№ 800
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110211385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ***********, срещу наказателно
постановление № Р-10-603/20.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание
чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление.
Сочи се, че не били посочени фактите и обстоятелствата относно извършването на
процесното нарушение. Твърди, че неправилно дружеството било санкционирано за
извършено нарушение в условията на повторност. Твърди се, че квалификацията на
нарушението била неправилна, а то е следвало да се квалифицира като такова по чл.496 и сл.
от КЗ. Счита, че неправилно е определена датата на нарушението. Прави оплаквания, че
санкцията е непропорционална на тежестта на нарушението. Намира деянието за маловажно
и моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Налбантов, който оспорва
1
жалбата. В дадения ход по същество същият пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено, претендира разноски. Представя и писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
като съображенията на съда за това са следните:
От фактическа страна се установява, че с НП № Р-10-821/17.09.2019г., издадено от зам.-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на жалбоподателя
била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл.108, ал.1 от
КЗ, което е влязло в сила на 16.03.2020г.
В Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба,
подадена от Н.С.К. като жалбата била с вх. № 91-02-696 от дата 07.06.2021 г. Според
изложеното в жалбата, пред „ЗД Бул Инс” АД е предявена претенция, регистрирана с №
**********, на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/02/120001245759. Нели
Канелли се оплаквала от липса на произнасяне по претенцията от страна на дружеството.
По повод на жалбата до КФН с писмо на КФН, изх. № 91-02- 696 от 08.06.2021 г., от „ЗД Бул
Инс” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от
всички документи по претенция № **********.
Отговорът на застрахователното дружество постъпва в КФН с писмо с вх. № 91-02-696 от
15.06.2021 г.
Видно от представената документация се установява , че на 29.01.2021 г. пред „ЗД Бул Инс”
АД е предявена претенция, регистрирана с № **********, вследствие на подаден документ
„Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС“ от Н.С.К..
Преписката е образувана по повод на настъпило на 29.01.2021 г. застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са причинени увреждания на
лек автомобил, марка и модел „Х. ХР - В“, с per. № СВ*****АС, и на основание на договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120001245759, с период на застрахователно покритие от
14.05.2020г. -13.05.2021 г. включително.
На 29.01.2021 г., заедно с предявяването на претенцията, на застрахователя са представени
доказателства, необходими за установяването й по основание и размер, както пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.
На 29.01.2021 г., на 02.02.2021 г. и на 04.02.2021 г. са извършени огледи на увредения лек
2
автомобил, за които са съставени документи Опис на претенция. След 04.02.2021 г. от
увреденото лице не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване
на основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106 от Кодекса за
застраховането (КЗ), както и документи, изискуеми по силата на нормативен акт.
На 11.06.2021 г. „ЗД Бул Инс” АД се произнася по претенция № **********, като изплаща
на Н.С.К. застрахователно обезщетение в размер на 593,09 лв.
В.Р. Ш., на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция
„Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, който извършил
проверката по подадената жалба, установил, че застрахователното дружество не се е
произнесло в срок от 15 работни дни след постъпването на всички документи по заведената
щета и извършване на всички необходими огледи, с което е нарушило разпоредбата на чл.
108, ал. 1 от КЗ и съставил на ЗД "БУЛ ИНС" АД АУАН № Р-06-567/18.06.2021г. за
нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, извършено на 26.02.2021 г. в гр. София.
Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който го подписал, без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на цитирания АУАН било съставено и атакуваното пред СРС наказателно
постановление № Р-10-603/20.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание
чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от
КЗ..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Ш., както и на
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира в цялост
доказателствената съвкупност по делото, тъй като е непротиворечива и безспорно
установява приетите от съда фактически обстоятелства. Еднопосочността на доказателствата
не налага подробното им обсъждане при липса на оплаквания във връзка с установените
факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се
явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за
3
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя чрез негов
представител по пълномощие с изрично пълномощно да получава и подписва АУАН,
издадени от КФН.
Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу наказателното
постановление. Съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението,
включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването
му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за
произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се
разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също
съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка. Наказващият орган правилно е приел, че срокът от 15
работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на
която застрахованото лице е предало на застрахователя необходимите документи и е
предоставило автомобила за извършване на всички допълнителни огледи, за да се произнесе
по претенцията, което в процесната хипотеза е станало на 04.02.2021г – датата на последния
необходим оглед. Следователно предвиденият в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15
работни дни, в рамките на който застрахователят е трябвало да определи и изплати размера
на обезщетението, алтернативно мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече
именно от този момент, респективно е изтекъл на 25.02.2021 г., а нарушението следва да се
счита за извършено на следващия ден - 26.02.2021г., както правилно е посочено в АУАН и
НП.
Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с непроизнасянето на
застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. То се явява и извършено при условията
на повторност, което се установява от приложените като доказателства по делото НП № Р-
10-821/17.09.2019г., влязло в сила на 16.03.2019 г. в момента на влизане в сила на
решението на АССГ, с което е оставено в сила решението на СРС, потвърдило това
постановление.
Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като извършено в условията
на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ - извършено е в едногодишен срок от влизане
в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание за
същия вид нарушение. Не е допуснато процесуално нарушение досежно това, че за първи
път с наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че деянието е
извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на повторност не
биха могли да бъдат посочени при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
4
Повторността е категория, относима при определяне на размера на наказанието и подлежи
на установяване и преценка от органа, компетентен да наложи наказанието
(административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт (наказателното
постановление), а не от органа, установяващ нарушението и съставящ АУАН. В АУАН са
описани всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в
нормата на чл. 108 ал. 1 КЗ. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН на
дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци на вмененото му
нарушение, а въведения едва с НП признак „повторност” е такъв, който касае единствено
размера на санкцията, и посочването му едва в наказателното постановление не е от
естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл е по-новата
практика на АССГ.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана въобще.
Разпоредбата на чл.644, ал.2 вр. ал.2 вр. ал.1 т.2 от КЗ предвижда налагането на
имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лева в случаите на повторно нарушение.
На дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2500 лв., която e
определена съразмерно на обществената опасност на нарушението и в близък до
минималния размер. Съдът счита, че няма основание за ревизиране на така наложената
санкция в полза на жалбоподателя, тъй като не се констатираха никаква смекчаващи
отговорността обстоятелства, а видно от приложеното НП № Р-10-821/17.09.2019г., влязло в
сила на 16.03.2019 г.. обуславящо повторността по настоящето дело, деянието извършено
тогава е също в условията на повторност, което доказва системно нарушаване на
разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, съответно обуславя и налагането на санкция над
минимума. Отделно от това наказващият орган се е мотивирал защо налага санкция в такъв
размер, който аргумент се споделя и от настоящия състав – закъснение да се произнесе
застрахователят, което е повече от три месеца. Именно това дълго продължило закъснение е
основание и за по-високата по размер имуществена санкция.
Неоснователно е възражението за неправилна правна квалификация на допуснатото
нарушение. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ се намира в глава VII на КЗ, раздел VII
„Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции", като се отнася до
всички застрахователни претенции по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т.
1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А" от приложение № 1 КЗ, освен тези по големи
рискове. Видно от разпоредбата на чл.496 КЗ, която счита за относима жалбоподателят,
същата се отнася единствено до застрахователни претенции въз основа застраховка
„Гражданска отговорност", като цитираната норма въвежда общ 3-месечен срок за
произнасяне по претенцията. Този срок не дерогира срока по чл.108 от КЗ, доколкото
последният се включва в по-дългия 3-месечен срок. В този смисъл срокът по чл. 496 от КЗ
ограничава застрахователя да изисква допълнителни документи извън рамките на 3-
5
месечния срок, но в никакъв случай не „удължава" срока за произнасяне след представяне
на последното относимо доказателство съгласно чл.108 КЗ. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 108 ал. 3 КЗ, съгласно която срокът по чл. 496 ал. 1 КЗ се прилага по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106 КЗ. С оглед на горното съдът приема, че АНО правилно е
квалифицирал процесното нарушение.
Естеството на нарушението, важността на засегнатите обществени отношения, свързани с
реализирането на основни права на застрахованото лице като страна по застрахователното
правоотношение, обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, мотивират
съдебния състав да приеме, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поради това наведените от жалбоподателя доводи в тази насока
следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна или изменение
на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед актуалната редакция на ЗАНН към датата на съдебното производство съдът следва
да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода на
делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение
на КФН, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде
80 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-603/20.07.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1,
т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от
ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********** да заплати на въззиваемата страна
Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7