че има и роднинска връзка с него, с оглед на което според настоящия
съдебен състав няма никакъв интерес да навреди на подс.С. и да не е обективна в
показанията си.
Съдът не възприема и обясненията на подс.А., в които отрича авторството на деянието и
счита, че те са израз единствено на правото му на защита относно инкриминираното деяние,
доколкото са в противоречие с коментираните по- горе доказателствени източници.
Показанията на свидетелите М. и С. също имат съществена роля при изграждане на
вътрешното убеждение по делото.Показанията на тези свидетели изглеждат
непоследователни и хаотични,което настоящия съдебен състав отново отдава на
неграмотността им и социалния статус . Въпреки това те свидетелстват ,че част от
инкриминираните вещи са били във фактическата власт на подсъдимите, както и за това , по
какъв начин се разпоредели със тях.
Показанията на свидетелите Ч., Д. ,С.,Б.,Й. , Б. и С. също следва да бъдат кредитирани с
доверие, тъй като няма никаква причина за колебание досежно истинността им.
Възраженията на защитата ,че не е установено ,чия собственост са инкриминираните вещи е
неоснователно.Действително свид.Б. бе достатъчно коректен в показанията и заяви ,че не е
сигурен дали върнатите му 2 бр. акумулатори са собственост на дружеството, но тази
негова неубеденост и некатегоричност не води до претендирания от защитата извод ,защото
се дължи не незнанието му какви конкретни вещи се съхраняват в склада , тъй като той не е
материално отговорно лице , а и за същите няма опис.Същевременно обаче от
кредитираните от съда гласни доказателства , включително и обясненията на подс.С.
безспорно се установява от къде са отнети инкриминираните вещ, респективно и чия
3

собственост са същите.
При така установената фактическа обстановка за съда се налага извода, че и от обективна, и
от субективна страна подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението по
чл.196,ал.1,т.2,вр. чл.195,ал.1,т.*,вр. чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2 ,вр. чл.29,ал.1,бук. „а“ и „б“
от НК , а подс.А. –този на чл.195,ал.1,т.* и т.7 ,вр. чл.194,ал.1,вр. чл.28,ал.1 от НК.,тъй като
на неустановен час на 17.05.2019г. в гр. Я., от склад на ЗТКИ ООД в гр. Я., находящ се на
ул. „Преслав“ № 269, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, чрез
разрушаване на прегР., здраво направени за защита на имот - изкъртване на лаМ.а на
склада, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 188 лв. от владението на
собственика му ЗТКИ ООД, с управител А. К. Б. от гр. Я., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и Р.С. е
действал в условията на опасен рецидив, , а Н.А. - в условията на повторност.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин въз основа на извършения по-
горе цялостен критичен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Предмет на престъплението са чужди, движими вещи, които към датата на отнемането им
са притежавали определена парична равностойност. При определяне конкретния размер на
същата съдът даде вяра на заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна
експертиза като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Фактическата власт върху процесните вещи се е упражнявала от техния собственик – ЗТКИ .
С отнемането на вещите подсъдимите са прекъснали упражняваната от собственика
фактическа власт и са установили своя такава. Липсвало е съгласие от страна на законния
представител на търговското дружество за извършването на това своене. Съдът прие, че
двамата подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители, тъй като и двамата са
прекъснали фактическата власт на собственика и са установили своя такава. Общността на
умисъла е била резултат както на взетото съвместно решение за извършване на кражбата
така и на мълчаливото координиране на престъпните прояви.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличитено
квалифициращия признак по чл. 195 ал.1 т.* НК, доколкото подсъдимите са осъществили
кражбата , посредством откъртване на лаМ.а на склада. Последната представлява преграда,
здраво направена за защита на имот и преодоляването й е в пряка причинно-следствена
връзка с извършване на инкриминираното деяние, доколкото по този начин подсъдимите са
си осигурили безпрепятствен достъп до инкриминираните вещи.
Подс .А. е извършил деянието в условията на повторност по смисъла на чл.28.1,от НК, , тъй
като към момента на осъществяването е бил осъждан с Присъда по НОХД № ***г. на
ЯРС ,вл. в сила на 20.04.2019г. на една година лишаване от свобода за престъпление по
чл.195,ал.1 от НК, отложено от изтърпяване за срок от три години,. преди да е изтекъл срока
по чл.*0 от НК.
Деянието ,предмет на обвинението извършено от подс.А. не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.9*, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид начина, времето,
мястото на извършване на престъплението. Всичко изложено по-горе води до
квалифициране на извършеното от А. престъпление и по т.7 на чл. 195 ал.1 от НК
Деянието е извършено от подсъдимия С. в условията на опасен рецидив, тъй като е
осъществил същото, след като е бил осъждан със споразумения по НОХД ***на ЯРС на
основание чл. 196 ал.1 НК на една година лишаване от свобода, и със споразумение по
НОХД № ***г на ЯРС на основание чл. 196 ал.1 НК на десет месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим и не е изтекъл предвиденият в чл. *0 НК петгодишен срок.
Горното води до цялостно квалифициране на извършената от С. престъпна деятелност по чл.
196 ал.1 т.2 вр чл.29 , ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл Същите са съзнавали, че
лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите. Предвиждали са
4

преминаването им в тяхна фактическа власт и пряко са целели нейното установяване. Всеки
един от тях е съзнавал, че участва в осъществяване на деянието съвместно с другия
подсъдим, като общността на умисъла е била резултат на съвместно взетото решение за
осъществяване на кражбата и мълчаливото координиране на престъпните прояви
При определяне вида и размера на наложените на подсъдимите наказания съдът от една
страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние ,
предвид високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, наличието
на множество квалифициращи признаци и високата лична обществена опасност на
подсъдимите , които са били осъждани за престъпления срещу собствеността към дата на
осъществяването му. От друга страна ,като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът взе предвид тежкото материално положение на подсъдимите, ниската
стойност на отнетото имущество, която е под минималната работна заплата за страната,
възстановяването на част от вещите малко след извършване на деянието, значителния
период от време, изтекъл от извършване на деянието до постановяване на настоящата
присъда. С оглед на всичко това съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и същевременно и най-лекото, предвидено в закона наказание
от три години лишаване от свобода за С. и от една година лишаване от свобода за А. е
несъразмерно тежко за извършеното, поР. което и за двама подсъдими определи наказания
при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК под предвидения специален минимум, а именно две
години лишаване от свобода за С. и десет месеца лишаване от свобода за А..
С оглед предходните осъждания на подсъдимите са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане.Затова, съдът определи наложеното наказание под.С. да
изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57,ал.1т.1бук.“б“ от ЗИНЗС, а
подсъдимия А. при първоначален общ режим , съгласно чл 57,ал.1,т.* от ЗИНЗС.
При този изход на делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното
им обвинение, на основание чл.189, ал.* от НПК същите бяха осъдени да заплатят
направените по делото разноски в размер на по 58,80 лв.в полза на ОД на МВР-Я. и по *0
лв в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС., С. беше осъден да заплати
разноски на НБПП в размер на 1250лв, а А. – разноски в полза на НБПП в размер на 750лв.
По изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	53
Дата:	25 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия:	Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Дело:	20212330200301
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 март 2021 г.

Присъда по дело №301/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите